РЕШЕНИЕ
№ 10298
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110133734 по описа за 2021 година
„ДЦ / с предишно наименование „А/ е предявил срещу С. П. С. искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.99 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1287.82 лева ,
представляваща задължение по споразумение от 1.12.2016, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
29.05.2020 до окончателното плащане, както и 387.03 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 27.03.2017 до 12.03.2020, за които суми по
ч.гр.дело №20769/20 по описа на СРС, 49 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.06.2020г.
Ищецът твърди, че между „Ю и ответника е сключен договор за
потребителски кредит№105528/23.02.2006, по силата на който банката е
предоставила на ответника и на Ц П С.а като кредитополучатели кредит в
размер на 3000 лева за срок от 36 месеца, който същите са се задължили да
върнат ведно с начислените договорни лихви чрез 36 броя анюитетни
месечни вноски съгласно погасителен план към договора.Поддържа, че на
05.09.2008 с договор за цесия кредиторът е прехвърлил на ищеца вземанията
по процесния договор за потребителски кредит, за което ответникът е
1
уведомен.Сочи, че към момента на цесията задълженията на ответника
възлизат в общ размер на 2821.47 лева, от които 2439.54 лева – главница и
381.93 лева -възнаградителна лихва.Твърди, че в периода от 31.03.2009 до
8.11.2010, ответникът е заплатил по банков път на ищеца сума в общ размер
от 1444.57 лева, с която са погасени част от паричните задължения по
договора.Излага, че със споразумение от 1.12.2016 ответникът е признал
съществуването на дълга си в размер на 1376.72 лева, като страните са се
съгласили същият да бъде редуциран до сумата от 688.36 лева, ако длъжникът
заплати остатъка еднократно в срок до 01.01.2017г. Пояснява, че на 1.12.2016
ответникът му е заплатил сумата от 89 лева, като други плащания по
споразумението не са последвали, поради което претендира горепосочените
суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. П. С. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете при твърдения за
недопустимост.Твърди, че не е уведомен надлежно за извършената
цесия.Оспорва съдържанието на уведомлението за цесия.Сочи, че цесията не
индивидуализира прехвърленото вземане.Твърди, че сумата по договора за
кредит не е усвоена от ответника.Оспорва авторството на договора за
потребителски кредит.Твърди, че уговорката за лихва по договора за кредит е
нищожна поради противоречие с добрите нрави и нарушение на
изискванията на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.Сочи, че уговореният лихвен
процент надхвърля трикратния размер на законната лихва, поради което
твърди, че договорът за кредит е нищожен.Оспорва авторството на
споразумението от 01.12.2016.Поддържа, че не е налице отказ от
давност.Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на споразумение от 1.12.2016, сключено между „Д и С. П.
С., страните са се споразумели, че задължението в размер на 1376.72 лева ще
стане 688.36 лева при условие на разсрочено плащане и срок на пълно
погасяване -01.01.2017г.
По делото е представена молба от 23.01.2006 за потребителски кредит
от С. П. С. и Ц П С.а.
2
По силата на договор за потребителски кредит №105528/23.02.2006
„Българска Пошенска банка“АД е предоставила на С. П. С. и Ц П С.а кредит
в размер на 3000 лева за текущи нужди, за връщането на който двамата
отговарят солидарно. Крайният срок за погасяване на кредита е
23.02.2009г.Към договора е представен и погасителен план.
По делото е представено бордеро от 2302.2006 за превеждане от
„Българска Пощенска банка“АД в полза на С. П. С. на сумата от 3000 лева.
По силата на договор №002/05.09.2008 „Юробанк и Еф Джи
България“АД и „Бългериън Ритейл Сървисис“АД в качеството на цеденти са
прехвърлили на „Алфа Кредит“АДСИЦ в качеството на цесионер вземания
по Приложение №1, ведно с всички привилегии, обезпечения , лихви и други
принадлежности.
Видно от Приложение №1 в него са включени вземания спрямо С. П. С.
по договор от 23.02.2006 в размер на 2821.47 лева.
Видно от извлечение от кредитна сметка на С. С., издадено от
Българска Пощенска банка АД към 05.09.2008 задълженията на
кредитополучателя възлизат в размер на 2821.47 лева, от които 2439.54 лева –
главница и 381.93 лева -лихви.
По делото е представено уведомление до С. П. С. за прехвърляне на
вземания.Видно от известието за доставяне същото е получено на 10.10.2019г.
Съгласно заключението на ССЕ „Юробанк и Еф Джи България“АД е
предоставила на С. С. и Ц С.а -съкредитополучател, потребителски кредит в
размер на 3000 лева за срок от 36 месеца.Съгласно бордеро №/23.02.2006 на
23.02.2006 отпуснатата сума е преведена по сметката на клиента, с което
кредитът е усвоен. Съгласно заключението на ССЕ прехвърленото вземане от
„Юробанк и Еф Джи България“АД на Алфа Кредит АДСИЦ / с ново
наиманование „Делта Кредит“АДСИЦ с договор за прехвърляне на вземания
от 05.09.2008 и Приложение №1 е в размер на 2821.47 лева, от които 2439.54
лева – главница и 381.93 лева – възнаградителна лихва.Извършените от
ответника плащания са в размер на 1444.75 в периода от 31.03.2009 до
1.12.2016г.Съгласно ССЕ задължението по споразумението е в размер на
1376.72 лева / разлика между 2821.47лева -1444.75 лева/, като по него е
платена от ответника сумата от 89 лева.Съгласно ССЕ мораторната лихва
върху сумата от 1287.72 лева /разликата между 1376.72 лева -89 лева/ е в
3
размер на 387.03 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №105528/23.02.2006
„Българска Пошенска банка“АД е предоставила на С. П. С. и Цветелина
Павлова С.а кредит за срок от 3 години в размер на 3000 лева за текущи
нужди, за връщането на който двамата отговарят солидарно.
Въз основа на представено бордеро от 23.02.2006 се установява, че
сумата в размер на 3000 лева е преведена от „Българска Пощенска банка“АД
на С. П. С..
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока на
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на
11.5%.Съгласно чл.3, ал.2 за всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва
в размер на сбора от БЛП на БПБ АД за потребителски кредити на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 9.20 пункта.Към момента на сключване
на договора БЛП на БПБ АД за потребителски кредити е в размер на 7.75%.
С оглед на което лихвата по договора за потребителски кредит през
първата година е в размер на 11.5%, а през следващите 2 години е в размер на
16.95 %.
Лихвата по договора е възнаградителна- за ползване на предоставена
парична сума. Към датата на сключване на процесния договор за обективен
критерий за преценка дали с клаузата на уговорената лихва е нарушен
принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва
към този момент без да се приема като максимален размер Съгласно
съдебната практика за договори, сключени преди изменението на ЗПК от
2014 /в сила от 23.07.2014/ се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл решение
№378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.дело №315/2005, II ГО/ Договорената
между страните годишна лихва в размер на 11.5%, а впоследствие 16.95% не
надхвърля трикратния размер на законната лихва, при определения от БНБ
основен лихвен процент и 10 пункта надбавка.
4
С оглед на което съдът приема, че уговорката за годишна лихва не
противоречи на добрите нрави и не е нищожна.
Предвид изложеното е неоснователно възражението на ответника за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва.
По силата на договор №002/05.09.2008 „Юробанк и Еф Джи
България“АД и „Бългериън Ритейл Сървисис“АД в качеството на цеденти са
прехвърлили на „Алфа Кредит“АДСИЦ в качеството на цесионер вземания
по Приложение №1, ведно с всички привилегии, обезпечения , лихви и други
принадлежности.
Видно от Приложение №1 в него са включени вземания спрямо С. П. С.
по договор от 23.02.2006 в размер на 2821.47 лева.С оглед на което съдът
приема, че предмет на договора за цесия са и вземанията спрямо ответника
по договора за потребителски кредит от 23.02.2006.
За да породи действието си по отношение на ответника цесията следва
да му бъде съобщена на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. По делото е
представено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от
„Юробанк и Еф Джи България“АД и „Алфа Кредит“АДСИЦ до ответника С.
П. С..В този смисъл уведомлението е от цедента и цесионера до длъжника.
Видно от известието за доставяне уведомлението е получено от
ответника на 10.10.2019г. Ответникът не оспорва подписа си с в
уведомлението, поради което съдът приема,че уведомлението е получено от
ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е ясен предмета на
доставката.В известието е посочено, че подлежи на връчване уведомление за
цесия.
Дори и да се приеме, че уведомлението не е връчено на ищеца на
10.10.2019г., съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на
исковата молба и приложенията към нея.
Уведомяването е извършено от цесионера с исковата молба, към която е
приложен договора за цесия. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д. №2352/2013, ВКС,
II ТО. В същото се приема, че цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
5
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
на исковата молба на цесионера следва да бъде съобразено от съда при
решаване на делото с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015, ВКС, ТК, 1 ТО.
С оглед на което съдът приема, че ответникът е уведомен по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД и че договорът за цесия е породил действие по отношение
на ответника.
Предвид на което кредитор по вземанията спрямо ответника се явява
ищеца.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че прехвърленото
вземане от „Юробанк и Еф Джи България“АД на Алфа Кредит АДСИЦ / с
ново наиманование „Делта Кредит“АДСИЦ с договор за прехвърляне на
вземания от 05.09.2008 и Приложение №1 е в размер на 2821.47 лева, от
които 2439.54 лева – главница и 381.93 лева – възнаградителна
лихва.Извършените от ответника плащания са в размер на 1444.75 в периода
от 31.03.2009 до 1.12.2016г.С оглед на което са останали дължими суми в
размер на 1376.72 лева.
По силата на споразумение от 1.12.2016, сключено между „Д и С. П.
С., страните са се споразумели, че задължението в размер на 1376.72 лева
ще се редуцира с 50% , а именно на 688.36 лева при условие, че бъде
погасено в срок до -01.01.2017г.Ответникът не оспорва подписа си в
споразумението.С оглед на което съдът приема, че изявлението в него е на
ответника.С подписване на споразумението ответникът е признал, че
цедираното вземане по договора от 23.02.2006 е 2821.47 лева, като са платени
суми в размер на 1444.75 лева и остатъкът от задължението е в размер на
1376.72 лева.
В този смисъл с подписване на споразумението ответникът е направил
извънсъдебно признание на задължение в размер на 1376.72 лева.
По принцип признанието на вземанията прекъсва давността.Но дори да
се приеме, че към този момент давността по отношение на вземанията е
изтекла и признанието не прекъсва давността, то както длъжникът може да
6
изпълни след изтичане на давността, така той може и да декларира, че ще
изпълни и да поеме задължението да плати и след погасяване на вземанията
по давност.
В този смисъл с подписване на споразумението ответникът е поел по
същество ново задължение към ищеца при нов срок и условия, а именно:да
заплати 50% от цялата сума, като в противен случай ще отговаря за целия
размер от 1376.72 лева.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че е платена от
ответника сума в размер на 89 лева.С оглед на което не е спазено условието за
плащане на 50% в срок до 01.01.2017 и ответникът следва да отговаря за
цялата сума, представляваща разликата между 1376.72 лева – 89 лева или за
сумата от 1287.72 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за давност. В случая
предмет на делото са задълженията по споразумението от 1.12.2016.По
отношение на тях също е приложима общата 5-годишна давност.Заявлението
по чл.410 от ГПК е подадено на 29.05.2020, с оглед на което погасени по
давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
29.05.2015г.В случая предмет на делото са вземанията по споразумението от
1.12.2016г., чиято изискуемост е настъпила на 01.01.2017г., поради което
същите не са погасени по давност.
По отношение на лихвата за забава
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че мораторната
лихва върху сумата от 1287.72 лева за периода от 27.03.2017 до 12.03.2020
възлиза в размер на 387.03 лева.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
следва да бъдат уважени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер на 368.01 лева, от които 68.01 лева –
държавна такса, 200 лева – депозит за ССЕ и 100 лева -юрисконсултско
възнаграждение.
7
На основание т.12 от ТР №4/2013 на ОСГК на ВКС в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и разноски в заповедното производство. Ищецът е
реализирал разноски в заповедното производство в размер на 83.49 лева, от
които 33.49 лева – държавна такса и 50 лева -юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Д, със седалище и
адрес на управление:гр.София, бул. „Х, срещу С. П. С., ЕГН**********, със
съдебен адрес:гр., чрез адв. И., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД , че С. П. С.
дължи на „Д сумата от 1287.82 лева , представляваща задължение по
споразумение от 1.12.2016, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК-29.05.2020 до окончателното плащане,
както и 387.03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.03.2017
до 12.03.2020, за които суми по ч.гр.дело №20769/20 по описа на СРС, 49
състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.06.2020г.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр., да заплати на
„Д/, ЕИК, със седалище и адрес на управление:гр., бул. „ на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 368.01 лева-разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр., да заплати
на „Д със седалище и адрес на управление:гр. сумата от 83.49 лева- разноски
в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8