Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 25.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември  през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                мл.съдия  ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   15742  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 401598 от 08.05.2018 г., постановено по гр.д. № 52161/2016 г. на СРС, 150 състав, е осъден С.М.С. да заплати на Ж.И.Й. на основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, общо сумата от 2500 лева, от които 1250 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в охлузване и контузия на дясната подбедрица, отчупване на нокътя на трети пръст на десния крак и охлузване по китката на лявата ръка на 16.09.2011 г., вследствие на което са причинени болка и страдания, и сумата от 1250 лева, представляваща обезщетение за претърлени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа, доброто име и достойнството, вследствие на задържане и закопчаване с белезници на 16.09.2011 г. за една тръба на улицата, пред бл.429 в гр.София, ж.к.”Овча Купел”, обиждан, нагрубяван, както и че срещу ищеца е било насочено оръжие пред цялото му семейство, роднини, съседи и непознати за него хора, ведно със законната лихва върху главницата в общ размер на 2500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.09.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати още сумата 550 лева разноски в производството пред съда.

            Решението е обжалвано от ответника С.М.С.  с оплаквания по въззивната му жалба за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението, като се сочи наличие на основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК на настоящето производство  поради обусловеността на настоящия спор от висящото н.о.х.д.№ 23042/2014 г. на СРС, НО, 122 състав, присъдата по която-макар и на първа инстанция оправдателна за подсъдимия-настоящия ищец, ще има задължителна сила за гражданския съд, тъй като разпитаните в наказателното производство множество свидетели са дали показания, които опровергавали показанията на разпитаните свидетели по настоящето дело, и в частност тези на сина на ищеца- свидетеля М.Й., на чиито показания само първоинстанционният съд е основал решението си. Твърди, че разпитаните в наказателното производство свидетели, които са и имали непосредствени впечатления от случилото се, са дали верни показания, а тези на свидетеля М.Й. по настоящето дело били неверни. Поискал е въззивният съд да събере гласните доказателства. Моли да се отмени решението.

Въззиваемата страна – ищецът Ж.И.Й. оспорва жалбата с  писмен отговор чрез пълномощник адв.Е.Г., с възраженията, че не е налице преюдициалност между настоящето гражданско дело и посоченото наказателно дело, и че първоинстанционният съд  е дал възможност на ответника в три поредни заседания да организира защитата си и да ангажира гласни доказателства, които са му били допуснати, което ответникът не е направил, поради което намира и събирането на същите гласни доказателсва пред въззивния съд за недопустими. Моли решението да се потвърди, претендира разноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо.

С исковата молба ищецът Ж.Й. твърди, че ответникът С.С. е извършил спрямо него действия при и по повод изпълнение на службата му като полицай, като не се твърди вредата да му е причинена умишлено или в резултат на престъпление, като в тази насока въззивният съд съобрази и направеното уточнение от пълномощника на ищеца в откритото съдебно заседание на 06.12.2017 г. пред СРС / л.39 и л.40 от делото на СРС/. Нормата на чл. 216, ал. 2 от ЗМВР (обн. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.), аналогична на действащата към 2011 г. норма на чл.235, ал.2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), изключва отговорността на държавните служители в МВР за вреди, причинени на граждани по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди, съобразно общите правила на гражданското право. В случая ищецът твърди, че са му причинени вреди от ответника С. по повод изпълнение на служебните задължения на ответника като полицай, поради което ответникът С. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения от увреденото лице иск за присъждане на обезщетение. За процесуалната легитимация на страните съдът следи служебно. Когато има такава нередовност, тя е следвало да бъде отстранена още от районния съд, и ако не е направено, както е в случая,  въззивният съд следва да констатира тази нередовност при служебната си проверка по чл.269 от ГПК, като обезсили решението на първата инстанция и да върне делото за предприемане на действия за конституирането на надлежния ответник по иска за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни действия на служител на МВР (така прието с определение № 468 от 08.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3145/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). Ако не стори това, въззивният съд допуска съществено процесуално нарушение според т.5 от ТР № 1/2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не може да се конституира нова страна пред въззивната инстанция, освен в случаите на правоприемство, каквото не е налице.

Ето защо и на основание чл.270, ал.1 от ГПК решението като постановено по нередовна искова молба касаеща нередовността процесуалната легитимация на ответника, следва да се обезсили и делото да се върне на СРС за отстраняване на констатираната нередовност съобразно мотивите в настоящето решение, по реда на чл.129 от ГПК. 

При този изход на служебната преценка по чл.269, изр.първо от ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда другия довод на жалбоподателя С. за наличие на основание за спиране на производството, нито тези по правилността на решението.

По разноските: Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не може да се произнася по исканията за разноски, тъй като настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 от ГПК на разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските по настоящето въззивно производство.

Предвид цената на иска, която е под 5000лв., въззивното решение е окончателно по аргумент от чл.280, ал.3, т.1, предл. първо от ГПК.

Воден от изложеното, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №  335726 от 10.02.2018 г., постановено по гр.д. № 38363/2017 г. на СРС, 159 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на проверка за редовността на исковата молба.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                     2.