№ 5
гр. Провадия, 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100928 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.
Ищецът Й. И. Й. предявява срещу „Сити Кеш“ ООД отрицателен установителен иск,
че не дължи неустойка в размер на 2890.00 лева по силата на сключен между страните
Договор за кредит №633795.
В исковата молба ищецът твърди, че сключва с ответника договор за кредит №633795
в размер на 1600.00 лева и в който се предвижда заплащане на неустойка от страна на ищеца
в размер на 2890.00 лева. Посочва, че не получава препис от Договор за кредит №633795.
Заявява, че процесната неустойка не се дължи, поради противоречие на същата с
императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл. 21 от ЗПК, вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално като
противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ГПК. Заявява, че
неустойката е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като води до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното отношение и до злепоставяне
на интересите на ищеца. Отделно ищецът твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като размерът й е почти равен на половината от
главницата по кредита и че не е индивидуално уговорена. Още в исковата молба посочва, че
клаузата за неустойка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я прави
нищожна на основание чл. 21 от ЗПК. Излага подробни съображения в исковата молба. По
изложените съображения ищецът моли да бъде прието за установено между страните, че
ищецът не дължи на ответника неустойка в размер на 2890.00 лева по силата на сключен
между страните Договор за кредит №633795. Претендира заплащане на съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез упълномощения от
него процесуален представител, който признава исковата претенция за основателна, но
счита, че не дава повод за завеждане на делото и в тази връзка моли за възлагане на
разноските в тежест на ищеца. Моли да бъде постановено решение при признание на иска и
да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и
да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът
само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По отношение на разноските:
Ответникът твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В
договора за кредит се уговаря нищожно вземане за неустойка като съществува винаги
възможността за кредитора да претендира вземането си по съдебен ред, докато не се отрече
със сила на пресъдено нещо действителността на вземането за неустойка. С оглед на това,
следва да се приеме, че с поведението ответникът дава повод за завеждане на делото, а за
ищеца съществува правен интерес от предявяване на иска.
Процесуалният представител на ищеца предоставя на договор за безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Предвид основателността на предявения иск за нищожност, ответникът следва да бъде
осъден да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищците процесуален
представител, в размер 589.00 лева, на основание 38а, ал. 1, т. 2 от ЗА за оказаната безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице. Размерът на възнаграждението е в
съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в
редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца и разноските за държавна такса в
размер на 115.60 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГАСЯВА за нищожна уговорената между страните Й. И. Й. ЕГН: ********** и
„Сити Кеш“ ООД ЕИК:********* в Договор за паричен заем 633795/14.02.2022 г. неустойка
в размер на 2890.00 лева, поради заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 16 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл. 21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД ЕИК:********* да заплати на Й. И. Й. ЕГН:
********** разноски в размер на 115.60 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
2
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД ЕИК:********* да заплати на адвокат М. В. М. – АК-
*****, адрес на кантората: гр. *****, бул. ******, ет. 3, ап. Б адвокатско възнаграждение в
размер на 589.00 лева, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3