РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. ХАСКОВО, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора А. Хр. П.
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255600600244 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 314 и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда рег. № 5 / 22.01.2025г., постановена по НОХД № 530/ 2024г. по описа на РС –
Хасково, подсъдимият Г. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Х., е признат за виновен в това, че за
периода от 09.11.2022г. до 11.11.2022г. в гр.Х., противозаконно лишил от свобода Е.С. А. с
ЕГН **********, от същия град, поради което и на осн.чл.142а, ал.1, вр. чл.55 ал.1, т.2, б“б“
от НК, е осъден на наказание ,,Пробация“ с пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, като на осн. чл.304 от НПК
е оправдан по първоначално предявеното му обвинение в частта по квалификацията по
чл.142а, ал.5, вр. ал.1 от НК а именно, че деянието е извършено по начин мъчителен за
жертвата и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия. С присъдата
подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР – Хасково,
направените в досъдебното производство разноски, в размер на 187.20 лв.
Недоволен от присъдата в осъдителната част е останал подсъдимия, който чрез служебният
си защитник я обжалва в срок с неконкретизирани оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, иска отмяната й в тази част и постановяване на
1
нова, с която да бъде напълно оправдан.
Възражение против жалбата не е постъпило.
Окръжна прокуратура –Хасково изпраща представител, който намира жалбата за
неоснователна и иска присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде
потвърдена.
Пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично и със служебният си защитник,
който намира повдигнатото му обвинение за недоказано. В тази насока, в пледоарията си
защитникът твърди, че съдът основал изводите си за виновността на подсъдимия единствено
върху обстоятелствата заявени от пострадалата, без да обсъди отказът й направен пред
полицейските служители да бъде освободена. Това, както и обстоятелството, че
пострадалата разполагала с ключ за жилището според защитника изключват
съставомерността на деянието и с тези доводи иска подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият в личната си защита се придържа към доводите на защитникът си. Посочва, че
заключвал жилището когато излизал на пазар. За да се грижи за майка си, се прибрал от
Испания, полагал грижи за нея и след настаняването й в дома за стари хора, а след смъртта
й, дъщеря му продала въпросния апартамент. Подсъдимия отрича да е извършил деянието
по повдигнатото му обвинение, в последната си дума иска да бъде оправдан.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда, по
посочените оплаквания, изтъкнатите доводи, изцяло служебно на осн.чл.314 от НПК и
прецени събраните доказателства, намира за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 530/2024г. по описа на РС –Хасково, е образувано по
обвинителен акт на РП-Хасково, с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за
престъплението по чл.142а ал.5, вр. ал.1 от НК- за това, че за периода от 09.11.2022г. до
11.11.2022г. в гр. Х., противозаконно лишил от свобода Е.С. А. от същия град, като деянието
е извършено по начин мъчителен за пострадалата и лишаването от свобода е продължило
повече от две денонощия. В проведеното разпоредително заседание, за което пострадалата
била редовно призована но не се явила, са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.
Съдебното следствие е протекло по общия ред, разпит на пострадалата поради настъпилата
й смърт преди съдебното следствие не е проведен, а поради липса на съгласие от страна на
защитата и подсъдимия, не са прочетени показанията й от досъдебното производство.
От събраните доказателства е установено, че подсъдимия бил син на пострадалата и
двамата живеели в жилището на последната, намиращо се в гр.Х., ж.к. „О.“ № *, вх.*, ет.*,
ап.**. В същия блок и вход но на долния четвърти етаж, живеела св.К.Л., която познавала
подсъдимия и пострадалата. На 10.11.2022г. след 15.00 часа, св.Л. се върнала от работа и
била на терасата, когато пострадалата я повикала от прозореца на апартаментът си и
поискала от нея цигара. Св.Л. й казала, че ще се качи да й даде но пострадалата отговорила,
че нямала ключ за жилището, била заключена, показала и, че окото и ръката й били със
синини. Свидетелката се качила до апартамента на пострадалата, пред чиято входна врата
имало поставена друга метална решетъчна врата която била заключена, пуснала й през
2
металната врата цигара и я попитала дали има някакъв проблем, на което пострадалата
първоначално отговорила, че няма и свидетелката си тръгнала. След около два часа
пострадалата пак извикала свидетелката, последната излязла на терасата и пострадалата й
споделила, че имала проблем като синът й, който в момента отсъствал но я ударил вечерта,
опитвал се да я наранява с ножица и отвертка от което имала рани на крака, като поискала от
свидетелката вода и храна и последната й подала такива. Пострадалата поискала и от
свидетелката да се свърже с внучката й, но св.Л. й заявила, че й нямала телефона. Тогава
пострадалата я помолила да се обади на полицията, понеже я било страх, че вечерта сина й
ще я нарани и свидетелката подала сигнал в РУ МВР – Хасково. Междувременно на същата
дата, около 18 часа, св. В.Д. - полицейски служител, получил обаждане от лице чиято
самоличност не посочил. Според заявеното от свидетеля, въпросното лице му казало, че
подсъдимия упражнявал физически и психически тормоз спрямо майка си /пострадалата/.
Нанасял й удари с отвертка от което пострадалата имала видими наранявания, била
заключена от няколко дни в по- голямата част от времето в жилището си за което нямала
ключ и била държана гладна. Незабавно след като получил информацията, свидетелят я
предал на дежурния в РУ МВР – Хасково и на адреса били изпратени полицейски
служители – свидетелите М.Я. и В.А.. Последните след като пристигнали, установили
контакт с пострадалата, която била в апартамента си. Жилището било с две входни врати -
вътрешна и външна метална, която била заключена. Според показанията на двамата
свидетели, пострадалата през вратите им заявила, че живеела със сина си – подсъдимия,
който от около година осъществявал спрямо нея системен психически и физически тормоз,
карал я да проси, прибирал й пенсията, не й давал средства и от няколко дни, я бил заключил
в апартамента без храна и вода. Двамата полицейски служители предложили на
пострадалата да извикат ключар за да отвори вратата или да я разбият с нейно съгласие и
изведат от жилището, но пострадалата отказала, а за случилото се което било видяно и от св.
Л., полицейските служители докладвали на дежурния. На следващия ден 11.11.2022г.,
сутринта по повод сигнала, полицейските служители - свидетелите И.Б. и Д. А. също
отишли на адреса на пострадалата, пак установили, че вратата на жилището била заключена,
почукали, представили се и от вътре се обадила пострадалата, която им казала, че била
заключена от синът си, който отсъствал. На тези свидетели пострадалата също споделила, че
от два – три дни била заключена, нямала храна, както и ключ за жилището, като на тях също
отказала да отворят вратата на апартамента, чрез ключар. При разговора, св.Б. поискал от
пострадалата да се покаже на прозореца, а той и св.А. слезли на долния етаж при св.Л., като
от терасата на апартаментът й видели пострадалата и забелязали, че имала наранявания /
синини/. След това свидетелите отишли да търсят подсъдимия около комплекс „В.“, не го
намерили, върнали се до жилището на пострадалата и заварили подсъдимия в момента
когато отключил вратата на жилището и влизал вътре. Двамата свидетели също поискали да
влязат в жилището и подсъдимият ги пуснал. След влизането си, свидетелите забелязали, че
жилището било мръсно, имало разхвърляни фасове, а пострадалата била вътре. Свидетелите
задържали подсъдимия и го отвели в РУ – Хасково, малко по- късно св.Б. придружен от
св.Н.Я. /също полицейски служител/, се върнали до жилището и отвели пострадалата на
3
преглед в МБАЛ – Хасково. На 14.11.2022г. пострадалата била прегледана и от съдебен лекар
за което се издало СМУ № 457/2022г., впоследствие била настанена в дом за стари хора –
Хасково. За случилото се, първоначално била проведена предварителна проверка по която
подсъдимия предал доброволно с протокол две дебитни карти за които посочил, че били на
майка му. След предварителната проверка, с постановление от 06.04.2023г. на РП – Хасково,
било образувано досъдебното производство. В хода на същото, относно телесните
увреждания на пострадалата е назначена и изготвена от вещото лице д-р Е.,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, чието заключение е изслушано от
първата инстанция. Според заключението, основаващо се на медицинските документи от
прегледа на пострадалата при отвеждането й в болницата на 11.11.2022г. и на констатациите
от прегледът й извършен от вещото лице на 14.11.2022г., са установени кръвонасядания по
лицето й, както и множествени разкъсно-контузии рани и обширни кръвонасядания по
цялата повърхност на двете ръце и двете подбедрици, подробно описани в
обстоятелствената част на заключението според което, на пострадалата било причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - т.е. лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Уврежданията били причинени от твърди тъпи предмети,
могли да се получат при побой нанесен с такива предмети и множество удари с ръце и крака
по начина, времето и обстоятелствата описани в предварителните сведения. При
изслушването си в съдебно заседание, вещото лице потвърдило заключението си като
посочило, че телесните увреждания на пострадалата не могли да са от нейно самостоятелно
падане, а били от множество удари /наслагвани/ с различна интензивност, нанасяни с твърди
тъпи предмети. Нараняванията по ръцете й били защитни, травми били причинени в
рамките на около три денонощия. В обясненията си пред първоинстанционният съд,
подсъдимият отрекъл да е извършил престъплението в което е обвинен, като посочил, че в
инкриминирания период бил на риболов, майка му страдала от деменция, но разполагала с
храна и вода, имала ключ за жилището и не я заключвал. За травмите констатирани от
вещото лице подсъдимия обяснил, че се дължали на самостоятелни падания на майка му,
посочил също, че дебитните й карти били в него защото трябвало да изтегли пенсията й и
разплатят задълженията си и разноските по жилището, отрекъл да я е карал да проси.
При така установените факти, първоинстанционният съд след анализ на доказателствената
съвкупност приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна,
престъплението по чл.142а, ал.1 от НК по основният му състав, за което с атакуваната
присъда го признал за виновен и осъдил, а по първоначално предявеното му обвинение за
квалифициращите обстоятелства по чл.142 а ал.5 от НК – че деянието е извършено по начин
мъчителен за пострадалата и лишаването от свобода е продължило повече от две
денонощия, го оправдал. Съответен протест от прокурора против оправдателната част на
присъдата липсва и при това положение е невъзможно влошаване положението на
обжалващия подсъдим. По отношение на жалбата против осъдителната част на присъдата,
настоящата инстанция намира същата за неоснователна. Не се споделят доводите за
недоказаност на престъплението за което подсъдимият е признат за виновен с обжалваната
присъда. Правилно от обективна страна първата инстанция е приела, че това престъпление
4
което е продължено, се изразява в противозаконно, против волята на пострадалото лице,
фактическо ограничение в правото му на свободно придвижване, в пространството, като в
случая това е станало чрез заключването на пострадалата от подсъдимия в жилището й.
Относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия, обосновано са
кредитирани показанията на разпитаните полицейски служители и св.Л.. Тези свидетели са
очевидци на факта, че пострадалата била заключена в жилището си на 10.11.2022г. и на
11.11.2022г., а за обстоятелството, че това е сторено от подсъдимия, показанията им са
производни доказателства понеже възпроизвеждат заявеното им в тази насока от самата
пострадала, чиито показания за този факт са преките доказателства. Те обаче със смъртта на
пострадалата са станали недостъпни и поради това правилно изводът за авторството е
направен от веригата косвени доказателства, възпроизвеждащи преките. Вярно е, че
свидетелите полицейски служители посетили адреса на 11.11.2022г. сочат, че видели на
закачалката в жилището ключове, за които подсъдимия твърди, че били на пострадалата и с
тях тя могла да напусне жилището. Обстоятелството обаче, че фактически пострадалата не е
разполагала с такива ключове е установено пак от показанията на очевидците, които са
категорични, че е била заключена в жилището , не разполагала с ключ и не могла да излезе
навън. Обсъден е също и отказът на пострадалата пред полицейските служители, да разбият
или отворят вратата на жилището. Относно субективната страна на престъплението също е
правилен изводът, че то е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината.
Наложеното на подсъдимия наказание не е завишено, при определянето му са отчетени
смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства, като дори наказанието е занижено
предвид начина на извършване на престъплението - това, че пострадалата е изключително
близък роднина на подсъдимия, както и данните за упражнено спрямо нея домашно насилие.
Тук следва да се отбележи, че в мотивите към присъдата, първата инстанция веднъж е
приела, че престъплението е извършено от подсъдимия за целия инкриминиран период, след
това, че то е на датата 10.11.2022г. за времето от 15 часа до 18.00 часа, а по нататък е
обсъдено и установеното от доказателствата, че е продължило и на следващия ден
11.11.2022г. до идването на подсъдимия, когато е установен от полицейските служители.
Същевременно с диспозитива на присъдата, подсъдимият е признат за виновен за целия
инкриминиран период и оправдан по квалификацията противозаконното лишаване от
свобода на пострадалата, да е продължило повече от две денонощия. Посоченото е довело
до противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата. Това нарушение следва да
бъде отстранено от настоящата инстанция която е втора по съществото на делото, чрез
изменение на присъдата и оправдаване на подсъдимия в частта по обвинението, да е
извършил престъплението и на датата 09.11.2022г. за която съставомерността е недоказана
видно и от прочита на мотивите, на първата инстанция. В останалата част присъдата като
правилна, следва да бъде потвърдена, като по делото не се установи да са допуснати
нарушения на правото на защита на страните, налагащи отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав, на първата инстанция. Водим от горното и на
осн. чл. 337 ал.1 т.2, вр. чл.334 т.3 и т.6, вр. чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда рег. № 5 / 22.01.2025г., постановена по НОХД № 530 / 2024г. по описа на
РС – Хасково, в наказателно осъдителната й част, като оправдава подсъдимия Г. Г. Д. с ЕГН
********** и снета по делото самоличност, да е извършил престъплението по чл.142 а ал.1
от НК и на 09.11.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6