Решение по дело №316/2016 на Районен съд - Поморие

Р Е Ш Е Н И Е   №  131

 

гр.Поморие, 29.07. 2016год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание  двадесет и осми юли  две хиляди и  шестнадесета година,  в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

при участието на секретаря: Валентина Атанасова

  като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д. № 316 по описа за 2016год.  и за да  се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, образувано по  постъпила молба от Й.С.В., като пострадало лице и като роднина по права линия на пострадалото от насилие дете С. Д. А.  - настанен в нейното семейство в която сочи, че иска защита от домашното насилие, упражнено спрямо нея и детето  С.А. от дъщеря й и майка на детето С.А. – Д.Щ.П. и мъжът с когото дъщеря й живее - К.Р.Ч.. Молителката В. твърди, че от м. март 2016г. с решение на ПРС детето С.А. с родители: Д.Щ.П. и баща Д.Г. А.  е настанен в дома й  и те живеят в гр.Поморие, КВ.. Сочи, че има чести конфликти с дъщеря си Д. и лицето, с което тя живее на семейни начала – К.Р.Ч.,   тъй като дъщеря й иска да си вземе детето, но същата няма физически и психологически потенциал на родител, тъй като е наркозависима. Твърди, че на 20.06.2016г. ответниците придружени от други близки лица, посетили детската градина, която посещава детето С., за да го вземат със себе си и след като им било отказано, започнали да заплашват персонала, да отправят закани към молителката, да са заканват, че ще отвлекат детето и го продадат в Германия, че ще запалят дома на В.. По късно посетили работното място на В. *** и  отправили закани към нея. Моли  съдът да наложи мерки за защита от домашно насилие, като  задължи ответниците  да се въздържат от извършване на домашно насилие, да ги отстрани от жилището където живее тя и детето, да им забрани да приближават жилището й и местата за социален отдих, местоработата й и детското заведение което посещава детето С.А. за най-дългия посочен срок в закона. Към молбата прилага декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, в която  декларира, че на 20.06.2016г. дъщеря й и мъжът с когото живее са извършил акт на домашно физическо и психическо насилие спрямо нея и детето С.Д.А.. В съдебно заседание подържа молбата и ангажира доказателства.

Ответниците не вземат становище по молбата и не се явяват в съдебно заседание.

Съдът счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена от лица посочени в чл.8 от ЗЗД и  в срока по чл.10, ал 1 от ЗЗДН, който е един месец, считано от извършването на твърдените в нея актове на домашно насилие на 20.06.2016г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че молителката Й.С.В. е майка на ответницата Д.Щ.П. която е майка на детето С.Д.А.,  а ответника К.Р.Ч. живее на семейни начала с Д.П.. Видно от представеното у-ние за раждане детето С.Д.А. е роден на ***г. с родители майка Д.Щ.П. и баща – Д.Г. А..

Установява се от представеното решение от 18.03.2016г. на  ПРС по гр.дело 144/2016г., че детето С.Д. А. е  настанен в семейството на баба му по майчина линия Й.С. В.. Видно от мотивите изложени в решението, съдът е приел че майката и сочения за биологичен баща на детето са наркозависими и се намират в трайна невъзможност да отглеждат детето.

В представена по делото декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗСДН, молителят   декларира, че спрямо нея и детето С.А. на което тя е баба по майчина линия  е извършен акт на домашно насилие от  ответниците Д. Щ.П. и  К.Р.Ч.. Видно от изисканата справка от съда, ответника К.Ч. е многократно осъждан, като по отношение на същия не са налагани мерки за защита от домашно насилие,  а ответницата Д.П. не е осъждана.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели.  В показанията си св. Ф.Н. сочи, че на 20.06.2016г.е била на работно  си място във ПК „Фар” в хотел Парадайз, където работи и молителката и чула викове и крясъци и видяла непознати за нея мъж и жена и Д., че са влезли в канцеларията, където работи Й. и се заканвали че ще я убият, че ще взривят офиса и искали да вземат детето. Непознатите крещели, а Й. била силно притеснена и след като натиснала „пинак бутона” Д. и непознатите си тръгнали. Свидетелства, че няколко пъти в офиса е идвал К.Ч. и е „вдигал скандали”, а от Й. знае, че К. и Д. са я притеснявали по телефона и са я причаквали пред дома й като всичко е било за да вземат детето  при тях, тъй като в момента живеели в гр.Бургас. Свидетелката У. в показанията си сочи, че на 20.06.2016г. Й. й се обадила да отидат да вземат С. от детската градина, тъй като се страхувала да отиде сама. Когато свидетелката отишла вече пред детската градина имало  представители на РУП които били повикани от директорката, след като К., Д., сестрата на К. и приятелят й  посетили детската градина и искали да вземат С.. След като пристигнала Й.  групата младежи  започнали да крещят, че ще запалят детската градина, ще убият родителите, че ще вземат детето и ще го закарат в Германия. Най много ругатни и закани били отправяни към Й. основно от К.. С помощта на полицаите Й. успяла да вземе детето и заедно със свидетелката се прибрала в къщи. Свидетелката сочи, че Й. е била много разстроена и че това не е изолиран случай, а от 2012г. след като Д. е заживяла с К. са започнали конфликтите и Д. е станала агресивна като К., вземала детето и бягала в  Бургас, като се е случвало Й. да ходи да прибира детето и Д. от РУ в Меден рудник. Въпреки положените усилия Й. не е могла да въздейства на дъщеря си и същата се връщала при К..

По делото е представен Социален доклад от Д „СП” Поморие,  в който е посечено, че  на 20.06.2016г. Д. заедно с други лица е  посетила детската градина и е искала да вземе детето със себе си, като твърдяла, че е излекувана от зависимостта си и е загрижена за сина си и има планове да го вижда и да започне работа,  но не се разбира с майка си при, която детето е настанено. Майката на детето е консултирана за реда по който може да търси лични контакти с детето си. В доклада е посочено, че детето  С. не е социално изолирано, посещава датска градина, контактува с децата и с баба си която полага основни грижи за него и е привързано към майка си и баба си по майчини линия, която на този етап не може да осигури спокойна и стабилна среда  за отглеждането на С.. Становището на ОЗД е, че съдът следва да уважи молбата на Й.В. и издаде заповед за защита. 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: 

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на  физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответницата.

От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3  от закона и свидетелските показания може да се направи обоснован извод, че по отношение на молителите Й.С. В. и детето С.Д.А. е упражнено домашно насилие от страна на ответниците Д.Щ.П. и К.Р.Ч..  Като акт на такъв вид насилие следва да се определи поведението на К.Ч. и Д.П.  изразяващо се в отправяна на закани към молителката за физическо посегателство върху нея и имуществото й, отправяне на обиди. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели. Установи се, че ответниците са упражнили психическо домашно насилие спрямо  молителката В. и върху детето С..

Съдът  включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от закона  и декларацията по чл.9, ал.3, която не бе оспорена по реда предвиден в ГПК и съобразно, която доказателствено средство в производството по ал. 1 може да бъде и декларацията по чл.9, ал.3 от закона. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл.13 в която е посочено, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3.  

Съдът счита, че е основателна молбата за налагане на мерки за защита  против домашно насилие и намира, че  следва да се наложат няколко от предвидените  в чл. 5 ал.1 ЗЗСДН мерки, а именно да се задължат  извършителите  да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Й.С. В. и С. Д. А.,  да отстрани Д.Щ.П. и К.Р.Ч. жилището в гр.Поморие, да забрани на Д.Щ.П. и К.Р.Ч. да приближава молителите – Й.С. В. и С. Д. А.,  жилището в гр.Поморие, кв.Свобода, бл. 23, вх.1, ет.6, ап.11  местоработата на Й.С.В., детската градина посещавана от С. Д. А. и местата за социални контакти и отдих които посещават молителите.  Мерките според съда по отношение на Д. следва да се  наложат за срок от 12 месеца, който срок е достатъчен тя да  положи усилия да преодолее зависимостта си и да може да осъществява контакти с детето си.  По отношение на К.Ч. чието поведение е било значително по агресивно и брутално съдът счита, че мерките следва да се наложат за  максимално предвидения в закона срок от 18 /осемнадесет/  месеца.

 На основание чл. 5 ал. 4 ЗЗСДН, при налагане на някоя от мерките предвидени  в чл.5 ЗЗСДН на извършителя следва да се наложи и глоба, както съдът счита че следва да наложи глоби в минималния размер от 200.00лв. предвиден в закона съобразявайки се с финансовото състояние на лицата който не работят и нямат доходи.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен  съд

 

Р Е Ш И :

 

НАЛАГА в полза на Й.С.В., ЕГН********** и малолетния С.Д.А., ЕГН ********** с адрес гр.Поморие, мерки за защита от домашно насилие, осъществено на 20.06.2016г.  от  Д.Щ.П., ЕГН ********** и К.Р.Ч., ЕГН ********** ***,  като ЗАДЪЛЖАВА извършителите Д.Щ.П., ЕГН ********** и К.Р.Ч., ЕГН ********** ДА  СЕ  ВЪЗДЪРЖАТ ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА  ДОМАШНО  НАСИЛИЕ спрямо Й.С.В., ЕГН********** и малолетния С.Д.А., ЕГН **********

ОТСТРАНЯВА  Д.Щ.П. и К.Р.Ч. от съвместно обитаваното жилище с Й.С.В.,***  за срок от  12 / дванадесет/ месеца за Д.П. и  18 / осемнадесет/ месеца за  К.Р.Ч..

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН  на Д.Щ.П., ЕГН ********** да приближават пострадалите Й.С.В., ЕГН********** и малолетния С.Д.А., ЕГН **********, жилището находящо се в гр.Поморие, кв. Свобода, , местоработата на Й.С.В. – офис в хотел „Парадайз” в гр.Поморие, детската градина посещавана от С.Д.А. в гр.Поморие, местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица  Й.С.В. и  С.Д.А.  за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН  на К.Р.Ч., ЕГН ********** да приближават пострадалите Й.С.В., ЕГН********** и малолетния С.Д.А., ЕГН **********, жилището находящо се в гр.Поморие, кв. Свобода, , местоработата на Й.С.В. – офис в хотел „Парадайз” в гр.Поморие, детската градина посещавана от С.Д.А. в гр.Поморие, местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица  Й.С.В. и  С.Д.А.  за срок от 18 /осемнадесет/  месеца

ОСЪЖДА  Д.Щ.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА  в размер на 200 /двеста/  лева

ОСЪЖДА  К.Р.Ч., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА  в размер на 200 /двеста/  лева

ОСЪЖДА Д.Щ.П., ЕГН ********** и К.Р.Ч., ЕГН ********** да заплатят по сметка на ПРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева държавна такса.

Да се издаде  заповед.

Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ „П” гр. Поморие и Д „СП” гр.Поморие.                  

Настоящото решение подлежи на обжалване пред БОС в 7-дневен срок от обявяването му на страните.

Обжалването на решението не спира изпълнението.

 

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :