Р Е Ш Е Н И Е

№

 

06.02.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №58 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 484607-F529189/ 16.12.2019 г. на *** на ОФИС – *** при ***, на Д.К.Я. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.3 ал.3 т.2 б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г..)

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Посочва, че е внасял редовно дължимите осигурителни вноски и че извършеното нарушение, за което е административно наказан, е резултат от непознаване на Закона. Моли за намаляване размера на наложената глоба, до предвидения минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и изложените в нея съображения и пледира за намаляване размера на наложената глоба, до предвидения минимум.

За ответната страна – ОФИС – *** при ***, се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е законосъобразно; във връзка с неговата правилност отбелязва, че е допустимо намаляването на размера на наложената глоба, до предвидения в Закона минимум.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F529189/27.11.2019г. от страна на С.Н.Г. – *** по приходите при ***, ОФИС - ***, в присъствието на свидетелите Т.Б.Б. и Б.Г.Т., както и на нарушителя Д.К.Я.. Съставен е за това, че след извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, не е подал Декларация образец 6 /месец 13/ от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за дължимите осигурителни вноски за 2018 г. в установения от закона срок – 30.04.2019 г.; Декларация образец 6 /месец 13/ се подава в ОФИС *** на 27.11.2019 г., приета с Протокол вх. № 153581908910148. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.3 ал.3 т.2 б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г..). При съставяне на АУАН, възражения не са направени; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Д.К.Я. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.3 ал.3 т.2 б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г..).

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.10 – 11 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.

Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С.Н.Г., Т.Б.Б. и Б.Г.Т. и писмени доказателства /л.21 – 22, л.24 от делото/. Показанията на свидетелите Г., Б. и Т. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни. Същите са относително подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите не оставят съмнение в тяхната истинност, а и същевременно, не се намират помежду си в противоречия, които се налага да бъдат обсъдени. В подкрепа на свидетелските показания е и представената разпечатка от регистър БУЛСТАТ, от която е видно, че считано от 01.04.2018г., Д.К.Я. е регистриран като земеделски производител. Съвкупната преценка на изброените доказателствени материали води до извода, че същите са изцяло в подкрепа на изложените в АУАН и НП, факти и обстоятелства, които Съдът приема за доказани по убедителен начин – и няма да преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.3 ал.3 т.2 б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г..), „Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за: дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година…“. При положение, че жалбоподателят е подал съответната за 2018г. Декларация образец 6, вместо до 30.04.2019г. – едва на 27.11.2019г., следователно е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност: при изискуемо по Закон действие, налице е противоправно бездействие – неподаване на обсъждания вид Декларация, в предвидения срок. Следва да бъде напомнено и това, че съобразно чл.355 ал.1 КСО, „Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“

Следователно, извършеното от страна на Д.К.Я. нарушение е правилно установено и квалифицирано от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган. Също така правилно, административнонаказващият орган е наложил наказание глоба, на основание чл.355 ал.1 КСО. Досежно нейния размер – 500 лева, Съдът намира, че същият няма как да бъде споделен. От една страна, твърдяното от жалбоподателя непознаване на Закона, не съставлява извинително обстоятелство, тъй като познаването на нормативната уредба в страната се презюмира – и тази презумпция е необорима по своя характер. От друга страна обаче, на жалбоподателя не са налагани други административни наказания за нарушения на данъчното и осигурителното законодателство /л.20 от делото/, като наред с това, Д.Я. е неосъждан, т.е. липсват основания да се счете, че се отличава с висока лична обществена опасност. Следователно, за адекватното постигане на целите на административното наказание по чл.12 ЗАНН /„Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.“/, налагането на глоба в максималния възможен размер, се явява прекомерно. Напротив, за постигане на същите цели, Съдът преценява като достатъчен минималния размер на наказанието глоба, предвиден в чл.355 ал.1 КСО.

Въз основа на тези съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е формално законосъобразно и правилно – освен в частта относно размера на дължимото административно наказание. В тази част, Наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба – от 500 /петстотин/, на 50 /петдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 484607-F529189/ 16.12.2019 г. на *** на ОФИС – *** при ***, с което на Д.К.Я. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.3 ал.3 т.2 б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г..) КАТО НАМАЛЯВА размера на административното наказание глоба от 500 /петстотин/ лева – на 50 /петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: