№ 490
гр. Сливен, 31.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Елена Г. Х.а
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело
№ 20232200100404 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата Ж. З. Д., редовно призована, не се явява. Явява се адв. В. П.,
преупълномощен от адв. Р. М., надлежно упълномощена.
Родител и законен представител З. Д. П., редовно призована, не се явява.
Ответното дружество ЗАД „ОЗК-З.“ АД, редовно призовано, адв. Ш.,
надлежно упълномощен с представено по делото пълномощно.
Вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице д-р Г. Ж. Т., редовно призован, се явява лично.
Съдът намира, че са налице условията и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и докладва, че заседанието е насрочено за
събиране на доказателства, чрез назначените по делото САТЕ и СМЕ.
Съдът докладва, че заключението на вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У.
е депозирано в срока по чл.199 ГПК, а именно на 10.10.2024г.
Съдът докладва, че заключението на вещото лице д-р Г. Т. е депозирано
в срока по чл.199 ГПК, а именно на 17.10.2024г.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се изслушат вещите лица в
настоящото съдебно заседание.Към момента други искания нямаме.
Съдът ПРИСТЪПИ към снемане самоличност на вещото лице.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
1
Д-р Г. Ж. Т. на 38 г., българин, бълг. гражданин, неосъждан, висше
образование, неженен, без родство със страните по делото и техните
пълномощници, предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл.
291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
В.л. д-р Т.: Поддържам заключението. Избиването на три зъба, особено
на млад организъм, представлява проблем при хранене, проблем при говорене,
най-вече проблем при отхапване, и представлява психическа травма за млад
организъм, в случая дете. Тези зъби са едни от най-важните за дете. Те
извайват визията на лицето, като също така помагат за говора, и храненето,
отхапването е силно нарушено. Това са постоянни зъби. Само със
зъболекарски способи е възможно тяхното възстановяване. Тези зъби са в
предната част, визуалната част на лицето, горе в дясно, централни зъби. Те
участват пряко във визията, в изговарянето, при отхапване, т.е. те участват в
голям диапазон от функции и е абсолютно видима тяхната липса.
Когато получих материалите по делото имаше оригинална плака. Моето
заключение е по оригиналната плака.
Съдът ПРЕДЯВИ на вещото лице оригиналната плака.
В.л. д-р Т.: При насочване на плаката към светлината на прозореца се
разчитат в горната част имена и ЕГН на пациента, съответстващи на тези на
ищцата.
Адв. П.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Адв. Ш.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Съдът намира, че на основание чл.148, вр. чл.195 ГПК, следва да
приеме заключението на вещото лице, като доказателство по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице д-р Т. като
доказателство по делото.
На в.л. д-р Г. Ж. Т. да се изплати възнаграждение в размер на 350 лева,
съгласно представената справка-декларация по Наредба от 2023 г., платими от
бюджетните средства на съда по посочената в справката банкова сметка.
/изд.РКО/
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице доц. д-р инж. Х. У..
2
СНЕ снемане самоличност на вещото лице.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
доц. д-р инж. Х. В. У. на 56 г., българин, бълг. гражданин, неосъждан,
висше образование, женен, без родство със страните по делото и техните
пълномощници, предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл.
291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
В.л. доц. д-р инж. У.: Поддържам заключението. Потвърждавам
констатацията на въпрос 11, според която при движение със 73км/ч опасната
зона за спиране е 67 м, което позволява водачката да възприеме неосветената
със светлинен източник и необозначена със светлоотразител каруца и да спре.
От техническа гледна точка при управление на превозно средство с
животинска тяга в тъмната част на денонощието следва същата да бъде с два
червени светлоотразители в задната част, два бели в предната и светлинен
източник на заден ляв ъгъл. Присъствал съм на мястото на огледа, такива не са
установени налични. От гледна точка на позиционирането спрямо платното и
в единия и в другия случай технически правилно е, поради своята скорост на
движение, да се движи максимално вдясно, дори и в банкета. Водачът на
каруцата е имал такава възможност, имайки предвид ширината на банкета в
този участък от пътя. От гледна точка, че тя не е била снабдена със
светлоотразители и светлинен източник то най-безопасната възможна
траектория е по банкета. Банкетът е бил достатъчно широк, за да може
каруцата да се движи. При движение на товарната композиция пред л.а.,
първо тя се е движила с по-ниска скорост от тази на л.а., тъй като е било
влекач с полу-ремарке, където има ограничение до 95 км/ч, а реално
максимално разрешената е по-ниска. Прехода от дясната в лява пътна лента на
влекача, след възприемане на каруцата, е възможно да се осъществи за около
100 м., за да се възприеме от задно движещия се автомобил в случая
Фолксваген. При преход от дясна в лява лента и спазване на технически
съобразена дистанция автомобила Фолксваген е бил на по-голямо разстояние
от осветената зона, т.е. товарната композиция се изнася от дясна в лява лента,
открива се видимост към каруцата преди автомобила да е преминал изцяло в
насрещната лента. Или ако тя се бе движила със 73 км/ч отмества се
композицията, за да заобиколи каруцата, при което остава достатъчно
разстояние и видимост, за да бъде възприета и да спре. Има и още нещо
3
съществено, говорим за по-голяма дистанция. Това е разликата в скоростите,
т.е. л.а. е застигал товарния в този случай. Във всички случаи при преход на
товарната композиция от дясната в лявата лента и спазвайки технически
съобразената дистанция, то следва л.а. да намали скоростта най-малкото до
тази на товарния. Тук нямаме нарушение на неспазване на дистанция, тъй като
нямаме удар в товарния автомобил. Говорим за това, че дистанцията е била
доста по-голяма или възможността за възприемане на каруцата е била по-
голяма. Товарният и лекият автомобил не са били толкова близо, тъй като в
случая говорим за обективно определена скорост на л.а. от 104 км/ч. Няма как
тов.автомобил да се движи със 70 км/ч пред нея и тя да се движи със 104 км/ч.
Т.е. изисква се достатъчно голяма дистанция. След като водачката на л.а. се е
движила със 104 км/ч, в момента на удара, а пред нея със 75км/ч тов.
автомобил, това означава, че дистанцията между тези две превозни средства е
била достатъчно голяма, за да не си влияят едно спрямо друго относно
скоростта на движение и видимостта към каруцата. Имало е достатъчно
възможност за възприемане на каруцата. Нямаме контакт между двете ППС.
Тя е била на достатъчно голяма дистанция зад товарния автомобил, тя е
застигала товарната композиция. Товарната композиция се е престроила в
лявата лента, после в дясната, без контакт между тях, защото л.а. е продължил
движението си след удара на достатъчно разстояние по платното и после е
напуснал платното, означава че не е настъпил контакт с товарната кола и след
удара с каруцата. Отново говорим за достатъчно голяма дистанция между
двете ППС. Или след като тов. композиция се е престроила първо от дясно в
ляво и после отново в дясно тя не е пречила на л.а. да възприеме, тъй като след
удара автомобила продължава по платното и след това напуска дясната пътна
лента. Тя възприема каруцата, въпросът е, че във времето за движение в зоната
на осветеност след възприемане на каруцата тя не е имала техническата
възможност да спре до мястото на удара, поради избора й на скорост на
движение. Опасната зона от 67м е разстоянието от което е било възможно да
се възприеме същия тъмен обект без нужната сигнализация. Момента на
осветяване на каруцата с челния фронт на автомобила е било на около 67 м, а
каруцата на около 10м от мястото на удара, защото до мястото на удара те са
се движили в една и съща посока. Осветява задната част и тъй като
относителната скорост между двете ППС, т.е. скоростта на автомобила е по-
голяма от тази на каруцата, автомобила застига каруцата. Но за времето на
4
движение в осветената зона каруцата изминава тези 10м. В заключението,
въпрос 5, казвам, че водачката е възприела каруцата на разстояние около 52м
от мястото на удара или със средно закъснение от около 0,2 сек. спрямо
началния момент на осветяване. Тези 0,2 сек. не са от съществено значение за
предотвратяване на събитието. Водачката възприема каруцата, след това те се
придвижват до мястото на удара, а до мястото на удара тя изминава 67м. Това
е разликата от момента, в който тя я осветява. На 52м тя я осветява и в този
момент тя реагира със скорост 104км/ч, тя няма възможност да предотврати
удара. Ако в момента на възприемане на каруцата водачката на автомобила се
е движила със 73км/ч ще спре до мястото на удара. Тя възприема първо
каруцата, но каруцата продължава да се движи докато стигне до мястото на
удара тя изминава 52м, т.е. и двете превозни средства се движат. Правим
разлика между възприемане и осветяване. Възприемане и осветяване са две
различни неща. Тя я осветява и закъснява с 0,2 сек., които не са фатални. Тя я
осветява на 67м, а реагира на 52м. Осветяването е в малко по-ранен момент и с
малко закъснение реагира, което е естествена реакция в тъмната част на
денонощието. Ако каруцата беше с осветление, тъй като видимостта към
каруцата се открива в по-ранен момент, преди автомобила да освети каруцата
с челния фронт, в този аспект водачката би могла да възприеме, че е налице
обект. Ние говорим за осветеност при 1,5 лукс, а светлоотразители реагират
още на 0,5 лукс. Възможността за реагиране на водачката е в по-ранен момент,
ако е налице светлоотразител или светлинен източник в задната част. Ако тя е
с тази скорост от 104 км/ч, с тази осветеност и ако каруцата също беше
осветена, така ще се увеличи разстоянието от което тя може да я възприеме.
Опасната зона е 112м, ако каруцата беше осветена тя щеше да може да я види
и при тази скорост.
Водачката не е възприела осветяване с телефони, тя не е възприела
такова осветяване. Ако има такова осветяване това би могло да бъде възприето
от водачката. Но тя не е успяла да ги възприеме, щеше има спирачни следи.
Изискването е да има светлинен източник на задния ляв ъгъл, който е
неподвижен. Във всички случаи, държейки телефон в ръка това е някакъв
светлинен източник и би могло да бъде възприето, ако този светлинен
източник свети назад от водача. Във всички случаи това е подвижен обект –
телефона. Ако е имало такъв светлинен източник, дори и телефон, светейки
назад, водачката би могла да възприеме подобен светлинен източник. Тук
5
говорим за анализа на събитието, свързано с обективни находки. При наличие
на такъв светлинен източник водачката във всички случаи водачката би могла
да предприеме действия за спиране по-рано. Няма такива данни, нямаме
спирачни следи преди удара, т.е. времето й за ефективно задействане на
спирачната система не е било достатъчно от момента на осветяване на
каруцата до момента на удара. А при наличие на светлинен източник тя би
могла да има тази възможност и би реагирала със спиране преди удара, което
не е установено. Лично съм присъствал на мястото на огледа и съм извършил
оглед на всички тези обективни находки заедно с оперативната група. Това е
една изненадваща опасност за водачката. Тя не е очаквала, тя не е имала
сигнали, че има такъв обект на платното, за да предприеме действия по-рано
за спиране.
На въпроса на адв. П. – при наличие на тов. автомобил пред лекия, който
се е движил със скорост 70км/ч и е имал възможност да възприеме
своевременно и да предприеме действия за заобикаляне и изпреварване, ако
водачката и тя е била с такава скорост щеше ли да възприеме…, тя също щеше
да има възможност да я възприеме и да изпревари. Технически съобразената
скорост в случая е 73км/ч.
Съобразно установеното движение на тежкотоварния автомобил пред
лекия водачката е следвало да се движи с къси светлини и анализа, който съм
направил е при къси светлини. Лекият автомобил преди удара се е отклонил
малко наляво, не е навлязъл в насрещната лента, движил се е в рамките на
лентата си за движение, макар и с леко отклонение наляво движението се е
запазило в дясната лента и там е настъпил удара. Автомобилът е контактувал с
каруцата с предната си дясна част и съответно задната лява на каруцата.
Приемам че каруцата не се е движила по-вдясно, тъй като имаме достатъчно
обективни находки за разположението й. На мащабната скицата са показани
взаимните положения на автомобила и каруцата в момента на контакт, според
обективните находки. Имаме следи, които говорят за точното разположение на
каруцата с деформирането на самата каруца и автомобила. Според тези
обективни следи не подлежи на съмнение къде се е намирала каруцата в
момента на удара.
Имайки предвид положението на автомобила в момента на удара, който
е със собствената надлъжна ос по-близо до разделителната линия, то двата
6
обекта биха се разминали, ако каруцата е била частично навлязла в банкета с
десните си колела.
Съдът ПРЕДЯВИ на вещото лице и на пълномощниците скицата на
която са обозначени разстоянията, ширините и дължините.
В.л. доц. д-р инж. У.: Ширината на автомобила е около 1,75м., на
каруцата 1,20м. На скицата съм показал предните колела на каруцата, не съм
го записал върху скицата, но съм присъствал на огледа на
местопроизшествието, ширината е фиксирана и тя е 1,20м на каруцата. На
скицата съм показал каруцата с автомобила в момента на удара. В дясно от
каруцата е имало разстояние още поне 1,20м. Ако каруцата се е движила в
най-дясната част, дори без навлизане в лявата, и е имало достатъчно ширина
между левия габарит на каруцата и разделителната линия, автомобилът е
могъл да премине без удар.
Адв. П.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Частично го оспорвам, ще изложа съображения.
Адв. Ш.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Не го оспорвам.
Съдът намира, че на основание чл.148 ГПК, следва да приеме
заключението на вещото лице, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице доц. д-р инж. Х. У. като
доказателство по делото.
На в.л. доц. д-р инж. Х. В. У. да се изплати възнаграждение в размер на
500 лв., съгласно представената справка-декларация по Наредба от 2023 г., от
внесения от ответника депозит. /изд.РКО/
Адв. П.: Оспорвам заключението в частта, в която вещото лице е
установило, че е могло да се осъществи разминаване между автомобила и
каруцата, в случай че тя се е движила в дясната част на платното. Няма данни
от които да се установи къде точно се е намирала каруцата в момента на
произшествието. Няма данни от които да е видно и не е ясно от кои вещото
лице е определило ширината на каруцата. Ако това е лесно за автомобила,
защото съществуват технически спецификации, то това е абсолютно трудно за
каруци, които не отговарят на стандарти.
7
Адв. Ш.: Считам че изложените възражения по заключението на
експерта за мястото на удара са неоснователни и необосновани, доколкото
експерта изрично посочи, че мястото на удара е било определено от него въз
основа на протокола за оглед на местопроизшествие и на база на трайните
обективни следи, които са били оставени от превозните средства на самото
местопроизшествие. Отделно от това, факт е, че в процесния пътен участък е
имало затревен банкет с ширина 2,5 м и в случая къде е било превозното
средства с животинска тяга на платното е илеревантно към спора, доколкото
същото ако се е движило по банкета би предотвратило произшествието.
Адв. П.: Нямам искания. Представям списък на разноските.
Адв. Ш.: Няма други искания. Представям списък на разноските.
С оглед становището на страните, съдът намира, че са налице условията
за преустановяване на съдебното дирене, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на устните състезания.
Ада. П.: Уважаема г-жо Съдия, моля да постановите решение, с което да
уважите исковете за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Изцяло се доказаха всички обстоятелства, наведени от
наша страна за претърпени болки и стР.ния от доверителката ми, вкл. и че
същата е търпяла силно загрозяваща травма, изразяваща се на загуба на три
зъба. По делото успяхме да оборим твърденията за съпричиняване на
вредоносния резултат. Каруцата е била сигнализирана, като водачката е имала
възможност да избегне удара, в случай че е спазила необходимата дистанция и
се е движила със законо и технически съобразена скорост. Претендирам
разноски. Представих списък. Правя възражение за прекомерност на исканото
от насрещната страна възнаграждение, с оглед правната сложност на спора.
Същото не отговаря на установения минимум. В условията на евентуалност
твърдя, че насрещната страна не е представила документи, от които да е
видно, че е заплатен хонорара. Моля за срок, в който да представя писмена
защита.
Адв. Ш.: Уважаема г-жо Председател, моля да отхвърлите предявените
искове. Считам че същите са необосновани и недоказани, доколкото както и
8
самият експерт в заключението каза, че въпросното превозно средства с
животинска тяга е било изненадващо препятствие. Тук вече действително,
както и той е посочил, въпрос на правен анализ е доколко неосветената
каруцата е била предвидимо препятствие по смисъла на чл.20 ал.1 от ЗДвП. В
случай че приемете, че все пак са налице предпоставките на чл.45, вр. чл.432
ЗЗД, по безспорен начин успяхме да установим наличието на съпричиняване
от страна на постР.лата за настъпване на вредоносния резултат, което ще моля
при определяне на справедливия размер за обезщетение на вредите да
съобразите. Моля, в зависимост от изхода на спора да присъдите на
доверителя ми разноски. Моля за срок за писмени бележки.
Съдът, на основание чл.149 ал.3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ на страните двуседмичен срок за писмени бележки.
ПРЕКРАТЯВА устните състезания и ОБЯВИ, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.20 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9