Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.10...18г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №571 по описа за ..16
година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по делба във фазата по допускането й.
Образувано е по
искова молба от А.У., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.д., срещу К.У., с ЛНЧ **********, роден на ***г., гражданин на в., с
постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Ч..
Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС за
делба при равни квоти на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда
№2, с идентификатор №..., находяща се в гр.Варна, в землището на кв.”г.”, ул.”И.В.”
№15 А, със застроена площ от 62.42 кв.м. и РЗП от 151.11 кв.м., състояща се на
първия етаж от: антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, баня-тоалет и на
втория етаж от: антре, три спални, баня-тоалет, изградена във вътрешната част
на поземлен имот с идентификатор №.../стар ид.№ХV-275/ трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./
целият с площ от 471 кв.м., съгласно скица, а по предходни актове за
собственост-с площ от 550 кв.м., при съседи на имота: имоти с ид.№№ ...
Твърди се, че
страните са бивши съпрузи, тъй като бракът им, сключен на 16.12...06г., е
прекратен по взаимно съгласие, с решение от 17.12...15г. постановено по
гр.д.№8674/..15г. По време на брака, с общи средства, в съпружеска имуществена
общност, придобили, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№88, том IX, рег.№..., д.№.../16.12...08г. на нотариус с рег.№.. в НК,
гореописания недвижим имот. Твърди се, че процесната жилищна сграда е закупена
за сумата от 74850лв., която била изплатена на продавачите по банков път.
Моли се за допускане на делбата по тези
съображения.
С отговора на исковата молба, от
ответника се поддържа становище за неоснователност на иска и се моли за
неговото отхвърляне, тъй като процесният имот не е придобит в режим на съпружеска
общност. Поддържа се, че макар и придобит по време на брака, имотът е
индивидуална собственост на ответника, поради наличие на пълна трансформация на
имущество при условията на чл.23 вр. с чл.22, ал.1 СК, за установяването на
което предявява насрещен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.21, ал.4 СК за приемане на установено по
отношение на ищцата, че той е собственик на имота.
Твърди се от
ответника, че след сключване на брака на страните, същият е прехвърлил от
собствената си банкова сметка *** ”Lloyds bank”, по банковата сметка на ищцата
в ”и. а.б.” АД сумата от 140000 лири или към курса на БНБ към 01.01...07г. в
размер на около 407000лв. /при курс от 2.91263лв. за 1 лира/. Твърди се, че
съпрузите взели решение с личните средства на ответника, ищцата да закупи
жилище, тъй като съпругът не владеел български език и тъй като според
обясненията на съпругата ”нямал право да притежавам имот”. Твърди се, че на
07.02...07г. с преведените ѝ средства, ищцата закупила недвижим имот,
находящ се в гр.София, местност ”С.-Х. С.”, ул.”Д.Н.” №.., ет.7 и 8,
представляващ апартамент №35, описан в НА №.., том I, peг.№…, д.№64 от ..07г.
вписан в СВ вх.peг.№... от 07.02...07г., акт №.., том IX, дело №…. с вписана в
НА цена от 87500лв. Твърди се, че цената всъщност била в размер на 80000 евро,
като по данни на ищцата същата вписана в предварителния договор и наредена от
банковата й сметка. На 14.09...07г. с преведените от ответника на ищцата
средства, последната закупила недвижим имот, находящ се в гр.п., обл.б., ул.”п.б.”
№18, ет.3, представляващ ателие, индивидуализирано в НА №.., том X, peг.№..,
д.№.. от ..07г., вписан в СВ вх.peг.№... от 14.09...07г., акт №56, том XI, дело
№.... за сумата от 1..00лв. Твърди се, че цената всъщност била в размер на
21000 евро, която според ищцата била вписана в предварителния договор и
наредена от банковата й сметка. Впоследствие съпрузите решили да се преместят
да живеят и работят в гр.Варна, поради което обявили семейното си жилище за
продажба, като на 03.10...08г. го продали за сумата от 140000 евро, със сделка,
обективирана в НА №…, том III, peг.№… дело №…от ..08г. вписан в СВ вх.peг.№7..40
от 03.10...08г., акт №46, том LLXXVII, дело №.... Продажната цена на недвижимия
имот била в размер на 140000 евро, но в нот.акт била вписана сумата от 43400
евро. На 16.12...08г. ищцата закупила процесния недвижим имот за сумата от
119000 евро, като в съставения за сделката НА № .., том IX, peг.№..., д.№... от
..08г., била вписана продажна цена от 74850лв. Твърди се, че през ..11г.
съпрузите взели решение и продали недвижимия имот в гр.п., за което е съставен
НА №70, том II, peг.№..., д.№260 от ..11г., като действителната продажна цена
от 28359.54лв. е вписана в НА. С оглед изложеното, се поддържа че при
закупуването на процесния имот е налице пълна трансформация на лично имущество
по смисъла на чл.23, ал.1 СК и че същият е лична собственост на ответника
В отговор на насрещния иск, от ищцата се
поддържа, че претенцията е недопустима, което възражение съдът намира за
неоснователно, тъй като развитите в негова подкрепа доводи всъщност касаят
основателността на иска, а не неговата допустимост.
Твърди се, че в
отговора на ищцата, че в производството по прекратяване на брака на страните,
съпрузите са постигнали споразумение, в което изрично са заявили, че са уредили
всички свои лични и имуществени отношения. В т.3 от споразумението е изразена
волята им след прекратяване на брака процесният недвижим имот, да остане в
обикновена съсобственост. Твърди се, че така постигнатото споразумението е
потвърдено в съдебно заседание и е обективирано във влязло в сила на 17.12...15г.
решение, с което съдът е обявил, че недвижимият имот, придобит по време на
брака и представляващ семейно жилище, остава в обикновена съсобственост. Възразява
се, че при наличие на споразумение уреждащо имуществените отношения между
съпрузите, не е възможно въпросът относно съсобствеността на имота да бъде
пререшаван по пътя на исковете по чл. 21, ал. 1 СК /отм./, чл. 23 СК /нов/ в
последващо производство, в който смисъл е трайната съдебна практика. Твърди се,
че изразената в споразумението по чл.51 СК воля на страните досежно
имуществените им отношения ги обвързва, включително изявлението им за наличие
на съсобственост по отношение на придобито по време на брака имущество,
основано на установената в чл.21 от СК презумпция за съвместен принос. Твърди
се, че изявлението на съпрузите, че имотът придобит по време на брака,
посредством възмезден придобивен способ остава в обикновена съсобственост между
бившите съпрузи, сред прекратяването на брака представлява съдебна спогодба,
посредством която страните уреждат имуществените си отношения, в това число и
чрез взаимни отстъпки и признаване на права, като не съществува пречка чрез
това споразумение в този смисъл да бъде отчетен приносът на съпрузите с оглед
на което да бъдат определени и дяловете в съсобствеността. Твърди се, че
обективираната воля на страните в т.3 от споразумението, което е възпроизведено
в решението за прекратяване на брака представлява признание на ищеца и
съответно на доверителката ми, че процесният имот, придобит по време на брака е
съпружеска имуществена общност, признание на правата им по отношение на този
имот, представляващ бездялова съсобственост през времетраенето на брака. На
следващо място се оспорват твърденията, че придобиването на имота е резултат от
пълна трансформация на вложени лични средства на ответника и твърдения за
произхода средствата, вложени за придобиването на процесния и на останалите
имоти, които не са предмет на иска, след извършено разпореждане с тях. Твърди
се, че придобиването на имотите е с цел задоволяване общи нужди на семейството,
като затова са превеждани суми по сметка на ищцата, която също според възможностите
си е влагала нейни средства и такива, предоставени от родителите й, участвала е
с работа и труд в домакинството, изцяло се е грижела за съпруга си, в това
число и при осъществяване на търговската дейност на общата им фирма ”У. Трейд”
ООД. Ето защо, се поддържа че по отношение на процесния имот е приложима
законовата презумпция за съвместен принос на всеки от бившите съпрузи. Твърди
се, че средствата на съпрузите никога не са били делени на лични и общи, както
и че ищцата е било шокиращо да установи, че непосредствено преди подаване на
молбата за развод, на 15.06...15г. бившият й съпруг е превел от фирмената
сметка на общата фирма по своя лична сметка сумата от 56000лв. Твърди се, че
решенията за придобиване и разпореждане са вземани съвместно от съпрузите, като
тяхното изпълнение е осъществявано от ищцата и намерението им е било
придобиването да е общо, без някой от съпрузите да релевира личния си принос и
това е обективирано чрез изявленията им при изповядване на сделката.
В открито съдебно заседание страните поддържат
становищата си в разменените книжа.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
С нотариален акт №88, том IX, рег.
№..., дело №... от 16.12...08г. по т.2, Д.Й. Х., М.Н.Х., Н. А. М. и П. М. Ж.
продават на А.У. двуетажна жилищна сграда с идентификатор ..., находяща се в
гр. Варна, ул. И.В. 15А със застроена площ от 62.42 кв.м. и РЗП -151.11 кв.м.
/л.4 и 5/.
С решение №5103/17.12...15г. по
гр.д. №8674 по описа за ..15г. на ВРС, 12 състав, е прекратен сключеният между
страните на 16.12...06г. граждански брак, като е утвърдено на осн. чл.51, ал.2 СК споразумението, с което съпрузите уреждат всички лични и имуществени
отношения помежду си и нямат имуществени претенции един към друг след
прекратяване на брака, като е предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Варна, кв. г., ул. И.В. 15А, представляващо жилищна сграда с
идентификатор ... на жената А.У..
Поставен е в дял и изключителна собственост на всеки от съпрузите по един
автомобил. Обявено е, че страните са се споразумели и не си дължат суми за
уравнение на дяловете. Обявено е постигнатото между тях споразумение, че придобитото
по време на брака движимо имущество, представляващо обикновена покъщнина, ще се
ползва от жената, а недвижимият имот, придобит по време на брака и
представляващ семейно жилище, остава в обикновена съсобственост помежду им след
развода /л.66 – 68/.
Ответникът е ангажирал и следните
писмени доказателства: нотариален акт за покупко-продажба от 07.02...07г., с
който А. Широкодолска е закупила апартамент, находящ се в гр. С. местност С.,
на ул. Д.Н. 2 /л.27/; нотариален акт от 03.10...08г., с който А.У. и К.У.
прдават на В. Н.С. същия имот в гр. С. /л.28/; нотариален акт от 14.09...07г.,
с който А.У. е закупила недвижим имот, находящ се в гр. п., представляващ
ателие /л.29/; нотариален акт от 07.09...11г., с който К.У. и А.У. продават на
трето лице ателието в гр. п. /л.30 и 31/.
Приети са на л.98-162 извлечения
от банковите сметки на лицето А.У., открити в „Интернешанъл а.б.“ АД – клон
Кремиковци и клон Варна.
Приобщено е по делото писмо от Л.
Б. и. Л., придружено с превод на български език, от 02.11...15г., съдържащо
потвърждения за международни плащания към България, наредени от К.У. между ..06г.
и ..07г. и извършени към и. а.б. в България /л.175-178/.
На л.213-222 са приети искане за
разкриване на разплащателна сметка и договор за откриване на сметка от К.У.,
договор за издаване на банкова карта на А. Ш. и извлечение от банковите сметки
на дружество „У. трейд“, изискани от „Интернешанъл а.б.“.
Ангажирани са от ищцата гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Г.и.л.и К.Р.Ш. Първият свидетел
излага, че познава А. от 1995-1996г. и К. от ..05-..06г. След сключване на
брака живели в С., С., а във Варна се преместили ..07-..08г. Родителите на А.
от У. помагали финансово на семейството, от К. свидетелят веднъж разбрал, че
носят голяма сума пари, които получили от родителите на А.. Следващата ..08г.
година ходили при тях и със сина на А., който казал, че дори в неговите джобове
се разпределяли пари. Купили имот във Варна, по думи на К. двамата са купили
къщата.
Свидетелят К. Ш. – син на ищцата
сочи, че след сключване на брака, К. и майка му живеели в нейното собствено
жилище в кв. Б. до ..07г. След това взели общо решение да закупят жилище в
София, кв. Слатина. С общи средства го закупили и живели там до ..08г. Жилището
в кв. Ботунец се отдавало под наем и парите отивали за общото домакинство. По
това време майка му работела в голяма международна компания и получавала
солидна заплата, които средства отивали за домакинството. Имали финансова помощ
от родителите на майка му от У., с техни средства се сдобили с имот в гр. п., а
част от парите отишли и за имота в гр. С. в кв. С. В компанията на майка му й
предложили да се премести в гр. Варна, за да развива бизнеса в този регион.
Приела и семейството решило да се премести. Имотът в гр. София бил пуснат за
продажба. Първо живели в кв. Възраждане, където наемът на жилището им се
изплащал изцяло от фирмата на майка му. След като продали жилището в гр. София,
закупили къща в кв. г.. След сключване на брака, К. около 8 месежца бил
безработен, след това решил да започне бизнес с цветарски магазин, който не
просъществувал дълго.
По делото са проведени и приети заключения по съдебно-счетоводни
експертизи, изготвени от в.л. И.С. /л.179-186/ и в.л. Р.С. /л.269-282/,
онагледяващи и обобщаващи извършени от страните преводи и плащания, за които са
представени банкови извлечения.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се яви
основателен предявеният иск за делба, в тежест на ищеца е да установи наличието на съсобственост между страните,
възникнала по твърдяния начин - вещта да е придобита чрез покупко-продажба по
време на брака.
По насрещната
претенция в тежест на ответника е да установи наличие на трансформация на лично
имущество, респективно липсата на съсобственост върху процесния имот, а ищцата
следва да установи обстоятелствата изключващи, или погасяващи правата на
ответника.
Безспорно е между
страните, а и това се установява от събраните писмени доказателства, че
съделителите са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 16.12...06
год. в гр. С. е прекратен с влязло в сила на 17.12...15 год. решение.
Следователно, бракът между страните е бил заварен такъв по смисъла на §4, ал.1
ПЗР на СК от ..09 год. и по повод имуществените отношения и придобитото от
съпрузите по време на брака приложение намират правилата на действащия
понастоящем кодекс.
Доколкото по
заверения брак на страните няма избран режим на имуществени отношения по СК от ..09
год., по отношение на същия следва да се прилага законовият режим на общност.
Не е налице спор и че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на
страните по възмезден начин. Предвид обстоятелството, че към датата на
придобиването страните са били в брак, съдът намира, че е налице придобиване на
имущество при условията на съпружеска имуществена общност, с оглед установената
в чл.21, ал.3 СК законова презумпция.
Ответникът по
делото, предявявайки и насрещен иск, се домогва да обори законовата презумпция
на чл.21, ал.3 СК, като поддържа и предявява насрещен иск за наличие на пълна
трансформация на лични средства по смисъла на чл.23 СК.
Анализът на
установената по-горе фактическа обстановка и ангажираните по делото писмени
доказателства обуславя извода за неоснователност на твърдението на ответника за
трансформация на лично имущество.
За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Видно е от
подадената молба до съда и утвърденото постигнато споразумение между бившите
съпрузи по реда на чл.51 СК със съдебното решение за прекратяване на брака, че
страните са изложили ясно, пълно и детайлно постигнато съгласие по всички
имуществени отношения между съпрузите. Те са уредили както конкретно
собствеността върху движимите вещи и обикновената покъщнина, така и ползването
и собствеността върху процесната двуетажна жилищна сграда, която е била
семейното им жилище. В споразумението изрично е посочено, че недвижимият имот,
придобит по време на брака, остава в обикновена съсобственост помежду им след
развода.
По въпроса дали е допустимо,
след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се
съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между
тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на
основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла начл. 21,
ал. 2 СК (1985 г. – отм.), респ. чл. 23, ал. 2 СК е образувано т.д. №3/..15г.
ОСГК на ВКС, по което към момента на устните състезания и изготвяне на
настоящия съдебен акт не е постановено решение. Налице е противоречива съдебна
практика по този въпрос. Настоящият съдебен състав споделя и възприема
становището, че следва да бъде съобразена и е обвързваща волята на страните в
бракоразводния процес, обективирана в постигнатото между тях споразумение при
прекратяване на брака. В конкретния случай, както беше посочено, споразумението
е напълно ясно и конкретно по отношение на процесния имот и не оставя съмнение
относно волеизявлението и приемането в отношенията между страните, че е налице
съсобственост, въникнала между тях с възмездното придобиване по време на брака.
Това споразумение има значение на спогодба, която обвързва страните по смисъла
на чл...а ЗЗД. При това положение, не следва да бъде позволявано последващо
единият от съпрузите да въвежда твърдение за трансформация и да поставя въпроса
на съсобствеността на преразглеждане. След като не е установено споразумението
да не отразява действителната воля на страните, да е изменено, развалено или
отменено, респ. действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на
основанията, предвидени в закона, не може в последващ исков процес да се
преуреждат имуществените отношения между бившите съпрузи за същите отношения,
за които в брачния процес те са сключили споразумение, което ги обвързва.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не обори успешно
презумпцията за съвместен принос по отношение придобиването на процесния
недвижим имот, предмет на делбата, поради което с прекратяване на брака, всеки
от съпрузите се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от вещта, тъй като
при липса на волеизявление за друго съотношение в съсобствеността, по силата на
чл.28 СК се приема, че дяловете им са равни.
Така мотивиран,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за трансформация на лично
имущество следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а делбата на процесния
недвижим, следва да бъде допусната при равни квоти от по ½ ид.ч. между
съделителите.
От ответницата по съединения иск не се претендират
разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.У., с ЛНЧ **********, роден на ***г.,
гражданин на в., с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Ч. срещу А.У., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.В.д. иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл.21, ал.4 СК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че придобитият по време на брака недвижим имот, представляващ двуетажна
жилищна сграда №2, с идентификатор №..., находяща се в гр.Варна, в землището на
кв.”г.”, ул.”И.В.” №15 А, със застроена площ от 62.42 кв.м. и РЗП от 151.11
кв.м., състояща се на първия етаж от: антре, дневна с кухненски бокс и
трапезария, баня-тоалет и на втория етаж от: антре, три спални, баня-тоалет,
изградена във вътрешната част на поземлен имот с идентификатор №.../стар
ид.№ХV-275/ трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10м./ целият с площ от 471 кв.м., съгласно
скица, а по предходни актове за собственост-с площ от 550 кв.м., при съседи на
имота: имоти с ид.№№ ..., е лична собственост на ищеца.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.У., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.д., и К.У., с ЛНЧ **********,
роден на ***г., гражданин на в., с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Д.Ч., на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда №2, с
идентификатор №..., находяща се в гр.Варна, в землището на кв.”г.”, ул.”И.В.”
№15 А, със застроена площ от 62.42 кв.м. и РЗП от 151.11 кв.м., състояща се на
първия етаж от: антре, дневна с кухненски бокс и трапезария, баня-тоалет и на
втория етаж от: антре, три спални, баня-тоалет, изградена във вътрешната част
на поземлен имот с идентификатор №.../стар ид.№ХV-275/ трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./
целият с площ от 471 кв.м., съгласно скица, а по предходни актове за
собственост-с площ от 550 кв.м., при съседи на имота: имоти с ид.№№ ..., при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите, на основание чл.34
ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: