Определение по дело №1255/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   1519

 

гр.Бургас,    10.06.2020г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1255 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №8399/04.06.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №787 от 28.02.2019г., постановено по гр.д. №8206/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция “Гранична полиция“ МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Д.Ж.Я., с ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 511.26 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 215.07 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него – като “Старши полицай“ в ГОДГ към ГПУ – Бургас при РДГП Бургас към ГД “Гранична полиция“ – МВР, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1 504 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 420 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Осъдена е Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 60.45 лв. и 190 лв. за ССЕ.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съобразно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като при изчисляване на отработеното време, съответно компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба на специалния закон – ЗМВР. Твърди се, че ищецът има качеството държавен служител, а по отношение на тази категория служители е налице специална нормативна уредба във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд и не могат да намерят приложение правилата на общите норми, съдържащи се в КТ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд, по отношение на държавните служители, както и че във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята в ЗДСл и ЗМВР, следва да се уреди по идентичен начин с КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми. Посочва се, че за служителите по ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито, нито работещите по трудови правоотношения, включително тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като по този начин е създал несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“. Сочи се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, както и че разпоредба, идентична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите, издадени по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители продължителността на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, а не 1,143. На следващо място се посочва, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, извън това в размер на не по-малко от 0,25 лв. на отработен нощен час. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.Ж.Я., чрез пълномощника адв. С.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

         С оглед гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №1255 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.