Р Е Ш Е
Н И Е № 59
град Шумен, 04.12.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия Йордан Димов, т. д. №104 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С.. против „ЕДН – Логистика” ООД, ЕИК-..., с. Т.. и Е.Х.О., ЕГН-**********,*** установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат на ищеца сумата от 37 399.58 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, 1 245.65 лв., представляващи лихва върху редовна главница за период от 20.02.2016 г. до 05.08.2016 г., 2 646.82 лв., представляваща лихва върху просрочена главница от 20.02.2016 г. до 23.02.2017 г., 1 729.71 лв., представляващи фиксирана лихва, начислявана върху наличния кредит при просрочие на лихва от 20.02.2016 г. до 23.02.2017 г., 860.44 лв. – разноски за държавна такса в заповедното производство и 1 175.33 лв. – адвокатско възнаграждение. Твърди се, че е сключен Договор за банков револвиращ кредит №0081/322/05082015 от 05.08.2015 г. по силата на който банката – ищец е предоставила на „ЕДН – Логистика” ООД, със солидарно отговорен ответника Е.Х.О. кредит в размер на 44 000 лв. Съгласно т.4.1 от Договора лихвеният процент, който се начислява е в размер на 9.699%, формиран от базов лихвен индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към БЛП, като към датата на сключване на договора приложимият БЛП е едномесечен СОФИБОР, приложимата към датата на договора премия е 0% и приложим размер на годишния лихвен процент е 10%. Подробно е обяснено, като е цитиран договора как се определят лихвените проценти при просрочие – върху главница, лихва и т.н. Твърди се, че задължението е падежирало на 05.08.2016 г. и тъй като не е изплатено банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги. Моли да бъде признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ответниците дължат претендираните суми, възлизащи на 45 057.53 лв., за които е водено производство по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №517/2017 г. по описа на ШРС и въз основа на изпълнителния лист от което е започнало изпълнително дело №20188760400182 по описа на ЧСИ с №876 на НК и район на действие – района на ШОС. Моли да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, посочени като 1820.65 лв. за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде приложено по делото и ч.гр.д. №517/2017 г. на ШРС.
В дадения от съда срок ответникът„ЕДН – Логистика” ООД не е депозирал писмен отговор на ИМ. Отговор е постъпил от процесуален представител – особен представител на ответника Е.Х.О. назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Намира, че според представените доказателства следва да се приеме, че ответника, когото представлява е солидарен съдлъжник по договор за револвиращ кредит. Въпреки това сочи, че по никакъв начин не е установено от доказателствата размерът на претендираните суми. Намира, че не е ясно по какъв начин е начислен размерът на дължимите лихви. Сочи, че в конкретния казус не може да се начислява лихва върху лихва. Предвид това, че намира претенциите за недоказани, моли да бъдат отхвърлени.
От страна на ищеца в законовият срок е постъпила допълнителна ИМ по реда на чл.373 от ТЗ. В нея е посочено, че по делото е установено, че усвоената сума по договора за револвиращ крведит е 38 000 лв., погасена е главница само в размер на 600.42 лв. намира, че възраженията по отношение на доказателствата за лихва съдържащи се в отговора са преждевременни, тъй като с ИМ ищеца е поискал да бъде назначена ССЕ, която тепърва ще установи дали претенцията за лихви е осонвателна и в каква степен. Преповтаря диспозитива на претенциите си от ИМ.
От страна на особеният представител на ответника Е.Х.О. е постъпил отговор на ДИМ. Сочи, че направеното уточнение по отношение на размерът на главницата, каквато е била първоначално и погасеният размер на главницата са отсъствали от ИМ и уточнението е необходимо. Намира, че няма други нови факти и обстоятелства изнесени в ДИМ, поради което сочи, че ще заеме становище след събиране на доказателствата в производството.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. За ответника ЕДН „Логистика“ ООД също не се явява представител. За ответника Е.Х.О. се явява назначеният му особен представител адвокат С.М. от ШVАК. Последната заема становище, че представената ССЕ установява задълженията на ответника. Дължимият от ищеца остатък съвпада с търсеният от ответинка. Моли да бъде постановено решение съобразно със събраните доказателства и след като се вземат предвид уговорките между страните.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Настоящия иск е установителен по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира. Ищеца в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендирания размер на претенцията. Ответниците могат да установяват, че са платили, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или ги освобождават от гражданска отговорност. Доколкото става въпрос за револвиращ кредит, задълженията по същият могат да се установят единствено чрез назначаване на ССЕ, тъй като същият не се погасява по предварително установен погасителен план, а дава възможност за усвояване на сума до определен размер, по отношение на която могат да се правят погашения, а впоследствие отново да се теглят суми и да се правят погашения, като дължимите лихви са диференцирани предвид това има ли гратисен период за възстановяване на сумите, прехвърлен ли е или не този период, налице ли са други условия които водят до модифициране на задълженията и т.н.
Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответника Е.Х.О., ЕГН-********** дължи на „Уникредит Булбанк” АД сумата от 37 399.58 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, 1 245.65 лв., представляващи лихва върху редовна главница за период от 20.02.2016 г. до 05.08.2016 г., 2 646.82 лв., представляваща лихва върху просрочена главница от 20.02.2016 г. до 23.02.2017 г., 1 729.71 лв., представляващи фиксирана лихва, начислявана върху наличния кредит при просрочие на лихва от 20.02.2016 г. до 23.02.2017 г. Доказателствената тежест е общата. Предвид това всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея. Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендирания размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответникът може да установява, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н.
От фактическа страна в настоящото производство се установи следното: на 05.08.2015 г. между „Уникредит Булбанк” АД, в качеството и на кредитор и „ЕДН – Логистика“ ООД в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за револвиращ кредит до размер от 44 000 лв., като целта е осигуряване на оборотни срудства за дружеството. Ответникът в настоящото производство Е.Х.О., ЕГН-********** е приподписал кредита като солидарен съдлъжник. Договорените лихвени проценти по договора са определени по различен начин. В т.4.1.1 е посочено, че за период от 05.08.2015 г. до 05.08.2016 г.- лихвеният процент е сбор от БЛП, хормиран от променлин базов индекс и премия и надбанка за редовен дълг към БЛП в размер на 9.699%. БЛП се формира от едномисечен СОФИБОР, а приложимата премия е 0% За просрочената главница се начислява според т.4.2 – приложим към датата на просрочие размер на годишен лихвен процент приложим към главница за редовен дълг – т.4.1 плюс надбавка за просрочие от 2%. Според т.4.3 фиксираният лихвен процент начисляван върху главницата при просрочие на главница и лихва е 5% пляс лихвата за редовен дълг и тази за просрочен дълг. Съобразно договора последният срок за усвояване на суми по кредита е 04.08.2016 г., а последният срок за издължаване е 05.08.2016 г.
Приетата по делото експертиза установява, че кредитът е бил усвен на 10.08.2015 г. В забава длъжникът е изпаднал на 28.03.2016 г. Реално по този договор са били усвоени 44 000 лв., пълният размер на кредитния лимит, като са погасени 6 600.42 лв., но неиздължени са останали 37 399.58 лв. Дължи се и редовна лихва по т.4.1.1 от договора в размер на 1245.65 лв., лихва просрочена главница – 2 649.56 лв. по т.4.2 от договора, както и наказателна лихва в размер на 1 729.71 лв. след усвояването на сумите е имало неколкократни погашения, като последното е било, както бе посочено на 28.03.2016 г.
В рамките на производството се установява, съобразно с доказателства представени с молба от 13.09.2018 г., че по силата на договор за цесия от 06.11.2017 г. вземането е прехвърлено от „Уникредит Булбанк” АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-..., гр. С.., представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б.. С посочената молба на основание направената цесия се иска конституирането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл.218 от ГПК като трето лице – помагач на страната на банката ищец. Със свое определение постановено в първото по делото заседание – 25.09.2019 г. съдът е допуснал исканото конституиране.
Предвид изложеното в настоящото производство ищецът установи усвояването на договора за кредит, специфичните клаузи касаещи определянето на лихвите по посоченият договор. Установява се, че е настъпил падежът на задължението – крайният срок за връщане на сумите изтеглени по револвиращият кредит е изтекъл с изтичане на 05.08.2016 г. По този начин кредитополучателят и „ЕДН – Логистика“ ООД и съдлъжника Е.Х.О. са изпаднали в забава по отношение на дължимите суми. В рамките на производството не се твърди, нито установява заплащане на сумите, което обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответниците.
Поради изложеното съдът приема, че предявената претенция е напълно основателна и доказана и следва да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат претендираните от ищеца суми, както и направените разноски в заповедното производство.
В ИМ ищецът е направил искане за заплащане на разноските в производството, като изрично е посочил тези за държавна такса и адвокатски хонорар. В рамките на производстовто няма данни за направени от банката разноски за адвокатски хонорар. В гр.д. №1767/2018 г. на ШРС – л.31 има пълномощно за адвоката подавал документите от името на банката в настоящото производство, но няма данни за уговорен и платен хонорар. Данните за направени разноски от ищеца касаят единствено платената държавна такса в размер на 860.44 лв. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 860.44 лв. за водене на настоящото производство. Ответниците солидарно следва да бъдат осъдени да заплатят и разноските на третото лице помагач, които възлизат на 2420.65 лв., от които 1 820.65 лв. – сума платена за особен представител и 600 лв. платени за изготвяне на настоящата експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕДН – Логистика” ООД, ЕИК-..., с. Т.. и Е.Х.О., ЕГН-**********,*** в условия на солидарност дължат на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С.. следните суми 37 399.58 лв. (тридесет и седем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки) – главница,1 245.65 лв., (хиляда двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляващи лихва върху редовна главница за период от 20.02.2016 г. до 05.08.2016 г., 2 646.82 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляваща лихва върху просрочена главница от 20.02.2016 г. до 23.02.2017 г., 1 729.71 лв. (хиляда седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и една стотинки), представляващи фиксирана лихва, начислявана върху наличния кредит при просрочие на лихва от 20.02.2016 г. до 23.02.2017 г., 860.44 лв. (осемстотин и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки) – разноски за държавна такса в заповедното производство и 1 175.33 лв. (хиляда сто седемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки) – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в заповедното производство – 24.02.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата като главница, суми произтичащи от Договор за банков револвиращ кредит №0081/322/05082015 от 05.08.2015 г., вземанията по който са били прехвърлени по силата на договор за цесия от 06.11.2017 г. от „Уникредит Булбанк” АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-..., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №306/24.02.2017 г. по ч.гр.д. №512:2017 г. по описа на ШРС, на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕДН – Логистика” ООД, ЕИК-..., с. Т. и Е.Х.О., ЕГН-********** да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С.. сумата от 860.44 лв. (осемстотин и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи направените от ищеца в производството разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕДН – Логистика” ООД, ЕИК-..., с. Т. и Е.Х.О., ЕГН-********** да заплатят солидарно на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-..., гр. СС.., представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата от 2 420.65 лв. (две хиляди четиристотин и двадесет лева и шестдесет и пет стотинки), представляващи направените от последното разноски в производството в качеството му на трето лице- помагач.
Настоящото производство бе разгледано, а решението постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-..., гр. СС.., представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б. в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С...
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването му от страните.
Окръжен съдия: