№ 38
гр. Тетевен, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100926 по описа за 2021 година
Първоначлно исковата претенция на И. П. М. ,чрез адв. М. Н-Т от САК срещу ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК 83 седалище и адрес а управление: гр. хххх е предявена за сумата от
7000лв , като на осн. чл.232 от ПК е оттелена исковата претенция за сумата от 3000лв . С
определение №162/25.03.2022г. искът е прекратен частично за сумата от 3000лв , като същия
следва да се счита заведен за сумата от 4000лвобезщетение за претърпени неимуществени
вреди .
В исковата молба се твърди ,че на 24.04.2021г. около 17:00ч., на път 358, в района на
67 + 000 км, товарен автомобил „И“ с peг. №хххх, управляван от Т.Г.Т., предприема маневра
изпреварване на л.а. „Фиат Пунто“ с per. №ОВ1569АТ, който вече е бил подал сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво, при което блъска последния в задната му
част и реализира ПТП.При произшествието като водач на л.а. „Фиат Пунто“ е пострадал
ищеца И. П. М. с ЕГН **********. Твърди се ,че причина за пътнотранспортното
произшествие са неправомерните действия на водача на товарен автомобил „И“, per. №
хххх, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП, а именно с чл. 42
съобразно който Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде
сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се
след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво и виновно е причинил телесни увреждания
наищеца .На мястото на инцидента са пристигнали компетентните органи на МВР и по
случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/24.04.2021 г.След
настъпване на ПТП-то, повлиян от силния адреналин, ищецът не е обърнал внимание на
състоянието си и е предпочел да се прибере у дома, за да се успокои. Впоследствие обаче
започнал да изпитва силно главоболие, световъртеж, започнал е да залита и да се движи с
нестабилна походка, появили са се болка в окото и гърба. При извършен на 27.04.2021г.
преглед, за който ищецът имал издадено медицинско удостоверение №64/2021, са
установени следните наранявания- кръвонасядане и оток на лицето и охлузване на гърба.
Дадени са указания да прием на обезболяващи медикаменти. Въпреки това, болката в
главата и световъртежа не отминали. Ето защо, на 29.04.2021г. той е потърсил лекарска
помощ в МБАА „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД- гр. Ловеч. След извършени прегледи и
1
изследвания е бил настанен в неврологичното отделение с окончателна диагноза- травма на
главата и комоционен синдром. В отделението ищецът е прекарал 4 дни под засилено
лекарско наблюдение и му е проведено консервативно медикаментозно лечение. И. М. е
изписан на 02.05,2021г. за домашно лечение с указания за спазване на хигиено- диетичен
режим и назначената терапевтична схема. Получените вследствие на ПТП травми са
причинили болки и страдания на И. М., които са били интензивни през първия месец след
произшествието.През възстановителния период ищецът е следвало да изпълнява щадящ
режим, без физическа активност и натоварване, което е пречело на самообслужването и
посрещането със собствени сили на обикновените битови потребности, за задоволяване на
които е получавал помощ от своите близки. Травмата на главата, получена в резултат от
произшествието, е предизвикала силно главоболие, което не се е повлиявало от приема на
обезболяващи медикаменти. Появилият се в резултат от нея световъртеж, довел до залитане
с нестабилна походка, е бил налице през първите седмици след произшествието. Успоредно
с това, през този период И. М. е усещал замаяност и дразнение при силен шум и светлина.
Травмата на лицето му е причинявала допълнителен дискомфорт. Вследствие на болковия
синдром, ищецът не е можел да спи и да се отпусне, което е довело до общо влошаване на
здравословното му състояние. Процесният инцидент е повлиял негативно и на
емоционалното състояние на ищеца . От ведър, спокоен човек, опора на близките си, И. М. е
станал нервен и тревожен. Преди катастрофата той е бил изключително жизнен и
самостоятелен мъж. Като глава на семейството си, се е грижил всеотдайно за близките си и
се е страел нищо да не им липсва. Освен това, той е полагал и специални грижи за сина си,
който е с 95% намалена работоспособност и има нужда от постоянна помощ за задоволяване
на ежедневните си и битови потребности. След инцидента И. М. е нямал сили да се справя с
всичко това. Той е преустановил трудовите си задължения, затворил се е в себе си, започнал
да се чувства непълно оценен и в тежест на близките си хора. Започнал е да сънува
кошмари. У него се е появил страх да шофира.Психологическите последици от инцидента-
изживян стрес и душевни страдания, ще съпътстват пострадалото лице до края на жИ.та му.
В следствие на ПТП, ищеца е претърпяла и понастоящем търпи ежедневни физически и
психически болки и страдания.Товарен автомобил л.а. „И“ с per. №хххх бил застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „БУЛ
ИНС“, със застрахователна полица № BG/02/ххххх, валидна към датата на събитието.
Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, 3Д „ххх“ АД, в
качеството на застраховател се задължавал да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования автомобилист за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Телесните увреждания, причинили болки и страдания
на И. М. при автопроизшествието са резултат от виновно протИ. правно поведение на
застраховано при ответника лице - водача на т.а. „И“ с per. №хххх- Т.Г.Т.. С претенция вх.
№ ОК-296179/21.05.2021г., на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане е
депозирано искане за обезвреда на ищеца и при ответника е заведена щета. До момента, ЗД
„Бул Инс“ АД не се било произнесъл с окончателно становище. Поради изтичане на
законоустановения срок за доброволно изпълнение на задължението на застрахователя да
изплати обезщетение на пострадало лице, за И. П. М. е налице правен интерес от
предявяване на правата си пред съд.Моли съдът на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховане във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, да осъди ЗД „ххх“,
ЕИК: ********* да заплати на И. П. М. С ЕГН ********** сумата от 4 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от него в резултат на ПТП неимуществени
вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху тях, считано от 21.08.2021г.
/датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне/ до датата на окончателното
плащане.Претендира разноски.
В законовият срок е постъпил писмен отговор от ответника ,който оспорва иска по
основание е размер. В отговора се твърди ,че не е налице деликт. Не са представени
доказателства, че уврежданията са в пряка връзка с процесното ПТП. Оспорва твърдението в
исковата молба, че ПТП се дължи на виновно и протИ.правно поведение на водача на т.а.
„Ивеко” с peг. № ххххх - Т.Т.. ПТП се дължи на нарушение на правилата за движение по
2
пътищата и по - специално чл 25 ал 1 ЗДП, от страна на ищеца по делото като водач на
МПС.Евентуално на горното възражение, счита, че се касае се за случайно деяние от страна
на водача на т.а. „Ивеко” с per. № ххххх - Т.Т.. Той не е действали и протИ.правно, като
ПТП не се дължи на негово протИ.правно поведение.Предвид функционалната обвързаност
между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица
„Гражданска отговорност“, оспорват да е налице осъществен деликтен фактически състав,
по отношение на всеки от неговите елементи, в това число протИ.правност и вина в
поведението на водача на т.а. „Ивеко” с per. № ххххх - Т.Т.. Събитието е случайно (чл. 15
НК) за водача на т.а. „Ивеко” с per. № ххххх - Т.Т., като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.Твърденията на ищеца за
търпени вреди, произтекли пряко от непозволено увреждане, подлежали на пълно и главно
доказване. Твърди ,че претенцията е прекомерно висока и не отговаря на принципа за
справедлИ.ст. Съображенията за това били следните:По твърдения в исковата молба на
24.04.2021г. И. П. М. е бил участник в ПТП като водач на лек автомобил.Представени
медицински документи:Съдебномедицинско удостоверение за пред съда №64/27.04.21г.. със
Заключение: При прегледа е било установено кръвонасядане и оток на лицето (долния
клепач на лявото око) и охлузване на гърба (областта на лявата лопатка, с размери 4/1.5 см -
L-образна форма). Така описаните промени са причинили болка и страдание“.Епикриза по
И3№15 от Неврологично отделбение при МБАЛ „Проф.д-Р Параскев Стоянов“ Ловеч, за
периода 29.04.21г. - 02.05.21г . с Диагноза по МКБ: S06.00 Травма на главата Комоционен
синдром.Експертно решение №0631 на ТЕЛК „МБАЛ - Троян“ ЕООД от 14.05.2020г . на
името на Марко И. П. 10г. с оценка на работоспособността - 95% вид и степен на увреждане
с чужда помощ за 3 години, по повод на Общо заболяване: Наследствена моторна и сетивна
невропатия, демиелинизираща автозомно-рецисивен тип Лом. Състояние след операция по
повод на пес паралитикус (м.11.2010г. и м.02.2020г.). В исковата молба било обяснено, че
след пътния инцидент ищецът не е обърнал внимание на състоянието си и предпочел да се
прибере в къщи. Същият не бил вписан като пострадало лице в представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лиза №3 (или 5) от 24.04.2021г.В Съдебномедицинско
удостоверение от 27.04.21г. с описани данни за повърхностни травми - кръвонасядане и оток
на долния клепач на лявото око и охлузване в областта на лявата лопатка.Счита ,че
повърхностни наранявания са причинили болка и страдание за около 2-3 дни и с
възстановителен период около една седмица, като в представен медицински документ от 29
04.21г. не били описани. Поради появило се главоболие, световъртеж, залитане е бил приет
в неврологично отделение на болнично заведение (Епикриза №15) на 29.04.21г. Описан бил
нормален неврологичен статус и липса на травматимчни увреждания по главата. След
медикаментозно лечение се подобрил и е бил изписан. Поставената диагноза е „Травма на
главата. Комоционен синдром“.Това състояние можело да се квалифицира като временно
разстройство на здравето, без опасност за жИ.та (лека телесна повреда по чл.130 от НК)., с
възстановителен период около две седмици. Поради липсата на представени други
медицински документи по този повод, може да се счита, че няма повече оплаквания по този
повод. Представен е документ от ТЕЛК на името на Марко И. П., вероятно син на ищеца, с
данни за вродено неврологично заболяване.Предвид на представените медицински
документи за понесени телесни увреждания считам, че сумата за обезщетение би трябвало да
е до 1500 лева.
Прав се евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца като водач на
МПС. Той управлява т.а. „Фиат” с per. № ОВ 1569 АТ, като извършва маневра без да се
съобрази с МПС, което се движи зад него и така нарушава чл. 25 ЗДП. Той причинява
вредата си в голяма степен, защото при адекватни действия е могъл да избегне удара, като
оказва постоянно контрол върху управлявания от него автомобил. Ищецът нарушавал чл. 25
ал. 1 ЗДП Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно ши наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
3
убеди, че няма да създаде опасност за участнииите в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, като конкретното му виновно и протИ.правно
поведение създава предпоставка да катастрофира. Налице била обективна причинно-
следствена връзка между поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите
вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му протИ.правно
поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или
щяха да бъдат в значително по-лека степен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предяван е иск с правно основание иск по чл.432 КЗ ал.1 във вр. с чл.45 от ЗЗД .
От представения протокол за ПТП с пострадали лица № 3/24.04.2021 г., съставен от
Лъчезар Щургарски деурен ПТП в РУ Ттетевен при ОДМВР Ловеч се установава ,че в
срока на застрахователен договор гражданска отговорност на автомобилистите №
BG/02/ххххх,сертиикат №BD ********* със срок на действие 23.07.2020г. до 22.07.2021г.,
на посочената дата 24.04.2021, на път 358 , р-н 67+000км. Товарен автомобил „И“ с ре.№
хххх ,управляван от лицето Т.Т. при предприемане на маневра за изпреварване подал синал
за измеенние на посоката си в лявата част и реализира ПТП като блъска л.а „Фиат Пунто“ с
рег.№ ОВ1569АТ в задната му част и реализира ПТП при което е пострадал ищеца. Като
видно от представеното медицинско удостовеерние за пред съд №64/2021г.при ПТП-то И.
П. М. е получил кръвонасядане и отток на лицето и охлузване на гърба, представена е и
Епикриза от 29.04.2021г на МБАЛ „Пф. Д.р. Параскев Стоянов“-Ловеч, видно от която
ищецът ищецът е изписан в стабилизирано състояние ,аебрилен , без данни за онища
невролоична симптоматика . Липсва медицински риск от приключването на болничното
лечение ,липсва остър възпалителен процес и стационализиране на неврологична
симптоматика . Даден съвет за домашно лечение при спазване на ХДР. . Ищецът е предявил
застрахователна претенция до ЗД „Бул Инс“АД с вх. ре.№ 04-296 179 /21.05.2021г. с която е
преетндирал сумата от 10 000лв. , с което удостоверява , че е сезирал застрахователя с
искане за застрахователно обезщетение по реда и че е изтекъл срока по чл.498, ал.3
вр.чл.496 КЗ
По делото не се спори ,че е реализирано ПТП , описано в исковата молба , спори се
размера на исковата претенция , твърди се съпричиняване .
По делото е разпитана свидетелката Лалка М.а Горчева се установява ,че тръгнали по
тъпя за Ябланица да си вземат ане за Велик ден и на пътя ги ударил силен удар, синът и бил
дал мигач на завой и всичко както трябва , след удара ищецът бил с отток на лавата , лежал
и в болница. След катастрофата имал проблеми страхувал се , в момента още го боляло.
От приетата по делото Съдебно автотехническа експертиза се установява ,че била на
лице причинно следствена връзка между поведението на двамата водачи на МПС и
процесното ПТП, тъй като и двамата водачи са създали предпоставки за възникването
му,като не са оценили правилно и адекватно пътната ситуация възникнала при извършената
от тях маневнра . От Съдебно медицинската експертиза се установява ,че на постразалия
са нанесени теелсни увреди довели до болки и страдания с временно разстроство на здравето
за срок около 10-на дни . Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или
не установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са
необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника, предполага да се установи и
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач, причинил
4
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, протИ.правност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и протИ.правното,
виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от
състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Наред с търпените телесни болки, породените от травмите, безспорно се установява по
делото, че вследствие от ПТП ищеца е претърпял неимуществени вреди, изразени и в
душевни страдания. Произшествието се отразило на постразалия ищец и същия изпитал
болки и страдания с временно разстроство на здравето за срок около 10-на дни. Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди: Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст, на основание чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната претенция, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за
парично обезщетение за неимуществени вреди от една страна, а от друга - съдът да прецени
паричното обезщетение във всеки конкретен случай. Съгласно практиката на ВКС
понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Критерият за справедлИ.ст не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитието на самото общество в конкретната държава.Преценявайки събраните по делото
доказателства /съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания/ за преживените от
ищеца болки и страдания от получените травми, липсата на данни за последвало лечение,
продължителността на възстановителния период, последствията от травмите и прогнозата за
състоянието на ищеца, във вр. с критериите в ППВС № 4/68 г., конюнктурата в страната към
момента на ПТП,конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането спрямо пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. д.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г. на ВКС/ и съдебната практика,
постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлИ.
обезщетение за ищеца е такова в размер на 2000 лв. При определяне на същия съдът
съобрази характера на травмата и липсата на специфично лечение. Взета бе предвид
възрастта на ищеца, продължителността на възстановителния период, както и факта, че за в
бъдеще не се очакват усложнения на здравословното състояние на ищеца при тези
травматични увреждания. Съдът съобрази и последиците в психологичен план /при всички
случаи претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално отражение върху
пострадалия/. При това положение съдът следва да разгледа своевременно наведеното
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който, позовавайки се на наличието
на такова, цели намаляване отговорността си към увреденото лице. В константната си
практика по приложението на Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди, като, за да е налице съпричиняване, пострадалият следва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Наред с това
релевантен за съпричиняването, респективно за приложението на , е само конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на делинквента, до вредоносния резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на, а само това,
5
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди – така решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012
г. по т. д. № 762/2010 г. на II т. о. и редица други. По тези принципни съображения съдът
намира, че възражението на ответника е основателно, тъй като при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, вкл. експертното заключение /САТЕ/ и гласните
доказателства, се установява по категоричен начин, че ищеца, като водач на л.а. „Фиат
Пунто“ с per. №ОВ1569АТ , е допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като заедно
с водача на товарния автомобил не са оценили правилно и адекватно пътната ситуация
възникнала при извършената от тях маневнра. Следователно, поведението на пострадалия
категорично е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение
на разпоредбата на за намаляване на обезщетението. При този извод, съдът следва да
съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от
всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението
на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен
да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта– така решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО. Както беше посочено, и двамата
водачи са имали възможност да предотвратят удара и са взели неправилни решения за
маневрите си. Установеното нарушение на ищеца обаче, сочи на равен принос за настъпване
на вредите. Това дава основание да се приеме, че приносът на пострадалия за настъпването
на вредите следва да бъде определен в размер на 50%, с колкото и на основание , следва да
бъде намалено определеното застрахователно обезщетение. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., като до
този размер искът е основателен и доказан, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 4000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Върху горепосочената сума ищецът има право на законната лихва, считано от
21.08.2021г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне/ до датата на
окончателното плащане, така както е претендирано с иска.
Относно отговорността за разноските: При този изход от спора ищеца има право на
част от разноските за производството по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважените
искове, установени в общ размер от 660 лв. /държавна такса и възнаграждения за вещи лица
по СМЕ и САТЕ/, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е бил представляван
от адв. М. Т при условията на .чл.38 от ЗА - оказана му е безплатна правна помощ и
съдействие. Предвид ,че искът частично е отхвърлен на ищеца следва да се заплатят
половината от разноските за държавна такса и експертизи ,а именно 330лв, а на адвокат
М.Б.Н. –Т с адв.№********** от САК със съдебен адрес гр. хххх в размер 430лева по чл.7
ал.2 т.2 от НМАВ ,що се отнася до искането на защитника на ищеца възнаграждението му да
се определи с ДДС , това е искане следва да се остави без уважение , тъй като освен ,че
следва да се представят доказателства ,че лицето е регистрирано по ДДС, допълнително
дейности и доставки, които не попадат в обхвата на ЗДДС са доставки, осъществявани
между физически лица извън независима икономическа дейност, дейности, извършени от
физически лица по трудово правоотношение, безвъзмездните доставки и всички дейности и
доставки на държавните и местните органи, когато са извършвани в това им качество,
тоест осъществената правна помощ е безплатна. Право на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК
има и ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, а именно
420лв.
Така мотивиран, Тетевенският районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИКххх седелище и адрес на управление р. София ,
бул. „Д.Б., представлявано от С.П. и К.К. , да заплати на И. П. М. ЕГН ********** от
ххххх на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 2000/две хиляди / лв.
обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили като резултат от
ПТП на 24.04.2021г.на път 358,район 67+000 причинено виновно от Т.Г.Т., който
управлявал Товарен автомобил „И“ с ре.№ хххх , ведно със законната лихва върху тях,
считано от 21.08.2021г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне/ до датата на
окончателното плащане, като отхвърля иска за горницата до пълния заявен размер от 4000
лв., а именно за 2000лв.
ОСЪЖДА на осв. Чл.78 ал.1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИКххх седелище и адрес на
управление р. София , бул. „Д.Б., представлявано от С.П. и К.К. , чрез адв. М. Г. да заплати
на И. П. М. ЕГН ********** от ххххх сумата от 330лв разноски по делото .
ОСЪЖДА на осн. чл.38 от ЗА -ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИКххх седелище и адрес на
управление р. София , бул. „Д.Б., представлявано от С.П. и К.К. , чрез адв. М. Г. да заплати
на адвокат М.Б.Н. –Т с адв.№********** от САК със съдебен адрес гр. Схххх в размер
430лева за процусуално представителство на И. П. М..
ОСЪЖДА на осв. Чл.78 ал.3 ГПК И. П. М. ЕГН ********** от ххххх да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИКххх седелище и адрес на управление р. София , бул. „Д.Б.,
представлявано от С.П. и К.К. , чрез адв. М. Г. сумата от 420лв.разноски за процесуално
представителство .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7