№ 111
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100506104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №5091/21.03.2024г., постановено по гр.дело №45464/2023г. по описа на СРС,
ГО, 39 с-в, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ЕАД с
ЕИК:********* срещу И. Л. Л. с ЕГН:********** искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2131,11 лева- главница за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.София, ж.к.
„Младост 4“, бл.****, абонатен №236650 за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г. ведно със
законна лихва за период от 30.11.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 355,12 лева-
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022г., както и сумата от 27,15 лева-
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№65559/2022г. по описа на СРС, 39
състав, като са отхвърлени искът за главница за топлинна енергия за сумата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2715,84лв., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
30.11.2022г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.;
искът за лихва за забава за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от
449,52лв.; искът за дялово разпределение за сумата над уважения размер до пълния предявен
размер от 28,64лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане, както и за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г., както и иска за сумата от
1
6,01лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г.
до 03.11.2022г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 218,34лв. разноски в исковото
производство, а ищецът- да заплати на процесуалния представител на ответника 96,57 лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото и заповедното
производство. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач „Техем сървисис“ЕООД.
Срещу решението в частта с която са уважени исковете за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и за стойността на услугата за дялово разпределение, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила в обжалваните части. Твърди, че
не е изпаднал в забава и не дължат мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
тъй като ищецът не е установили датата на публикуване на дължимите суми в сайта на
дружеството или по друг начин, съгласно изискванията на ОУ за доставка на топлинна
енергия от 2014г. Не се установявало също така на какво основание на ищеца се дължат
сумите за дялово разпределение. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваните
му части, а предявените искове в тези части– отхвърлени. Претендира разноски за първата и
въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство в подадения в
срок отговор на въззивната жалба моли решението на СРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира възнаграждение за защита
от юрисконсулт за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт в
обжалваната му част, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
За процесния период приложими са Общите условия, одобрени с Решение № 0У-
01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.07.2016г., съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, както и да заплащат стойността на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
2
за който се отнася. Следователно не е необходима изрична покана, публикуване или
връчване на общата фактура, както твърди жалбоподателят.
Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ.
Превъзлагането е извършено по реда на чл.139б от ЗЕ от клиентите получаващи
топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а чл. 139 в ЗЕ,
топлофикационното дружество също сключва договор с избраното дружество за извършване
на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата
плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл.
140, ал. 5, т. 8 от З Е. Съгласно т.1 от р.ІІІ на приетия като доказателство по делото договор
от 03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл.139в ЗЕ сключен между ищеца и третото лице помагач по делото
е уговорено, че възложителя-ищец в настоящето производство заплаща на третото лице
помагач извършената услуга "дялово разпределение" съгласно ценоразпис. Във всеки един
от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово
разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140, ал. 5, т. 8 от ЗЕ. Следователно сумите за
дялово разпределение през процесния период са дължими на ищеца.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5091/21.03.2024г., постановено по гр.дело №45464/2023г.
по описа на СРС, ГО, 39 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. Л. Л. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с
ЕИК:*********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет
лева/– разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„Техем сървисис“ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4