Р Е Ш Е Н И Е № 2390
гр. Пловдив, 15.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 17.05.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 19718 по
описа на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск
предявен от Т.С.Р. с
ЕГН: **********,***, офис *, чрез *** С.А. против Прокуратурата на Република
България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от ******
*******, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
повдигнато обвинение в умишлено престъпление, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.08.2016 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че през 2015 г. било образувано наказателно производство срещу Т.С.Р. за престъпление
по чл. 290, ал. 1 НК. В хода на разследването нямало привлечено лице като *******.
На 01.08.2016 г. Районна прокуратура – Пловдив прекратила окончателно воденото
наказателно производство срещу ищцата, поради недоказаност по несъмнен и
категоричен начин на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК.
Във връзка с горното, за ищцата възникнал правен интерес да търси
обезщетение от Прокуратурата на Република България за претърпените от нея
неимуществени вреди, които са пряка последица от воденото срещу нея наказателно
производство.
Сочи, че д. п. № ***/2015 г. по описа на Четвърто РУ на МВР – Пловдив, било
прекратено поради липса на престъпление по повдигнатото обвинение по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗОДОВ.
С настоящата искова молба ищцата претендира обезщетение за неимуществени
вреди, които твърди, че се изразяват в нравствените, емоционални и психически
терзания на нейната личност, накърнената й чест и достойнство, уронен престиж и
добро име в обществото. Твърди, че по време на цялото водено наказателно
производство изпитвала силно неудобство, чувствала се унизена, притеснена и
несигурна, като изгубила доверие в националните правозащитни институции.
Тези вреди твърди, че търпяла от началото на наказателно производство.
Разпитвани били множество близки от града, съседи, пред които ищцата имала
добро име и била уважавана от тях, а след наказателното производство те
останали с впечатление, че е конфликтна личност, склонна към саморазправа,
влошили се отношенията й с близки и роднини. Предвид и професията, която
упражнявала - ****** *****, действията по разследването сериозно понижили
авторитета й сред обществото. В резултат на воденото наказателно производство
срещу ищцата, същата изживяла силен психо-емоционален стрес, притеснение,
злепоставяне пред близки, роднини, приятели, общество, влошаване на отношения с
близки и приятели. Воденото наказателно производство било препятствие и за
получаване на разрешение за вписване в регистъра на ********** при условията на
пълно **********, доколкото ищцата имала намерение да ****** д.. Видно било от
Заповед № **/**.**.****г., че е постановен отказ с мотиви, че от РП- Пловдив са
били уведомени, че срещу ищцата е образувано ДП № ***/2015 г. по описа на IV-РУ на МВР – Пловдив. Сочи се, че
ищцата била изпитала силно огорчение, че
няма да успее да ****** д., да полага грижи за него и да го възпитава в своите
нравствени и морални ценности.
Твърди се, че описаните неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка
от повдигнатото срещу ищцата обвинение за умишлено престъпление от общ
характер.
Въз основа на гореизложените твърдения моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение за умишлено престъпление, в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 10.08.2016 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна
прокуратура - Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по
основание и размер, като счита, че не са представени доказателства за наличието
на твърдените неимуществени вреди, както и непосредствената им връзка с
повдигнатото на ищцата обвинение.
Сочи се, че срещу ищцата било образувано досъдебно наказателно производство
за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. В хода на разследването Т.Р.
не е била привличана като ********* и по отношение на нея не била взета мярка
за ********* или друга мярка за пр. пр.. От материалите по досъдебното
производство се констатирало, че ищцата не се ползва с добро име сред съседите
си, с които често влизала в скандали и разправии. Твърди, че причината да не
бъде вписана ищцата в списъка на ********** не била само обстоятелството, че
срещу нея е образувано ДП, а и липсата на мотивация от нейна страна, както и
липсата на подходящи битови условия и подкрепяща среда.
Алтернативно - счита претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за
прекомерно завишена по размер с оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД. Разследването
по делото е протекло в разумен срок. Посочените обстоятелства не обосновавали
такъв висок размер на исканото обезщетение.
Съдът - въз основа на доказателствата и фактите,
които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от
приложените към делото преписки и дела:
С постановление от **.**.****. на ******* при РП – Пловдив е образувано д.
п. – ******* срещу Т.С.Р. за това, че на 02.07.2015 г. в гр. П., пред ***** на вл.
– А. А.– ***** в РС – Пловдив, като св. по НЧХД № ****/2014г. по описа на ПРС,
4- ти наказателен състав, устно съзнателно потвърдила неистина, като казала:
„Аз видях С. да удря четири пъти ***** ми. Инцидентът стана на ****, на
границата на ********, но вече в на М. Х. двора“ – престъпление по чл. 290, ал.
1 от НК. Ищцата не е привличана в качеството на ********* за горното деяние,
нито е разпитвана в това процесуално качество.
В хода на досъдебното разследване са извършени редица процесуални действия
– разпит на св. и събиране на писмени доказателства.
С Постановление от 01.08.2016г. наказателното производство по ******* № ***/2015г.
по описа на 4-то РУ на МВР – Пловдив, образувано срещу Т.С.Р. за престъпление
по чл. 290, ал. 1 от НК е прекратено поради недоказаност на обвинението.
Цитираното постановление е влязло в сила на 02.12.2016г., доколкото същото е
било предмет на съдебен контрол.
За установяване на твърдените от ищцата неимуществени вреди в резултат на
инициираното против нея наказателно производство са събрани гласни
доказателства посредством показанията на св. Д. Г. /протокол от съдебно
заседание, проведено на 04.04.2018г./.
От показанията на св. Г. се установява, че познава ищцата от 2012г., когато
работили заедно, виждали се няколко пъти в месеца и се чували редовно по
телефона. Р. й споделила за образуваното срещу нея наказателно производство, от
което се чувствала обидена, унижена и много разочарована, тъй като не успяла да
****** д.. Ищцата работела като ******** и се опасявала, че делото ще се отрази
зле на нейния авторитет, а споделила също, че в селото я смятали за конфликтна
личност. Св. описва ищцата като добра и състрадателна жена, която се грижела за
възрастната си майка и домакинството.
Като цяло съдът кредитира показанията на св. Г., тъй като същата
възпроизвежда непосредствените си възприятия досежно емоционалното състояние на
ищцата през процесния период и допринасят за изясняване на релевантните за
делото обстоятелства, като частично намират опора и в приобщените писмени
доказателства и конкретно – Заповед на ******** на ДСП – Х. за отказ от
вписване в регистъра на ********** при условията на пълно **********.
При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът
стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано
наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем,
като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е
на съд и впоследствие е оправдан или
наказателното производство е прекратено, както е в процесния случай. Това е
достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен *****. По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият
бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя
може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен *****.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния
ред незаконност на действията на правозащитните ******: първо, образуване на
наказателно производство срещу ищцата за извършено престъпление и свързаните с
това последващи действия, като например разпит, макар и в качеството й на св. и
прекратяване на наказателното производство по причина, че не е осъществен
състав на престъпление.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу
*****а, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано
наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е
контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по
делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК и т.н.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство
пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл св. показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни
случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията
за невиновност и конституционно защитените основни човешки права.
Безспорно ищцата е изживяла
негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено
са пряка и непосредствена последица от образуваното против нея д. п..
Размерът на обезщетението
следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: непродължителния период на воденото
срещу нея наказателно производство, както и факта, че ищцата не е привличана в
процесуалното качество на *********, а престъплението, за което е образувано
срещу нея наказателно производство не се квалифицира като тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 НК.
При индивидуализиране на
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата съдът
отчете и факта, че няма данни спрямо Р. да са предприети мерки за пр. пр., още
повече, че тя единствено е разпитвана в качеството на св. В практиката на
Върховния касационен съд на Р. България по този въпрос все пак се приема, че
понятието „незаконното обвинение“ по смисъла на специалния Закон за
отговорността на държавата за вреди причинени на граждани следва да се тълкува
и разбира в по –широк смисъл от този, който законодателят е вложил при
употребата му в НПК и несъмнено образуването на д. п. против определено лице за
конкретно деяние, съставляващо престъпление, предвидено в особената част на НК
съставлява факт, от който субектът търпи вреди. Не се установяват обаче в конкретния
казус други специфични по вид и интензитет негативни последици /като напр.
публично /медийно/ достояние на обвинението, подлежащи на репариране /извън
обичайните и презумирани от закона/. Освен това интензитетът на вредите зависи
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищцата. В
случая св. показания не са достатъчни, за да обосноват извод за конкретни и
особено силни отрицателни изживявания в пряка и непосредствена причинна връзка
с незаконното обвинение, които да обосноват присъждане на обезщетение в
претендирания от ищцата размер от 10 000 лева. Не се установи от събраните
в хода на настоящото производство доказателства да е налице пряка причинна
връзка между твърдените от ищцата вреди, свързани с отказа на компетентните *******
да я впишат в регистъра на ********** при условията на пълно ********** и
повдигнатото спрямо нея обвинение, доколкото видно от приложената на л. 9 от
делото Заповед, решението на съответния ***** е аргументирано на четири
различни основания, свързани с мотивацията на ищцата за **********, липсата на
битови и хигиенни условия и подкрепяща среда, от което дори да търпи негативни
изживявания, то причините за това не могат да се вменят на ответника и не
подлежат на обезвреда по този ред.
Установява се в същото време от събраните гласни доказателства, че
действително воденото срещу ищцата наказателно производство е довело до стрес,
напрежение и промяна в нейната емоционална сфера. Предвид гореизложените
съображения и като се съобрази с икономическите условия в страната и стандарта на
живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на
ищцата неимуществени вреди е сумата от 1 000 лева, която следва да се
присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02.12.2016г. – датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство \предвид факта,
че същото е било предмет на съдебен контрол/, като за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 10 000 лв, претенцията ще се отхвърли.
Претендират се от ищцата разноски, които следва на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да й се присъдят съразмерно на уважената част от претенцията,
а именно сумата от 10 лева /за държавна такса, която се дължи изцяло по
аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/. Следва на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да се определи възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата – *** С.С.А., съразмерно с уважената част
от иска, което определено по реда на чл. 7 ,ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения възлиза на сумата от 300 лева и
заплащането й следва да се възложи в тежест на ответника.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да
заплати на Т.С.Р. с ЕГН: **********, с адрес ***, представлявана от *** С.А.
сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
повдигнато обвинение в умишлено престъпление, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.12.2016 г. до окончателното й изплащане, като ЗА
РАЗЛИКАТА над уважения размер от 1000 лева ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от 10
000 лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Т.С.Р. с ЕГН: **********,
с адрес ***, представлявана от
*** С.А. сумата сумата от 10 лева /десет лева/, представляваща направени по делото разноски
за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати *** С.С.А. с ЕГН: **********,с адрес ***, офис 3, сумата от 300 лева /триста лева/,
представляваща определено по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.