№ 2371
гр. Пловдив, 17.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330205667 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. В. В. срещу Електронен фиш серия Г № 0019610 за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр.
с ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250 (двеста и петдесет) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата
отмяна. С допълнително становище с вх. № 91543/15.11.2022 г. от адв. В. В., с
пълномощно по делото, се твърди на жалбоподателя да не е връчван
екземпляр от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка,
с която автомобилът да е спрян от движение поради липса на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, нито да му е връчвано уведомление от Гаранционния фонд.
Поддържа още да е допуснато съществено процесуално нарушение поради
липса на твърдение в ЕФ за това към момента на извършване на деянието
превозното средство да е било управлявано и в движение. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
1
издаването му да са спазени изискванията на КЗ и на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Поддържа да е направено надлежно описание на нарушението, както и да е
приложена правилната правна квалификация. Взема становище нарушението
да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за
употреба към датата на деянието. Твърди още правилно с електронния фиш да
е определен размерът на административното наказание глоба. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от В. И. Т., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
15.09.2022 г., а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 28.09.2022
г., поради което срокът за обжалване е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят В. И. Т. бил собственик на лек автомобил „Хонда
Акорд“ с рег. № ***.
На 28.02.2020 г. регистрацията на този автомобил била прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради получено в сектор „Пътна полиция“
- Пловдив уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането.
За лекия автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № *** имало сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
начална дата на застрахователно покритие 03.06.2019 г. от 15:58 часа до 23:59
часа на 02.06.2020 г. Този договор и застрахователното покритите по него
били прекратени на 18.12.2019 г.
На 10.07.2020 г. в 11:27 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“
до № 1 в посока бул. „Менделеев“ с автоматизирано техническо средство –
преносима система за контрол с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743CA, било заснето
движението на лекия автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ***. Към момента на
заснемане на движението му от автоматизираното техническо средство
процесният автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № *** не бил регистриран на
територията на Република България и за него нямало сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За това деяние против жалбоподателя Т. в качеството му на собственик
на автомобила бил издаден обжалваният Електронен фиш серия Г № 0019610,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 250
2
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От справка от АИС КАТ-Регистрация (лист 12 от делото) се установява,
че на дата 28.02.2020 г. е прекратена регистрацията на МПС с рег. № *** на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и въз основа на получено уведомление от
Гаранционния фонд. Установява се още, че регистрацията на този автомобил
е служебно възстановена на 19.10.2020 г.
От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег. № *** не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към дата 10.07.2020 г. Изяснява се още, че
предходно сключената застраховка „Гражданска отговорност“ за това МПС е
с крайна дата на покритие 02.06.2020 г., като застрахователният договор е
прекратен на 18.12.2019 г.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя В. И. Т..
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен
тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. се установява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е
преминало последваща проверка на 30.09.2019 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-22895/15.07.2020 г. се изяснява, че на дата 10.07.2020
г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. №
11743CA е заснела статични изображения с номера от 0308282 до 0308951, с
начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 16:00 ч. и с място на
контрол гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 1.
От приложената по преписката снимка от радар с № 11743CA се
установява, че е заснето движението на лек автомобил с рег. № *** на дата
10.07.2020 г. в 11:27 ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1 и в
посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че на 10.07.2020 г. в 11:27 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Асеновградско шосе“ до № 1 в посока бул. „Менделеев“ е бил управляван
процесният лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ***, собственост на
3
жалбоподателя В. И. Т.. Доказва се и че от обективна страна към този момент
за автомобила не е имало сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено от справката от
базата данни на Гаранционния фонд, приложена по преписката. Последно
сключеният преди деянието застрахователен договор за процесния автомобил
е прекратен на 18.12.2019 г.
Въпреки това съдът намира, че обжалваният електронен фиш е издаден
при неправилно приложения на материалния закон, поради което той трябва
да бъде отменен. Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за която е
прието в ЕФ да е виновно нарушена от жалбоподателя, договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Следователно фактическият състав, при който възниква
задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, включва следните елементи:
1) лицето да притежава моторно превозно средство;
2) това превозно средство да е регистрирано на територията на страната и
3) моторното превозно средство да не е спряно от движение.
За да възникне за задълженото лице материалноправното задължение за
сключване на договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, в обективната действителност трябва
кумулативно да са проявени и трите посочени предпоставки. В процесния
случай се установява, че към 10.07.2020 г. - датата на деянието, за което
жалбоподателят Т. е санкциониран с обжалвания ЕФ, лекият автомобил
„Хонда Акорд“ с рег. № *** е бил с прекратена регистрация. Прекратяването
на регистрацията означава, че превозното средство не е регистрирано на
територията на страната и не притежава административно разрешение да
участва в пътното движение по смисъла на § 2, т. 4 от допълнителните
разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. От справката на лист 12 от делото
от АИС КАТ-Регистрация се установява, че за процесния автомобил с рег. №
*** регистрацията е прекратена на 28.02.2020 г., след което е служебно
възстановена на 19.10.2020 г. За целия период от време след 14:17 часа на
28.02.2020 г. до 16:10 часа на 19.10.2020 г. лекият автомобил „Хонда Акорд“ с
рег. № *** не е бил регистриран на територията на Република България.
Именно в този период попада деянието, което е санкционирано с обжалвания
електронен фиш.
Липсата, на който и да е признак от фактическия състав на нарушението,
означава, че конкретното деяние не се подвежда под състава на приложената
правна норма, тоест деянието е несъставомерно. Това не означава, че
4
жалбоподателят Т. е поставен в по-благоприятно положение спрямо тези
собственици на моторни превозни средства, чиито автомобили са
регистрирани. Напротив, като притежаващ МПС, което не е регистрирано
поради прекратена регистрация, за жалбоподателя е действало по-тежкото
ограничение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – забрана за придвижване с това МПС
по пътищата, отворени за обществено ползване. В тази връзка съдът приема,
че управлявайки процесния лек автомобил „Хонда Акорд“ на дата 10.07.2020
г. в 11:27 часа в град Пловдив, по бул. „Асеновградско шосе“ до № 1 и в
посока бул. „Менделеев“, жалбоподателят Т. действително е извършил
съставомерно административно нарушение, но то е съвсем различно от това,
за което е наказан с обжалвания електронен фиш. Установеното по делото
деяние нарушава изискването по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е обявено за
наказуемо с разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Фактите, които се включват в състава на нарушението по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ, за което жалбоподателят е наказан с ЕФ, и тези, включени в
състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което
съдът приема, че в действителност е извършено, са различни и дори взаимно
изключващи се. Едно и също деяние не може едновременно да осъществи
състава и на двете посочени административни нарушения. Това е така,
защото за да бъде извършено нарушението по КЗ е необходимо
управляваното МПС да е регистрирано на територията на страната, докато за
нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – точно обратното, автомобилът трябва
да е управляван, когато не е регистриран. По тези съображения фактите,
които се установяват в настоящия казус, не се подвеждат под състава на
нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1
от КЗ.
В този смисъл е и съдебната практика - така Решение от 17.08.2022 г. по
к.а.н.д. № 305/2022 г. на Административен съд – Русе; Решение № 1553 от
23.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1530/2019 г. на Административен съд – Варна;
Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к.а.н.д. № 18/2021 г. на Административен
съд – Кюстендил; Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к.а.н.д. № 1099/2019 г. на
Административен съд – Плевен.
По тези съображения съдът приема, че при издаването на обжалвания
електронен фиш материалният закон е приложен неправилно. С липсата на
регистрация на моторното превозно средство за движение на територията на
страната фактическият състав на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483
ал. 1, т. 1 от КЗ остава незавършен, а следователно деянието на
жалбоподателя е несъставомерно. С прекратяването на регистрацията на
автомобила застраховка вече не се е дължала, тъй като е влязла в действие
общата и безусловна забрана превозното средство да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване. Евентуалното нарушаване на тази забрана
е различно по вид административно нарушение.
В обстоятелствената част на електронния фиш, в която се съдържа
описанието на нарушението, изрично е посочено, че жалбоподателят Т. е:
5
„физическо лице, което притежава МПС, регистрирано в Република
България“. Следователно самият наказващ орган също е приел, че това
обстоятелство е необходим елемент, за да възникне задължението за
сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
че е част от състава на нарушението, но фактическият му извод, че
автомобилът е бил регистриран към датата на деянието, е необоснован.
Неправилно установената фактическа обстановка е довела и до неправилното
приложение на материалния закон.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в настоящото
производство съдът не би могъл да измени електронния фиш и да наложи
наказание за извършено административно нарушение по чл. 175, ал. 3 вр. с
чл.140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така на първо място, защото правомощието на
съда е да преквалифицира това изпълнително деяния по санкционния акт,
което е пълно и надлежно описано, но неправилно квалифицирано от правна
страна. В обжалвания електронен фиш не се съдържа твърдение лекият
автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № *** да е бил с прекратена регистрация към
дата 10.07.2020 г., което е и основаният факт, подлежащ на доказване при
нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Вместо това в ЕФ се твърди точно
обратното – автомобилът да е бил регистриран, което се доказа, че не
отговаря на обективната действителност. Следователно жалбоподателят не се
е защитавал в настоящото производство по обвинение да е управлявал МПС,
което не е регистрирано. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021
г. на ОСС от I и II колегия на ВАС съдът преквалифицира описаното
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая санкционирането на деянието по
чл. 175, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изисква приемането за пръв път на
нови фактически положения и съществено изменение на фактическа
обстановка, поради което правомощието за преквалифициране на описаното
деяние е неприложимо към процесния случай. Нарушението по чл.175, ал.3 от
ЗДвП е по-тежко наказуемо от това по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, което на
самостоятелно основание изключва приложението на правомощието по чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Накрая двете разгледани нарушения имат и различен
субект, като в настоящото производство жалбоподателят е наказан в
качеството си на собственик на процесния лек автомобил, докато
отговорността за нарушението по чл. 175, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се
носи от водача, чиято самоличност не е изследвана.
По тези съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш е
издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което
трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
6
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 16 от
делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло в
брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в рамките на най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата. Претендираните от жалбоподателя разноски
са уговорени в минимален размер и съдът не следва да ги намаля под този
най-нисък предел. По тези съображения възражението за прекомерност е
неоснователно, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0019610 за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на В. И. Т., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на В. И. Т., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7
8