№ 2598
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100514800 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. А. К. срещу Решение № 20134812 от
08.06.2021г., постановено по гр. дело № 41006/2020г. по описа на Софийски районен съд,
86 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на
районния съд и да се постанови друго, с което да се променят имената му, както следва от В.
А. К. на В. С.Т..
Столична община не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
1
С Решение № 20134812 от 08.06.2021г., постановено по гр. дело № 41006/2020г. по
описа на Софийски районен съд, 86 състав, е оставена без уважение молбата на В. А. К.,
ЕГН **********, от гр. София, жк. ****, за промяна на бащиното и фамилното му имена на
основание чл. 19 ЗГР, като неоснователна.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите
на първостепенния съд (чл. 272 от ГПК).
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. В решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, е
прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които
създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с
държавните институции; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на
изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, и на други императивни разпоредби на
посочения закон. Аналогично е разрешен въпросът и в решение № 680 от 11.01.2011 г. по
гр.д. № 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС – предвид основните принципи на гражданското
право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и
обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно
или неподходящо; тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните
изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно
начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
В настоящия случай въззивникът желае да носи като бащино име собственото име на
майка му, а като фамилно име – фамилното име на майка му. Изложените в молбата по чл.
19, ал. 1 от ЗГР важни обстоятелства са в противоречие с императивните правила, въз основа
на които се образуват бащините и фамилните имена на българските граждани. Въззивникът
е лице, което е записано с имената на мъжа, вписан в удостоверението му за раждане като
негов баща, поради което бащиното и фамилното име на лицето не могат да се променят по
заявения начин.
Видно от показанията на майката на въззивника – С.В.Т., разпитана като свидетел в
първата инстанция, въззивникът желае промяната, защото А. К. не е негов баща.
Свидетелката е посочила също, че бракът й с А. К. бил сключен през 1994 г., продължил
шест месеца, след което се разделили, но официално бракът бил прекратен доста по-късно.
Когато раждала В. от болницата й казали, че не са минали 9 месеца от развода и не може да
бъде записан по друг начин освен с името на А. К..
Относно доводите във въззивната жалба, че функцията на фамилното име е да
удостовери произхода на молителя и неговата принадлежност към семейната среда, в която
2
живее и се развива, настоящият съд намира същите за неоснователни, тъй като редът за
оспорване и установяване на произход е регламентиран в глава VI на Семейния кодекс и
това оспорване и установяване на произход не може да се извърши в производство по чл. 19
от ЗГР. Този извод на настоящия съд не може да бъде разколебан и от представената пред
въззивната инстанция декларация от 01.12.2021 г. с нотариално удостоверен подпис на А.
Н. К., ЕГН ********** /вписан в удостоверението за раждане на молителя като негов баща/,
с която деклараторът заявява, че В. А. К. не е негово рождено дете, както и че не е негов
биологичен баща.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е
при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20134812 от 08.06.2021г., постановено по гр. дело №
-ти
41006/2020г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3