Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Стилиян Грозев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 383 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Р.И.
***, чрез процесуалния му представител, против решение № 141 от 30.10.2019 г.,
постановено по АНД № 228/2019 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 6283 от 07.08.2019 г. на началник на Отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
“Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на касатора, за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП) и на основание чл. 53, ал.1, т.2
от ЗП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000
(хиляда) лева. Изтъкват се оплаквания, че решението е постановено при
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната на
обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на НП.
Ответникът по касационната жалба –
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен
отговор на касационната жалба с вх. № 7598 от 20.12.2019 г. по описа на РС -
Бяла, в който оспорва основателността й.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе счита, че жалбата е неоснователна и моли решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, Районен съд -
Бяла е обсъдил становищата на страните и
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, въз основа на които
е приел, че наказаното лице е осъществило от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение, като при индивидуализиране
на предвиденото от санкционната норма наказание, АНО е спазил и изискванията на
чл. 27 от ЗАНН, като обосновано е наложил санкция в минимално предвидения по
закон размер. Изложил е и мотиви относно липсата на предпоставки в настоящия
случай да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Счел е също така, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до цялостното опорочаване
на НП. По тези съображения, съдът е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.
Решението на РС - Бяла е правилно.
Административнонаказателната
отговорност на Р. Р. е ангажирана за това, че към момента на проверката от
контролните органи (16.07.2019 г.) е осъществявал движение на извънгабаритно
превозно средство (по смисъла на §1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ), без
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по
реда на Раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя (АПИ), за
дейност от специално ползване на пътищата. Така описаното деяние правилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП и е
санкционирано на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Касационният съд
намира, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. ”а” от ЗП - нарушена е въведената от законодателя обща забрана без
разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на
извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя.
Безспорно са доказани обективните
елементи от състава на нарушението: а) процесното ППС има характеристики на извънгабаритно по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. – то е тежко, тъй като при
измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 25.300 т., при максимално допустимо натоварване
24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. ”б” от Наредбата (съгласно чл. 3, т. 2 от същата
наредба, при превишаването на нормите по чл. 7 ППС е тежко); б) липсва съответно разрешение за
движението му по републиканските пътища; в) проверката е извършена на път от
републиканската мрежа.
Измерването е извършено с техническо
средство, което е одобрено по съответния ред и е преминало последващи проверки.
Неоснователно е оплакването на
касатора, че неправилно е проведено измерването на ППС при несъобразяване на
разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Според тази разпоредба везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване на
натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на
движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани
за определяне на общата маса на
превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са
разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на
товара. Анализът и тълкуването на цитираната разпоредба водят на извод, че
същата урежда как се процедира с везните с неавтоматично действие, предназначени
за измерване на натоварването на ос/колело, ако се наложи с тях да се измерва
общата маса на превозното средство. В конкретния случай, както се посочи
по-горе използваното техническо средство - ел. везна CAPTELS ORA 10 № 785 е използвана само за
измерването на натоварването на ос на превозното средство – натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето, а не за определяне на общата маса на
превозното средство. Вмененото нарушение на водача е за управление на тежко ППС
по смисъла на чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата. Отразената
в кантарната бележка (л. 12 от делото на РС – Бяла) обща маса се изчислява
автоматично от измервателното средство, но тя в случая не е послужила за
определяне на процесното ППС като тежко. Приложението на разпоредбата на чл. 7
от Наредбата изисква установяване на натоварването на ос, като това натоварване
се сумира, а не установяването на допустимата максимална маса на съответното
ППС. Релевантно в случая е измерването именно на ос, а не на цялото ППС, при
което може да се установи дали е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 3, т.
2 от Наредбата, посочена в обстоятелствената част на наказателното
постановление. В този смисъл разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е неприложима
към използвания от контролните органи АПИ метод на измерване. В случая общата
маса на ППС е без значение за определяне съставомерността на извършеното
нарушение.
Неоснователно е възражението на
касационния жалбоподател, че наказателната отговорност за процесното деяние
следвало да бъде ангажирана на собственика на ППС-то или на превозвача, но не и
на водача на процесното ППС. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а”
от ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с
разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за
извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено
разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
”а” от ЗП е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя,
в случая водачът на ППС Р. Р.. Отговорността,
която се следва за нарушаване на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП
за лицето, което управлява процесното ППС без изискуемото разрешително не
игнорира изискването на чл.15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ,
съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна
инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Отговорността за
неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо задължените лица може да бъде
ангажирана на самостоятелно правно основание. Въведеното задължение за
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС не освобождава водачите на
съответното ППС от задължение да спазват правилото на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
”а” от ЗП и съответно при неизпълнение на същото да не носят отговорност.
Последното се потвърждава и от съдържанието на приложената санкционна норма на
чл. 53, ал. 1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три
отделни категории физически лица: 1) тези, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл.
26, ал. 1, т. 1, букви „в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41; 2) тези, които
извършат някои от изброените дейности, включително по т. 2 – „движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя” и 3) тези, които наредят да
бъдат извършени някои от изброените дейности. Нарушението е доказано и от
субективна страна, като настоящият състав на съда напълно споделя мотивите на
районния съд в тази насока. След като безспорно е установено, че наказаното
лице като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно и тежко пътно
превозно средство без разрешение, то попада в кръга на субектите на нарушението
и правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за
извършеното.
Касационният съд напълно споделя и мотивите на първата
съдебна инстанция за правилна индивидуализация на наложеното наказание от страна
на АНО. При индивидуализиране на предвиденото от санкционната норма наказание,
АНО е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и обосновано е наложил глоба в
минимално предвидения от приложимата санкционна норма размер. В конкретния
казус не са налице предпоставки, които да обусловят приложението на правната
норма на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че при извършеното измерване е установено
значително превишаване на допустимото натоварване. Обстоятелствата, че
нарушението е първо и че след констатиране на нарушението водачът е заплатил
дължимата такса правилно са съобразени от АНО при определяне на конкретния
размер на наказанието.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 141
от 30.10.2019 г., постановено по АНД № 228/2019 г. по описа на Районен съд -
Бяла.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: