№ 66
гр. Шумен, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора Р. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500040 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба М.С.Н. - прокурор при ШРП срещу решение
№ 941/05.12.2024 г. по гр.д. № 1884/2024 г. по описа на ШРС в частта, в която Прокуратура
на Република България е осъдена да заплати на А. А. Х., на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от 06.02.2024 г. до окончателното й плащане,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 066.73 лева, ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от 06.02.2024 г. до окончателното й плащане и 620 лева
деловодни разноски.
Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано по съображения,
подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в
обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни или, при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият А. А. Х., действащ чрез пълномощника
адв. С. Е. от ШАК е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и
моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото
разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. №
1884/2024 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу
жалбоподателя, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 066.73 лева, представляващи разходи за платен депозит за
ТСЕ по сметка на ОД на МВР – Варна, в размер на 666.73 лева с банковите такси и за пътна
помощ за транспортиране на МПС на 14.10.2024 г. до с. ... в размер на 400 лева, както и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, които вреди е претърпял
вследствие воденото срещу него незаконно ДП № 429/2023 г. по описа на ОД на МВР – гр.
Варна, прекратено с постановление на прокурор при РП – Варна от 18.01.2024 г..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове като
неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
като с решението си е осъдил Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„....." № 2 да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на А. А. Х. с ЕГН **********
от с. ... общ. Хитрино, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и сумата от 1 066.73 лева - обезщетение за имуществени вреди
от образуваното и водено срещу него наказателно производство по ДП № 429/2023 г. по
описа на ОД на МВР - Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
прекратено с постановление на прокурора на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочените главници, считано от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;
отхвърлил е искането за присъждане на обезщетение за забава за периода от 14.10.2023 г.,
както е предявено в исковата молба, до 05.02.2024 г. включително и е осъдил Прокуратура на
Република България да заплати на А. А. Х. направените по делото разноски от 620 лева.
Решението се обжалва от Прокуратура на Република България в осъдителната му
част, изцяло.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното: На 14.10.2023 г. ищецът пътувал с личния
си автомобил Мерцедес С220 с рег. № Н 4130 КВ от с. .... до гр. Варна, където работел като
помощник машинист към Локомотивно депо - Горна Оряховица, Поделение пътнически
превози. В 5.00 часа на същия ден, движейки се по бул. „....“ в гр. Варна, в посока центъра
на града близо до кръстовището с ул. „....“ бил спрян за проверка от служители на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна и му бил извършен тест с Дрегер Дръг Тест
5000, при която била отчетена употреба на Бензодиазепини. По тази причина, на ищеца бил
издаден талон за медицинско изследване № 0155459 и съставен АУАН № 1110172/14.10.2023
2
г. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, след което бил отведен за кръвен тест
във ВМА и задържан в ІІІ РУ на ОД на МВР – Варна. Със заповеди за прилагане на
принудителна административна мярка № 239-0819-001299 от 14.10.2023 г. и № 23-0819-
001301 на същия били наложени ПАМ, изразяващи се в прекратяване регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като му били иззети
свидетелствата за управление и регистрация на МПС и регистрационните табели на
същото. С протокол от 14.02.2023 г. въпросният автомобил бил предаден за отговорно
пазене на водача. На 16.10.2023 г. ищецът бил разпитан по ДП като свидетел. При разпита
му същият представил протокол за резултати от изследване, направено на 16.10.2023 г. в
лаборатория „ Статус „, гр. Варна, съгласно който в урината му не се открива наличие на
наркотични вещества и техни аналози, като заявил изрично, че не е употребявал наркотици
или упойващи вещества. С постановление от 16.10.2023 г. по ДП била назначена съдебно-
химическа експертиза. Такава била изготвена на 21.12.2023 г., като според заключението й,
постъпило по ДП на 05.01.2024 г., в представените за изследване проби на кръв и урина,
взети на 14.10.2023 г. от А. А. Х., ЕГН ********** не е установено наличие на
бензодиазепинов препарат и/или негови метаболити, както и на други вещества под контрол,
включени в списъците приложения към чл.3 от НРКРВН, вр. с чл.3 от ЗКНВП. По искане на
РП – Варна от 21.12.2023 г., с разпореждане № 9099/21.12.2023 г. по ЧНД № 5455/2023 г. по
описа на ВРС било разрешено претърсване и изземване в дома на ищеца в с. ... въз основа на
което, по протокол от 03.01.2024 г. били извършени оглед и изземване на управлявания от
него по време на ПТП лек автомобил, който бил транспортиран до паркинг на ОД на МВР –
Шумен. С постановление на прокурор при РП – Варна от 18.01.2024 г. производството по
ДП № 429/2023 г. по описа на ОД на МВР – Варна, водено срещу ищеца за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК било прекратено, на основание чл.199, вр. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НК.. С постановлението е било разпоредено и връщане на иззетия лек автомобил
на ищеца.
На л.12 от първоинстанционното дело е приложена разписка с дата 06.02.2024 г.,
удостоверяваща, че на посочената дата ищецът е заплатил по сметка на ОД на МВР – Варна
сумата от 666.73 лева, представляващи разходи за кръвен тест и експертиза.
От показанията на свидетелката Д.М. / сестра на ищеца / се установява, че след ПТП
с брат й майка й се обадила, че е задържан за няколко часа във Варна, тъй като го спрели за
проверка и тестът му за наркотични вещества бил положителен. След това свид. и
родителите й отпътували за гр. Варна с тяхната кола. Преди да пристигнат брат й бил
освободен и се видели на паркинга, където бил спрян за проверка. Автомобила му, марка „
Мерцедес „ бил спрян на паркинга със свалени номера. Брат й бил притеснен и стресиран,
тъй като не пушел и не употребявал наркотични вещества, а тестът му бил положителен.
Освен това, трябвало да даде обяснения на работодатели си защо не е отишъл на работа този
ден. Няколко дни по-късно автомобила му бил прибран от паркинга и откаран с платформа
3
до с. ..... След случилото се, брат й се притеснявал да излиза навън, защото хората се
интересували взема ли наркотици, а и бил без кола. Бил обезпокоен и, че може да остане без
работа. Тъй като бил сигурен, че не е вземал наркотици, си направил тест, за който платил.
От показанията на свидетеля А. Х. / баща на ищеца / се установява, че синът му се
обадил в 5.00 часа сутринта и му обяснил, че е задържан от полицията във Върна, тъй като
резултатите от теста му били положителни за наркотици. Когато разбрал за това, свидетелят
се почувствал неприятно, но почти бил готов да повярва. След това тръгнал за Варна и,
когато пристигнали изчакали ищеца на входа на града, тъй като през това време бил на
разпит и телефона му бил изключен. След като го освободили се срещнали на паркинга,
където бил оставен автомобила. На следващия ден прибрали автомобила в с. .... с пътна
помощ срещу сумата от 400 лева, които платили на ръка. След това, автомобила бил иззет от
полицията и откаран в Шумен, като не бил съхраняван добре, а вземането му обратно,
когато бил освободен се оказало продължителен във времето и сложен процес. Три месеца
след инцидента, докато излязат кръвните проби, синът му се криел в къщи, тъй като
приятелите му го отбягвали. По това време имал и приятелка, но тя го напуснала, като
казала, че не иска да се занимава с наркомани и въпреки, че по-късно се установило, че не е
взимал наркотици, отказала да се върне. Освен това, ищецът се притеснявал, че ще остане
без работа, тъй като работел като машинист. Докато случаят се изясни преките му
ръководители не му създавали проблем, но някои от колегите му започнали да го наричат
„наркоманчето„. Свидетелят заявява, че синът му не пуши и не взема наркотици, но приема
хапчета против стрес, които са му били изписани от личния лекар.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Според закона и трайната съдебна практика, възникването отговорността на
Държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е следствие от задължението на Прокуратура да
повдига и поддържа обосновани обвинения, както и задължението й да доказва и установява
в хода на съдебното производство виновността на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Когато основателността на обвинението не е доказана по предвидения за
това ред, то тогава действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни и това е основание за възникване гаранционната отговорност по чл.2, ал.1, т.3, пр.
1 от ЗОДОВ. Отговорността на Държавата за вреди от дейността на правозащитните органи
не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за
процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за
обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на
вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а
4
като процесуален субституент на Държавата, чиято отговорност е безвиновна. При деликт
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължи едно глобално обезщетение. Солидарната
отговорност на органите на досъдебното производство и органите на прокуратура произтича
пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им правомощия са част от единна
и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на престъпления, разобличаване на
виновните лица и правилно прилагане на закона, като в задължение на прокурора е вменено
да ръководи разследването, осъществявано от разследващите органи и да упражнява
постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно - въз
основа на извършените от разследващите органи и ръководени от него действия, да прецени
налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение срещу уличеното и
привлечено като обвиняем лице или не. За ангажиране отговорността на Държавата по реда
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ няма значение дали лицето е било привлечено като обвиняем по
делото, а дали е знаел за образуваното наказателно производство и дали следствените
действия са били насочени срещу него като извършител.
Според изричните разпоредби на чл.4 и чл.5 от ЗОДОВ, държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение не се дължи. Когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява.
Ищецът по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дължи да установи при
условията на пълно и главно доказване вида и размера на претърпените от него вреди и, че
те са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно преследване, за което е
бил оправдан или по отношение на което производството е било прекратено на посочените в
закона основания.
Според приетото с ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. №
3/2004 г. ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, по иска за обезщетение на
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът определя обезщетението по
справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно съществуващи
обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка
с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело.
Понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е
за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които
ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали
5
то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и
стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и
обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент за
заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото
незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите към решението си,
обаче съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, както
и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението. Неимуществените
вреди включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в
социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно
защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода
на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното
обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се
отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено
и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността, както и
социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, или други специфични
увреждания, с оглед на конкретни обстоятелства, те трябва да бъдат изрично посочени в
исковата молба, за да станат част от предмета на иска и ответникът да има възможност да
отговори, а съдът – да събере доказателства.
В конкретния случай се установи по категоричен начин, че на 14.10.2023 г. срещу
ищеца е било образувано ДП № 439/2023 г. по описа на ОД на МВР за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК - управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една
6
до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, както и отнемане в полза на
държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението,
ако е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъждане на неговата
равностойност. Образуваното срещу ищеца ДП е продължило до 18.01.2024 г., когато е било
прекратено с прокурорско постановление на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – тъй като
деянието не е извършено. В хода на предварителното разследване ищецът е бил задържан за
няколко часа в рамките на един ден за даване на кръвна проба и разпит като свидетел, след
което, на 03.01.2024 г . са били извършени обиск и изземване на лекия автомобил от дома
му. От началото до приключване на ДП същият е бил лишен от възможността да ползва и се
разпорежда със собственото си МПС, участвало при ПТП, както и от правото да шофира..
Към момента на образуване на ДП № 439/2023 г. по описа на РП - Варна ищецът е
бил на 26 години, несемеен. Работел е като помощник машинист, локомотивен в „
Експлоатация на ТПС „ Варна, Локомотивно депо – Горна Оряховица в Поделение за
пътнически превози – Горна Оряховица, при „ БДЖ – Пътнически превози „ ЕООД, с място
на работа ППП Горна Оряховица, район Варна. Живеел е в с. ... обл. Шумен заедно с
родителите си.
След като е бил привлечен като извършител на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
ищецът се почувствал силно притеснен, тъй като знаел, че не го е извършил и отказвал да се
признае за виновен, което е видно и от дадените от него показания пред разследващите
органи. Изпитвал и силно безпокойство, че може да остане без работа. Тъй като хората от
селото започнали да любопитстват наистина ли взема наркотици, което го травмирало, спрял
да излиза от дома си в продължение на три месеца. Поради отправеното му обвинение,
приятелите му се дистанцирали от него, а приятелката му го напуснала и отказала да
възобновят отношенията си, въпреки последващото му освобождаване от отговорност.
Някои от колегите му също били повлияни от воденото срещу него ДП и започнали на шега
да го наричат „наркоманчето“. Убеден, че не е извършил деянието за което е уличен, ищецът
се опитал да докаже невинността си, подлагайки се на лабораторно изследване на кръв и
урина, но, въпреки получените отрицателни резултати, бил принуден да изчака и
заключението по назначената от разследващите органи СХЕ, през което време продължил да
изпитва негативни емоции и страхове.
Въз основа на изложеното, съдът достига до извод, че в периода от 14.10.2023 г. до
18.01.2024 г. ищецът е търпял, като пряка и непосредствена последица от воденото срещу
него наказателно преследване, неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес,
психически дискомфорт и страдания, породени от засягане на честта и достойнството му,
засягане на доброто му име, уронване на вярата му в етичните и морални ценности и в
ролята на институциите, злепоставянето му в социума, накърняване правото му на лична
неприкосновеност и свобода, нарушаване на нормалния му ритъм на живот и на
възможността за пълноценни контакти и участие в обществения оборот, снижаване на
личната самооценка и на перспективите му за успешна бъдеща семейна и професионална
7
реализация. В резултат от изживените негативни събития и емоции, същият станал
тревожен, потиснат и затворен в себе си. Чувствал постоянно напрежение, бил притеснен от
изхода на делото и отражението му върху бъдещия му живот, ограничил контактите си и
избягвал появата си на публични места в продължение на три месеца.
Поради горното, приема за доказано, че са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане обезщетение на ищеца за
посочените неимуществени вреди, което предпоставя основателност на иска.
Досежно размера на обезщетението за неимуществените вреди, като съобрази
естеството на престъплението, за което е водено наказателното преследване срещу ищеца, а
именно за престъпление от общ характер, размера на предвиденото в закона наказание за
това деяние; моралната укоримост и обществена нетърпимост към подобен вид
престъпления; продължителността на наказателното преследване и на извършените с
участие на уличения процесуални действия, които са се осъществили в сравнително кратък
срок; начинът, по който воденото срещу него наказателно производството се е отразило
върху личността му, с оглед на младата му възраст, ценностната му система, социалната му
и трудова реализация, семейна и окръжаваща среда, както и върху психичното му и
емоционално състояние; неправомерното му лишаване от правото да управлява автомобил за
срок повече от три месеца; отражението на наказателното производство в отношенията му с
близки и приятели, както и икономическите условия в страна през процесния период, съдът
намира, че претендираното с исковата молба изцяло съответства на изискването за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, поради което искът за неимуществени вреди в
размер на 2 000 лева е изцяло основателен и следва да се уважи.
Върху присъденото обезщетение се дължи и законна лихва за забава, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП, съобразно
постановеното в т.4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. В случая по
делото не са налице безспорни данни относно датата на връчване на постановлението на
заинтересованото лице, с оглед на което настоящата инстанция споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, че за дата на влизане на същото в сила следва да се счита деня, в
който ищецът е извършил плащане на разноски в полза на ОД на МВР, а именно 06.02.2024
г.
Относно претенцията за имуществени вреди, в трайната съдебна практика се
застъпва становището, че на основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички
понесени от лицето имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Съгласно чл.82 от ЗЗД, имуществените вреди са два вида – претърпени загуби,
изразяващи се в намаляване имуществото на увреденото лице или на неговата стойност, и
пропуснати ползи, съставляващи неосъществено увеличение на имуществото на увредения,
което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало,
ако не бяха засегнати благата, т.е. ако вредоносното събитие не беше настъпило.
В настоящата хипотеза се установи по категоричен начин, че по повод на воденото
срещу него досъдебно производство ищецът е извършил следните разходи – 667.73 лева,
8
заплатени по сметка на ОД на МВР – Врана на 06.02.2024 г., с основание разноски за тест и
експертиза и 400.00 лева – заплатени за репатриране на автомобила му от гр. Варна до с. ....
на 15.10.2023 г., което обстоятелство се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели, чиито показания съдът няма основание да подлага под съмнение само поради
родствената им връзка с ищеца, при липсата на други доказателства, които да ги
опровергават. Установи се също, че посочените разходи са били извършени по повод
образуваното срещу ищеца ДП, както и, че не биха били направени, ако лицето не бе
привлечено към наказателна отговорност. В тази връзка и с оглед възраженията на
жалбоподателя, настоящата инстанция приема, че сумата от 667.73 лева, представляваща
разноски за тест и експертиза в ДП не е била дължима от ищеца, тъй като към датата на
плащането й наказателното производство срещу него е било прекратено поради липса на
извършено престъпление и, на по аналогия от чл.190, ал.1, вр. чл.187, ал.1, вр. чл.188 от
НПК тези разноски е следвало да останат в тежест на държавата. Въпреки това и вмененото
й право на надзор, прокуратурата е допуснала неправомерно събиране на сумата от ищеца,
което безспорно ангажира отговорността й по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за възстановяването й
на ощетеното лице, особено като се има предвид, че, ако задължението не му е било
предявено, то едва ли би могло да знае за него и размера му, което обосновава извод, че
плащането не е по негова инициатива, а му е било възложено незаконно от ответника. На
следващо място, счита, че репатрирането на автомобила на ищеца на 15.10.2023 г. с „Пътна
помощ“, която ноторно е платена, се е наложило от една страна поради невъзможността за
придвижването му на собствен ход, тъй като свидетелството за регистрация и
регистрационните му номера са били отнети от органите на полицията, а от друга страна –
поради неизпълнение задължението на тези органи да предприемат своевременното му
изземване като веществено доказателство, видно от приложените по делото протоколи и
прокурорско постановление от 07.11.2023 г. за отстраняване на разследващия полицай.
Предвид горното и трайно установената съдебна практика, според която прокуратурата носи
отговорност за всички мерки срещу уличеното лице, които се обуславят от воденото
наказателно производство, когато МВР и другите административни органи не действат при
оперативна самостоятелност, както е в настоящия случай, заключава, че сумата от 400 лева е
имуществена вреда, която също е в пряка и непосредствена причинна връзка с воденото
незаконно наказателно преследване срещу ищеца, поради което подлежи на възстановяване
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
По изложените съображения, достига до извод, че предявеният иск за имуществени
вреди е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.
Върху присъденото обезщетение се дължи и законната лихва за забава, считано най-
късно от 06.02.2024 г., когато е бил извършен последния по време разход, до окончателното
плащане на главницата.
В съответствие навадените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно в осъдителната му част, поради което следва да
се потвърди. В останалата, отхвърлителна част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
9
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 600.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 941/05.12.2024 г. по гр.д. № 1884/2024 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която Прокуратура на Република България – гр. София,
бул. „ ..... „ № 2, е осъдена да заплати на А. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...
общ. Хитрино, обл. Шумен, ул. „ ..... „ № 7, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от
2 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
образуваното и водено срещу него наказателно производство по ДП № 429/2023 г. по описа
на ОД на МВР – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с
постановление на прокурора на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1 066.73
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от образуваното и
водено срещу него наказателно производство по ДП № 429/2023 г. по описа на ОД на МВР –
Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с постановление на
прокурора на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2024
г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 620.00 лева – направени по
делото разноски.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България – гр. София, бул. „ ..... „ № 2 да
заплати на А. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ... общ. Хитрино, обл. Шумен,
ул. „ ..... „ № 7, на основание чл.87, ал.3 от ГПК, деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 600.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10