Р Е Ш
Е Н И Е
№ 49
гр.
Силистра, 27
септември 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети септември през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева -
Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на окръжния прокурор Теодор
Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 49 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
постъпила касационна жалба против Решение № 67 от 12. 04. 2021 г. на Районен
съд гр. Силистра, постановено по АНД № 853 по описа на съда за 2020 г., потвърждаващо
наказателно постановление (НП) № 19-001209 / 11. 11. 2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра.
Санкционираното дружество
"Вики - Стел" ЕООД, представлявано от придобилия качеството управител
в течение на производството Д. Н. М. и действащо чрез адв. Т.С. ***, прави оплаквания за постановяване на съдебното
решение в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основания по
чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Акцентира,
че първата инстанция не е положила усилия за установяване на обстоятелствата,
изложени в жалбата, адресирана до нея, като неправилно е заличила от списъка на
призованите лица Д..Н.М., който междувременно е станал
управител на дружеството, и е игнорирала искането за разпит на още един
свидетел, направено в жалбата. Твърди, че в резултат на това релевантните за
спора факти са установени единствено и само от наказващия орган, а дружеството
е било лишено от възможността да докаже твърдението си, че Д. Н. М. никога не е
имал статут на работник. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на оспореното наказателно постановление.
Окръжният прокурор дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни изводи
на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила
от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във връзка с основателността ѝ съдът намира
следното:
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на "Вики-Стел" ЕООД с. Сребърна
против НП № 19-001209 / 11. 11. 2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”- гр.Силистра, с което на дружеството на основание чл. 416 ал. 5 във вр.
с чл. 414 ал. 3 от КТ е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 2500. 00 лева за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
съдът е установил, че на 02. 11. 2020 г. по повод подаден сигнал на "Горещ
телефон" служители на ДИТ са извършили проверка за спазването на трудовото
законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в
обект на "Вики-Стел" ЕООД - конна база "Изабела", находяща
се в с. Сребърна, общ. Силистра, ул. "Дунав" № 52. При проверката са
констатирали, че Д. Н. М. извършва трудова дейност, свързана с обслужване на
коне и приготвяне на храна за животните в конната база. Лицето е попълнило
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, съгласно която е започнало работа в
дружеството в началото на м. август 2020 г., изпълнявайки задължения като
треньор по конна езда и гледач, при продължителност на работното време от 07.
00 часа до 17. 00 часа, без сключен писмен договор. В хода на административната
проверка е била представена трудова документация, от която е било видно, че е
сключен трудов договор № 1 / 03. 11. 2020 г. между дружеството и Д. Н.М. за изпълнение на длъжността "общ
работник" при непълно работно време и уговорено трудово възнаграждение. При
насрочването на съдебното заседание съдът служебно е постановил призоваването
на четирима свидетели, между които и Д. Н.
М.. Непосредствено
преди проведеното с. з. на 01. 02. 2021 г. е постъпила молба от последния,
подадена в качеството му на управител на
"Вики-Стел" ЕООД. От молбата става ясно, че Д. Н. М. е новият
управител на дружеството, а от приложената към нея разпечатка от фирменото
досие на дружеството в Търговския регистър се установява, че от 03. 12. 2020 г.
същият е и едноличен собственик на капитала. Изтъкнато е, че това му качество
създава противоречие в интересите му като свидетел и тези на дружеството,
поради което е направено искане за назначаване на особен представител на търговеца.
Съдът е счел, че не е налице хипотезата на чл. 101 от НПК, поради което е
отхвърлил искането. Успоредно с това е дал ход на делото, тъй като не са били
посочени уважителни причини за неявяването на управителя Д. М.. Приел е също, че обективната истина
би могла да се разкрие и без показанията на последния, в качеството му на
свидетел, поради което го е заличил от списъка на призованите лица, още повече,
че лицето има вече и качеството на управител на санкционираното дружество.
Съдът е коментирал, че актосъставителят и АНО
са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете
на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса
факти и обстоятелства, че АНО е посочил
правилно основанието за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя и е
определил наказанието над установения минимум в съответствие с нормата на чл. 27
ал. 2 от ЗАНН, тъй като административната простъпка е продължила няколко месеца,
а чрез свидетелски показания е било установено, че в миналото и спрямо друго
лице подходът на работодателя е бил подобен.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за които е санкционирано
дружеството, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни
са оплакванията в жалбата относно това, че първата инстанция не е положила
усилия за установяване на релевантните обстоятелства в процеса. Заявеното искане за разпит на двама свидетели
във въззивната жалба е бланкетно, без посочени имена и конкретни факти, които
ще се установяват с показанията им, поради което съдът не би могъл при
неявяването на представител на дружеството в съдебното заседание да предприеме
допълнителни действия с цел изясняване на спорите обстоятелства като постанови
призоваването на тези лица. Освен това правилно съдът е преценил, че
неявяването на управителя на дружеството в съдебно заседание без уважителни
причини не е основание за отлагане на делото, още повече, че промяната в
управлението е станала месеци преди заседанието и дружеството е разполагало с
достатъчно време да организира защитата си, поради което същото е разполагало с
процесуални възможности, които не е осъществило в резултат на собственото си
бездействие, а не поради незачитане на процесуалните му права от страна на съда
или допуснати процесуални нарушения. Не са били налице и основания на чл. 101
от НПК за назначаване на особен представител на санкционираното дружество, а
след като Д. М.
е станал негов управител в течение на производството, по аргумент от чл. 118,
ал. 1 от НПК, същият не би могъл да бъде
разпитан като свидетел. Отделно от това
съдът се е позовал на показанията на актосъставителя, двамата свидетелите при
съставянето на акта, както и подателят на сигнала Е. С., и е обсъдил писмените
обяснения на пълномощника на представляващия дружеството, подписаната декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и сключения един ден след проверката трудов
договор между дружеството и Д. М., като е преценил, че всички те установяват факта на
извършеното нарушение. Дори показанията на свидетеля Е. С., за когото в съдебно заседание пред
настоящата инстанция се изнесоха твърдения, че преднамерено е искал да навреди
на дъщерята на стария собственик на дружествените дялове на „Вики – Стел“ ЕООД,
да бъдат игнорирани напълно, установеното на място от инспекторите на труда
полагане на труд без трудов договор от Д. М. и останалите писмени доказателства
установяват нарушението, респ. и основанието за ангажирането на имуществената
отговорност на дружеството.
Що
се касае до размера на наложената санкция настоящата инстанция намира, че за да
приеме, че са налице предпоставки за налагане на санкция над установения
минимум въззивният съд неправилно се е позовал на предположение за повторност
на нарушението. Липсват доказателства, че дружеството е било санкционирано за
друго нарушение от същия вид, а след като това е така, това обстоятелство
неправилно е преценено като отегчаващо. В
този смисъл при определянето на размера на санкцията следва да бъдат взети
предвид продължителността на нарушението и това, че дружеството няма констатирани
други простъпки на трудовото законодателство, като настоящия състав намира, че
санкция в размер на 1700. 00 лева е адекватна на тежестта на провинението.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че решение на РС – Силистра следва да бъде отменено в
потвърдителната си част за размера на санкцията над 1700. 00 лева, а наказателното
постановление в тази част следва да бъде изменено чрез намаляване на наложената
санкция от 2500. 00 на 1700 лева. В останалата част решението на съда следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред ДВ бр. 94 / 2019 г.) на ответното
учреждение следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ - в диапазона от 80.00 до 120
лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят
присъждане на възнаграждение над установения мининум. При съобразяване обаче
частичната отмяна на оспорения акт, съдът намира, че касационният жалбоподател
следва да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което принадлежи Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра (арг. от чл. 2, ал.
1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК),
разноски в размер на 48. 00 лева.
Жалбоподателят не е направил
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася
в тази насока.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 67 от 12.
04. 2021 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 853 по описа на
съда за 2020 г., в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №
19-001209 / 11. 11. 2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
гр.Силистра относно размера на имуществената санкция за разликата над 1700. 00
(хиляда и седемстотин) лева.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-001209 / 11. 11.
2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра в частта относно
размера на наложената имуществена санкция на „Вики - Стел” ЕООД с ЕИК *********
с. Сребърна, общ. Силистра, като намалява същата от 2500. 00 (две хиляди и
петстотин) лева на 1700. 00 (хиляда и седемстотин) лева .
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 67
от 12. 04. 2021 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 853 по
описа на съда за 2020 г., в останалата
му част.
ОСЪЖДА
„Вики - Стел” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-с.Сребърна, общ. Силистра,
ул. Дунав“ № 52, представлявано от управителя Д. Н. М., да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" разноски по делото в размер на 48. 00
(четиридесет и осем) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.