ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 260378 16.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: шестнадесети септември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 823 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изп.директор Д. Бончев, подадена чрез юрисконсулт Иван Недков, против решение № 3406/05.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 2013/2019 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.79, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД досежно главницата над уважения й по иска по чл.422 ГПК размер от 5941.09 лв. за горницата до претендирания с осъдителния иск размер от 19 979.51 лв., ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане, като производството по делото е прекратено в тази част.
Жалбоподателят оспорва обжалваното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се като неправилни изводите за недопустимост на евентуалния осъдителен иск, за което се излагат подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение за прекратяване на производството относно предявения евентуален осъдителен иск. Претендира се присъждане на направените по настоящото дело разноски.
В установения от закона срок не е постъпил отговор от насрещната страна Д.Н.К., не се взема становище по жалбата.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С исковата молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.99, чл.240 и чл.86 ЗЗД – за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени парични задължения в общ размер от 21 967.54 лв. по сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за потребителски паричен кредит № 2659026/ 17.03.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на цесионера-ищец „Агенция за събиране на вземания” ООД (понастоящем ЕАД) с договор за цесия от 17.01.2018 г., от която сума: 19 979.51 лв. – главница, 970.87 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017 г. до 17.01.2018 г., и 1017.16 лв. – лихва за забава за периода от 01.06.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението – 01.11.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 4095/05.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 7904/2018 г. на БРС. Установителната претенция е основана на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск по чл.79, вр. чл.99, чл.240 и чл.86 ЗЗД, с който се моли в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 ГПК, да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми за главница от 19 979.51 лв., договорна лихва от 970.87 лв. и лихва за забава от 1017.16 лв., претендирани за същите периоди, като единствено законната лихва се търси от подаване на исковата молба – 05.03.2019 г. до окончателното плащане на задължението. С оглед предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, в исковата молба е заявено, че с нея ищецът уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към 05.03.2019 г. главници за вноски от № 25 до № 84, включително, съгласно погасителния план към договора, равняващи се на 15 791.42 лв., която сума е включена в претендираната с осъдителния иск главница от 19 979.51 лв.
С постановеното по делото решение № 3406/05.12.2019 г. районният съд е уважил частично установителния иск по чл.422 ГПК, като е приел за установено, че ответникът Д.К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 5941.09 лв. – главница с настъпил падеж за периода от 01.07.2017 г. до 01.11.2018 г. вкл., сумата от 970.87 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017 г. до 17.01.2018 г., и сумата от 1017.16 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 01.06.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5941.09 лв., считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4095/05.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7904/2018 г. на БРС, като е отхвърлил иска за дължимост на главницата в останалата й част над уважения размер от 5941.09 лв. до претендирания 19 979.51 лв., ведно със законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018г., като неоснователен, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на главницата в отхвърлената част към 01.11.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7904/2018г. на БРС. В тези части решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
Със същото съдебно решение съдът е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото относно евентуалния осъдителен иск чл.79, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД за заплащане на главницата за разликата над уважения й по иска по чл.422 ГПК размер от 5941.09 лв. до претендирания с осъдителния иск размер от 19 979.51 лв., ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба – 07.03.2019г. до окончателното плащане. В тази част, имаща характер на определение, решението е обжалвано с настоящата частна жалба (неправилно подадена и администрирана като въззивна жалба) и е предмет на въззивна проверка.
За да остави без разглеждане и да прекрати производството по делото в частта относно предявения евентуален осъдителен иск, БРС е приел, че същият е недопустим. Прието е, че поради частичното отхвърляне на иска за главницата, се е сбъднало условието за разглеждане от съда на евентуалния осъдителен иск за присъждане на сумата над уважения с установителния иск размера от 5941.09 лв. до претендирания размер от 19979.51 лв. Същевременно с това, съдът е приел, че с оглед даденото разрешение в ТР № 8/2017 г. на ОСГТК и обстоятелството, че в производството по исковете по чл.422 ГПК съдът изследва и дължимостта на падежиралите по кредита вноски, поради факта, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, с който ищецът претендира присъждане на сумата за главница в останалата й част като падежирало вземане съгласно погасителния план по договора остават безпредметни, тъй съдът се е произнесъл по дължимостта им по исковете по чл.422 ГПК и ищецът вече няма правен интерес от предявяването на осъдителен иск за същото вземане на същото основание. Поради това е прието, че производството по осъдителния иск за главницата за сумата над уважения с установителния иск размера от 5941.09 лв. до претендирания размер от 19979.51 лв. следва да бъде прекратено като недопустимо.
Бургаският окръжен съд намира за правилни и споделя изводите на районния съд за недопустимост на предявения евентуален осъдителен иск за същото вземане и на същото основание, за което е предявен установителен иск по чл.422 ГПК, поради което препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.
В случая, ищецът е посочил основанието, на което същият се легитимира като кредитор – цесионер на основание чл.99, ал.3 ЗЗД; основанието, от което произтичат задълженията на длъжника – сключен договор за потребителски паричен кредит от № 2659026/17.03.2017 г., сключен между длъжника и „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, последният цедент по договора за прехвърляне на вземания от 17.01.2018 г.; крайният срок за издължаване на задълженията по кредита – 01.03.2024 г., съгласно погасителен план. Изложени са твърдения, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, ищецът е обявил всички вземания по кредита за предсрочно изискуеми, като кредитополучателят бил уведомен за настъпила предсрочна изискуемост с уведомление, връчено чрез ЧСИ на 01.08.2018 г., а предвид неизпълнението на длъжника ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Така, материалноправното основание на исковата претенция по главния иск е неизпълнение на договорните задължения по договора за потребителски кредит, за които с исковата молба се твърди, че са станали предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението. По отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск не са изложени други факти и обстоятелства, от които произтича вземането, различни от тези по главния установителен иск. Материалноправното основание на евентуалния осъдителен иск е същото – неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора за потребителски кредит, като новото твърдение е, че предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила с уведомяването на длъжника с връчване на исковата молба.
Съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.1.1 от ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК – „Основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.“
С оглед горните разяснения, въззивният съд намира за правилни изводите на БРС за недопустимост на предявеният от ищеца евентуален осъдителен иск. Както правилно е преценил и районния съд, в случая е налице идентитет във вида, размера и периодите на претендираните вземания по установителния иск и тези по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, идентично е и тяхното основание – договора за кредит. Предмет и на двата иска е вземането за непогасената част от главницата и лихвите, произтичащо от неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за потребителски кредит № 2659026/17.03.2017 г., заявено като предсрочно изискуемо. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство с връчване на препис от исковата молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, основанието на претенциите е едно и също – договора за кредит. В случая, разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т. е. налице е недопустимо съединяване на исковете (в този смисъл – Решение № 135/26.09.2018 г. по т.д.№ 230/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.).
Предвид горното и с оглед разясненията в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д.№ 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС и съдебна практика (Решение № 135/26.09.2018 г. по т.д.№ 230/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 296/15.05.2019 г. по т.д.№ 1738/2018 г. на ВКС – II т.о. и др.), настоящият съд намира, че предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД евентуален осъдителен иск по чл.79 ЗЗД е недопустим, поради липса на предявено друго основание, различно от това, на което е предявен установителния иск по чл.422 ГПК. Както бе посочено по-горе, уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, направено в хода на исковото производство с връчването на препис от исковата молба, не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповед за изпълнение, доколкото с цитираното ТР е прието, че основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Следователно не се установява твърдението на жалбоподателя за наличие на правен интерес от предявяване на евентуално съединения осъдителен иск, поради което същият правилно е оставен без разглеждане като недопустим. Ето защо, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение в частта му, имаща характер на определение за прекратяване на делото, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на жалбоподателя разноски не му се дължат, поради което искането му в тази връзка е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изп.директор Д. Бончев, подадена чрез юрисконсулт Иван Недков, против решение № 3406/05.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 2013/2019 г. по описа на БРС, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.79, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД досежно главницата над уважения й по иска по чл.422 ГПК размер от 5941.09 лв. за горницата до претендирания с осъдителния иск размер от 19 979.51 лв., ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане, като производството по делото е прекратено в тази част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му са страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.