№ 442
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100601692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С присъда от 09.03.2022 г., постановена по НОХД № 1961/2021 г.,
Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 8 състав, е признал
подсъдимия В. ВЛ. Н. за невиновен в това, че на 07.02.2021 г., около 16:30 ч.,
в гр. София, кв. „Лагера“ бл. 45, пред вх. Г, публично и в присъствието на Б.
СП. ЗЛ. казал на Б. СП. ЗЛ. „Адвокате, ****“, с което го обидил, поради което
и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК. Отхвърлил
е изцяло предявения от частния тъжител З. срещу подс. Н. граждански иск в
размер на 5 000 лева. Осъдил е частния тъжител З. да заплати в полза на подс.
Н. сумата от 500 лева, представляваща направени от последния разноски за
адвокатско хонорар.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител З., с която се иска отмяната й като неправилна и
незаконосъобразна. В допълнение към подадената жалба частният тъжител
коментира извършения от първоинстанцонния съд доказателствен анализ,
1
като изразява несъгласие с преценката на съда да не кредитира показанията на
св. М.. Счита, че макар и същите да са производен доказателствен източник,
свидетелят е изградил своите впечатления не само въз основа на получените
от частния тъжител данни, но и от разказното му от св. Д.Г. и Т.Г.. Намира, че
наличието на противоречие между изложеното от св. М. и останалите
свидетели представлява доказателствена непълнота, която следва да се
запълни с провеждането на очни ставки. Прави искане да бъде допуснато
провеждането на очни ставки между св. М. и св. Д.Г., както и между св. М. и
св. Т.Г.а. Прави искане да бъде допусната до разпит пред въззивната
инстанция свидетелката Д.Х.Е.Г., като твърди, че при разпита на същата в
хода на първоинстанционното производство са допуснати процесуални
нарушения, но не сочи какви.
Срещу подадената въззивна жалба е постъпило възражение от подс. В.Н.
чрез неговия защитник адв. И., в което се излага становище, че
първоинстанционната присъда е обоснована, правилна и мотивирана. Твърди
се, че СРС е извършил обстоен и цялостен анализ на доказателствената
съвкупност, въз основа на който е извел правилни фактически положения.
Иска се потвърждаване присъдата и присъждане на разноските, направени
пред въззивната инстанция.
В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
събирането на нови доказателства, с оглед на което и не е допуснал
направените от частния тъжител доказателствени искания.
В съдебно заседание частният тъжител не се явява и не изразява
становище.
Защитникът на подсъдимия оспорва жалбата и моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Счита, че в събрания
доказателствен материал не са налице никакви данни относно твърдяното
престъпление. Претендира разноски, като посочва, че оказаната правна
помощ е била безплатна такава по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като в
тази връзка моли лично да й бъде присъдено възнаграждение.
Подсъдимият Н. поддържа казаното от неговия адвокат.
2
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба,
както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд
фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя
изцяло. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият В. ВЛ. Н. е роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият и свидетелите Т. Г., Д.Г., Д.Г. се познавали. Свидетелката
Д. Г. и подсъдимия били приятели. Свидетелката И.Б. е баба на подсъдимия
Н.. Тя също познавала св. Д.Г.. Частният тъжител Б. З. бил семеен приятел на
свидетелите Т. Г., Д.Г. и Д.Г..
ЧТ З. на неустановена дата дал на семейството на св. Г. неустановен по
делото лаптоп. Свидетелите Д. и Д.Г. можели да ползват този лаптоп, но З.
посочил, че не желае вещта да се изнася от дома им. На неустановена дата
частният тъжител З. посетил дома на Г.. Св. Д.Г. не била в дома си по това
време, като същата взела на излизане лаптопа, оставен от З., уведомила майка
си, че отива при свой приятел - подсъдимия Н. и въпреки че св. Г. не й
позволила да изнася лаптопа, тъй като бил скъп, св. Д. Г. не я послушала,
казала й че ще го върне по-късно и излязла.
Частният тъжител З. забелязал, че оставения от него лаптоп не е в
къщата, ядосал се и попитал св. Г. къде е вещта. Тя му обяснила за разговора
с дъщеря си, в резултата на което тъжителят поискал да отидат и да вземат
обратно лаптопа. Свидетелката Г. потърсила по мобилен телефон Д. Г.,
посочила й, че З. търси лаптопа, а в отговор св. Д. Г. я уверила, че иска да си
довърши за час-два играта и ще го върне. Тъй като частният тъжител
настоявал да бъде върнат лаптопа, той заедно със свидетелката Г. и св. Д.Г. -
син на Г., се качили в управлявано от св. Г. моторно превозно средство.
3
Пристигнали на адреса, на който се намирала св. Д.Г.. Г. позвънила на дъщеря
си, която излязла пред къщата в кв. „Лагера“. От автомобила слезли св. Г. и
частният тъжител З.. Свидетелят Д.Г. останал вътре в превозното средство.
Д.Г. казала, че ще върне лаптопа, като й трябват пет минути, за да изтрие
нещо. След това влязла отново в къщата. По това време вътре в дома на
подсъдимия Н. били той и неговата баба св. И.Б.. След разговора с дъщеря си
Г. влязла в превозното средство, което било паркирано на около 50 метра от
входа на дома на подсъдимия Н.. Изминали около пет-десет минути и синът
на св. Г. - Д.Г. и частният тъжител отишли пред къщата. Свидетелката Д.Г.
излязла от входа сама с лаптопа, предала същия на брат си Д. Г., тъй като не
желаела да разговаря с частния тъжител З.. След това се върнала обратно в
къщата. Св. Д.Г. предал лаптопа на З. и заедно със св. Г. напуснали мястото.
Свидетелката Д.Г. се качила при подсъдимия Н. и му разказала защо е
излизала навън и какво се е случило.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена
въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни – обясненията на подсъдимия показанията на свидетелите Т. Г.,
Д.Г., Д.Г., И.Б., М..
- писмени –справка за съдимост на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
свидетелски показания, като е анализирал същите както поотделно, така и в
тяхната взаимовръзка, въз основа на което е извел фактически изводи, които
настоящата съдебна инстанция изцяло споделя.
Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е избрал да се
довери на показанията на свидетелите Т. Г., Д.Г., Д.Г. и И.Б.. Изложеното от
тях е правдоподобно, логично, хронологично подредено и дава възможност
въз основа на него да се изгради ясна и едностранна представа относно
протеклите събития. Следва да се отбележи и че това са единствените
свидетели очевидци на процесната ситуация, които са имали възможност
непосредствено да възприемат обстоятелствата около нея. Свидетелите
разказват за отделните детайли от случилото се на процесната дата,
4
показанията им кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като
никъде в изложенията им не се откриват данни за извършването на
твърдяното в частната тъжба деяние, доколкото свидетелите изобщо отричат
да са видели подсъдимия да излиза от дома си или да се показва на прозореца.
В тази връзка е правилна и преценката на първоинстанционният съд да не
даде вяра на изложеното от св. М.. Съдът е отчел на първо място, че неговите
показания се явяват производен доказателствен източник, доколкото същият
възпроизвежда това, което е чул от частния тъжител З.. В този смисъл,
изложеното от свидетеля е необходимо да се оцени чрез съпоставянето му с
останалия доказателствен материал, като при извършване на тази оценъчна
дейност настоящият съдебен състав, както и първоинстанционния, намира, че
показанията на св. М. се явяват изолирани, тъй като съдържат данни, които не
намират подкрепа в нито един друг доказателствен източник по делото.
Във въззивната жалба е налице възражение срещу преценката на съда да
не кредитира показанията на св. М., което съдът намира за неоснователно.
Действително при прочит на показанията на този свидетел, настоящият състав
констатира, че в тях е налице твърдение, което не е намерило отражение в
мотивите на първоинстанционният съд, а именно, че разказаното му от
частния тъжител относно извършването на инкриминираното деяние от
страна на подсъдимия е било потвърдено свидетелката Т.Г.а. Съдът обаче не
може да възприеме това твърдение на св. М., доколкото разпитана пред съда,
св. Г. категорично отрича да е чула подсъдимия да отправя инкриминираните
изрази към частния тъжител и сочи, че при посещението им на адреса в ж.к.
„Лагера“ изобщо не е видяла подсъдимия Н.. Показанията на тези свидетелка
са логични, обстойни и кореспондират с останалите преки доказателства,
съдържащи се в показанията на останалите свидетели очевидци, поради
което при констатираната колизия между тях и изложеното св. М.,
въззивният съд избра да се довери на показанията на св. Г..
Въззивният съд се солидизира и с преценката на първоинстанционния
относно депозираните от подс. Н. обяснения в хода на съдебното следствие
пред СРС. Действително обясненията на подсъдимия в наказателното
производство имат двояк характер, доколкото представляват както
доказателствено средство в процеса, така и средство на защита. Това обуславя
необходимост съдът да извърши по-внимателен анализ на същите като
5
прецени тяхната житейска логичност, последователност, наличието на
вътрешни противоречия в тях и ги съпостави с останалия доказателствен
материал. В настоящия случай обясненията на подс. Николо звучат
правдоподобно, като не само че не си противоречат с останалите
доказателства по делото, ами намират подкрепа в показанията на свидетелите
очевидци, тъй като подсъдимият твърди, че по време на процесната ситуация
е останал в дома си и съответно не е отправял твърдените в тъжбата обидни
изрази към частния тъжител. С оглед на изложеното, въззивният съдебен
състав споделя преценката на СРС да кредитира обясненията на подс. Н..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По делото категорично се доказва липсата на основен елемент от
обективната страна престъплението по чл. 148 ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК,
а именно изпълнителното деяние. Не се доказа на инкриминираната дата
подс. Н. да е отправил очертаните в частната тъжба обидни реплики, като
изобщо не се откриват сведения за осъществена вербална комуникация между
него и частния тъжител.
При така констатирана липса на изпълнително деяние се явява
безпредметно обсъждането на останалите елементи от престъпния състав.
С оглед изложеното въззивният съд споделя изцяло преценката на
първоинстанционния такъв, че подс. Н. не е осъществил инкриминираното
деяние, поради което и следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Доколкото гражданският иск за настъпили неимуществени вреди е
обусловен от наличието на деяние, с което същите да са били причинени, то
при констатираната липса на извършено престъпно посегателство,
проверяваният съд правилно е приел гражданския иск за неоснователен и го е
отхвърлил.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
6
С оглед изхода на делото, СРС правилно е осъдил частния тъжител З. на
основание чл. 190 НПК да заплати в ползва на В.Н. сумата от 500 лева,
представляваща разноски за адвокат в производството.
През въззивния съд защитникът на подсъдимия претендира за
присъждане в негова полза на възнаграждение за адвокатска помощ в хода на
въззивното производство с твърдението, че правната помощ е оказана по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Във въззивното производство бе представен договор за правна защита и
съдействие между подс. Н. и адв. В.И.-И., в който е вписано / чл. 3/, че
правната помощ е предоставена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, доколкото доверителят има качеството на близък на
довереника. В случая е допусната техническа неточност, тъй като оказването
на безплатна адвокатска помощ на близки лица в предвидено в хипотезата на
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, но това не е от значение за преценката на съда по повод
това искане.
Предвид изхода на делото и оправдаването на подс. Н., въззивната
инстанция намира искането на адв. И. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена
безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. В този случай, възнаграждението се присъжда в полза на
адвоката или адвокатското сдружение, тъй като дължимата сума не е част от
разноските, направени от представлявания.
Доколкото в представения по настоящото дело договор за правна защита
и съдействие между подс. Н. и адв. И.-И. не е уговорено възнаграждение,
същото следва да бъде определено от съда по реда на Наредба № 1/2004 г.,
издадена от Висшия адвокатски съвет, като съгласно разпоредбата на чл. 13,
ал. 1, т. 1 от същата, при случаи на защита на подсъдимия по дела за
престъпления, за които е предвидено наказание обществено порицание или
глоба, какъвто е и настоящият случай, възнаграждението за защитника е 400
лева.
7
С оглед изложеното, частният тъжител З. следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв. В.Х. И.-И. сумата от 400 лева, представляващи
възнаграждение за безплатно предоставена правна помощ във въззивното
производство.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което
и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 8 състав от 09.03.2022 г., постановена по НЧХД № 1961/2021г.
ОСЪЖДА частния тъжител Б. СП. ЗЛ. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адв.
В.Х. И.-И. сумата от 400 лева, представляващи възнаграждение за безплатно
предоставена правна помощ във въззивното производство, както и, в случай,
че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените
разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно
издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8