РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 03.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.
дело № 12306/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 126938/10.10.2016г., предявена от Е.Г. К.- М.,
с ЕГН: **********, с адрес в гр. София, кв. „*********, против „П.Н.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
Е.Г. К.- М. твърди, че в периода от
02.05.2014г. до 12.12.2014 г., в сайта www.**.bg,
са били публикувани 19 бр. статии, с които е била подложена на публична,
невярна, обидна и клеветническа кампания, която накърнила честта, достойнството
и доброто име на ищцата.
Ищцата
твърди, че в поредица от статии са били изнесени твърдения, че ищцата и
съпругът ѝ предварително са били договорили какъв
ще бъде крайният резултат от участието им в предаването „ВИП Б.“. Тези статии
били със следните заглавия: „Скандал!
Лъсна тайна сделка на Ж.К.с ВИП Б.“ от дата 12.12.2014г.; „Скандал във ВИП Б.“! Ж.и Т.с яка подкрепа от
продуцентите преди финала - вижте как ги бутат към победата“ от дата
17.11.2014 г.; „Скандал в П.И „Р.“! Ж.продала
„Мис България“ за победа във ВИП Б.“; К.подарява конкурса на Н.Т., ако с Т.са №
1 в риалитито“ от дата 12.11.2014г.; „Само
в П.и „Час П.“! Скандално разкритие за къщата! Ж.и Т.печелят ВИП Б. с измама!
Осигурили си победата с тайни договорки“ от дата 09.11.2014г.; „Само в „П.“ и „Р.“: Ж.купила победата на Т.във
„ВИП Б.“! от 29.10.2014г.
В
други статии със заглавия: „Жестока лична
драма във ВИП Б.! К.направила аборт в Къщата“ от 25.10.2014г.; „Само в „П.“ и „Р.“! Бременността на Ж.- измама на ВИП Б.“ от 18.10.2014г.; „Сензация във ВИП Б.“ - Ж.К.бременна?!“
от 14.10.2014г. била изнесена
информация, първо, че ищцата е бременна, а впоследствие, че е направила спонтанен аборт в шоуто „ВИП Б.“.
Ищцата
твърди още, че в статия от 23.10.2014г. със заглавие: „Сензационно! Ж.К.с фалшива диплома по право
- бъкел не разбирала“ се твърди, че „Е.
К.се сдобила с фалшива диплома по право, издадена от Югозападния университет в
Благоевград.“.
В
поредица от други статии със заглавия: „Ж.К.била
нимфоманка, четирима я обладали накуп“ от дата 15.11.2014г.; „Ж.удари дъното във „ВИП Б.“ Бутилката ми е
удоволствието!“ от 24.10.2014г.; „Алкохолът
съсипа Ж.К. и И.Е.! Красавиците се пропиха от мъка! Зрителите на „ВИП Б.“ в потрес от вида им (снимки)“ от
20.09.2014г.; „Драма! Ж.К.заприлича на
призрак, отдаде се на чашката заради провалената си любов“ от 13.06.2014г.;
„ШОК! Ж.К.заряза сина си и пиянства по
кръчмите“ от 27.05.2014г. „Скандал!
Снабдяват Ж.и Т.с кокаин в къщата на „ВИП Б.“ от 17.10.2014г. и „ШОК! Голям бос поръчал сватбата на Ж.и Т.,
на купона имало бял прах“ от 30.09.2014г., ищцата била представена като
нимфоманка, която има зависимост към алкохол и наркотици.
B
статиите: „Интереси! М.заповядал на Ж.да
остане с Т., той го върнал в къщата“ от дата 15.11.2014г. и „Трилър във "ВИП Б."! Т.: Мъртвец
съм, ако напусна Ж.. Скандалният съпруг - роб до гроб на властната К.“ от
01.11.2014г., били изнесени твърдения,
че съпругът на ищцата е в зависимост от нейни любовни връзки други мъже, които
му осигурили връщането в шоуто след изгонването му.
B
статия от 01.10.2014г. със заглавие „Суперсензация
в П.и „Р.“! След изцепките в Къщата: Отнемат детето на Ж.и Т.?“ се твърдяло, че е време да се
призоват социалните служби, „да спасят
малкия син на Ж.К.и С.М.- Т.“ заради „постоянните
скандали, словесни нападки и алкохолни купони между родителите му.“, както
и , че детето живеело в „рискови условия,
които ще имат трайни последствия върху психиката му.“
Ищцата
заявява, че възприема себе си като личност с изграден авторитет сред близките и
приятелите си и никога не би си позволила поведение, което е в разрез с
общоприетите норми и морал на поведение в обществото. Ищцата твърди, че всички
описани твърдения са били неистински и обидни, тъй като я представяли като
неморална и нечестна личност, която има различни зависимости. Публикациите я
представяли също като нискоинтелигентна и необразована жена, тъй като не може
да получи диплома по законен начин. Твърденията, излоЖ.в материалите ѝ
приписвали действия, които се възприемали от обществото като недостойни и
представяли ищцата като безотговорна майка и пристрастена към алкохола жена.
Изнесените
неистински обстоятелства дълбоко наранили и обидили ищцата. Те ѝ
причинили много терзания, безпокойство, което затруднило контактите ѝ
с близките и с околните. Поради написаното ищцата преживяла интензивни и
продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв,
съпроводени с влошаване на физическото ѝ здраве и
психическата ѝ стабилност. Публикациите нарушили
душевното ѝ
равновесие, отразили се неблагоприятно върху ежедневието на ищцата и
върху контактите ѝ с близки и приятели. От изнесената
невярна информация тя получила безсъние, постоянно силно главоболие, което я
направило раздразнителна и много чувствителна, избягвала всякакво общуване,
защото си мислела, че всички я възприемат като безнравствената и неморална
личност, описана в статиите. Изнесените неверни факти, касаещи личността на
ищцата, довели до тежки последици нея в личен и в професионален план и се
отразили отрицателно върху общественото мнение за нея.
Предвид
изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което ответникът са бъде
осъден да ѝ заплати сумата от 26 000 лева – частичен иск от 100 000 лева -
обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Ищцата претендира и
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че е собственик на домейн www.**.bg,
както и че на посочените дати, в посочения сайт, са били публикувани статии с
посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва иска с възраЖ.ето, че е
неоснователен. Твърди, че информацията в посочените публикации е идентична с
вече публикувана преди това в други медии. Ответникът твърди, че публикациите
не съдържат думи и изрази с обиден и клеветнически характер, както и че ищцата
не е претърпяла неимуществени вреди от тях. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Разглежданият
иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата
на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя – възлагане на работа от ответника на прекия
причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задълЖ.я, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);
Отговорността по чл. 49 ЗЗД представлява отговорност за чужди виновни
противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер, поради което
вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на
възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС №
7/1958г.). Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
пълно обратно доказване.
Преди
всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното
лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно
поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за
неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като
изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата
и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Изрично
следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи
юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, при условията на пълно и главно доказване.
По
делото не се спори, че ответникът „П.Н.“ ЕООД е издател на електронното издание
„П.“, в интернет сайта www.**.bg, поместено
на домейна http:// www.**.bg, собственост на
ответника. Този факт е отделен като безспорен в отношенията между страните по
делото (с определението от 10.04.2017 г.), а и се установява от представената и
неоспорена по делото разпечатка от сайта www.**.bg,
раздел „ЕКИП“.
Съдебната
практика приема, че издателят носи отговорност като възложител по смисъла на
чл. 49 ЗЗД, тъй като определя характера и съдържанието на публикуваните
материали. Това полоЖ.е не е поставено в зависимост от характера на
правоотношението с автора на публикацията - ирелевантно е дали същият се намира
в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно
практикуващ журналист или гражданин (Решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК). Следователно, публикацията в електронно
издание е действие, извършено в изпълнение на възложена работа като
предпоставка на отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Не
се спори, че в електронното издание „П.“, са били публикувани посочените в
исковата молба статии, които имат следното съдържание:
1/
в статия със заглавие: „ШОК! Ж.К.заряза сина си и пиянства по кръчмите“ (от 27.05.2014г.), е изнесена информация, чийто източник се
твърди, че са колеги на ищцата. Посочено е, че синът на ищцата „е зарязан при баба си, а майка му скитала по
купони по цели нощи“. От тези „пиянски
запои … страда най-много синът й – Г.“.
Посочен източник на тази информация е сайт www.**.net. В статията се твърди също, че ищцата „лекувала
душевните си рани душевните си рани с несметно количество алкохол, дори отново
посягала към забранени субстанции“. Източник на тази информация не е
посочен в статията.
2/ в статия със заглавие: „Драма! Ж.К.заприлича на призрак, отдаде се на чашката заради
провалената си любов“ (от 13.06.2014г.),
е изнесена информация, че „все по-често
съсипаната модна шефка търсела утеха в чашката“. Според статията
информацията за това е почерпена от „познати“
на ищцата. В началото на статията е посочено, че, според „В.Д.“, ищцата не се
грижи за външния си вид : „тотално се е
занемарила“; „заприличала на призрак“; трупала килограм след килограм“; „спряла
да се гримира“ и „се появява в плашещ
вид“.
3/ в статия със заглавие: „Алкохолът съсипа Ж.К. и И.Е.! Красавиците се пропиха от мъка!
Зрителите на „ВИП Б.“ в потрес от вида им (снимки)“ (от 20.09.2014г.), са
изнесени твърдения, че „пиенето и
проблемите“ са съсипали ищцата, която „изглежда
като пребита, от шеметна красавица се е превърнала в запусната лелка“. В
статията не е посочен източник на тази информация, а е посочено само, че „злите
езици шушукат“, че ищцата злоупотребявала с алкохол и сънотворни, което било
причина за занемарения й външен вид.
4/ в статия със заглавие: „ШОК! Голям бос поръчал сватбата на Ж.и Т., на купона имало бял прах“
(от 30.09.2014г.), са изнесени твърдения, че на сватбата на ищцата „един от главните „деликатеси“ в „менюто“ е
бил свръхчисто бяло вещество на прах“. Отново не е посочен източник на тази
информация, а е посочено, че така се „говори“.
Твърди се, че така „посочва изданието“,
без да е ясно кое е това издание.
5/ в статия със заглавие: „Суперсензация в П.и „Р.“! След изцепките в Къщата: Отнемат детето на Ж.и
Т.?“ (от 01.10.2014г.), е
изнесена информация, че „възмутени
зрители призовават социалните служби да спасят малкия син на Ж.К.“ заради „постоянните скандали, словесни нападки и
алкохолни купони между родителите му“. Освен „възмутените зрители“, родителски организации също „скочили в интернет срещу скандалното
семейство и призовавали Агенция за закрила на детето да се намеси и спаси
малкия Ж.“. В статията се сочи също, че синът на ищцата живее в „рискови условия, които ще имат трайни
последствия върху психиката му.“. Заявено е, че такова е мнението на „всички, видели изцепките на Ж.и Т.в къщата“.
6/ в статия със заглавие: „Сензация във
ВИП Б.“ - Ж.К.бременна?!“ (от 14.10.2014г.), е изнесена информация, че
ищцата е „бременна от Т.“,
което било причина тя да не пие и да не пуши. В самата статия се отбелязва, че
това са слухове ( „в къщата се шушука“).
7/ в статия със заглавие: „Скандал! Снабдяват Ж.и Т.с кокаин в къщата на „ВИП Б.“ (от 17.10.2014г.), се
твърди, че „информатор, който бе до скоро
в къщата на „ВИП Б.“, издава, че Ж.К.е снабдявана с бял прашец. Тя имала
уговорка да получава дозите си, в противен случай щяла да изпадне в абстинентна
криза. Често пъти тя е неадекватна, а употребеното я кара да бъде агресивна и
да започва безсмислени кавги със съквартирантите.“ Според думите му шефката на
„В.“ имала тайна устна договорка с продуцентите да бъде снабдявана с малки
количества „Чичо Коко“.... Това е било добре известно и на продуцентите на
шоуто, които приели условието на Е. и на Т.да им осигурява кокаин, но в малки
количества по време на престоя им във ВИП Б.”.
8/ в статия със заглавие: „Само
в „П.“ и „Р.“! Бременността на Ж.- измама на ВИП Б.“ (от 18.10.2014г.), се
твърди, че „бременността на ищцата е
измама“.
9/ в статия със заглавие: „Сензационно!
Ж.К.с фалшива диплома по право - бъкел не разбирала“ (от 23.10.2014г.), е изнесена информация, че ищцата се е сдобила с
фалшива диплома по право, издадена от Югозападния университет в Благоевград.
Източник на тази информация се твърди, че са „приятели на К.“.
10/ в статия със заглавие: „Ж.удари дъното във „ВИП Б.“Бутилката ми е удоволствието!“ (от
24.10.2014г.), са изнесени твърдения, че ищцата е ударила „абсолютното дъно“, за което били категорични звездните й
съквартиранти и зрителите. Заявено е, че Е. К.е признала, че „бутилката не ми е дразнител. Тя ми е
удоволствието“.
11/ в статия със заглавие: „Жестока лична драма във ВИП Б.! К.направила аборт в Къщата“ (от на 25.10.2014 г.), се твърди,
че „Тв водещата е загубила бебе и крие за
трагедията дори от мъжа си С.М.. ... Оказва се, че шестата по красота в света е
била бременна и е направила спонтанен аборт в шоуто.“. Тази информация била
почерпена от „В.Д.“, който направил разкритието чрез „източници от шоуто“.
12/ в статия със заглавие: „Само в „П.“ и „Р.“: Ж.купила победата на Т.във „ВИП Б.“! (от 29.10.2014
г.) е посочено, че „от екипа на шоуто
разкриват, че вече имало сериозни съмнения, че Ж.и Т.са уредили манипулация на гласуването
е есемеси“.
13/ в статия със заглавие: „Трилър във "ВИП Б."! Т.: Мъртвец съм, ако напусна Ж..
Скандалният съпруг - роб до гроб на властната К.“ (от 01.11.2014г.), се твърди, че съпругът на ищцата се страхувал да я напусне,
поради което те все още били заедно, въпреки „видимото нежелание на младия мъж на миската още да се води нейна
законна половинка“. Разкритието било направено пред П.и „Час П.” от „негови приятели“, според които съпругът
на ищцата е сигурен, „че няма да му се
размине най-малкото жесток побой и че повече няма да види сина си Г.“.
14/
в статия със заглавие: „Само в П.и „Час П.“! Скандално разкритие за къщата! Ж.и Т.печелят
ВИП Б. с измама! Осигурили си победата с тайни договорки“ (от 09.11.2014
г.), е заявено, че „двамата щели да спечелят с измама и си осигурили победата с тайни
договорки още преди старта на риалити формата, разкриват хора от екипа на шоуто“.
15/
в статия със заглавие: „Скандал в П.И „Р.“! Ж.продала „Мис България“ за победа
във ВИП Б.“. К.подарява
конкурса на Н.Т., ако с Т.са №
1 в риалитито“
(от 12.11.2014г.
), се твърди, че „модната шефка, която
притежава лиценза за избор на най-красива българка, предложила на продуцента Н.Т.
тази година да правят кастинга заедно, но при условие, че тя спечели, разкриват
дни преди финала хора от Къщата. ... Затова когато получила покана от Т.за „ВИП
Б.”, решила да се спазари“. Посочено
е още, че за ищцата е важно да спечели, „не
само за нейния престиж, но и за фирмата й”, каквато била информацията „според запознати с уговорките ѝ с Т..“.
16/ в статия със заглавие: „Ж.К.била нимфоманка, четирима я обладали накуп“ (от 15.11.2014г.), са изнесени
твърдения, че „Ж.К.си умира да бъде в леглото с повече от един мъж. ... На шестата в света по красота
спокойно можело да се лепне етикет "нимфоманка". Тази информация
била почерпена от „В.Д.“. В статията се твърди още, че ищцата „не криела, че е сексуално ненаситна и практикувала
групов секс още от ранните си години. Във връзката си с Т.имали най-много
допирни точки в секса, защото той нямал проблеми да я дели с повече мъже. Това
се случвало често, твърдят запознати. Двамата се срещали с други мъже за секс и
не прибягвали толкова към женска компания. Самата Ж.много трудно се
задоволявала само от Т.. Тя не крие, че е била с четирима мъже накуп и
удоволствието било незабравимо.“.
17/ в статия със заглавие: „Интереси! М.заповядал на Ж.да остане с Т., той го върнал в къщата“
(от 15.11.2014г.), се твърди, че „след
солидна финансова инжекция и връзки от страна на Големия М.“ съпругът на
ищцата е бил върнат отново в шоуто „ВИП Б.“.
18/
в статия със заглавие: „Скандал във „ВИП Б.“! Ж.и Т.с яка подкрепа от
продуцентите преди финала - вижте как ги бутат към победата“ (на 17.11.2014
г.), са изнесени твърдения, че „от предаването пускат предимно номера за гласуване в подкрепа на Ж.К.и
съпруга й Т.и така удвояват шансовете им за спечелване на формата“. Заявено
е, че „бесни фенове на шоуто“
коментират, че е налице манипулация от страна на продуцентите на шоуто, която
целяла по този нечестен начин ищцата и съпругът й да спечелят „ВИП Б.“.
19/ в статия със заглавие: Скандал! Лъсна тайна сделка на Ж.К.с ВИП Б.“ (от 12.12.2014 г),
се твърди, че ищцата е преотстъпила безвъзмездно правата за организирането на
конкурс за красота „ако бъде назначена за
главен организатор с определен хонорар, а срещу това пък да спечели звезден
имидж, връщайки си славата на модна шефка №1 в България”. Отново източник
на информацията са лица, „запознати“
с делата на ищцата и с уговорките й.
Наличието
на въпросните статии на интернет сайта www.**.bg
е удостоверено и от представения по делото Констативен протокол от
04.10.2016г., съставен от
помощник-нотариус при нотариус с рег. № 533 от РНКРБ, възпроизвеждащ
съдържанието на статиите, което не е оспорено от страните по делото.
По
отношение на достоверността на изнесената информация са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Ч.И.Н., който към м. май 2014 г. и към
датата на разпита му (в открито съдебно заседание на 23.10.2017 г.) работи в
Информационна агенция П., като заявява, че е отговорен секретар в агенцията и
отговаря за всичко. Свидетелят сочи, че практиката била да се взима информация
и от други медии и медията да се позовава на тях. Информацията за ищцата, която
била публикувана през 2014 г., свидетелят взел от А..нет, вестник и сайт „В.Д.“
и вестник „У.“. Свидетелят заявява, че читателите искат да чета за известни
личности. Тогава ищцата участвала в предаването БИГ Б. и това, което се
излъчвало по Нова Телевизия било достъпно за цялата аудитория и от там също се
взимала информация. Свидетелят не може да отговори на въпроса дали нещо, което
е било взето от други медии за Е. К.е било проверено. Заявява, че се „гледат“
различни източници и ако две медии го публикуват „и ние ще го публикуваме“.
Това че Е. К.употребява алкохол било видно от излъченото по телевизията, а също
и че „мъжът й й е бил два шамара“. Освен това, продуценти от ВИП Б. , т. нар. „слушалки“ давали
също информация, но свидетелят заявява, че не желае да посочи кои са те.
Свидетелят сочи, че е общоизвестен
бурният живот на ищцата и че няма
начин да не е имало и други статии за ищцата. Заявява, че публикуваното, че Ж.К.е
нимфоманка и четирима я обладали накуп, са взели от сайта хот.А., относно
фалшивата й диплома - информацията била от вестникк „У.“, относно
публикуваното, че социалните ще й вземат детето - от предаването от ВИП Б. и от
вестник „У.“.
Предвид
липсата на конкретни сведения в показанията на свидетеля относно това дали е
била извършена проверка за достоверността на изнесените факти, съдът приема, че
такава не е била направена.
Между
страните по делото е спорно дали сочените от ищцата думи и изрази са с такова
съдържание, че да разкриват признаците на противоправност, като основание за
ангажиране на отговорността на ответника, доколкото при липсата на
противоправност въпросът за вредите и
причинната връзка изобщо не следва да се поставя.
Свободата
на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на
търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39,
ал.1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Според чл. 39, ал.
1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява
чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изобраЖ.е или по друг начин.
Пределите на законосъобразно упражняване на това право са определени в
разпоредбата на ал. 2 на чл. 39, според която същото не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към
насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на
престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В същия
смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи, според която „всеки има право на свобода на
изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение,
да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните
власти и независимо от държавните граници“. Според ал. 2 на чл. 10 “ползването
на тези свободи, доколкото е съпроводено със задълЖ.я и отговорности, може да
бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за
предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и
морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на
изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието”.
В
контекста на изложеното, предмет на преценка при правомерността на процесните
изрази, следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто
име на ищеца по чл.32 КРБ и свободата на средствата за масова информация
гарантирана чл. 40, ал.1 КРБ. Намеса в тези права и тяхното ограничаване е
допустима само в изрично посочени случаи, включително за защита на правата и
доброто име на другите (чл. 39, ал.2 и чл.41, ал.1, изр.ІІ КРБ); между двете
конституционно защитени ценности (свободата на средствата за масова информация
и защитата на доброто име) няма йерархично подредба по значимост, а
изключенията при ограничаването на правото на мнение и информация следва да се
тълкуват ограничително (така-Решение №7/04.06.1996 г. на КС по конст.дело №1/96
г., мотиви-раздел ІІ, т.7 и раздел ІІІ, т.1.). От изложеното следва, че едно
изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на
адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно.
Правото на чест, достойнство и добро име на личността
е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата
като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията).
Разгласяването
на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено
престъпление е противоправно деяние – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета” от обективна страна се
изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността
на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за
личността. Изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване
на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му
на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на
трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът
свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който
е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението
трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които
изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае,
че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва
обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предполоЖ.я, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат
да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти.
Втората форма на изпълнителното деяние е приписване на пострадалия на
неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред
трето лица, че последният е извършил някакво конкретно престъпление, което
той в действителност не е извършил.
Противоправно
деяние е и обидата, като тя
ще е налице, ако се каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1 НК). Унизителният
характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от
дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и
писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само
по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу
някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да
бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество
представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат
казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които
според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.
Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на
личности и събития.
Разграничителния
критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е
характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. При обидата деецът дава
своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с
такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се
разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински
или му се преписва престъпление, което не е извършил.
От
изложеното следва, че при преценка основателността на предявения иск, на
проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са
неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат
на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на
дееца, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения
(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС;
решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от
06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.).
Дори
оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги
достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно
фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със
свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение (Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC],
no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, §
43, ECHR 2001-II
и Решение № 369/2015 г. по гр. д. 2
098/2015 г.
IV Г. О. на ВКС). Съдът е длъжен
във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно
изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение
по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.
Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени
дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с
право извън горепосочените нормативно установени предели.
Съдебната
практика приема, че когато източник на деликта е клеветническо твърдение, по
аргумент от чл.147, ал.2 НК, доказателствената тежест се размества, като в
полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите
го твърдения са неверни. Ето защо ответникът
следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина.
Ако източникът на информация е посочен, цитиран е или се възпроизвеждат точно
изнесените от него твърдения т.е. авторът на статията не е излязъл извън
рамките на предоставената му информация, той нито дължи проверка на казаното от
третото лице /защото преразказва казаното от него/, нито отговаря за верността
на твърденията на последния. Т.е ако съдържанието на текста насочва към извод,
че твърденията изхождат от други лица, които са посочени в статията и в текста
коректно е предадена дадената от тях информация, авторът, респ. издателят, не
отговаря за препредадена информация (така: Решение № 557 от 28.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о., ГК). Следователно, няма как да бъде
направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не са
посочени лицата, на които авторът се позовава или не е осигурен достъп до
тяхното изявление под някаква форма. Т.е. в случаите, в които статия е била
първоначално публикувана в друго издание и впоследствие е била препечатана от
ответника, последният няма да носи отговорност единствено когато се
възпроизвеждат факти, които впоследствие се окажат неверни, тъй като
първоначалният издател е трябвало да провери информацията в съответствие с
правилата на добрата журналистическа практика, а ответникът като вторият
издател не може да бъде държан отговорен за това, че се е доверил на
добросъвестността на първия. Когато обаче информацията е представена като
преразказана, без да е посочен източникът й /авторът на изявленията или
публикация в друга медиа/ или пък е представена като изходяща от трето лице,
без в действителност то да я е предоставило на конкретния журналист или
издател, именно последните отговарят за верността й като за собствени
изявления. Освен това, ако в препечатаната статия се съдържат обиди, отговаря и
вторият издател. Ако наличието на обида е очевидно, не се налага извършване на
проверка за установяването й и поради това разпространяването й се явява
противоправно (Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., на ВКС,
ІV ГО).
С
оглед на всичко изложено съдът следва да извърши преценка дали използваните в
статиите думи и изрази са обидни или клеветнически. Следва да се прецени също
дали публикуваните думи и изрази не представляват оценки и мнения, в който
случай също на преценка подлежи и дали оценъчните съждения са подкрепени от
достатъчна фактическа база, тъй като противното означава злоупотреба със
свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение. Изрично следва
да се посочи, че правораздавателната компетентност на съда е очертаната от
исковата молба, поради което и границите на решаващата дейност на съда е ограничена до излоЖ.те
твърдения в исковата молба, представляващи основание на предявения иск. Поради
това и преценката за „противоправно поведение“ следва да се сведе само до посочените от ищцата в исковата молба думи и
изрази, които за прегледност следва да се разгледат в хронологичен на
публикуването на статиите ред.
1/ Статията,
публикувана на сайта на ответника на 27.05.2014г., със заглавие: „ШОК! Ж.К.заряза сина си и пиянства
по кръчмите“, съдържа следните думи и изрази,
сочени в исковата молба, като противоправни: синът на ищцата „е зарязан при баба си, а майка му скитала по
купони по цели нощи“. От тези „пиянски
запои … страда най-много синът й – Г.“.
Посочено е също, че ищцата „лекувала
душевните си рани с несметно количество алкохол, дори отново посягала към
забранени субстанции“.
Съдът приема, че в никой от процесните изрази не се
съдържат неприлични, вулгарни или цинични думи - епитети, ругатни или такива,
съдържащи унизителни съждения за качествата на ищеца, поради което и за обида
не може да се говори. Поради това съдът следва да прецени дали информацията не
е клеветническа, т.е. да разгласява несъществуващо позорно обстоятелство, като
по този начин накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му.
Пиянстването по кръчмите, отдаването на пиянски запои и
купони по цели нощи, е поведение укоримо от морална гледна точка и накърнява
доброто име, особено когато от него страда неговото дете, което е лишено от
родителска грижа. По делото липсват доказателства тази информация да е
истинска, поради което съдът приема, че тя не е такава. По делото също така
липсват доказателства позорящата информация да е била проверявана от
служителите на ответника. По отношение на информацията, че синът на ищцата „е зарязан при баба си, а майка му скитала по
купони по цели нощи“ и, че от тези „пиянски
запои … страда най-много синът й – Г.“
е посочен източник - www.**.net. По делото липсват доказателства тази информация да е била публикувана в
посочения сайт и да е била почерпена от него. Представените разпечатки от
статии са поместени на електронните страници на други сайтове, а не на посочения
- www.**.net. Ето защо по делото не е доказано статията да е била препечатана от
източникът, на който се позовава ответника. Поради това ответникът носи
отговорност за изнасянето на тази позорна информация. Същото се отнася и за
останалите твърдения, че ищцата „лекувала
душевните си рани душевните си рани с несметно количество алкохол, дори отново
посягала към забранени субстанции“, за които не е посочен източник.
2/ Статията,
публикувана на сайта на ответника на 13.06.2014г.,
със
заглавие: „Драма! Ж.К.заприлича
на призрак, отдаде се на чашката заради провалената си любов“, съдържа
следните думи и изрази, сочени в исковата молба, като противоправни: заявено е,
че ищцата „тотално се е занемарила“;
„заприличала на призрак“; „трупала килограм след килограм“; „спряла да се
гримира“ и „се появява в плашещ вид“, „все
по-често съсипаната модна шефка търсела утеха в чашката“.
Съдът приема, че в
никой от процесните изрази не се съдържат неприлични, вулгарни или
цинични думи - епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни съждения за
качествата на ищеца, поради което и за обида не може да се говори. Поради това
съдът следва да прецени дали информацията не е клеветническа.
Изразите „тотално
се е занемарила“; „заприличала на призрак“,„се появява в плашещ вид“
„съсипаната модна шефка“ представляват оценки. Като такива те не подлежат
на проверка за истинност, но все пак следва да почиват върху достатъчна база от
факти. Съдът не установи такава да е налице. Представените по делото статии от
други медии не представляват доказателство в тази връзка. Ето защо, след
като тези оценъчни съждения не са
подкрепени от никакви факти, съдът следва да прецени дали с тях не се
прехвърлят границите на свободното журналистическо изразяване на мнение.
Думите и изразите: „тотално
се е занемарила“; „заприличала на призрак“, „трупала килограм след килограм“,
„спряла да се гримира“, „се появява в плашещ вид“ и „съсипаната модна шефка“, употребени в контекста на твърдяна
злоупотреба с алкохол, представляват позорни обстоятелства не само за публична,
но за всяка личност. Такова обстоятелство е и самата злоупотреба с
алкохол. Липсата на достатъчно
фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая
има злоупотреба със свободата на словото, което е виновно и противоправно
поведение на ответника по иска.
В статията е налице позоваване на „В.Д.“ по отношение на
всички думи и изрази, освен заявената „утеха
в чашката“, която се твърди, че ищцата намирала според „запознати“. В случая доказателства за
наличието на тази информация в сайт или печатно издание „В.Д.“ не са
представени. Ето защо съдът намира, че тези обстоятелства не са препечатани от
посочения източник. Представените разпечатки от статии са поместени на
електронните страници на други сайтове, а не на посочения. По отношение на позоваването на
"запознати" или "неназовани" официални/неофициални
източници по никакъв начин не може да бъде квалифицирано като конкретен източник
на информацията, различен от автора на статията. След като по
делото няма нито едно доказателство за тези факти, нито има доказателства
ответникът да е извършил добросъвестна проверка за осъществяването им и да е
получил потвърждение от независими източници, се налага извод за
противоправност и виновност на деянието на лицето, на което е възложил
работата.
3/ Статията,
публикувана на сайта на ответника на 20.09.2014г., със заглавие: „Алкохолът съсипа Ж.К. и И.Е.!
Красавиците се пропиха от мъка! Зрителите
на „ВИП Б.“ в потрес от вида им (снимки)“, съдържа следните думи и изрази,
сочени в исковата молба, като противоправни: твърди се, че „пиенето и проблемите“ са съсипали
ищцата, която „изглежда като пребита, от
шеметна красавица се е превърнала в запусната лелка“, което се дължало на „алкохолът и сънотворните, с които тя
злоупотребява от известно време насам“.
Съдът приема, че в никой от процесните изрази не се
съдържат неприлични, вулгарни или цинични думи - епитети, ругатни или такива,
съдържащи унизителни съждения за качествата на ищеца, поради което и за обида
не може да се говори. Поради това съдът следва да прецени дали информацията не
е клеветническа, т.е. да разгласява несъществуващо позорно обстоятелство, като
по този начин накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му.
Изразите, употребени в статията: „изглежда като пребита, от шеметна красавица се е превърнала в запусната
лелка“, представляват оценки, които отново са употребени в контекста на
твърдяна злоупотреба с алкохол, каквато съдът не установи да е налице, т.е.
тези оценки не почиват върху достатъчна база от факти. Съдът не установи и
твърдяното от ответника препечатване на информацията от в. „В.Д.“. По делото
нито са представени доказателства за това, нито в самата статия е налице
позоваване на този източник по отношение на конкретната информация. За тези
думи и изрази позоваването е на „злите
езици“ и на „потресени почитатели на
някогашната красавица“. Както бе посочено, позоваването на "запознати" или "неназовани" официални/неофициални
източници по никакъв начин не може да бъде квалифицирано като конкретен
източник на информацията, различен от автора на статията.
Посочените
думи и изрази, употребени в статията в контекста на твърдяна злоупотреба с
алкохол, представляват позорни обстоятелства, за които съдът не установи да се
подкрепят от достатъчна фактическа база. След като по делото
няма нито едно доказателство за тези факти, нито има доказателства ответникът
да е извършил добросъвестна проверка за осъществяването им и да е получил
потвърждение от независими източници, се налага извод за противоправност и
виновност на деянието, за което той носи отговорност.
4/ Статията, публикувана на сайта на ответника на 30.09.2014г.,
със заглавие: - „ШОК! Голям бос поръчал
сватбата на Ж.и Т., на купона имало бял прах“, съдържа следните думи и
изрази, сочени в исковата молба, като противоправни: на сватбата на ищцата „един от главните „деликатеси“ в „менюто“ е
бил свръхчисто бяло вещество на прах“.
Съдът приема, че в
никой от процесните изрази не се съдържат неприлични, вулгарни или
цинични думи - епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни съждения за
качествата на ищеца, поради което и за обида не може да се говори. Поради това
съдът следва да прецени дали информацията не е клеветническа.
Твърдението, че на сватбата на ищцата „един от главните „деликатеси“ в „менюто“ е
бил свръхчисто бяло вещество на прах“ внушава масова употреба на наркотични
вещества с одобрението на ищцата. Осигуряването
на условия за масова употреба на наркотични вещества е морално укоримо поведение. Същевременно не е
установено тези факти, които са изнесени със статията да са верни, тъй като
ответникът не е ангажирал доказателства в тази връзка. В отговора на исковата
молба се твърди наличието на предходни публикации със същото съдържание,
каквито обаче не са представени и приети като доказателства по делото. В
статията е налице позоваване единствено на „издание“,
без да се посочи кое е то. След като по делото няма нито едно доказателство за
тези факти, нито има доказателства ответникът да е извършил добросъвестна
проверка за осъществяването им и да е получил потвърждение от независими
източници, се налага извод за противоправност и виновност на деянието на
изпълнителя на възложената работа.
5/ Статията, публикувана на сайта на ответника на
01.10.2014г. - „Суперсензация в П.и „Р.“!
След изцепките в Къщата: Отнемат детето на Ж.и Т.?“, съдържа следните думи и изрази, сочени в исковата молба, като
противоправни: „възмутените зрители“
„скочили в интернет срещу скандалното
семейство и призовавали Агенция за закрила на детето да се намеси и спаси
малкия Ж.“, който поради „постоянните
скандали, словесни нападки и алкохолни купони между родителите му“ живее
в „рискови
условия, които ще имат трайни последствия върху психиката му.“
Съдът приема, че в никой от процесните изрази не се
съдържат неприлични, вулгарни или цинични думи - епитети, ругатни или такива,
съдържащи унизителни съждения за качествата на ищеца, поради което обида не е
налице. По отношение на това дали информацията не е клеветническа, съдът намира
следното :
Постоянните
скандали, словесни нападки и алкохолни купони между родителите на едно дете
действително създават „рискови условия,
които ще имат трайни последствия върху психиката му“. Ето защо такова едно
поведение е укоримо от морална гледна точка и накърнява доброто име. По делото
липсват доказателства тази информация да е истинска, поради което съдът приема,
че тя не е такава. По делото също така липсват доказателства позорящата
информация да е била проверявана от служителите на ответника. В статията не е
цитиран източник на информацията, освен неназовано издание, което не може да бъде
квалифицирано като конкретен източник на информацията, различен от автора на
статията. Поради това ответникът действието на служителите на
ответника е противоправно и той следва да носи отговорност за изнасянето на
тази позорна информация.
6/ Статията,
публикувана на сайта на ответника на 14.10.2014г. със заглавие: „Сензация във ВИП Б.“ - Ж.К.бременна?!“, съдържа следните думи и
изрази, сочени в исковата молба, като противоправни: „Ж.К.е бременна от Т.и това била причината от няколко дни да не пие и
пуши“. Съдът приема, че в никой от
процесните изрази не се съдържат неприлични, вулгарни или цинични думи -
епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни съждения за качествата на
ищеца, поради което и за обида не може да се говори. Освен това бременността не
е позорно обстоятелство, поради което изнесената информация не е клеветническа.
Ето защо в този случай не е налице противоправно поведение, за което ответникът
да носи отговорност.
7/ Статията, публикувана на сайта на ответника на
17.10.2014г. със
заглавие: „Скандал!
Снабдяват Ж.и Т.с кокаин в къщата на „ВИП Б.“ , съдържа следните думи и изрази, сочени в исковата молба, като
противоправни: „Ж.К.е снабдявана с бял
прашец. Тя имала уговорка да получава дозите си, в противен случай щяла да
изпадне в абстинентна криза. Често пъти тя е неадекватна, а употребеното я кара
да бъде агресивна и да започва безсмислени кавги със съквартирантите.“ Според
думите му шефката на „В.“ имала тайна устна договорка с продуцентите да бъде
снабдявана с малки количества „Чичо Коко“.... Това е било добре известно и на
продуцентите на шоуто, които приели условието на Е. и на Т.да им осигурява
кокаин, но в малки количества по време на престоя им във ВИП Б.”.
Съдът приема, че в
никой от процесните изрази не се съдържат неприлични, вулгарни или
цинични думи - епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни съждения за
качествата на ищеца, поради което и за обида не може да се говори. Поради това
съдът следва да прецени дали информацията не е клеветническа.
Твърденията, че „Ж.К.е
снабдявана с бял прашец. Тя имала уговорка да получава дозите си, в противен
случай щяла да изпадне в абстинентна криза. Често пъти тя е неадекватна, а
употребеното я кара да бъде агресивна и да започва безсмислени кавги със
съквартирантите“, че „имала тайна
устна договорка с продуцентите да бъде снабдявана с малки количества „Чичо
Коко“ и, че „продуцентите на шоуто …
приели условието на Е. и на Т.да им осигурява кокаин, но в малки количества по
време на престоя им във ВИП Б.“, внушават употреба и зависимост от
наркотични вещества. Такова поведение е морално укоримо. Същевременно не е
установено тези факти, които са изнесени със статията да са верни, тъй като
ответникът не е ангажирал доказателства в тази връзка. В отговора на исковата
молба се твърди наличието на предходни публикации със същото съдържание.
Информацията е била препечатана от сайта
„**“ (л. 80 от
делото, а не от „У.“, както твърди ответника). Липсват, обаче, доказателства
ответникът да е извършил добросъвестна проверка за осъществяването им и да е
получил потвърждение от независими източници. След като по делото няма
доказателства за истинността на изнесените факти, нито има доказателства
ответникът да е извършил добросъвестна проверка за осъществяването им, се
налага извод за противоправност на деянието, за което той отговаря.
8/ Статията, публикувана на сайта на ответника на
18.10.2014г. със
заглавие: „Само в „П.“
и „Р.“! Бременността на Ж.- измама на ВИП Б.“, е изнесена информация, че „бременността (б.а. на ищцата) е измама“. Тези думи и изрази не са
неприлични, вулгарни или цинични думи, поради което за обида не може да се
говори. Поради това съдът следва да прецени дали информацията не е
клеветническа.
Употребената дума „измама“
означава „подвеждане, заблуждаване с користна цел“. Измамата предполага
наличието на лъжа и злоупотреба с чуждо доверие. Всичко това обуславя
негативното отношение на обществото към лицата, които вършат действия,
окачествени като „измама“. Ето защо
изнесената информация е позоряща. За истинността й не са събрани никакви
доказателства. Липсват и такива ответникът да е извършил добросъвестна проверка
за осъществяването на посочената „измама“, което налага извод за
противоправност на деянието, за което ответникът отговаря.
В статията е налице позоваване на „Р.“ (без да е посочено
дали електронно издание или вестник). Същевременно думите, за които съдът
установи, че са клеветнически, са употребени в заглавието, за което не е
установено да е препечатано от друга медия. Липсват доказателства в тази
връзка, поради което съдът приема, че поведението на служителите на ответника е
противоправно и той следва да отговаря за него.
9/ Статията, публикувана на сайта на ответника на 23.10.2014г. със
заглавие: „Сензационно!
Ж.К.с фалшива диплома по право - бъкел не разбирала“, съдържа следните думи и
изрази, сочени в исковата молба, като противоправни: „Е. К.се сдобила с фалшива диплома по право, издадена от Югозападния университет
в Благоевград“; „Ж.има диплома за
юрист, а не разбира бъкел от тази материя”. Тези думи и изрази не са
неприлични, вулгарни или цинични думи, поради което съдът приема, че не може да
се говори за обида. Поради това следва да се прецени дали информацията не е
клеветническа.
Употребената дума „фалшива“
в контекста на статията, означава че ищцата се е снабдила с диплома без да е
учила в учебното заведение. Такова поведение е укоримо от морална гледна точка,
поради което обстоятелството е позорящо. За истинността на тази информация не
са събрани никакви доказателства. Липсват и такива ответникът да е извършил
добросъвестна проверка дали за сдобиването с посочената „фалшива диплома“. Всичко това налага извод за противоправност на
деянието, за което ответникът отговаря.
10/ Статията, публикувана на сайта на ответника на
24.10.2014г. със
заглавие: „Ж.удари
дъното във „ВИП Б.“. Бутилката ми е удоволствието!“, съдържа следните думи и
изрази, сочени в исковата молба, като противоправни: „удари абсолютното дъно“; „шестата по красота в света … е истинска
развалина“; „Бутилката не ми е дразнител. Тя ми е удоволствието!“
Съдът приема, че в
никой от процесните изрази не се съдържат неприлични, вулгарни или
цинични думи - епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни съждения за
качествата на ищеца, поради което и за обида не може да се говори. Поради това
съдът следва да прецени дали информацията не е клеветническа.
Изразите „удари
абсолютното дъно“, „шестата по красота в света … е истинска развалина“ представляват
оценки. Като такива те не подлежат на проверка за истинност, но все пак следва
да почиват върху достатъчна база от факти. Съдът не установи такава да е
налице. Представените по делото статии от други медии не представляват
доказателство в тази връзка. Ето защо, след като тези оценъчни съждения не са подкрепени от
никакви факти, съдът следва да прецени дали с тях не се прехвърлят границите на
свободното журналистическо изразяване на мнение.
Според настоящия състав думите и изразите: „удари абсолютното дъно“, „шестата по красота
в света … е истинска развалина“, употребени в контекста на твърдяна
злоупотреба с алкохол, представляват позорни обстоятелства. Такова
обстоятелство е и самата злоупотреба с алкохол. Липсата на достатъчно
фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая
има злоупотреба със свободата на словото. Липсата на доказателства за тези
факти, както и липсата на доказателства ответникът да е извършил добросъвестна
проверка за осъществяването им и да е получил потвърждение от независими
източници, налага извод за противоправност и виновност на деянието, за което
ответникът следва да носи отговорност.
11/ Статията, публикувана на сайта на ответника на
25.10.2014 г. със
заглавие: „Жестока
лична драма във ВИП Б.! К.направила аборт в Къщата“, съдържа следните думи и изрази, сочени в исковата молба, като
противоправни: „Тв водещата е загубила
бебе и крие за трагедията дори от мъжа си С.М.. ... Оказва се, че шестата по
красота в света е била бременна и е направила спонтанен аборт в шоуто.“.
Посочените думи и изрази не са неприлични, вулгарни или
цинични. Те не съдържат епитети, ругатни или унизителни съждения за качествата
на ищеца. Ето защо не може да се приеме наличието на обида. Освен това
изнесената информация, че ищцата е загубила бебе не е позоряща. Поради това
същата не е клеветническа. Ето защо в този случай не е налице противоправно
поведение, за което ответникът да отговаря.
12/ Статията, публикувана на сайта на ответника на 29.10.2014 г. със заглавие: „Само в „П.“ и „Р.“: Ж.купила победата на Т.във „ВИП Б.“!“, съдържа следните думи и
изрази, сочени в исковата молба, като противоправни: „от екипа на шоуто разкриват, че вече имало сериозни съмнения, че Ж.и Т.са
уредили манипулация на гласуването е есемеси“. Посочените думи и изрази не
са неприлични, вулгарни или цинични и не съдържат епитети, ругатни или
унизителни съждения за качествата на ищеца. Ето защо съдът приема, че не е
налице обида. Поради това съдът следва да прецени дали информацията не е
клеветническа.
Твърдението, че ищцата е „купила победата на Т.във „ВИП Б.“!“ и, че „Ж.и Т.са уредили манипулация на гласуването е есемеси“,
представляват внушения за спечелване на съответната надпревара чрез нечестни,
манипулативни методи. Такова поведение на неспазване на правила е обществено
укоримо, поради което е позорящо. По делото липсват доказателства за тези
факти. Такива не са събрани и по отношение на това ответникът да е извършил
добросъвестна проверка за осъществяването им и да е получил потвърждение от
независими източници. Всичко това налага извод за противоправност и виновност
на деянието, за което ответникът следва да носи отговорност.
13/ Статията, публикувана на сайта на ответника на 01.11.2014г.
със
заглавие: „Трилър във
"ВИП Б."! Т.: Мъртвец съм, ако напусна Ж.. Скандалният съпруг - роб
до гроб на властната К.“, съдържа следните думи и изрази, сочени в исковата молба, като
противоправни: „причината двамата да са
още заедно, въпреки видимото нежелание на младия мъж на миската още да се води
нейна законна половинка, не е любов, а страх“; съпругът на ищцата е бил
сигурен, „че няма да му се размине
най-малкото жесток побой и че повече няма да види сина си Г.“.
Посочените думи и изрази не са неприлични, вулгарни или
цинични и не съдържат епитети, ругатни или унизителни съждения за качествата на
ищеца. Ето защо съдът приема, че не е налице обида. Поради това съдът следва да
прецени дали информацията не е клеветническа.
В статията е изнесена информация, че причината ищцата и
съпругът й да са заедно „не е любов, а
страх“, „че няма да му се размине
най-малкото жесток побой и че повече няма да види сина си Г.“. Тази
информация сочи на поведение на заставяне на едно лице да върши нещо против
волята му под страх от физическо насилие, както и, че повече няма да види сина
си. Съдът намира, че такова поведение е морално укоримо, поради което и
позорящо. По делото липсват доказателства за тези факти. Такива не са събрани и
по отношение на това ответникът да е извършил добросъвестна проверка за
осъществяването им и да е получил потвърждение от независими източници. Всичко
това налага извод за противоправност и виновност на деянието, за което
ответникът следва да носи отговорност.
14/ Статията, публикувана на сайта на ответника на 09.11.2014 г.
със заглавие: „Само в П.и „Час П.“! Скандално разкритие за къщата! Ж.и Т.печелят
ВИП Б. с измама! Осигурили си победата с тайни договорки“, съдържа следните думи и
изрази, сочени в исковата молба, като противоправни: „Двамата щели да спечелят с измама и си осигурили победата с тайни
договорки още преди старта на риалити формата, разкриват хора от екипа на шоуто“.
Тези думи и изрази не са неприлични, вулгарни или цинични думи, поради което за
обида не може да се говори. Поради това съдът следва да прецени дали
информацията не е клеветническа.
Употребената дума „измама“
означава „подвеждане, заблуждаване с користна цел“. Измамата предполага
наличието на лъжа и злоупотреба с чуждо доверие. Всичко това обуславя
негативното отношение на обществото към лицата, които вършат действия,
окачествени като „измама“. Ето защо
изнесената информация е позоряща. За истинността й не са събрани никакви
доказателства. Липсват и такива ответникът да е извършил добросъвестна проверка
за осъществяването на посочената „измама“, което налага извод за
противоправност на деянието, за което ответникът отговаря.
15/ Статията, публикувана на сайта на ответника на 12.11.2014г. със заглавие: „Скандал в П.И „Р.“! Ж.продала „Мис България“ за
победа във ВИП Б.“. К.подарява конкурса на Н.Т., ако с Т.са № 1 в риалитито“, съдържа следните думи и изрази, сочени
в исковата молба, като противоправни: „модната
шефка, която притежава лиценза за избор на най-красива българка, предложила на
продуцента Н.Т. тази година да правят кастинга заедно, но при условие, че тя
спечели, разкриват дни преди финала хора от Къщата. ... Затова когато получила
покана от Т.за ..ВИП Б.”, решила да се спазари“; „не само за нейния престиж, но и за фирмата й”.
Тези думи и изрази не са неприлични, вулгарни или цинични
думи, поради което за обида не може да се говори. Поради това съдът следва да
прецени дали информацията не е клеветническа.
Разпространената информация, че ищцата се е „спазарила“ за да победи в надпревара,
сочи на поведение на неспазване на установени правила, което е обществено
укоримо, поради което е позорящо. По делото липсват доказателства за тези
факти. Такива не са събрани и по отношение на това ответникът да е извършил
добросъвестна проверка за осъществяването им и да е получил потвърждение от
независими източници. Всичко това налага извод за противоправност и виновност
на деянието, за което ответникът следва да носи отговорност.
16/ Статията, публикувана на сайта на ответника на
15.11.2014г. със заглавие: „Ж.К.била нимфоманка, четирима я обладали накуп“, съдържа следните думи и
изрази, сочени в исковата молба, като противоправни: „Ж.К.си умира да бъде в леглото с повече от един мъж“; „шестата в света
по красота спокойно можело да се лепне етикет "нимфоманка"; „не криела, че е сексуално ненаситна и
практикувала групов секс още от ранните си години. Във връзката си с Т.имали
най-много допирни точки в секса, защото той нямал проблеми да я дели с повече
мъже. Това се случвало често, твърдят запознати. Двамата се срещали с други
мъже за секс и не прибягвали толкова към женска компания. Самата Ж.много трудно
се задоволявала само от Т.. Тя не крие, че е била с четирима мъже накуп и
удоволствието било незабравимо.“
Употребената дума „нимфоманка“ означава жена, която
страда от болестна проява на засилено полово влечение. Сама по себе си думата
не е неприлична, вулгарна или цинична, а навежда на такова неприлично поведение
от страна на ищцата. Ето защо според настоящият състав думата не е обидна, но,
в случай че изнесената информация не е вярна, то тя е клеветническа, тъй като
безразборните сексуални контакти от семеен човек, още повече с участието на
неговия съпруг, се възприемат като неморално поведение. По отношение
истинността на тези твърдения не са събрани доказателства. Такива не са събрани
и по отношение на това ответникът да е извършил добросъвестна проверка за
осъществяването им и да е получил потвърждение от независими източници.
По отношение на изнесената информация, че „Ж.К.си умира да бъде в леглото с повече от
един мъж“ е посочен източник – „В.Д.“. Думата нимфоманка също е употребена
като позоваване на посочната медия. Съдът не установи статия с такова
съдържание да е била публикувана във вестник или сайт с наименование „В.Д.“.
Представените извадки от статии от интернет сайтове са от други медии, а не от
тази, на която се е позовал ответника. Освен това липсват и доказателства
ответникът да е извършил добросъвестна проверка за осъществяването им и да е
получил потвърждение от независими източници. Всичко това налага извод за
противоправност и виновност на деянието, за което ответникът следва да носи
отговорност.
17/ Статията, публикувана на сайта на ответника на
15.11.2014г. със
заглавие: „Интереси! М.заповядал на Ж.да остане с Т.,
той го върнал в къщата“, съдържа
следните думи и изрази, сочени в исковата молба, като противоправни: „След солидна финансова инжекция и връзки от
страна на Големия М. „грешката“ била поправена и Т.отново е в играта.“.
Посочените думи и изрази не са неприлични, вулгарни или
цинични и не съдържат епитети, ругатни или унизителни съждения за качествата на
ищеца. Ето защо съдът приема, че не е налице обида. Поради това съдът следва да
прецени дали информацията не е клеветническа.
Твърдението, че ищцата е „След солидна финансова инжекция и връзки от страна на Големия М.“,
съпругът на ищцата е бил върнат „отново е
в играта“ представляват внушения за спечелване на съответната надпревара
чрез нечестни, манипулативни методи. Това внушение обаче е направено не по
отношение на ищцата, а по отношение на съпруга й. Ето защо по този начин не е
разгласена позоряща лично за нея информация. Поради това не е налице
предпоставка за уважаване на иска по отношение на информацията изнесена с тази
статия.
18/ Статията, публикувана на сайта на ответника на 17.11.2014 г.
със заглавие: „Скандал във ВИП Б.“! Ж.и Т.с яка подкрепа от продуцентите преди финала - вижте как
ги бутат към победата“, съдържа следните думи и изрази, сочени в исковата молба, като
противоправни: „от предаването
пускат предимно номера за гласуване в подкрепа на Ж.К.и съпруга й Т.и така
удвояват шансовете им за спечелване на формата“; „Доказателство за това бил и фактът, че в
предаването се излъчват предимно видеа с тяхно участие и двамата разиграват
какви ли не панаири, за да са по-интересни на публиката“; „Това е пълна шашма!“.
Посочените думи и изрази не са неприлични, вулгарни или
цинични и не съдържат епитети, ругатни или унизителни съждения за качествата на
ищеца. Ето защо съдът приема, че не е налице обида. Поради това съдът следва да
прецени дали информацията не е клеветническа.
Изнесената
информация, че продуцентите на предаването увеличават шансовете за спечелването
му от ищцата сочат поведение на трети за спора лица, а не поведение на самата
ищца. В статията не е изнесена информация, че ищцата участва в твърдяната
манипулация. Ето защо тази информация, дори и да е невярна, не е позоряща за Е.К..
19/ Статията,публикувана на сайта на ответника на 12.12.2014 г. със заглавие: „Скандал! Лъсна
тайна сделка на Ж.К.с ВИП Б.“, съдържа следните думи и изрази, сочени
в исковата молба, като противоправни: „ако
бъде назначена за главен организатор с определен хонорар, а срещу това пък да
спечели звезден имидж, връщайки си славата на модна шефка №1 в България”; Затова когато получила покана от Т.за ..ВИП Б.”,
решила да се спазари“; „не само за
нейния престиж, но и за фирмата й”.
Тези думи и изрази не са неприлични, вулгарни или цинични
думи, поради което за обида не може да се говори. Поради това съдът следва да
прецени дали информацията не е клеветническа. Разпространената информация, че
ищцата се е „спазарила“ за да победи в надпревара, сочи на поведение на
неспазване на правила, което е обществено укоримо, поради което е позорящо. По
делото липсват доказателства за тези факти. Такива не са събрани и по отношение
на това ответникът да е извършил добросъвестна проверка за осъществяването им и
да е получил потвърждение от независими източници. Всичко това налага извод за
противоправност и виновност на деянието, за което ответникът следва да носи
отговорност.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.С.М.и Р.С.Я.се
установи, че ищцата е била разстроена от изнесената информация, че е
„алкохолична и пияница и си е зарязала детето“. След като научила за статиите
тя „плакала, ядосала се“. В резултат на изнесената информация ищцата станала
затворена и сприхава. Всичко това се отразило и на социалните й контакти. Освен
това ищцата изпитвала срам и не пускала детето си на детска градина. Тези
негативни емоции са в резултат на изнесените от ответника позорящи факти,
поради което са в пряка причинна връзка с процесния деликт.
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението (ППВС № 4/1968г.). При преценката
относно справедливото обезщетение съдът съобрази, че клеветническата информация
е изнасяна през кратки интервали от време в продълЖ.е на повече от половин
година, поради което вредните последици от противоправното поведение на
ответника е било сравнително дълготрайно. Всяка една от публикациите е
причинявала еднакви по вид вреди, но всяка следваща клевета, в рамките на
краткия времеви интервал, в който всички те са тиражирани, е наслагвала,
кумулирала общия вредоносен ефект върху ищцата. Ето защо обезщетението за понесените
неимуществени вреди следва да се определи глобално, общо, за съвкупното отраЖ.е
върху ищцата, а не по отделно за вредните последици от всяка конкретна статия
(каквото разграничение не би могло да бъде направено(.
В
настоящия случай, няма съмнение, че ищцата притежава качеството „публична
личност“ съобразно дадената в §7 от Резолюция 1165/1998 г. на СЕ дефиниция,
поради което следва да има по-голям праг на търпимост към критики. От друга
страна в практиката си Съдът в Страсбург възприема медиите като „обществен
страж“ (Radio France and Others v. France).
Те не биха могли да изпълняват пълноценно и безпрепятствено тази ключова роля
по съблюдаване на ценностите на демократичното общество, ако им бъдат налагани
твърде тежки санкции, тъй като това би имало обезкуражаващ ефект спрямо тях. По
тези съобраЖ.я, а и поради недоказването на пряка причинна връзка между всички
претърпени вреди и противоправните действия на лицето, на което ответникът е
възложил работа, съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата от 20
000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли, като неоснователен. Посочената сума е дължима ведно със законната
лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.
Относно
разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са
направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили
доказателства за извършени такива.
Ищцата
е представила доказателства за извършени разноски в размер на 2840 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 01.07.2016 г., приложен на лист 14 (1800 лева) и платена
държавна такса (1040 лева). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъди сумата от 2186.80 лева от общо направените разноски в размер
на 2 840 лева (2840 лева х 0.77).
Но
ответника следва да се присъди сумата от 414 лева от общо направените
разноски в размер на 1800 лева (1800 лева х 0.23) - платено адвокатско
възнаграждение (по договор, приложен на л. 91).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Е.Г. К.- М., с ЕГН: **********, с адрес в гр. София, кв.
„*********, със съдебен адрес:***, адв. Е.Д.,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 20000 лева – главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от думи и изрази, публикувани
в електронното издание „П.“, както следва:
-
на 27.05.2014 г., в статия със заглавие „ШОК! Ж.К.заряза сина си и
пиянства по кръчмите“;
- на 13.06.2014 г.,
в статия със
заглавие: „Драма! Ж.К.заприлича
на призрак, отдаде се на чашката заради провалената си любов“,
- на 20.09.2014 г., в статия със заглавие: „Алкохолът съсипа Ж.К. и И.Е.!
Красавиците се пропиха от мъка! Зрителите
на „ВИП Б.“ в потрес от вида им (снимки)“;
- на 30.09.2014 г., в статия със заглавие: „ШОК! Голям бос поръчал сватбата на Ж.и Т.,
на купона имало бял прах“;
- на 01.10.2014 г., в статия със заглавие - „Суперсензация в П.и „Р.“! След изцепките в
Къщата: Отнемат детето на Ж.и Т.?“;
- на 17.10.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал! Снабдяват Ж.и Т.с кокаин в
къщата на „ВИП Б.“;
- на 18.10.2014 г., в статия със заглавие: „Само в „П.“ и „Р.“!
Бременността на Ж.- измама на ВИП Б.“;
- на 23.10.2014 г., в статия със заглавие: „Сензационно! Ж.К.с фалшива
диплома по право - бъкел не разбирала“;
- на 24.10.2014 г., в статия със заглавие: „Ж.удари дъното във „ВИП Б.“Бутилката
ми е удоволствието!“;
- на 29.10.2014 г., в статия със заглавие: „Само в „П.“ и „Р.“:
Ж.купила победата на Т.във „ВИП Б.“!“;
- на 01.11.2014 г., в статия със заглавие: „Трилър във "ВИП Б."!
Т.: Мъртвец съм, ако напусна Ж.. Скандалният съпруг - роб до гроб на властната К.“;
- на 09.11.2014 г.,
в статия със заглавие: „Само в П.и „Час П.“! Скандално разкритие за къщата! Ж.и Т.печелят
ВИП Б. с измама! Осигурили си победата с тайни договорки“;
- на 12.11.2014 г.,
в статия със заглавие: „Скандал в П.И „Р.“! Ж.продала „Мис България“ за
победа във ВИП Б.“. К.подарява конкурса на Н.Т., ако с Т.са № 1 в риалитито“;
- на 15.11.2014 г.,
в статия със заглавие: „Ж.К.била нимфоманка, четирима я обладали накуп“; и
- на 12.12.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал! Лъсна
тайна сделка на Ж.К.с ВИП Б.“,
ведно
със законната лихва, считано от 10.10.2016
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 2186.80 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД, за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 26
000 лева – частичен иск от 100 000 лева, както и за думите и изразите,
публикувани в електронното издание „П.“, както следва:
- на 14.10.2014 г.,
в статия със заглавие: „Сензация във ВИП Б.“ - Ж.К.бременна?!“,
-
на 25.10.2014 г., в статия със заглавие: „Жестока лична драма във ВИП Б.!
К.направила аборт в Къщата“,
-
на 15.11.2014 г., в статия със заглавие: „Интереси!
М.заповядал на Ж.да остане с Т., той го върнал в къщата“,
- на 17.11.2014 г., в статия
със заглавие: „Скандал във ВИП Б.“! Ж.и Т.с яка подкрепа от продуцентите преди финала - вижте как
ги бутат към победата“,
ОСЪЖДА
Е.Г. К.- М.,
с ЕГН: **********, с адрес в гр. София, кв. „*********, да заплати на „П.Н.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 414 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: