Р Е Ш Е Н И Е
№…..………./…………….2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Дойчев
въззивно
търговско дело № 779 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 22470/02.04.2018 г.
от ЗК „Олимпик“ АД, регистрирано в Република Кипър, чрез „ЗК Олимпик – клон
България” КЧТ, гр. София, ЕИК *********, чрез юрк. Б.Л., срещу Решение №
785/26.02.2018 г., постановено по гр. дело № 16886/2017 г. на Варненския
районен съд, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на К.Д.Д., ЕГН : **********
с адрес гр.Варна, кв. „Възраждане“ бл.58, вх.4, ет.4,ап.82 горницата над
9575,92 лв. до пълния размер на присъдената сума от 14763,52 (четиринадесет
хиляди седемстотин шестдесет и три лева и петдесет и две ст.) лв.,
представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, решетка предна
броня лява, решетка предна броня дясна, решетка предна броня средна долна, фар
ляв, преден капак, емблема преден капак, лайсни хром преден капак – 2бр.,
калник преден десен, облицовка ПВЦ праг десен, предна врата дясна, джанта
предна дясна 17 цола, джанта задна дясна 17 цола, гума задна дясна Клевър
225/45/17, арматурно табло, въздушна възглавница шофьор, въздушна възглавница
пътник, волан, подкалник ПВЦ преден десен предна и задна част, фар десен, дюза
чистачка фар десен, дюза чистачка фар ляв, носач преден десен, обтегач
/биалета/преден десен носач, каре предна
дясно вътрешно, греда преден мост, кормилна щанга предна дясна, кормилна рейка,
радиатор воден, дифузьор радиатор, радиатор климатик, ремъчна шайба компресор,
климатик, интеркулер, въздуховод въздушен филтър, маслен картер ДВГ, маслен
радиатор, преходен маркуч горен охладителна система, ключалка преден капак,
рамка радиатор, рог преден ляв, рог преден десен, основна предна броня и корпус
полуоска дясна, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие от
25.05.2017 г. по договор № 28281622392 232070011793/14.11.2016 г. за
застраховка „Каско” на лек автомобил марка БМВ 330 ХД с ДК № В 1229 НА, ведно
със законната лихва от датата на датата
на представяне на удостоверението за прекратяване на регистрацията на МПС
14.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД. В частта, с която искът е уважен до сумата от 9575,92 лв.
и е отхвърлен за разликата над 14763,52 лв. до пълния претендиран размер на
застрахователното обезщетение от 15200,92 лв., както и за периода на присъждане
на законна лихва от 02.11.2017 г. до 13.02.2018 г., решението е влязло в
законна сила като необжалвано.
Въззивникът сочи, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Неправилно съдът е приел заключението на САТЕ, в
оспорената част и е отхвърлено искането за назначаване на повторна експертиза.
Вещото лице необосновано е приело, че продажбата на
запазените части на автомобила е невъзможна с аргумент, че същият е
възстановен, въпреки че по делото липсват доказателства за извършен ремонт на
автомобила.
Оспорва се изводът на експерта за невъзможност да се
определи стойността на запазените части поради обичайната практика на
застрахователите да не описват всички увредени детайли при „икономически
тотал“, тъй като видно от приложения снимков материал не се установяват
увреждания по детайли различни от включените в описа на застрахователя.
Оспорва изложеното от вещото лице, послужило като
основание за съда да отхвърли искането за повторна САТЕ, че видът и стойността
на запазените части не може да се определи, тъй като не може да се извърши
личен оглед на автомобила. Да се възприеме становището на съда и на вещото лице
означава да се възпрепятства доказването на правонамаляващото възражение на
ответника за наличие на запазени части и да се допусне неоснователно
обогатяване в полза на ищеца, защото изцяло от неговата воля зависи в какъв
период след увреждането ще предяви исковата си претенция, което пък му дава
възможност да промени състоянието на автомобила непосредствено след настъпване
на събитието. Наред с това за определяне на запазените части не е необходимо
вещото лице да извършва личен оглед на автомобила, тъй застрахователят вече е
направил такъв непосредствено след ПТП, ведно със снимков материал отразяващ
пълно и точно увредените и незасегнатите от събитието детайли. Съставените два
броя описи по щетата – от 26.05.2017 г. и 30.05.2017 г., са приложени по делото
и са подписани от ищеца, поради което следва да се ценят като извънсъдебно
признание на неизгодния факт, че уврежданията посочени в тях са изчерпателно
изброени.
От данните по делото е видно, че ударът е настъпил в
предна и странична дясна част, в областта на предна дясна врата, поради което
всички части които не са разположени в тази зона имат качеството на запазени.
Същите е следвало да бъдат описани от вещото лице, а тяхната стойност да бъде
оценена по средни пазарни цени към датата на събитието, както изисква задача 8
от експертизата.
Необоснован е и изводът на вещото лице, че стойността на
запазените части не може да бъде установена поради липса на единен ценоразпис,
тъй като общо известен факт е, че в България има силно развит пазар на
употребявани резервни части. Освен това при липса на актуални оферти експертът
е следвало да приложи минималните стандарти на методиката към Наредба № 24 от
08.03.2006 г., към която препраща чл. 504 от КЗ и Наредба № 49 от 16.11.2014 г.
на КФН.
Необоснован, с оглед представените от ищеца документи и
почиващ единствено на предположения е и изводът на експерта, че стойността на
автомобила на скрап възлиза на 240,00 лв.
Въз основа на горните аргументи въззивникът оспорва
заключението на приетата по делото САТЕ, в частта в която вещото лице е
отказало да даде отговор на въпроса за стойността на запазените части на
автомобила. Счита, че са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 от ГПК за
допускане на повторна експертиза пред въззивната инстанция, тъй като районният
съд неоснователно е отхвърлил искането за назначаване на такава.
Моли да се приеме, че размерът на дължимото обезщетение
следва да се определи като от действителната стойност на автомобила към датата
на събитието се приспадне стойността на запазените части, изчислена по средни
пазарни цени за части втора употреба. Твърди, че ищецът е имал възможността да
разглоби превозното средство и да реализира запазените му детайли и пропускът
му да стори това не следва да бъде поставен в тежест на ответника.
Въззивникът обжалва решението и в частта, с която е
уважен предявения иск по чл. 86 от ЗЗД. Сочи, че по делото не е представено
доказателство за прекратяване на регистрацията на автомобила, което да е
издадено от компетентните регистрационни органи, поради което по аргумент от
чл. 390, ал.1 от КЗ ответникът не е изпаднал в забава за изплащане на
обезщетението, определено като тотална щета.
Формулиран е петитум за отмяна на решението на ВРС в
обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете в тези части да
бъдат отхвърлени. Моли за присъждане на разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна К.Д.Д., чрез адв. Й.А., в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба срещу постановеното решение, което намира
за правилно. Поддържа, че автомобилът е предаден за скрап и не са налице
запазени части, а твърденията на ответника за наличие на такива са останали
недоказани. Твърди, че при описът на щетата застрахователят е пропуснал да
опише запазените части за да се определи стойността им. Твърди, че при
предаване на скрап е недопустимо да се приспадат суми от обезщетението, в
противоречие с чл. 386 от КЗ, защото полученото обезщетение ще се различава от
реалната вреда. Счита за неоснователно доказателственото искане, тъй като е
невъзможно извършването на оглед на автомобила. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на сторените разноски.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивната страна
не изпраща представител. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител, поддържа изразената позиция по спора.
По предмета на така
предявения иск с правно основание чл. 405 от КЗ се излагат следните твърдения
от страните:
Ищецът К.Д. е предявил осъдителен иск с правно основание
чл. 405 от КЗ за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати
сумата от 15200.92 лева – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, решетка предна
броня лява, решетка предна броня дясна, решетка предна броня средна долна, фар
ляв, преден капак, емблема преден капак, лайсни хром преден капак – 2бр.,
калник преден десен, облицовка ПВЦ праг десен, предна врата дясна, джанта
предна дясна 17 цола, джанта задна дясна 17 цола, гума задна дясна Клевър
225/45/17, арматурно табло, въздушна възглавница шофьор, въздушна възглавница
пътник, волан, подкалник ПВЦ преден десен предна и задна част, фар десен, дюза
чистачка фар десен, дюза чистачка фар ляв, носач преден десен, обтегач/
биалета/преден десен носач, каре предна
дясно вътрешно, греда преден мост, кормилна щанга предна дясна, кормилна рейка,
радиатор воден, дифузьор радиатор, радиатор климатик, ремъчна шайба компресор,
климатик, интеркулер, въздуховод въздушен филтър, маслен картер ДВГ, маслен
радиатор, преходен маркуч горен охладителна система, ключалка преден капак,
рамка радиатор, рог преден ляв, рог преден десен, основна предна броня и корпус
полуоска дясна, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие от
25.05.2017г. по договор №28281622392 232070011793/14.11.2016г. за застраховка
„Каско” на лек автомобил марка БМВ 330 ХД с ДК
№В 1229 НА, ведно със законната лихва от датата на датата на представяне на удостоверението за
прекратяване на регистрацията на МПС 14.02.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът излага, че на 14.11.2016г. сключил застраховка
„Каско” за описания автомобил с ответника, обективирана в застрахователна
полица №2828162239223207001193 със срок на действие 15.11.2016г. до
14.11.2017г. Застрахователната стойност на автомобила била определена на 24 000
лева. Застрахователната премия възлизала на 1560.60 лева и била разсрочена на
четири вноски, които били платени.
Твърди, че на
25.05.2017г. около 15.30 часа, управлявал
автомобила по бул.Република посока бул.Трети март, като на кръстовището
с бул.Цар Освободител предприел завиване на ляво, при което загубил
управлението на автомобила и се блъснал вдясно в метален стълб на светофарната
уредба. За настъпилото ПТП уведомил контролните органи, които посетили мястото
на произшествието и съставили протокол за ПТП
№1665798. Уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на 26.05.2017г.
като същият след извършване на оглед на автомобила и изготвяне на снимков
материал, изготвил опис на увредените части. Във връзка с настъпилите вреди му
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8 408.93 лева, след
приспадане на четвъртата дължима вноска по застрахователния договор в размер на
390.15 лева. Сочи, че тази сума била много малка и не можела да покрие щетите.
В тази връзка извършил проучване в няколко сервиза и установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 25000 лева, от която
застрахователят му дължал 24 000 лева.
Счита,че след приспадане на вече заплатената сума застрахователят му
дължи сумата в размер на 15 200.92 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗК „Олимпик” АД чрез ЗК
„Олимпик –клон България” КЧТ е депозирал писмен отговор, в който е изразено
становище за неоснователност на иска.
Твърди се, че не са налице изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството. Оспорва се описания
в исковата молба механизъм на ПТП от 25.05.2017г. и наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца увреждания по автомобила и
настъпилото произшествие. Твърди се, че изплатената сума от 8 404.93 лева е
недължимо платена.
При условията на евентуалност се оспорва размера на
претенцията. Сочи, че сумата от 24 000 лева не съответства на действителната
стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП. Излага се, че този
размер не е съобразен с периода на експлоатация на автомобила от датата на
сключване на договора до датата на настъпване на събитието. Твърди се, че към
датата на сключване на полицата по автомобила е имало увреждания по заден ляв
калник, задна лява врата и дясно огледало, поради което тези повреди следвало
да бъдат отчетени при определяне на действителната стойност на автомобила към
датата на събитието.
Оспорва твърдението на ищеца, че ремонтът следвало да се
извърши с оригинални части като по делото нямало данни, от които да е видно, че
всички увредени части по автомобила са били оригинални към датата на настъпване
на събитието. Сочи се, че автомобилът е в експлоатация от 8 години, 7 месеца и
20 дни към датата на сключване на застрахователния договор като към датата на
ПТП бил на 9 години, 2 месеца и 1 ден. Сочи се, че към датата на настъпване на
събитието гаранционният срок на автомобила бил изтекъл, поради което липсвали
предпоставки за ремонтирането му в официален сервиз на производителя. Съгласно
т.16 от ОУ с оглед възрастта на автомобила следвало да се извърши ремонт в
доверен сервиз на застрахователя и изплащане на обезщетение по представени
фактури за извършен ремонт. Съгласно т.15.2 от ОУ обезщетението можело да се
определи и по експертна оценка независимо от срока на експлоатация на
автомобила. Твърди се, че застрахователният договор не предвиждал възможност за
ремонтиране на автомобила в официален сервиз на марката БМВ, което било
съобразено с периода на неговата експлоатация.
Излага се, че в уведомлението за настъпило застрахователно събитие
ищецът изрично посочил, че желае размерът на дължимото застрахователно
обезщетение да бъде определен по експертна оценка на застрахователя, което било
съобразено при определяне на сумата и щетата била ликвидирана по експертна оценка. Сочи се, че липсата на възможност автомобилът
да бъде отремонтиран в официален сервиз на производителя била съобразена и с
размера на дължимата по договора застрахователна премия, която била по –висока
при автомобили над 8 години.
Сочи се също, че извършването на ремонт на автомобила с
оригинални части в официалния сервиз на марката не било обосновано от
икономическа гледна точка като дори и да се приеме, че са увредени оригинални
части се твърди, че същите са били подложени на амортизация в рамките на срока
на експлоатация на автомобила. Изхабяването на частите неизбежно довело до
значително намаляване на стойността им в сравнение с тази, която са имали при
първоначално закупуване на автомобила. Твърди се, че извършването на ремонт с
оригинални части би нарушило изискването на чл.386,ал.2 КЗ и щяло да доведе до
неоснователно обогатяване на ищеца.
Излага се, че стойността на разходите за ремонт на
увредения автомобил следвало да се определи при използването на цени за труд и
материали, закупени от висококачествени алтернативни вносители. Твърди се, че
застрахователното дружество е изпълнило задължението си по процесния договор
като определеното обезщетение в размер на 8 799.08 лева съответствало на
действителния размер на вредата към датата на настъпване на събитието.
След преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица №
2828162239223207001193/14.11.2016г. по застраховка „Каско“ (л.4), сключена от
двете страни на 14.11.2016г. с предмет на застраховката – лек автомобил марка
„БМВ“, модел „330ХД“ с ДК В 1229 НА, с уговорена застрахователна стойност в
размер на 24 000.00лева, със срок на действие от 00:00 часа на
15.11.2016г. до 24:00часа на 14.11.2017г. Към застрахователния договор са
приложени и общите условия по застраховка „Каско“, които са неразделна част от
полицата.
По делото не се спори, че в срока на действие на
застрахователното правоотношение е настъпило пътнотранспортно произшествие. От
приетата пред ВРС съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), се установява, че
на 25.05.2017г. около 15:30 часа, ищецът, управлявайки лек автомобил БМВ 330 ХД
с ДК № В 1229 НА по бул. Република в посока бул. Трети Март, предприел завиване
на ляво на кръстовището с бул. Цар Освободител, като загубил управлението над
автомобила и се блъснал челно в метален стълб на светофарната уредба.
Механизмът на ПТП-то е удостоверен от органите на МВР, видно от изготвения от
тях протокол за ПТП № 1666798/25.05.2017г., като причината за ПТП е била
несъобразената скорост, с която водачът е навлязъл в кръстовището.
Няма спор по съдържанието на изготвения от застрахователя
опис на щетите от 26.05.2017г. и 30.05.2017г., а именно какви части на
автомобила са били увредени вследствие на катастрофата. Тези щети са приети за
настъпили и от изготвената по делото САТЕ.
Не се спори и по факта, че въззивното застрахователно
дружество е заплатило доброволно застрахователно обезщетение за сумата от
8799,08 лева, след приспадане на последната четвърта вноска в размер на 390,15
лева.
От приетата по делото първоначална САТЕ, е посочено, че общата действителна стойност на вредите
на л.а. марка „БМВ“, модел „330 ХД“ с ДК В 1229 НА и средствата, необходими за неговия ремонт по средни пазарни цени с
нови части от алтернативни вноските към датата на ПТП-то, както и цените за
ремонт от три независими сервиза (Извън официалния сервиз на марката „БМВ“), е 24 766,19 лева, което включва
следните позиции: обща стойност на резервни части – 22 980,93 лева; общо
операции за Д/М и Р/О – 46,6 ч. x 14.13 лв=658,46 лева; общо операции за ремонт
– 9.4 ч. x 14.13лв = 132,82 лева; общо за операции за боядисване – 25.68ч. x
14.13 лева = 362,86 лева; общо за основни и допълнителни материали – 501,12
лева; общо за общи операции – 130.00 лева. Експертизата посочва още, че действителната стойност на л.а. марка
„БМВ“, модел „330 ХД“ с ДК В 1229 НА, със същата година на пускане в
експлоатация, съобразно условията на българския пазар към датата на процесното
ПТП-25.05.2017г., като се отчетат уврежданията на автомобила към датата на
първоначалния оглед – заден ляв калник, задна лява врата, дясно огледало, е 24 500.00 лева. Вещото лице, като
е съпоставило действителната стойност на вредите (24766,10 лева) по процесния
автомобил и неговата действителна пазарна стойност (24 500.00 лева), е
посочило, че стойността на разходите за ремонт надвишават 70% от действителната
стойност на автомобила.
Пред настоящата въззивна инстанция по искане на въззивна
страна-застраховател, е допусната и приета допълнителна САТЕ, която да изчисли
стойността на запазените части по процесния лек автомобил. Вещото лице е дало
отговор, че стойността на запазените части е от порядъка на 7500.00 лева до
11 000.00 лева и е в зависимост от много фактори, влияещи на начина на
продажбата им на вторичния пазар.
Видно от покупко-разплащателна сметка №
*********/07.02.2018г., декларация № *********/07.02.2018г, договор
*********/07.02.2018г и удостоверение № 3000492/07.02.2018г., процесният лек
автомобил е бил предаден на 07.02.2017 от въззиваемата страна за скраб в център
за разкомплектоване „Кресметал“ ЕООД, за което е получила сумата от 437.40
лева.
От гореустановената
фактическа обстановка, ВОС прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Застрахователното обезщетение следва е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но
обезщетението е до размера на уговорената в полицата застрахователна сума (чл.
386 от КЗ), но не по-висока от действителната /при пълна увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи други със същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/.
Когато не е уговорено противното, приема се, че застрахователната сума по
договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото – чл.
400, ал. 3 от КЗ.
Основателността на осъдителния иск с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ се предпоставя от доказване на следните юридически факти: 1)
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответното дружество; 2)
настъпване на застрахователно събитие, което съгласно договора е риск, който
застрахователят покрива; 3) вида и характера на вредите; 4) причинно-следствена
връзка между събитието и вредите и 5) размера на дължимото обезщетение.
Тежестта за установяване на тези елементи, е за ищеца, а ответникът следва да
докаже своите правоизключващи възражения.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 25.05.2017г., страните са били обвързани от валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. Договорът е
действителен, тъй като е сключен в изискуемата от закона писмена форма и носи
подписите на двете страни по сделката. Няма спор и за механизма на настъпилото
на 25.05.2017г. ПТП и вида на настъпилите вреди по автомобила, съобразно
изготвения от застрахователя опис на щетите от 26.05.2017г. и 30.05.2017г., и
изготвената по делото САТЕ, както и че ответникът е заплатил обезщетение в
размер на 8799.08 лева по процесната щета.
Горните обстоятелства, както и наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, не се оспорват от въззивника,
който прави възражения само по отношение на това как трябва да се определи
размера на дължимото обезщетение и следва ли стойността на запазените части на
автомобила да бъде приспадната от дължимото от застрахователя обезщетение.
Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „330 ХД“, към датата на събитието, е
24 500.00 лева, а стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени
с нови части от алтернативни вносители към датата на ПТП-то, е 24 766,19
лева – тоест налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като
стойността на разходите за необходимия ремонт (възстановяването му е технически
възможно, но икономически
нецелесъобразно) надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила
към 25.05.2017г. Същевременно застрахователят, както се каза по-горе, отговаря
пред ищеца до размера на уговореното в полицата застрахователното обезщетение в
размер на 24 000.00 лева ( чл. 386, ал. 1 от КЗ).
Целта на приспадането на запазените части при тотална
щета от дължимото застрахователно обезщетение, е да не се допусне собственикът
на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от
застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, което би противоречало на
принципа, заложен в чл. 386, ал. 2 от КЗ, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
В настоящия случай, уврежданията са довели до тотална
щета на процесния автомобил на основание чл. 390, ал. 2 от КЗ, поради което
същият представлява излязло от употреба МПС по смисъла на параграф 1, т. 1, б.
„а“ от ДР на Наредбата за излезлите от употреба МПС (НИУМПС). Собственикът К.Д.
е бил длъжен и е предал в съответствие с чл. 18, ал. 1 от НИУМПС автомобила на
специализиран център за разкомплектоване „Кресметал“ ЕООД, предвид изричната
забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НИУМПС предаването на ИУМПС или на отпадъци
от МПС да се извършва по начини, различни от предвидените в наредбата и на
лица, които не притежават специално разрешение. Операторът от центъра за
разкомплектоване е издал в полза на К.Д. удостоверение № 30000402/07.02.2018г.
на основание чл. 19, ал. 1 от НИУМПС, в което изрично е посочено, че същото
служи за прекратяване на регистрацията на МПС-то на основание чл. 18а, ал. 2,
т. 3 от Наредба № I-45 от 2000г. Съдът стига до заключението, че ищецът не би
могъл да се възползва от запазените части на автомобила и да ги реализира на
вторичния пазар, от чиято цена би могъл да се обогати, тъй като с предаването
им за разкомплектоване, се е лишил от владение върху тях. Единствената полза,
която К.Д. е извлякъл от автомобила е сумата от 437, 40 лева, която следва да
се вземе предвид при определяне на размера на обезщетението.
По горните съображения, ВОС намира, че от дължимото
застрахователно обезщетение при тотална щета, съобразно уговорения лимит на
застрахователна отговорност (24 000.00 лева), следва да бъде приспадната
сумата от 8799,08 лева – заплатеното обезщетение от застрахователя и 437,40
лева, която ищецът е получил при предаването на процесния автомобил за
разкомплектоване. В този смисъл застрахователното обезщетение, което дължи
ответникът е в размер на 14763,52 лева, точно толкова, колкото е присъдил ВРС,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Относно възражението на въззивника за липсата на забава
на застрахователя, доколкото ищецът не е представил удостоверение за
прекратяване на регистрацията на процесното МПС, съдът намира същото за преклудирано,
тъй като е въведено едва за първи път с въззивната жалба.
По разноските:
С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция, в тежест на въззивника ЗК „Олимпик“ АД следва
да бъдат възложени разноските сторени от въззиваемата страна пред ВОС. Видно от
списъка по чл. 80 от ГПК последният претендира сумата от 708,00 лв. с ДДС за
заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 785/26.02.2018 г., постановено по гр. дело № 16886/2017 г. на
Варненския районен съд.
ОСЪЖДА ЗК „Олимпик“ АД, регистрирано в Република Кипър, чрез „ЗК Олимпик – клон
България” КЧТ, гр. София, ЕИК ********* да заплати на К.Д.Д. с ЕГН:**********,
сумата от 708,00лв.
с ДДС (седемстотин и осем лева), представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумент от чл. 280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.