Решение по дело №823/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20193520100823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

 

 37

                                                                   10.04.2020г.                                         гр. Попово

         

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  на дванадесети март  две хиляди и двадесета  година, в открито съдебно заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

 

        при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр. д.  823/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от М.Х.М. *** с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адвокат Б.К.,*** с адрес за упражняване на дейността: град П *** против: Р.А.Р. *** с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени  искове с  правно основание  чл. 45 от ЗЗД.   

Излага се, че  на 15.04.2019г. в град Попово, пред търговски обект собственост на ЕТ "Никони-Н.Николов" около 19,00 часа, ищецът бил  ударен по главата в тилната й част, били му нанесени множество удари и ритници по главата и цялото тяло, получил и загуба на съзнанието.

В следствие на това, му били причинени две средни телесни увреждания, изразяващи се в счупване на втори горен десен резец до нивото на венеца на коронковата му част, което причини трайно затрудняване на дъвченето във фазата на отхапването и говора, както и изпадане в безсъзнателно състояние, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота -  престъпление по чл.129,ал.2 във вр с ал.1 от НК.

С протокол от съдебно заседание състояло се на 26.06.2019г. Районен съд-Попово, одобрил споразумение по НОХД № 124/2019 год.,  като по силата на същото ответникът се е признал за виновен в извършеното престъпление по чл.129,ал.2 във вр с ал.1 от НК, за което деяние му било наложено наказание „пробацция“ със съответните пробационни мерки.

Във връзка с горното престъпно поведение на ответника, и поради факта, че ищецът не бил здравно осигурен при проведеното му лечение,бил извършил плащания в общ размер на 417,40 лева.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лв., за причинените му неимуществени вреди – болка,  страдание, разстройство на здравето временно опасно за живота от датата на увреждането 15.04.2019г., ведно със законната лихва за забава до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 417. 40 лв. представляващи имуществени вреди -заплатени медицински услуги в МБАЛ-Търговище.

Претендират се разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. К.. Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба на посочените в нея основания, като моли исковите претенции да бъдат изцяло уважени

Ответникът, редовно призован,  се явява лично. По същество не оспорва исковите претенции.

           

            Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           

            По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД относно причинените неимуществени вреди:

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се дефинира като неблагоприятна промяна чрез смущаване, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние.

За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание ищецът следва да докаже наличието на деяние,  което е  извършено виновно, вреда, противоправност,  причинно следствената връзка между извършеното деяние  и  настъпилите вреди.

От приложното по делото НОХД № 124/2019г. по описа на РС – Попово се установява, че с протоколно Определение № 96/26.06.2019г. e одобрено споразумение, по силата на което  ответникът Р.А.Р.,  се е признал за виновен в това, че на 15.04.2019 г. в гр. П *** пред търговски обект на ЕТ „Никони-Н.Николов“ е причинил две средни телесни повреди на М.Х.М. ***, изразяващи се в счупване на втори горен десен резец до нивото на венеца на коронковата му част, причинила му трайно затрудняване на дъвченето във фазата на отхапването и говора, както и изпадане в безсъзнателно състояние, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия М., което деяние съставлява престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което деяние му е наложено съответното наказание.

По силата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, каквато е и в конкретния случай споразумението за прекратяване на наказателното производство, съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК е задължителна за гражданския съд при разглеждане на гражданските последици от деянието, относно извършването на самото деяние, неговата противоправност и вината на дееца, т.е. тези елементи от фактическия състав не подлежат на преразглеждане.

За доказване на исковата си претенция, ищецът ангажира и гласни доказателствени  средства, чрез разпит на свидетелите Фатме Юмерова Джанипова и Юнуз Избрямов Османов.

 От показанията на св. Д.  – майка на ищеца, се установява, че на 15.04.2019 г. била на гости на нейни роднини. Като се прибрала, мъжът с когото живеела й казал да се приготвя, че трябва да отидат  в полицията. След като пристигнали в  РУ- Попово дежурните  им  казали  да отидат в   болницата, тъй като нещо се е случило със сина на свидетелката. В болницата видели, че качват ищеца в линейката. Същият имал ужасен вид -   бил обезобразен и целият в кръв. Свидетелката започнала да пищи и да плаче.  Лекарите казали на свидетелката да се прибере, а  мъжът й трябва да отиде с него в МБАЛ – Търговище.

На следващия ден, свидетелката отишла в болницата в гр. Търговище, където било предприето лечение на ищеца. Свидетелката излага, че синът й не можел да се храни самостоятелно, тъй като му липсвали един-два зъба, венците му били наранени и  устната му била обърната. По лицето имал  синини и  отоци, а  по лицето, по краката, и ръцете имал  рани.

След седмица престой в болничното заведение, ищецът бил изписан, като за престоя си в  болницата заплатил сумата от 480.00 лв., понеже бил здравно неосигурен. След като изписването на сина си, свидетелката продължила да му прави компреси с риванол. Приготвяла  му храна във вид на пюре, а вода ищецът пиел със сламка.

Според свидетелката,  периодът за възстановяването на ищеца продължил някъде около месец и половина, но дори и след това същият продължавал да се намира в стресово състояние и да изпитва страх от среща с ответника и отново да не бъде наранен.

След преценка на свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира същите за обективни, логични и непротиворечиви, поради което изцяло ги кредитира.  

Казаното от св. Д. се потвърждава от показанията на св. О. – фактически съжител на същата.

Съдът намира дадените от свидетелите показания за обективни, логични и непротиворечиви, поради което изцяло ги кредитира.

От изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, която като обективно и компетентно изготвена, съдът изцяло кредитира, се установява, че при нанесения на ищеца побой на 15.04.2019 год. същият е получил отоци и охлузвания по окосмената част на главата -в ляво тилно и върхово теменно тилно, разкъсно контузна рана по горната устна в ляво с подлигавичен кръвоизлив на устната, счупване на коронковата част на втори горен десен резец до нивото на венеца, охлузвания по пръстите на дясната ръка и по двете колена. Дифузен мозъчен оток. Мозъчно сътресение.

Според вещото лице, счупването на втори горен десен резец до нивото на венеца му е равносилно на избиване на зъба и е причинило на пострадалият трайно затрудняване на дъвченето във фазата на отхапване и на говора, като  тези затруднения ще бъдат възстановени след протезиране на избития зъб.

Възстановяването от травмата на главният мозък, според експертизата може да продължи до 6-8 месеца от деня в травмата, като  пострадалия ще има оплаквания от упорито главоболие, пристъпи на световъртеж , емоционална лабилност, нарушение на съня и др.

След анализ на доказателствената съвкупност по делото, настоящият състав  приема, че ищецът по безспорен начин доказа наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна или субективна категория и във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.

 Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира,  че с процесното  деяние, освен телесните увреждания, ответникът  е причинил на ищеца стрес и психически страдания, който са оказали неблагоприятно  влияние върху субективните физически и психически усещания на ищеца.

           Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ищецът следва да бъде възмезден за претърпените от него неимуществени вреди, като съобразно доказателствата по делото, съдът приема, че в негова полза следва да се присъди  обезщетение в размер от 3800.00 лева.                                                      

           Ето защо, предявената искова претенция за неимуществени вреди следва да бъде уважена в размер от 3800.00 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лв. подлежи на отхвърляне.  

            В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,  а съобразно нормата на чл.86 от ЗЗД при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Така обезщетението за причинените вреди се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането  /15.04.2019г./ до окончателното изплащане на задължението.

 

           По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД относно причинените имуществени вреди:

          Видно от приложените по делото фактура № **********/17.04.2019г. и фактура № **********/17.04.2019г., се установява, че за лечението си в МБАЛ – Търговище ищецът е заплатил сумата в общ размер на 417.40 лв., която сума ответникът следва да заплати като обезщетение за причинените на ищцовата страна имуществени вреди.

            По разноските:

            По делото ищецът е направил разноски в размер на 580.00 лв., за адвокатско възнаграждение .

            Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, пропорционално на уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца следва да бъде присъдена  сумата от 451.53 лв. за деловодни разноски.

             Доколкото ищецът в настоящото производство е освободен от такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, разноските за държавна такса в размер на 4 % върху уважения размер на исковите претенции /168.70лв./ и за съдебномедицинска експертиза /200.00 лв./ следва да бъдат присъдени в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Попово. 

            С оглед гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Р.А.Р. *** с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на  М.Х.М. *** с ЕГН: **********, СУМАТА от 3800.00 лв. /три хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в счупване на втори горен десен резец до нивото на венеца на коронковата му част, причинила му трайно затрудняване на дъвченето във фазата на отхапването и говора, както и изпадане в безсъзнателно състояние, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, в следствие на деяние, извършено  на 15.04.2019г год. , ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането /15.04.2019г./, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния претендиран размер от 5000.00 лв.  

ОСЪЖДА Р.А.Р. *** с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на  М.Х.М. *** с ЕГН: **********, СУМАТА от 417.40 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ - причинени имуществени вреди, представляващи заплатен болничен престой и лечение.

ОСЪЖДА Р.А.Р. *** с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на  М.Х.М. *** с ЕГН: **********,  СУМАТА от 451.53 лв. /четиристотин петдесет и един лева и петдесет и три стотинки/ - разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковите  претенции.

ОСЪЖДА Р.А.Р. *** с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Попово, СУМАТА В ОБЩ РАЗМЕР на 368.70 лв. /триста шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ - разноски по делото.  

 

  РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен  срок от  връчването му на страните.

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: