Р Е Ш Е Н И Е
Номер 239
27.04.2018 Година
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение,
ХХ състав
На 26.03.2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Боряна Костанева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 273 по описа за 2017 година
намери за установено следното:
Установителен
иск по чл.422 от ГПК с материалноправно основание чл.430, ал.1 ТЗ.
Ищецът
«ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Драган Цанков № 37, представлявана от юрк.М.М., е
предявил иск да се признаят за установени вземанията на банката към солидарните
длъжници Д.И.Т. с ЕГН ********** **** и М.Й.М. с ЕГН ********** ***,
представляващи сумата от 31 006,41 евро просрочена главница по Договор №
314-83 от 13.03.2008 г. за ипотечен кредит «ДОМЪТ», сумата от 4023,67 евро
просрочена договорна лихва за периода 26.05.2014 г.- 22.07.2016 г. вкл., сумата от 4145,22 евро просрочена наказателна
лихва за периода 25.03.2014 г.- 23.11.2016 г. вкл., сумата от 233,40 евро
комисионни, дължими за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и сумата от 264 лв. разноски
за връчване на нотариални покани, за които вземания е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 15915/2016 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с.
Твърди
се в исковата молба, че между
кредитора „Първа инвестиционна банка" АД (като универсален правоприемник
на „Юнионбанк ЕАД", съгласно вписано в Търговски регистър вливане), от
една страна и Д.И.Т.-Кредитополучател и М.Й.М. -солидарен длъжник от друга, е
сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит „ДОМЪТ" № 314-83 от
13.03.2008г. (ипотечен кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който
Банката предоставила на Кредитополучтеля банков кредит в размер на 60 000 евро.
Отпуснатият кредит бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на
25.03.2008г./, по банкова сметка *** ***, открита на името на отв.Д.И.Т. в
Банката.
Съгласно т. 6.1 и т. 6.1.1 от Раздел III от Договора
за кредит, страните се уговорили, че: дългът по кредита ще се олихвява за
първата година на кредита с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 7.35 %.
, а след изтичането на срока по т. 6.1, непогасената част от главницата по
кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия
шестмесечен индекс Euribor плюс фиксирана надбавка в размер на 2.45 пункта, но
не по-малко от 7.35 %.
Съгласно т. 6.2 от Раздел III от Договора за
кредит, при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита -
върху просрочената главница и за времето на просрочието и/или предсрочна
изискуемост на кредита, Банката събира от Кредитополучателя и Солидарния длъжник
наказателна лихва, включваща договорната лихва по т. 6.1 (респективно по т.6.1.1)
и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база.
Съгласно т. 7.2 от Раздел III от Договора за
кредит, страните са договорили заплащането
на комисионни за управление на отпуснатия кредит, като в т. 7.2.2. е
предвидено, че за всяка следваща одина от срокът на кредита Кредитополучателят
заплаща 0.25 % от върху остатъка но кредита, платима в началото на всеки
следващ годишен период от срока на действието на Договора.
Страните изменили и допълнили Договора за кредит,
като сключили Анекс № 314-265 от 15.02.2013г. и Анекс № 314-43 от 24.02.2014г., с които бил
изменен погасителния план.
Ищецът твърди, че кредитът е погасяван частично по
главница и лихви. Ответниците не обслужвали кредита в срокове и
по начини, уговорени в Договора за кредит и погасителните планове към него. По
кредита били просрочени 28 броя погасителни вноски, дължими в периода
24.03.2014 г.- 24.06.2016 г. Допуснатата забава от ответниците е общо 976 дни към 24.11.2016 г - към датата на
подаване на заявлението за издавне на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
До ответниците били изпратени нотариални покани,
както следва:
До Д.И.Т., е
изпратена нотариална покана с per. № 2163, Том 1, Акт № 133, от 25.04.2016 г., на
Нотариус Б.Т., per. № *** на Нот.
камара, с район на действие - РС - Пловдив. Поканата е връчена на
Кредитополучателя, като обстоятелствата относно връчването са удостоверени от нотариус Т. в констативен протолол №
183, с per. № 3340/10.06.2016
г.
До М.Й.М., е изпратена нотариална покана с per. № 2161, Том I, Акт
№ 131, от 25.04.2016 г., на Нотариус Б. Т., per. № *** на Нот.
камара, с район на действие - РС - Пловдив.
Поканата е връчена на Солидарния длъжник, като обстоятелствата относно
връчването са удостоверени от нотариус Т. в констативен протолол № 181, с per. № 3338/10.06.2016
г.
С посочените покани и на основание Раздел VI
чл.15.2 от Договора за кредит, длъжниците са поканени за заплатят в пълен
размер доброволно всички задължения произтичащи от Договора за кредит в
седмодневен срок. В поканите изрично било указано, че при неплащане в указания
от Банката срок и без изпращането на повторно уведомление, ПИБ АД обявява
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поради бездействието на
Кредитополучателя и Солидарния длъжник в указания с поканите срок за доброволни
изпълнение, кредита е обявен за изцяло и предсрочно изискуем считано от
22.07.2016 г.
Въпреки поетите с
Договора задължения, ответниците не обслужвали кредита и не извършвали плащания
за погасяване на дълга за период по-дълъг от 150 дни, поради което и на
основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, за „Първа инвестиционна банка" АД
възникнал правен интерес за предприемане на действия по снабдяване със заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Въз основа на заявление по чл. 417 и извлечение от счетоводните книги на
банката по Договора е образувано ч.гр.д.№ 15915/2016 г. на ПРС, по което са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците за вземанията по договора за банков кредит. Дъжниците възразили срещу
заповедта в срока по чл.414 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящите
установителни искове по чл.422 ГПК.
Ангажирани
са доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците
не оспорват , че между страните е сключен процесния договор за кредит , както и
че заемната сума е предоставена на кредитополучателя по банкова сметка, по
която е и обслужван. Не се спори също за
договорените изменения съобразно Анексите от 15.02.2013 г. и 24.02.2014 г.
относно погасителния план по кредита. Възразяват, че към датата на обявяването
на предсрочната изискуемост и изпращането на нотариалните покани не е било
налице неизпълнение на задълженията им по договора. В тази връзка твърдят, че
подписването на двата анекса е в резултат на предсрочно погасяване на
главницата от страна на кредитополучателя Д.Т. и с тях се намаляват броя на
вноските и крайния падеж на задължението. Наред с това се твърди, че между
страните е бил сключен и друг договор за кредит «Улеснение» № 314-283 от
25.07.2008 г., правоотношението по който е от значение за настоящия спор, тъй
като в резултат на отчитането на двата кредита по една и съща банкова сметка са
разпределени плащанията на задълженията и по двата кредита. Въпреки заявеното
от отв.Т., че плащанията следва да се отнесат само към процесния договор за ипотечен
кредит «Домът», банката отнасяла плащанията за частично погасяване на вноските
по двата кредита. Освен това се заявява, че кредитополучателят е правила няколкократни
опита за предсрочно погасяване на кредита, но от страна на ищеца са били
поставяни неоснователни изисквания за заплащане на суми по договори за кредит
на трето лице- търговско дружество, с което Т. няма общо. С оглед на горното се
твърди, че всички извършени плащания по банковата сметка са били за погасяване
на задълженията по процесния договор с оглед изричните й волеизявления, въпреки
което те са разпределяни и за погасяване на задължения по другия договор за
кредит «Улеснение». Възразява се, че кредиторът е в забава, тъй като не е
оказал необходимото съдействие на длъжника да изпълнява точно и добросъвестно
задълженията си по кредита, като предостави банкова сметка за обслужване на
кредит «Улеснение» , което да се уреди с нарочен анекс към същия, както и
поради неприемане на предложеното изпълнение, тъй като са поставяни условия за
заплащане на кредит, по който Т. не е страна.
На
следващо място ответниците възразяват за недействителност на клаузата по
чл.6.1.1. от договора , с което е уговорена възнаградителната лихва, като
неравноправна, тъй като поставя граница на лихвения процент в размер на 7,35%,
като по този начин ограничава правата на потребителя и едностранно, без
основание, определя характеристиките на услугата. Така изцяло се прехврълял
риска върху потребителя от колебанията на финансовите пазари. Възразява се за
недействителност и на начисляваната
наказателна лихва, доколкото същата се определя от лихвания процент по
възнаградителната лихва, а и като противоречаща на добросъвестността и морала.
Поради недействителност на лихвите и предвид извършваните плащания, отнесени към
чистата стойност на кредита, за банката не е възникнало основание за предсрочна
изискуемост, тъй като главницата е погасена.
Ответниците
възразяват още, че не са надлежно уведомени преди подаване на заявлението по
чл.417 ГПК за предсрочна изискуемонст на кредита. При връчването на
нотариалните покани нотариусът нарушил процедурата на чл.47 ГПК, тъй като не
потърсил адресатите и на настоящия им адрес, който към момента на връчването е
бил променен.
В подкрепа на възраженията си
ответниците ангажират доказателства.
В допълнителната искова молба
ищецът е взел становище за неоснователност на възраженията.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата
доводите и възраженията на страните, прие следното:
По
допустимостта на исковете.
Приложено
е ч.гр.д.№ 15915/2016 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с., от което се установява
следното:
По
заявление на «Първа Инвестиционна Банка» АД е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК-
извлечение от сметка на банката, срещу солидарните длъжници Д.И.Т. и М.Й.М. за
вземанията, предявени в настоящото производство. Въз основа на заповедта е
издаден и изпълнителен лист.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК са постъпили възражения от длъжниците срещу заповедта
и на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1 ГПК със съобщение, връчено на
04.04.2017 г. Исковата молба е подадена на 04.05.2017 г., т.е. в преклузивния
срок по чл.415 ГПК.
Изложеното
дотук обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на исковете по чл.422 ГПК и тяхната допустимост.
Разгледани
по същество, исковете са неоснователни, поради следното:
Не се спори по делото, а и е
документално установено с неоспорения договор, че между страните е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит
„ДОМЪТ" № 314-83 от 13.03.2008г. /ипотечен кредит за покупка на недвижим
имот/, по силата на който Банката е предоставила
на ответника Д.Т. -Кредитополучтел банков кредит в размер на 60 000 евро. Не се
спори също, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя
на 25.03.2008г., по банкова сметка *** ***, открита на името на отв.Д.И.Т. в Банката.
В т.6.1. от договора страните са уговорили възнаградителна лихва
във фиксиран размер 7,35 % за първата година от срока на договора, а след това
е уговорено главницата да се олихвява с плаващ лихвен процент, равен на
действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер 2,45 %, но не
по-малко от 7,35 %. Уговорена е лихва за забава върху просрочената част от
главницата за времето на просрочието и/или при
предсрочна изискуемост в размер, равен на възнаградителната
лихва плюс наказателна надбавка от 10 пункта / т.6.2/. Уговорена е в т.7.2 от
договора комисионна за управление на кредита в размер 0,25 % върху остатъка от
кредита, платима в началото на всеки следващ годишен период от срока на
действието на договора.
С Анекс от 15.02.2013 г., сключен
между банката и кредитополучателя, е уговорено погасяването на кредита да се
извършва на 155 месечни анюитетни вноски, дължими
ежемесечно, съгласно Погасителен план- Приложение №1.
С последващ
Анекс от 24.02.2014 г., подписан между банката и двамата солидарни длъжници, е договорено погасяването на кредита на 140 равни
месечни анюитетни вноски за срок от 140 месеца, но не по-късно от
24.11.2019 г.
Видно е от представените
погасителни планове към двата Анекса, че на датите, на които са сключени , са
внесени суми за предсрочно погасяване на кредита / на 12.02.2013 г. е внесена
сума от 3000 евро , а на 24.02.2014 г.- сума в размер на 4554,20 евро/.
Установява се, че между същите
страни е сключен и друг за кредит „Улеснение“ от 25.07.2008 г., по силата на
който кредиторът е отпуснал кредит в размер 65 000 евро, усвоен еднократно
по сметка на Д.Т. на 01.08.2008 г. По него е уговорена възнаградителна
лихва във фиксиран размер 9,35 % за първата година от срока му, а след изтичане
на този срок главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, равен на
действащия шестмесечен индекс EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер 4 пункта, но не
по-малко от 9,35 % , както и наказателна
лихва за забава, с която се олихвява просрочената главница за времето на просрочието и/или при предсрочна изискуемост на кредита,
включваща възнаградителната лихва и наказателна
надбавка в размер 10 пункта, която се начислява на годишна база. Уговорена е и
комисиона в полза на банката в размер 0,7 % върху остатъка от кредита. С анекс
от 22.01.2013 г. договорът е изменен и допълнен, като крайният срок за
изплащане на кредита е удължен до 25.07.2033 г., предоставен е 1-годишен гратисен период за издължаване на непогасената главница,
променен е размерът на възнаградителната лихва, като
за гратисния период тя е 2,34 %, а за времето след
това е предвидено дългът да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на
шестмесечния индекс EURIBOR с надбавка 1001 базисни точки годишно, но не по-малко
от 10,33 %.
По делото са представени от ответниците платежни документи за извършвани плащания към
банката, които са анализирани от вещото лице по назначената ССЕ. От
заключението на експерта, изготвено след проверка в счетоводството на банката и
съобразено с поменатите писмени доказателства, се установява, че извършените
погасявания по процесния договор, са в общ размер от
52015,27 евро. Последното плащане е от 26.05.2014 г. на сума в размер от 204,54
евро. Размерът на просрочената главница е
от 31006,41 евро, просрочената договорна лихва- 4023,67 евро, а
начислената наказателна лихва- 4145,22 евро. Постъпилите суми по банковата
сметка с титуляр Д.Т. са в общ размер от 89116,64 евро, а разходите са от
89089,72 евро, които са разпределени, както следва: за кредит „Домът“-
51 893,49 евро, в т.ч. главница 28573 евро, договорна лихва от 22062,38
евро, наказателна лихва от 373,29 евро и такси и комисионни от 884, 82 евро, а
за кредит „Улеснение“- сума от 34 275,17 евро, в т.ч. главница от 4982,74
евро, договорна лихва от 27 337, 52 евро, наказателна лихва от 3,40 евро и
такси и комисионни от 1911,51 евро. През целия срок кредитът е олихвяван със
7,35%. Този процент не съответства на шестмесечния EURIBOR с надбавка 2,45 пункта, ако не
се вземе предвид ограничението от 7,35% в договора. Разликата между
начисляваната възнаградителна лихва и изчислената
лихва на база шестмесечия EURIBOR и 2,45 пункта надбавка за периода 01.01.2010
г.- 24.11.2016 г. е в размер от 10662 евро. Установено е от вещото лице, че
извършените плащания от отв.Т. са разпределяни за
погасяване на двата кредита, като основанията на плащанията, посочени в
платежните нареждания / мемориални ордери, вноски бележки, нареждане-разписки/,
кореспондират със записванията в системата на банката. В счетоводството са
отразени всички плащания, за които са представени копия на платежни документи
към отговора на исковата молба. Само в някои от тях е посочвано по кое
задължение се внасят сумите за погасяване. Към датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК размерът на непогасената главница е от 31006,41 евро, на
непогасената договорна лихва- в размер от 4023,67 евро и на наказателната
лихва- в размер от 4145,22 евро за
периода 24.03.2014 г.- 23.11.2016 г.
С Молба вх.№ 819-1234/15.08.2014 г.
кредитополучателят Д.Т. е заявила желание пред банката да погаси изцяло кредита
по процесния договор, като е поискала да бъде уведомена за размера на дължимата
по него сума. В отговор изх.№ 10-13859/26.08.2014 г. банката е уведомила, че
към 28.08.2014 г. задълженията по договора са в общ размер от 32111,98 евро, от
които 31006,41 евро, лихва 1702,21 евро и такси от 430, 36 евро. Посочено е, че
е необходимо внасяне на сума в размер на 10 000 евро за частично погасяване
на дълга по кредит на «Дизайн Юкей» ЕООД. Няма спор, че кредитополучателят не е
внесъл сумите, изисквани от банката в цитирания отговор.
С нотариални покани от 25.04.2016
г. ищецът е поканил ответниците, поради неизпълнение
задълженията им по горния договор за кредит (наличие на просрочени задължения в
общ размер 15241,25 евро), в 7-дневен срок от получаване на поканата доброволно
да погасят всичките си задължения, в противен случай обявява кредита за изцяло
и предсрочно изискуем. Поканите са връчени по реда на чл.47 ГПК от
помощник-нотариус, в уверение на което са съставени констативни протоколи от
10.06.2016 г. В същите е отразено, че посочените в поканите адреси ****, и ****,
са посетени трикратно в периода от 26.04.2016 г. до 17.05.2016 г. в
извънработно време, като адресатите не са открити, след което на 17.05.2016 г.
е залепено уведомление по чл.47 ГПК на външната входна врата и второ такова е
пуснато в пощенската кутия на всеки адрес. В 14-дневен срок, считано от
залепянето, изтекъл на 01.06.2016 г., адресатите не са се явили в нотариалната
кантора, за да получат поканите.
От приетото по делото
удостоверение за настоящ адрес на отв.Т., както и от приложените
по ч.гр.д.№ 15915/2016 г. на ПРС служебни справки за адресна регистрация на длъжниците се установява, че към 08.04.2016 г. ответниците са с регистриран настоящ адрес ***.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключения договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. Банката-
кредитодател е изпълнила основното си задължение по него- да предостави
заемната сума на кредитополучателя, за което спор по делото не се формира. От
своя страна ответниците, в качеството си на солидарни длъжници, не са изпълнявали
точно задължението са за погасяване на кредита съобразно уговорения погасителен
план, като пълно неизпълнение е налице, считано от 24.03.2014 г.- падежът на първата
неплатена месечна анюитетна вноска съобразно последно действащия между страните
погасителен план към Анекса от 24.02.2014 г.
При
доказателствена тежест за ответниците и то при необходимостта от провеждане на
пълно, главно доказаване, не се установи от събраните по делото доказателства,
същите да са изпълнили задължението си по кредита с погасяване на цялата главница
по него. Твърдяното пълно изпълнение ответниците обуславят с недействителността
на уговорената възнаградителна лихва поради предвидения задължителен минимален
размер от 7,35%. В тази връзка съдът
съобрази следното:
Процесният
договор за банков кредит, сключен на 13.03.2008 г., е търговска сделка с предмет предоставяне на
финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12, б.
"б" от ДР на ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП,
приложим към процесното заемно правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите
на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Няма спор, че ответниците като кредитополучател и солидарен длъжник по банков
кредит за закупуване на недвижим имот имат качеството "потребители" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като разпоредбата
на ал. 2 дефинира кои клаузи не са уговорени индивидуално - тези, които са
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, като е посочен пример за такива клаузи при
договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно. По
делото не се установява процесният договор за банков кредит и в частност
атакуваната клауза, да е индивидуално
уговорена. По делото липсват данни включването на процесната клауза в договора
за кредит да е в резултат на изричното й обсъждане и съгласие на потребителя по
отношение на нейното съдържание.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при
определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Добросъвестността, по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване
на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в
даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните
етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общността. Добросъвестността като изискване за поведение от
търговеца по смисъла на чл.143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че
недобросъвестността следва да бъде разгледана, с оглед правните й последици –
постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя. В разглеждания случай доводите на
ответниците са свързани с определянето на минимална
стойност на лихвения процент, независимо от евентуално настъпване на
благоприятни за тях промени в борсовия индекс EURIBOR, с който тази стойност е обвързана.
Отговорът на въпроса дали е нищожна клаузата по чл.146 ал.1 ЗЗП във вр. с
чл.143 ЗЗП, когато същата предвижда предвижда, че цената на финансовата услуга при
промяна пазарните тенденции може само да нараства, но не и да намалява, е
обусловен от преценката дали такава клауза отговаря на изискването за
добросъвестност по см.на чл.143,ал.1ЗЗП. Съдът счита, че клауза, при която е
предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга
при увеличаване на лихвения процент без да включва възможността за намаляване
на същата в случай на спадане на лихвения процент /при същата методика, по която
се извършва увеличението на цената/, би могла да доведе до значително
неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. При силни
инфлационни процеси базовият лихвен индекс би могъл да нарастне значително, с
което да се увеличи значително и цената на услугата по банковия кредит, дължима
от потребителя. Ако тази цена бъде запазена при последващо намаляване на
базовия лихвен индекс, то това би довело до несправедливо обогатяване на
търговеца за сметка на потребителя. Аналогичен е и случаят, при който след
сключване на договора базовият лихвен индекс намалява, но поради клаузата за
задължителен минимален размер на лихвения процент, цената на финансовата услуга
за потребителя не намалява съответно. В случая неравноправността на клаузата
произтича от липсата на реципрочност за намаляване на цената на услугата. Т.е., изводът е, че
клаузата в процесния договор кредит, в частта й, с
която е определен задължителен минимален праг на лихвения процент е
недействителна като неравноправна по смисъла на чл.146 ЗЗП. Следователно възнаградителната лихва за периода, изследван от ССЕ- 01.01.2010 г.- 24.11.2016 г., начислена съобразно минималния праг от
7,35%, без да е съобразено намаляването на пазарния индекс през този период,
възлизащо на разликата от 10662 евро, е била отнесена без основание за
погасяване на лихва по т.6.1 от договора. Независимо от това обаче, дори тази
сума да се отнесе за погасяване на главницата, то при неиздължена такава от
31006,41 евро, е недостатъчна за пълно погасяване на същата. Следователно,
възражението за изпълнение на договора поради погасяване на главницата по него,
е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за
забава на кредитора по смисъла на 95 ЗЗД, поради неоправдано неприемане на
предложеното му изпълнение. С помената по-горе молба 819-1234/15.08.2014 г. кредитополучателят Д.Т. само е
заявила желание за предсрочно погасяване на кредита, но е предложила
изпълнение. Не е имало пречка за длъжника да внесе сумите, посочени в отговора
на банката, без допълнително изискваната сума по друг договор, с което да
изпълни задължението си по процесния договор. Подобно плащане не се твърди да е
извършено.
В аспекта на казаното дотук,
налага се извод, че ответниците са неизправна страна в правоотношението поради
неизпълнение на задълженията им по договора в предвидените за това срокове
съобразно погасителния план.
Въпреки горното, исковете следва
да се отхвърлят, поради следното:
В
хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и това потестативно право следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита / съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В
разглеждания случай не се установява ответниците да са били уведомени от
кредитора преди подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 15915/2016 г. на ПРС.
Изпратените на 25.04.2016 г. нотариални покани и съдържащото се в тях изявление
на банката не са достигнали до адресатите, тъй като е налице нередовно връчване
по чл.47 ГПК. Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа,
съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за
предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване. По силата на чл.50 ЗННД при
връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37-58 ГПК. В разглеждания
случай от нотариуса е предприето залепване само на адреса, посочен в поканата.
В нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК / ред. ДВ бр.59/2007 г./ и с
оглед нормата на чл.19, ал.2 ЗННД нотариусът не е извършил справка за
регистрираните настоящ и постоянен адрес на лицата, респ.не е предприел
връчване на тези адреси. А установи се по делото, че към онзи момент и двамата ответници са имали друг настоящ адрес. Поради неспазване на
процедурата по връчване чрез залепване на уведомление не са били налице
предпоставките за прилагане на презумпцията на чл.47, ал.5 ГПК. Следователно, преди подаване на заявлението по
ч.гр.д.№ 15915/2016 г. на ПРС не са били осъществени фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, което налага
отхвърляне на така предявените искове.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от «ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.Драган Цанков № 37, представлявана от юрк.М.М.,
искове да се признаят за установени вземанията на банката към солидарните
длъжници Д.И.Т. с ЕГН ********** **** и М.Й.М. с ЕГН ********** ***,
представляващи сумата от 31 006,41 евро просрочена главница по Договор №
314-83 от 13.03.2008 г. за ипотечен кредит «ДОМЪТ», сумата от 4023,67 евро
просрочена договорна лихва за периода 26.05.2014 г.- 22.07.2016 г. вкл., сумата от 4145,22 евро просрочена наказателна
лихва за периода 25.03.2014 г.- 23.11.2016 г. вкл., сумата от 233,40 евро
комисионни, дължими за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и сумата от 264 лв. разноски
за връчване на нотариални покани, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 15915/2016 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: