№ 354
гр. Пазарджик , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200311 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Д. П., с ЕГН- **********, с адрес гр. В., ул. „***“
№ 17, против Наказателно постановление № 2020-340-01- №15 от 05.05.2020 г.
издадено от Началник РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.257 ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.64 ал.2 и ал.4 от ЗМВР е наложена
глоба в размер на 150 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния закон,
поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща
и процесуален представител. По делото не е депозирано писмено становище по
същество.
За въззиваемата страна- АНО, редовно призована не се явява законов или
процесуален представител. С изпращането на административнонаказателната преписка
е депозирано писмено становище, с което иска НП да се потвърди като
законосъобразно, за което се излагат доводи, а жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение.
1
Районният съд като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63
от ЗАНН прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 26.04.2020 г., около 04,30 часа, в
гр. В., на ул. „***“ № 17, след като му е разпоредено от мл. инспектор Д. М. да не
пуска силна музика на уредба след 23,00 часа до 08,00 часа, не е изпълнил устно
полицейски разпореждане.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.№
153950/26.04.2020 г., в негово присъствие, като му бил предявен. Нарушителят отказал
да подпише акта и да получи екземпляр от него, което било удостоверено надлежно с
подпис на свидетел. В акта няма вписани обяснения и възражения от нарушителя.
Въз основа на акта на 05.05.2020 г. било издадено и атакуваното НП.
Последното било връчено лично на жалбоподателя на 03.02.2021 г. Жалбата против
НП била подадена лично от санкционираното лице до съда чрез АНО, като била
входирана в деловодството на РУ- Септември на 08.02.2021 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Й.Б. и от писмените
доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че при извършената от съда цялостна
проверка за законосъобразност на НП, независимо от възраженията посочени в
жалбата, не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Последното е започнало със съставяне
на АУАН в съответствие със законовите изисквания. Актът е съставен в присъствието
на нарушителя след което му е бил предявен и му е предоставен екземпляр.
Нарушителят е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него, което е
удостоверено по надлежния ред. АУАН и НП са съставени в срока по чл.34 от ЗАНН и
от компетентни органи в кръга на правомощията им. При съставянето им спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени дата и място на извършване нарушението, както са
посочени и всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, като е
2
дадена и правилната правна квалификация съответстваща на описанието на
нарушението.
В описанието на нарушението и в двата акта е посочена дата, час и място на
извършване на нарушението- 26.04.2020 г. около 04,30 ч. в гр. В. на ул. „***“ № 17.
Посочено е, че на жалбоподателя му е било разпоредено устно от полицейски орган-
мл. инспектор Д. М. да не пуска силна музика на уредба след 23,00 часа до 08,00 часа,
както и това, че лицето не е изпълнило това разпореждане.
Поради това и съдът не споделя направеното възражение, че направеното в НП и
АУАН описание на нарушението било неясно. Да, вярно в НП е допусната техническа
грешка в изписване на едно от обстоятелствата елементи от фактическия състав на
нарушението, като е записано „разпореот“, но това не води до неяснота какво
нарушение се вменява на наказаното лице. Първо защото в АУАН е написано ясно
„разпоредено устно от мл. инспектор Д. М.“, а това е актът с който се повдига адм.
обвинение за първи път. На второ място от самия контекст в описанието- „след като му
е разпореот мл. инспектор Д. М. да не пуска силна музика…“ в НП също става ясно, че
при записването на посочената дума са пропуснати две наставки от думата
„разпоредено“ и предлога „от“ е слят с „разпоре“, но имайки предвид цялото описание
няма съмнение че АНО е имал предвид „разпоредено от“, така както е записано и в
АУАН. И на последно място самият жалбоподател в жалбата си продължава и пише
„същият не изпълнява устно полицейско разпореждане“, т.е. няма съмнение че
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, е разбрало, че не е
изпълнило полицейско разпореждане.
Съдът не споделя и възражението, че не ставало ясно на наказаното лице в какво
се изразявало устното полицейско разпореждане. И в АУАН, и в НП е посочено ясно
какво му е било разпоредено, а именно „да не пуска силна музика на уредба след 23,00
часа до 08,00 часа“. В този смисъл няма каквато и да е неяснота.
По-нататък, дадената правна квалификация на нарушението, а именно- чл.257
ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.64 ал.2 и ал.4 от ЗМВР, съответства на описанието на
нарушението. Първата правна норма разписва, че се налага глоба на лице, което не
изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 от
ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено. Разпоредбата на
чл.64 ал.2 от ЗМВР предвижда изключение относно формата на разпорежданията, а
именно че могат да бъдат и устни или чрез разбираеми за лицата действия, но само в
случаите, в които е невъзможно да се издадат писмено. Разпорежданията на
3
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето
му, съгласно чл.64 ал.4 от ЗМВР.
При това положение съдът не споделя направеното от жалбоподателя
възражение, че посочените в НП за нарушени норми на чл.64 ал.2 и ал.4 от ЗМВР не
съдържали правило за конкретно поведение, поради което и нарушаването им не
водело до извършване на нарушение, а непосочването на нарушената правна норма
водело до нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Първо следва да се каже, че посочената в НП за нарушена разпоредба чл.257 ал.1
от ЗМВР е не само санкционна такава, но съдържа в себе си и състава на нарушението,
а именно неизпълнение на полицейско разпореждане, направено от орган на МВР в
изпълнение на неговите функции. Другите две разпоредби поясняват кога полицейски
орган може да издава разпореждане и в каква форма се издава то (арг. чл.64 ал.2 и ал.4
от ЗМВР). Поради което и правилно е посочена нарушената норма със съответната
привръзка с останалите две разпоредби, които допълват и поясняват фактическия
състав на извършеното нарушение.
Съдът не споделя и другото направено възражение за допуснато СПН, а именно
че при изписване на данните за санкционираното лице био вписано и „точен адрес на
управление“. Да, това обстоятелство няма връзка със записаните данни за
самоличността на санкционираното лице и само по себе си съставлява процесуално
нарушение, но същото с нищо не нарушава правото на защита на санкционирания-
нито да разбере в какво е обвинен, нито срещу какво обвинение да се защитава, още по-
малко че именно той е лицето, на което се налага посоченото в НП наказание за
инкриминираното нарушение. Това е така, тъй като са посочените трите имена на
лицето и ЕГН, като последният е уникален и индивидуализира в пълна степен лицето, а
тези данни- имена и ЕГН са същите посочени в АУАН и съответстващи на посочените
в жалбата от самото лице данни.
Макар възражение в тази насока да няма, като изрично е поискано в жалбата
съдът да не разглежда НП по същество, съдът намира че следва да се произнесе в тази
насока. В този смисъл според настоящия съдебен състав от събраните доказателства
безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
От показанията на св. Й.Б.- съставителя на АУАН, стана ясно, че за
жалбоподателя процесната вечер и нощ са подавани няколко сигнала на тел. 112 за
силна музика от неговия дом, като първият е бил след 23,00 часа. На този сигнал са се
отзовали той и колегата му мл. инспектор Д. М. изпратени от ОДЧ като дежурен
автопатрул. Св. Б. поясни, че при пристигането си са чули силна музика от дома на
4
жалбоподателя, като при установяването му са му обяснили по какъв повод са в дома
му, разпоредили са му устно да намали музиката, защото нарушава спокойствието на
живущите наблизо и са му обяснили, че ако не го стори, че му бъдат съставени актове.
Отделно от това мл. инспектор М. съставил и писмен предупредителен протокол, с
който разпореждал на жалбоподателя да не пуска силна музика в дома си от 23,00 ч. до
08,00 ч. (л.9). Свидетелят посочи, че към 01,-02 часа отново са получили сигнал за
висока музика от дома на жалбоподателя и като отишли на място констатирали силна
музика. Тогава съставили акт на жалбоподателя за нарушение на НОР и инсп. М. го
предупредил отново да не пуска силна музика в дома си, като докато били там П. спрял
музиката. След това за трети път, около 04,30 часа пак отишли на същия адрес, от
където се чувала силна музика и поради тази причина бил вече съставен АУАН за
неизпълнение на полицейско разпореждане.
Съдът дава вяра на показанията на св. Б. не само защото са пълни, логични и
последователни, но и поради това, че съответстват на писмените доказателства по
делото- изготвената веднага след края на дежурството докладна записка, както и
съставения протокол за предупреждение (л. 8-9). Освен това тези показания не се
оборват от нито едно доказателство по делото, а и обстоятелствата, че е имало висока
музика и че е бил предупреден жалбоподателя да не пуска силна музика и въпреки това
предупреждение отново е пускал силна музика във време, когато по НОР е забранен
такъв шум, не се отричат и от самия жалбоподател (виж жалбата). Последният не е
възразил срещу така направените констатации от актосъставителя в АУАН, независимо
че не е длъжен да се брани веднага, но когато е имал тази възможност и не е вписал
никакво възражение, то това е първата индиция, че той е извършил вмененото му
нарушение и тя се подкрепя и от факта, че впоследствие не са подадени писмени
възражения срещу АУАН, нито такива са направени и при обжалването на НП. И
накрая макар св. Б. да е в служебни отношение с АНО, то това не го прави
автоматически заинтересован от изхода на делото. Това е така, тъй като няма нито едно
доказателство, че свидетелят е имал някакъв личен мотив да уличава жалбоподателя в
извършването на деяние, което той да не е реализирал в действителност.
Няма спор, че мл. инспектор Д. М. е полицейски орган, тъй като е служител в
РУ- Септември към ОДМВР- Пазарджик и че той е издал разпореждането в
изпълнение на функциите си по охрана на обществения ред. Няма спор и за това, че
освен писмено разпореждане е издал и няколко кратно устни разпореждания към
жалбоподателя да не пуска силна музика в посочения времеви диапазон, като дори му
е било разяснено, че при неизпълнение ще му бъдат съставени АУАН за нарушение на
полицейското разпореждане и за нарушаване на обществения ред.
Правилно счита съдът, жалбоподателя е санкциониран с глоба, която е в размер
5
надвишаваш минималния, а именно- 150 лева. АНО при определянето му е отчел
смекчаващите и отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства, както и
обществената опасност на нарушенията от този вид и на конкретно извършеното.
Вярно е, че нарушението е извършено за първи път, доколкото не са ангажирани
доказателства от АНО за това жалбоподателят и друг път да е наказват за нарушения от
този вид. Правилно обаче е отчетено, че в рамките на 5 часа и половина, за
жалбоподателя три пъти е подаван сигнал от съседи на тел. 112 за силна музика и трите
пъти полицейските служители са констатирали силна музика, като при първите два
пъти е бил предупреден да не пуска силна музика, освен устно и писмено, вторият път
ме у съставен и АУАН за нарушаване на нощната тишина по НОР, и въпреки това
жалбоподателят не се е съобразил с разпореденото му от полицейските служители и е
продължил да нарушава обществения ред и спокойствие. Това прави поведението му
морално и социално по-укоримо. А това пък от своя страна завишава степента на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение и на дееца, особено
предвид и поведението у към полицейските служители, към които не е проявил
нужния респект и уважение като органи на реда. Поради всичко това и съдът счита, че
размерът на наложената глоба е правилно определен като същият съответства на
целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе издаденото НП се явява законосъобразно и
следва да се потвърди.
По тези съображения Районен съд Пазарджик, в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2020-340-01- №15 от
05.05.2020 г. издадено от Началник РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с
което на Б. Д. П., с ЕГН- **********, с адрес гр. В., ул. „***“ № 17, за нарушение на
чл.257 ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.64 ал.2 и ал.4 от ЗМВР е наложена глоба в размер на
150 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Пазарджик в
14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6