О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
15.10.2020г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 15 октомври 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2317 по описа за 2020 година:
Съдът счита,
че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде
възможност на ищците да водят двама свидетели в съдебно заседание, при режим на
довеждане.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото
дело копие от пр. пр. № 2623/2018г. по описа на ОП – Стара Загора, ДП №
1228-зм-216/2018г. по описа на ОД на МВР
– Стара Загора и НОХД № 98/2020г. по описа на ОС – Стара Загора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи.
Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от
страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че
при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищците Б.И.Т., действаща
чрез своята майка и законен представител Б.Д.Х. и А.К.А., действащ чрез своята
майка и законен представител И.Д.А. твърдят в исковата си молба, че настоящите
искове се предявявали пред PC - Стара Загора, с оглед родовата и
местната подсъдност на спора, предвид местонастъпването на застрахователното
събитие, съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК. От Препис-извлечение от
акт за смърт от 20.12.2018г., издаден от Община Стара Загора въз основа на акт
за смърт № 1998 от 13.11.2018г., съставен в гр. Стара Загора, било видно, че
Димитър Христов Иванов починал на 13.11.2018г.
От
Удостоверение за наследници с изх. № 6776 от 20.12.2018г., издадено от Община
Стара Загора, било видно, че Б.Д.Х. и И.Д.А. били дъщери на починалия Димитър
Христов Иванов. От Удостоверение за раждане № ********** от 26.09.2016г.,
издадено от Община Стара Загора въз основа на акт за раждане № 1975 от
26.09.2016г., съставен в гр. Стара Загора, се установявало, че малолетната ищца
Б.И.Т. била дъщеря на Б.Д.Х..
От
Удостоверение за раждане № ********** от 19.01.2015г., издадено от Община Стара
Загора въз основа на акт зараждане №0108 от 19.01.2015г., съставен в гр. Стара
Загора, се установявало, че малолетният ищец А.К.А. бил син на И.Д.А.. Така, от
представените документи било видно, че двамата малолетни ищци били внуци на
починалия Димитър Христов Иванов и били активно легитимирани да предявят иск за
получаване на застрахователно обезщетение. На 13.11.2018г., около 07:50 часа, в
светлата част на денонощието, по път 1-5, в района на км.235+800, в западната
лента, в посока север (към гр. Стара Загора), на хоризонтален, прав пътен
участък, при сухо асфалтово покритие и без неравности по пътното платно, със
скорост около 60 км/ч се движил л. а. „Мерцедес 230 Е“, с peг. № СТ 5298 СР, управляван от водача
Димитър Христов Иванов.
В
автомобила пътувал и Руси Иванов Запрянов, с ЕГН: **********. На описания участък
от пътя л.а. „Мерцедес“ бил ударен в задната дясна част от попътно движещия се
в същата пътна лента в посока север л. а. „БМВ 530 ХД“, с peг. № СТ 2626 ВС, управляван от водача М.Г.Г.,
с ЕГН: **********. Л.а. „БМВ“ се движил със скорост около 113.8 км/ч. В
резултат на удара л.а. „Мерцедес“ се отклонил вдясно по посоката си на движение
и се ударил в крайпътно дърво, източно от пътното платно, като останал обърнат
извън платното.
Вследствие
на инцидента водачът на л.а. „Мерцедес“ и дядо на ищците загинал на място, а
пътникът получил комоцио и травми на корема, таза и лявата раменна става.
Според
Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получели обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и
Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпяло от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай били справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъждало при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.
Ищците
и починалият им дядо били изключително близки. Между същите съществували
чувства на обич и привързаност, дядото се грижил за своите внуци като за свои
деца и помагал при отглеждането им. Починалият ежедневно обгрижвал своите
внуци, играел си с тях и ги дарявал с любовта си.
Децата
Б.Т. и А.А. обичали дядо си и изключително много му се радвали, когато го
видели и когато си играели с него. Починалият обожавал внуците си и
непрекъснато се търсели един друг. Прекарвал всяка минута от свободното си
време в грижа за внуците. Поради което децата били изключително привързани към
своя дядо. Една от първите думички, които казало всяко от децата, била именно
„дядо“, поради честите контакти на внуците с техният дядо. Това било
нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Съществувала
особена и изключителна връзка на привързаност в семейството, всички се грижили
един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно
разбираемо било, че внезапният инцидент, при който починал Димитър Иванов, дал
своето отражение и децата чувствали липсата на своя дядо, а за в бъдеще щяло да
се отрази липсата и върху живота на неговите внуци Б.Т. и А.А.. Децата щели да
бъдат лишени от грижите, чистата любов и привързаност на един дядо към неговите
внуци, щели да бъдат лишени от финансовата подкрепа и ценни съвети и житейски
уроци, които би им предал техният дядо.
Предвид
изложеното и тъй като ищците не получавали каквито и да било обезщетения във
връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за
малолетните ищци, действащи чрез своите родители и законни представители, било
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
От
съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно,
че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС л. а. „БМВ 530 ХД“, с peг. № СТ 2626 ВС, управлявано от виновния
водач М.Г., нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Такава била сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД по застрахователна полица № BG/11/118000929746,
валидна от 11.04.2018г. до 10.04.2019г., но същата била прекратена на
26.10.2018г. Последната сключена за автомобила застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите била със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по застрахователна полица № BG/23/118003230392,
валидна от 16:40 часа на 13.11.2018г. (а ПТП настъпило около 07:50 часа на
13.11.2018г.) до 12.11.2019г., прекратена на 28.02.2019г.
За
станалото ПТП били образувани пр.пр. № 2623/2018г. по описа на ОП - Стара
Загора и ДП № 1228-зм-216/2018г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора. За
извършеното деяние виновният водач М.Г.Г. бил предаден на съд, като било
образувано НОХД № 98/2020г. по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда № 15 от
21.05.2020г., постановена по НОХД № 98/2020г. по описа на ОС - Стара Загора,
влязла в законна сила на 06.06.2020г., подсъдимият М.Г. бил признат за виновен
в това, че на 13.11.2018г., в гр. Стара Загора, на път 1-5, км.235+800, при
управление на МПС - л.а. „БМВ 530 ХД“, с peг. № СТ 2626 ВС, в нарушение на правилата
за движение: чл.20, ал. 1 от ЗДвП - водачите били длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и чл.21, ал.1 от ЗДвП
- при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно средство
категория „В“ било забранено да превишава 50 км/ч в населено място, като
управлявал автомобила със скорост от 113.8 км/ч, в резултат на което причинил
по непредпазливост смъртта на Димитър Христов Иванов, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1, вр. С чл.58а, ал.1 от НК на
подсъдимия било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години
и осем месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното
наказание било отложено за срок от пет години, считано от влизане в сила на
присъдата. На основание чл.343г от НК подсъдимият М.Г. бил лишен и от право да
управлява МПС, за срок от пет години и осем месеца, считано от влизане в сила
на присъдата.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за
гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно
това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното
деяние било извършено виновно от делинквента.
От
Протокола за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, от раздела Статичен
оглед на местопроизшествието, т.2. Разположение на ПТС, пострадалите, следите и
намерените веществени доказателства на местопроизшествието, б. „В“ Описание на
труповете, намерени на местопроизшествието, се установявала, че при извършения
оглед на процесното ПТП тялото на починалия водач на л.а. „Мерцедес“ - Димитър
Христов Иванов, било намерено висящо на поставен предпазен колан.
От
изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза на
труп №226/2018г. се установявало, че в резултат на процесното ПТП дядото на
ищците получил следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна и лицева травма
-
многофрагментно счупване на черепния покрив и основа; контузия на мозъка с
разкъсване на твърдата и меката мозъчна обвивка; счупвания на лицеви и носни
кости; счупване на горната и долната челюст; разкъсно-контузни рани по лицето;
охлузвания по лицето. Гръдна травма - счупване на
ребра в двете гръдни половини; счупване на гръдната кост; контузия на белия
дроб; хемоторакс (наличие на свободно изляла се кръв в гръдната кухина) 800 мл;
контузия на сърцето; охлузвания и кръвонасядания по предната повърхност на
гръдния кош. Коремна травма - разкъсване
на капсулата на черния дроб; свободно изляла се кръв в коремната кухина 300 мл;
охлузване и кръвонасядане по предната коремна стена. Охлузвания и кръвонасядания
по двете ръце. Вещото лице сочило, че смъртта на Димитър Христов Иванов била в
резултат на тежка черепно-мозъчна и лицева травма, несъвместима с живота, като
неминуема роля в генезата на смъртта оказали и тежката гръдна и коремна травми.
Според СМЕ установените и описани травматични увреждания добре отговаряли да
били от удари с или върху твърди предмети и можели да се получат при станало
ПТП от удари в изпъкналите части и детайли в купето на катастрофирал автомобил
с тежки деформации. Сочило се, че всички установени травматични увреждания били
прижизнени, както и че смъртта настъпила сравнително бързо и била неизбежна.
Предвид
изискванията на чл.519, ал. 1, т. 1, вр. с чл.557, ал. 1, т.2, б. „а“, вр. с
чл.558 от КЗ, малолетните ищци Б.Т. и А.А. отправили до Гаранционен фонд
писмени застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени
вреди с писмо, изпратено на 09.01.2019г., получено на 10.01.2019г. (видно от
Известие за доставяне № ИД PS 6000 01BPV4 N). Образувани
били Щета № 19-210017 от 10.01.2019г. за неимуществени вреди във връзка с
претенция с вх. №24-01-26 от 10.01.2019г. на Б.Т. чрез нейната майка и законен
представител Б.Х., както и Щета № 19-210019 от 10.01.2019г. за неимуществени
вреди във връзка с претенция с вх. №24-01-28 от 10.01.2019г. на А.А. чрез
неговата майка и законен представител И.А.. След проведена между страните
кореспонденция, при която ответникът изисквал предоставяне на допълнителни документи,
такива му били изпратени, но въпреки това в предвидения от закона 3-месечен
срок не постъпил отговор от страна на Гаранционен фонд, с който да бъдели
уважени претенциите на ищците или пък да им бъдело отказано изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди.
Предвид
липсата на отговор от Гаранционен фонд в законоустановения срок и предвид
факта, че към датата на подаване на исковата молба в съда ищците не получили
каквото и да било обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП, настъпило на 13.11.2018г., при което загинал дядо
им Димитър Христов Иванов, за ищците бил налице правен интерес от завеждане на
настоящите искове за репариране на причинените им неимуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС, което
към датата и часа на произшествието не било със сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно
изискванията на закона било проведено първо необходимото рекламационно производство
пред Гаранционен фонд и тъй като не било налице произнасяне по предявените
претенции в предвидения в закона срок, за ищците възниквало правото да предявят
своите претенции пред съда, което обуславяло и пасивната процесуалноправна
легитимация на ответника, който бил отговорен да репарира понесените от ищците
вреди.
Вследствие
на противоправното си поведение, водачът М.Г.Г. причинил на ищците вреда -
изгубили много близък за тях човек - своя дядо. Инцидентът белязал завинаги
живота на ищците, лишавайки ги от обичта, подкрепата и грижите на дядо им
Димитър Иванов.
Безспорно,
претендираните от ищците неимуществени вреди - душевни болки и страдания, били
в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 13.11.2018г.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисквало да се определи точен паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които били
претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.
Размерът
на иска зависел винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай
се установявали като се вземели предвид характерът на деянието, степента на увреждане,
степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи
обстоятелства.
От
друга страна, в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по
справедливост“ винаги намирало отражение обществената оценка за значението на
засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължало за конкретни и
доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца.
Предвид
изложеното по-горе, счита, че претендираните от ищците Б.И.Т. и А.К.А. - малолетни,
действащи чрез своите родители и законни представители, обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
13.11.2018г., при което починал дядо им - Димитър Христов Иванов, били
справедливи, като се имало предвид преживените от децата болки и страдания от
внезапната загуба на толкова близък за тях човек, с оглед младата им възраст и
дългото време, през което занапред щели да бъдат лишени от любовта и грижите на
своя дядо.
Претендираните
размери на обезщетенията били справедливи и с оглед на трайната съдебна
практика по подобни казуси, поради което предявените искове следвало да бъдат
уважени изцяло.
На
основание чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следвало да
заплати и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от
датата на предявяване на писмени застрахователни претенции от увредените лица —
10.01.2019г., до окончателното изплащане на сумите.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от
изпълнителните директори г-н Борислав Михайлов и г-н Стефан Стоилков да заплати
на Б.И.Т.,
ЕГН: **********, в
качеството й на внучка на загиналия при ПТП на 13.11.2018г. ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ИВАНОВ, ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора, действаща чрез своята майка
и законен представител Б.Д.Х., ЕГН: **********, двете с
постоянен адрес: ***, сумата от 20000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от малолетната ищца неимуществени
вреди — болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2018г., при
което починал дядо й - Димитър Христов Иванов, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.01.2019г. — датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от
изпълнителните директори г-н Борислав Михайлов и г-н Стефан Стоилков да заплати
на А.К.А.,
ЕГН: **********, в качеството
му на внук на загиналия при ПТП на 13.11.2018г. ДИМИТЪР ХРИСТОВ ИВАНОВ, ЕГН: **********,
б.ж. на гр. Стара Загора, действащ чрез своята майка и законен представител И.Д.А., ЕГН: **********,
двамата
с постоянен адрес: ***, сумата от 20000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от малолетния ищец неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2018г., при
което е починал дядо му - Димитър Христов Иванов, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.01.2019г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
Моли
съда да им присъди и сторените от тях съдебни и деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат.
Моли
съда присъдените на ищците суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.39
от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN:
***, с
титуляр адв. Ж.С.З., каквото право било дадено на пълномощника с представените
адвокатски пълномощни.
В
определения от съда срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество
„Гаранционен фонд”, в който заявява, че оспорва претенцията от по 20000 лева за
всеки от ищците по размер, като счита същата за прекомерно завишена, не отговаряща
на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна
практика към датата на ПТП - 13.11.2018г. По отношение страданията от загуба на
дядо следвало да се има предвид, че липсвали представени към исковата молба доказателства удостоверяващи, житейски обстоятелства и
ситуации, които станали причина между починалия и ищците да се породила особена
близост, както и че същите понесли морални болки и страдания от загубата с
продължително проявление във времето, които в достатъчна степен обосновавали
основание за търсеното обезщетение.
Звучали
изключително нелепо твърденията на малолетните ищци - Б. на 2г. и А. на 3г. към
датата на смъртта на дядо им, че „Децата ще бъдат лишени от
грижите, чистата любов и привързаност на един дядо към неговите внуци, ще бъдат
лишени от финансова подкрепа и ценни съвети и житейски уроци, които би им дал
техния дядо...!“ Тези деца даже нямало да си спомнят за дядо им, предвид
възрастта им. Видно от Исковата молба - „Това е нормалното да са имали чести
контакти, житейско оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.“,
т.е. противното би било изключение от нормалните житейски отношения.
Налице
било промяна в законодателната рамка на страната, конкретно в Кодекса за застраховането
§ 96. (1) До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.
493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата
по чл. 493а, ал. 4 се определяли в
размер до 5000 лева, в това число братя и сестри, баби, дядовци, внуци и
внучки.
Моли
съда да има предвид, че вече е налице проект на Методиката за обезщетенията на
интернет страницата на ГФ, която предстояло да бъде приета след общественото
обсъждане.
Относно
поисканият разпит на двама свидетели за установяване на претърпени болки и
страдания счита, че при липсата на дори едно писмено доказателство относно
продължителност и интензивност на претърпени болки и страдания, не можело да
бъде проверена по никакъв начин достоверността на гласните доказателства, и възразява
против тяхното събиране. Още повече, че ищците били малолетни и били на 2 и 3
годинки към датата на смъртта и не говорили.
Оспорва
изцяло претенцията за лихва от датата на предявяване на претенцията към ГФ, тъй
като Фондът въобще не изпадал в забава. УС на ГФ се произнесъл в нормативно
определения тримесечен срок по КЗ при липсата на установяващи основанието на
претенцията доказателства, поради което не дължали лихви за забава до датата на
завеждане на исковата молба в съда.
В
определения от съда срок не е постъпил писмен отговор от третото
лице – помагач на ответника М.Г.Г..
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК
разпределя доказателствената тежест, както следва:
По
иска по чл. 557 ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ във вр. чл.558 ал.5 от КЗ в тежест на ищците е да докажат при
условията на пълно и главно доказване, претърпените от тях вреди /характера им
и размера на претендираното обезщетение за тях/, противоправното поведение на
водача на МПС - то, причинната връзка между вредите и деянието, както и липсата
на валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
към датата на увреждането, поради което се изисква отговорност на ответника. Тъй като в случая е налице влязла в сила присъда на
наказателния съд, същата е задължителна за
гражданския съд относно авторството на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК. С оглед на това
ищецът следва да докаже единствено наличието на вреди и причинната връзка. Що
касае иска за обезщетение за забава (чл.86, ал.1 ЗЗД) – в тежест на ищеца е да
докаже настъпването и датата на изискуемостта на главното вземане.
В
тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Констативен протокол за ПТП от 13.11.2018г.; Протокол за оглед на
пътно-транспортно местопроизшествие от 13.11.2018г.; Албум с 48 снимки;
Препис-извлечение от Акт за смърт от 20.12.2018г.; Удостоверение за наследници
с изх. № 6776/20.12.2018г.; Удостоверение за раждане № 1975 от 26.09.2016г.;
Удостоверение за раждане № 0108 от 19.01.2015г.; Присъда № 15 от 21.05.2020г.
по описа на ОС – Стара Загора; Справка
от електронен сайт за наличие на застраховка към 13.11.2018г.; Молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от Б.И.Т. от 09.01.2019г.; Молба за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от А.К.А. от
09.01.2019г.; Известие за доставяне от 10.01.2019г.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адв. Ж.З. и адв. С.М..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да
водят двама свидетели в съдебно заседание, при режим на довеждане.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото дело пр. пр. № 2623/2018г. по описа на ОП – Стара Загора, ДП №
1228-зм-216/2018г. по описа на ОД на МВР
– Стара Загора и НОХД № 98/2020Г. по описа на ОС – Стара Загора.
УКАЗВА на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 24.11.2020г. от 10.05часа, за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: