РЕШЕНИЕ
№ ……….......
гр.София, 08.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря
Ива
Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16401 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
подадена от Х.С. ЕООД, с която против Народното събрание на Република Б. и
Република Б. са предявени при условията на евентуалност осъдителни искове за
ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата и солидарно заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 341128.77 лв.,
представляваща удържана от ищеца 20% такса за производство на ел.енергия през
периода 01.01.2014 г.-09.08.2014 г., ведно със законната лихва от 31.01.2014 г.
до 30.12.2016 г. в размер на 90086.88 лв. Претендира законна лихва от подаване
на исковата молба до окончателно погасяване на задълженията.
Претендира заплащане на сумите
на следните основания:
- като обезщетение за вреди,
поради съществено нарушение правото на Европейския съюз /ЕС/ под формата на
възпиращо въздействие върху инвеститорите, с което е нарушено правото на
свободно движение на капитали; поради нарушение на свободата на конкуренцията,
чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия –
производители на ел.енергия в сравнение с други, третирани в по-неблагоприятен
аспект, чрез създаването на финансови утежнения спрямо втората група;
недопустимо ограничаване свободата на движение на капитали в нарушение на чл.63
от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ и др. подробно изложени
в искова молба;
- като заплатена без основание,
съответно на отпаднало правно основание сума, с която ответника се е обогатил
неоснователно въз основа на нормативна уредба /§6, т.2 и т.3 от ЗР към ЗДБ на
РБ за 2014 г. – чл.35а, чл.35б, чл.35 в и чл.73 от ЗЕВИ/ с правно действие от
01.01.2014 г., обявена впоследствие за противоконституционна с Решение №
13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. на Конституционния съд.
В искова молба и допълнително
уточнение ищецът излага твърдения, че има качеството на производител на
ел.енергия от възобновяеми източници /ВЕИ/ и е собственик на фотоволтаична
централа, която е въведена в експлоатация на 10.06.2011 г. Поддържа твърдения,
че в това качество бил сключил с ЕВН Б. Е. АД договор за изкупуване на
ел.енергия от 29.04.2011 г. и договор за присъединяване от 09.12.2010 г., като
извършва продажба на ел.енергия от възобновяем източник по преференциална цена.
Поддържа, че в началото на 2014 г. била въведена такса /20 процентна/
посредством цитираните нормативни разпоредби, която породила действие, считано
от 01.01.2014 г. и била удържана директно от производителите на ел. енергия от
ВЕИ. С Решение № 13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. на
Конституционния съд нормите, които я въвеждат и уреждат били обявени за
противоконституционни по изложени мотиви. Въпреки уредбата на чл.22, ал.4 от
ЗКС възникналите правни последици от акта обявен за противоконституционен не
били уредени от органа, който го е издал. В срок от два месеца от влизане в
сила на Решението на КС, Народното събрание не уредило възникналите правни
последици от обявения за противоконституционен акт.
Излага правни и фактически
доводи за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за
причинените му имуществени вреди във връзка с принципа за лоялно
сътрудничество, задължителен за всички органи на държави членки закрепен в чл.4,
§3 от ДЕС. Излага практика на СЕС в подкрепа на тезата си.
Излага правни доводи,че
съобразно принципа за равностойност всички национални процесуални норми следва
да се прилагат еднакво към жалбите/исковете основаващи се на нарушение на
правото на Съюза и към жалбите/исковете основани на нарушение на вътрешното
право;
Според принципа на процесуална
самостоятелност, редът и условията които правните субекти черпят от правото на
Съюза следва да бъдат уредени от вътрешния правов ред на всяка държава –
членка, при положение че не са по-неблагоприятни от правилата уреждащи сходни
вътрешноправни положения /принцип на равностойност/ и не правят на практика
невъзможно или прекомерно трудно упражняване правата предоставени от правния
ред на Съюза /принцип на ефективност/
В допълнителна молба от
15.02.2017 г. излага твърдения, фактически и правни доводи за обосноваване и
формулиране на претенциите към ответника Република Б..
В срока за отговор ответниците
представят писмени отговори.
В срока за писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът Република Б. изразява следното становище по исковете: Оспорва
исковете, като недопустими с възражения за неподведомственост на спора на общия
граждански съд. Излага правни и фактически доводи, че компетентен да разгледа
спора е административния съд доколкото предмет на спора е правоотношение
възникнало между държавата, като публичноправен субект и финансово задълженото
лице, т.е. същите са израз на власт и подчинение, а не на равнопоставеност
между субектите. Обосновава становището си с твърдения, че таксата, предмет на
цитираната правна уредба представлява публично държавно вземане по см. на
чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, поради което правилата на непозволено увреждане,
респ. неоснователно обогатяване са неприложими в случая. Излага правни доводи в
тази насока.
Изразява становище, че
компетентен да се произнесе по искането за ангажиране на извъндоговорната
отговорност на държавата /обективна и безвиновна/ за нарушение на норми от
общностното законодателство е административния съд, а не общия граждански съд.
Оспорва, като недопустими
претенциите срещу законодателния орган /Народното събрание/, доколкото
вътрешната национална уредба не предвижда такъв ред, а уредбата на общите
правила на чл.49 ЗЗД е неприложима в случая.
Не оспорва, че цитираните
норми, обявени за противоконституционни с цитираното Решение на КС са били
приети от 42-то Народното събрание. Излага правни доводи, че решението на КС
има действие занапред, като нормите не се прилагат от деня на влизане на
решението в сила /три дни след обнародването му/. До този момент законовия акт
е в сила и страните са обвързани от правното му действие. Поради това, според
ответника, не е налице обратно действие на Решението на КС и последното
обуславя недопустимост на претенции, които целят въвеждане на ретроактивно
действие на решението с оглед противоречието с чл.151, ал.2, изр. 3 от КРБ.
Поради така изложените правни и
фактически доводи, отправя искане за прекратяване на производството, като
недопустимо.
При условията на евентуалност оспорва
исковете, като неоснователни. Излага подробни правни и фактически доводи в тази
насока. Към момента на заплащане на таксата е било налице валидно правно
основание, което е действало до влизане в сила на постановеното от КС решение.
Последното има действие занапред, като указаното в разпоредбата на чл.22, ал.4
ЗКС и чл.88, ал.4 от ПОДНС /чл.90, ал.4 от ПОДНС/ по тълкуване на ответника не
представлява абсолютен императив с оглед дейността на законодателния орган.
Предвиденото в посочената законова норма правомощие не представлява, според
ответника, възложено задължение на НС да приеме акт с обратно на обявения за
противоконституционен закон значение. В случая предоставеното правомощие на НС
не означава, че удържаните такси следва да бъдат възстановени. Оспорва, като
процесуално недопустими исковете по чл.7 КРБ, по чл.49 ЗЗД, като излага
възражения за липса на надлежна процесуална легитимация; липса на възлагане.
При условията на евентуалност оспорва исковете, като неоснователни. Прави
възражение, че в случая не е налице и нарушение на норми от общностното право.
Оспорва исковете по чл.55 и чл.59 ЗЗД като неоснователни и излага правни и
фактически доводи за това.
В срока за писмен отговор по
чл.131 ГПК ответникът Народното събрание на Република Б. изразява следното
становище по исковете: Оспорва исковете, като недопустими с възражения за
пасивната процесуалноправна и материалноправна легитимация на ответника
Народното събрание на Република Б.. При условията на евентуалност оспорва
исковете, като неоснователни с излагане на подробни правни и фактически доводи.
Не оспорва, че цитираните норми, обявени за противоконституционни с цитираното
Решение на КС са били приети от 42-то Народното събрание. Излага правни доводи,
че решението на КС има действие занапред, като нормите не се прилагат от деня
на влизане на решението в сила /три дни след обнародването му/. До този момент
законовия акт е в сила и страните са обвързани от правното му действие. Поради
това, според ответника, не е налице обратно действие на Решението на КС и
последното обуславя неоснователност на претенциите за връщане на сумите събрани
като такса от ищеца. Последните били дължими на валидно основание. Обосновава
легитимната цел, която държавата е целяла с въвеждане на таксата във връзка с
необходимостта от регулиране на пазара на ВЕИ. Оспорва твърденията и правните
доводи на ищеца за нарушение на общностното законодателство, като излага
фактически и правни доводи.
С определение от 30.05.2018 г.
производството е прекратено по отношение на ответника Народното събрание на
Република Б. поради оттегляне на исковете в тази част.
С молба от 02.11.2017 г. ищецът
уточнява предявените претенции.
Съдът като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят и се
установява от събраните писмени документи, че Х.С. ЕООД има качеството на производител на ел.енергия
от възобновяеми източници /ВЕИ/ и е собственик на фотоволтаична централа, която
е въведена в експлоатация на 10.06.2011 г. /разрешение за ползване №
ДК-07-ЮИР-130/10.06.2011 г./, находяща се в УПИ ІІ-20121, масив 20, местност
„Бимбала“, землище на село Челник, община Тунджа, гр.Ямбол.
Установява се, че в това качество Х.С.
ЕООД сключил с ЕВН Б. Е. АД договор за изкупуване на ел.енергия от 29.04.2011
г. и договор за присъединяване от 09.12.2010 г.
Не е спорно, че с договора Х.С. ЕООД, като продавач и ЕВН Б. Е. АД,
като купувач, договорили, че първият произвежда електрическа енергия от
възобновяеми източници - чрез фотоволтаичната електрическа централа, а вторият
изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от
продавача електрическа енергия, което има сертификат по реда на Наредбата за
издаване на сертификати за произход на ел.енергия, произведена от ВЕИ
/възобновяеми енергийни източници/ с изключение на ползваните от продавача
количества за собствени нужди, собствено потребление и снабдяване на свои
клонове, предприятия и обекти или продаваните по свободно договорени цени –
чл.16, ал.1 от действащия към този момент Закон за възобновяемите и
алтернативните енергийни източници и биогоривата (обн., ДВ, бр. 49 от 2007 г.; отм.
ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г. г.).
Чрез приетите по делото 8 броя
фактури, издадени в периода м.януари 2014 г. /01.01.2014 г./ –
м.август 2014 г. /09.08.2014 г./, както следва: Фактури № № 38/31.01.2014 г.,
№ 39/28.02.2014 г., № 40/31.03.2014 г., № 55/30.04.2014 г., № 56/31.05.2014 г.,
№ 57/30.06.2014 г., № 58/31.07.2014 г. и № 59/31.08.2014 г., издадени от „Х.С."ЕООД
на „ЕВН Б. Е." ЕАД и констатациите на експерта по ССчЕ се установява, че „ЕВН
Б. Е." ЕАД е удържал такси в размер на 20% на основание чл.35а, ал.2 от
ЗЕВИ (Закон за енергията от възобновяеми източници) общо в размер на 341128.77
лева.
Чрез приетата в производството
ССчЕ се установява, че удържаните такси са преведени от „ЕВН Б. Е." ЕАД по
сметка на ДКЕВР при Българска народна банка, съгласно подадена тримесечна
справка до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, като
във всяко от плащанията са включени всички удържани такси от производителите на
енергия от възобновяеми източници по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ. Според констатациите
преводите са били извършени на 15.04.2014 г., на 15.07.2014 г. и на 15.10.2015
г.
Установява се, че за времето от
13.02.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба 29.12.2016 г. законната
лихва върху сумата 341128.77 лева е в размер на 88461.45 лева.
На 04.12.2013 г. са приети § 6,
т.2 и т.3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на
Република Б. за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б,
ал. 1, 2, 3 и 4, чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 в Закона за
възобновяемите енергийни източници /ЗЕВИ/. Съгласно приетата разпоредба на чл.
35а ЗЕВИ / обн. ДВ.
бр.35 от 3 Май 2011г., в сила от 03.05.2011 г./ от производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на
20 % от преференциалната цена (без ДДС) на количеството изкупена електрическа
енергия от обществения доставчик/крайните снабдители. Задължени за заплащане на
таксата са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева
енергия.
Именно въз основа на тези
разпоредби в периода м.януари 2014 г. – м.август 2014 г. – 09.08.2014
г. от ищеца е била удържана такса в размер общо на 341128.77 лева,
която такса е била удържана от цената на произведената електрическа енергия от
купувача „ЕВН Б. Е." ЕАД.
С Решение № 13 от 31.06.2014
г. по конституционно дело от 2014 г. /обн. ДВ. бр. 65 от 6 август 2014 г. /, са
обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с
които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал.
1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми
източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.).
Установява се от представените
доказателства, че удържаните такси за посочения период са били внесени от „ЕВН Б.
Е." ЕАД по сметка на ДКЕВР - в държавния бюджет съгласно разпоредбите на
чл. 35б, ал. 1-4 ЗЕВИ.
При тези ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск
срещу Държавата, представлявана от М.НА Ф.е процесуално допустим - налице са
активно и пасивно легитимирани страни /надлежен процесуален субституент/,
правен интерес от предявяване на иска, като правото на иск е редовно упражнено.
Решаващият съдебен състав не
споделя и възражението на ответника Държавата, представлявана от М.НА Ф.за
процесуална недопустимост на заявените искове с оглед тяхната неподведомственост
на гражданските съдилища. Като вредоносно поведение в исковата молба са
наведени оплаквания за нарушения на правото на ЕС. Съобразно практиката на ВКС,
която се споделя от настоящия съдебен състав /определение от 29.05.2015 г. по
ч.гр. д. 2638/2015 г. на ВКС, определение 895/15.12.2014 г. по ч.гр. д.
6936/2014 г. на ВКС, определение 742/13.10.2014 г. по ч.гр. д. 5651/2014 г. на
ВКС, определение 5/12.02.2015 г. на Смесен състав на ВКС и ВАС по адм. д.
65/2014 г./ тези спорове са подсъдни на гражданските съдилища и подлежат на
разглеждане по общия ред, с оглед липсата на предвидена хипотеза, попадаща в
приложното поле на специалния закон - ЗОДОВ. По отношение другото възражение,
касаещо приложим ред по ДОПК, изключващ подведомствеността на общите съдилища.
Безспорно е, че 20%-тната такса е задължение с публичноправен характер. Вярно
е, че в чл. 129 от ДОПК е предвиден ред за възстановяване или прихващане на
недължимо платени публични задължения, но задължения от типа на процесното не
попадат в обхвата на цитираната по-горе разпоредба. На следващо място
настоящият съдебен състав намира, че следва да преценява допустимостта на
заявения иск с оглед наведените от ищеца твърдения, а не да интерпретира същите
по свое усмотрение. Ищецът не претендира възстановяване на недължимо платено
публично задължение, а претендира репарация на вреди от противоправно поведение
на държавен орган т.е. твърдения, субсумирани под фактическия състав на чл. 49
от ЗЗД респ. неправомерно разместване на имуществени блага между патримониумите
на два правни субекта, което разместване с оглед указанията, дадени с ППВС №
1/28.05.1978 г. се урежда от института на неоснователното обогатяване. Поради
което исковете са допустими на общо основание. Не на последно място
допустимостта на исковете е установена и с оглед практиката на ВКС -
определение № 634/12.12.2017 г. по ч.т.д. № 2496/2017 г. на ВКС, І т.о.;
определение № 796/20.12.2017 г. по ч.т.д. № 2206/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.;
определение № 86/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 3001/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 157/2.03.2018 г. по ч.т.д. № 432/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., и др.
Относно предпочетения иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 във вр. чл. 4, § 3 ДЕС с чл. 7 от Конституцията на Република Б.:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД
е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината
на натовареното с извършването й лице. Същата има обективен и безвиновен
характер. За да се ангажира тази отговорност на ответника, е необходимо да са
налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от
което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените имуществени вреди,
които са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице
при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи
следва да са кумулативно дадени. По силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД само вината
на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното. Не е спорно
между страните, че процесната по делото сума е заплатена от ищеца по сметка на
КЕВР, а това се установява и от събраните доказателства и констатациите на ССчЕ.
Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че сумата съставлява
въведената с нормата на чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ 20% такса. Разпоредбата е действала
в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., с оглед последващото й обявяване
за противоконституционна с решение № 13 по к.д. 1/2014 г. на КС на Република Б.,
влязло в сила на 10.08.2014 г. по арг. на чл. 14, ал. 3 от ЗКС. На решенията на
Конституционния съд не е придадено ретроактивно действие, а същите имат
действие занапред по арг. на чл.151, ал. 2 от Конституцията на Република Б..
Периодът от време, за което ищецът претендира обезвреда за причинените му вреди
като времеви отрязък съвпада с периода, през който тази разпоредба е действала
т.е. била е част от обективното българско законодателство. Законодателната
дейност е правомерна такава респ. законите са задължителни за всички правни
субекти, поради което не е налице противоправно поведение от страна на
ответниците за процесния по делото период с оглед твърденията за противоречие с
Конституцията. До момента на влизане в сила на Решение № 13/31.07.2014 г. на
КС, т. 2 и т. 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г., са били приложими
норми, валидни и обвързващи адресатите на нормата.
Като вредоносно поведение
ищецът е изтъкнал и нарушение на нормата, въвеждаща процесната такса с правото
на ЕС - чл. 63 от ДФЕС, чл. 107 от ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО, Директива
2009/72/ЕО. Нарушената правна норма на ЕС, на която се позовава страната следва
да има за предмет предоставяне на права на ищеца като частноправен субект и
това нарушение следва да е достатъчно съществено. Разпоредбата на чл. 63 от
ДФЕС установява забрана ограниченията при движение на капитала. В тази връзка
следва да се има предвид, че договора за функционирането на ЕС относно
свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното
движение на капитали не се прилагат при положение, което във всичките си аспекти
е свързано само с една държава - членка / в този смисъл решение от 20.03.2014
г. Caixa d’Estalvis i Pensions de Barcelona, C 139/12, решение от 30 юни 2016
г., Admiral Casinos & Entertainment, C 464/15/. Аналогично разрешение е
дадено и в решение от 15.11.2016 г. по дело C-268/15 /Голям състав/, съгласно
което режимът на извъндоговорната отговорност на държава членка за вреди,
причинени в резултат от нарушение на това право, не се прилага при наличието на
вреди, които частноправен субект твърди, че е претърпял поради това, че
предвидена в член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС основна свобода се нарушава с
национална правна уредба, която се прилага еднакво към местните граждани и
гражданите на други държави членки, когато положението във всичките си аспекти
е свързано само с една държава членка. Разпоредбата на чл. 107 от ДФЕС касае
различните държавни помощи. Липсва идентичност между понятията "държавна
помощ" и "такса", такъв не може да се извлече и по
тълкувателен път, поради което визираната по-горе разпоредба е неприложима към
настоящия казус. По отношение нарушенията на двете, посочени по-горе Директиви
- Директива 2009/28/CE на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009
година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници допуска
национална правна уредба, която предвижда събирането на такса върху вятърните
генератори, предназначени за производството на електроенергия. Държавите членки
разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за
постигането на задължителните общи национални цели, определени в член 3,
параграфи 1 и 2 от Директивата /решение на Съда /първи състав/ 20 септември
2017 година по съединени дела C 215/16, C 216/16, C 220/16 и C 221/16/.
Предвид липсата на елемент от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД
настоящият съдебен състав намира, че е безпредметно с оглед крайния изход на
спора да обсъжда останалите. Предпочетения иск, за присъждане на обезщетение на
деликтно основание, като неоснователен следва да се отхвърли.
Претенцията за заплащане на
лихва за забава с оглед акцесорният си характер и неоснователността на
претенцията досежно главното вземане също е неоснователна.
Относно евентуалния иск по чл.
55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД:
Предвид сбъдване на вътрешнопроцесуалното
условие следва да се разгледат заявените при условията на евентуалност искове
по чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД, респ. чл.59 от ЗЗД срещу ответника Държавата,
представлявана от Министъра на финансите.
Искът по чл.55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД предполага установяване в условията на кумулативност на две предпоставки:
разместване на имуществено благо между патримониумите на два правни субекта и
липса на основание за получаването, като в хипотезата на първия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД тази липса следва да е начална. Както бе
посочено, съгл. чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република Б., решенията на
КС, с които се обявява противоконституционност, имат действие занапред, а
конституционното решение влиза в сила три дни след обнародването по чл. 14, ал.
3 от Закона за Конституционния съд. Правният ефект от решението, е че законите,
които са обявени за противоконституционни не се прилагат от деня на влизането
на решението на Конституционния съд в сила. Следователно не е налице обратно
действие на решението на КС и не може да се сподели тезата, че събраните такси
са дължими на отпаднало основание, което обуславя неоснователността на исковата
претенция.
Следва да се отбележи, за
пълнота на изложението, че обстоятелството, че НС не е уредило отношенията, не
води до извод за основателност на претенцията, поради празнота на правната
уредба. Съгласно чл.22, ал.4 ЗКС възникналите от обявения за
противоконституционен закон правни последици се уреждат от Народното събрание.
Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание тези
правни последици трябва да бъдат уредени в срок от два месеца от влизането на
решението на съда в сила. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 Закона за
Конституционния съд има предвид заварените висящи правоотношения, които са
възникнали по силата на обявения за противоконституционен закон. Дали обаче ще
бъде приета правна уредба на съответния въпрос зависи единствено от Народното
събрание.
Настоящата инстанция намира, че
не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата за
неоснователно обогатяване, доколкото не се твърди и установява по делото, че
след влизане в сила на решението на КС такса да е събирана, респ. за предходния
период не е налице отпаднало основание, поради липсата на обратно действие на решението,
с оглед разпоредбата на чл.151 от Конституцията на Република Б.. Поради
изложеното предявеният, като евентуален кондикционен иск чл.55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Кондикционният иск по чл. 59 от ЗЗД е предвиден като субсидиарен такъв и предполага установяване на елементите
на фактически състав включващ обогатяване на ответника, обедняване на ищеца,
липса на основание за обогатяването, връзка между обогатяването и обедняването.
При ангажираните по делото доказателства не се установява липса на основание за
обогатяване, доколкото в процесния период сумата е била дължима като такса,
определена по закон. Предвид което и този иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
С оглед акцесорността на
претенцията по чл. 86 от ЗЗД на отхвърляне подлежи и този иск.
По разноските:
При този изход на спора
ищеца следва да заплати на ответника на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредба за
заплащане на правната помощ сумата от 300.00 лева, представяляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен предявеният от Х.С.
ЕООД с ЕИК ******** с адрес ***, 67 против
Република
Б., представлявана от министъра на финансите, гр.София, ул.Г.С.********, иск с
правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 341128.77 лева - обезщетение за имуществени вреди от
удържаната 20%-тна такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода 01.01.2014 г. -
09.08.2014 г., ведно със сумата от 90086.88 лв. - лихва за забава в периода
31.01.2014 г. - 30.12.2016 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Х.С. ЕООД с ЕИК ******** с адрес ***, 67 против Република Б.,
представлявана от министъра на финансите, гр.София, ул.Г.С.********, искове с
правно основание чл.55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 341128.77 лв. - получена при липса на основание от удържаната 20%-тна
такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., ведно
със сумата от 90086.88 лв. - лихва за забава в периода 31.01.2014 г. -
30.12.2016 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Х.С. ЕООД с ЕИК ******** с адрес ***, 67, против Република Б.,
представлявана от министъра на финансите, гр.София, ул.Г.С.********, иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
341128.77 лв. - платена без основание от удържаната 20%-тна такса по чл. 35а,
ал. 2 от ЗЕВИ в периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., ведно със сумата от
90086.88 лв. - лихва за забава в периода 31.01.2014 г. - 30.12.2016 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Х.С.
ЕООД с ЕИК ******** с адрес ***, 67, да заплати на Република Б., представлявана от министъра на финансите, гр.София,
ул.Г.С.********, сумата 300.00 лева, представяляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за тази
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: