РЕШЕНИЕ

Номер 1477                                 02.08. 2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                  ХІV наказателен състав

 

На единадесети декември               двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     7370 по описа за    2018   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 18-1030-007936/03.10.2018г. на *** Група в ПП Пловдив, с което на С.С.Ч., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лева за нарушение по чл.137а, ал.1, вр с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

 

          Жалбоподателят Ч. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

 

          Въззиваемата страна – ПП - Пловдив, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 06.09.2018г. около 18.25ч жалбоподателя управлявал в гр.Пловдив лек автомобил марка “БМВ” с рег. № ***. На кръговото кръстовище на бул.Цар Борис ІІІ Обединител и бул.Дунав обаче бил спрян за проверка от полицейски автопатрул, в чийто състав влизал свид.С. – ***към ПП Пловдив. Последният възприел, че жалбородателя бил без предпазен колан, а автомобила бил оборудван с такъв. За горното срещу жалб.Ч. бил съставен АУАН, а въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля А.С.С.,  разпитан в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, заповед, справка за водач/нарушител, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

          По делото бе разпитан като свидетел приятел на жалбоподателя, а именно В.К.Т.. Същият пред съда заяви, че бил в автомобила по време на проверката на задна седалка. Това обстотятелство бе отречено от актосъставителя, който изрично заяви, че е имал видимост към вътрешността на колата, която била със затъмнени стъкла на задните врати, но стъклото над багажника не било затъмнено. По тази причина той добре видял, че в автомобила няма други хора. Проведената очна ставка не отстрани противоречието. Прави впечатление обаче , че показанията на свидетеля за това къде и кога е била извършена проверката бяха съвсем лаконични. Оказа се свид.Т. има спомен само, че проверка е била извършена, но не можа да посочи на кое място в кръстовището е била тя. Оказа се и че не може да посочи по кое време е била извършена освен датата. Не можа да посочи и колко полицейски служители са присъствали на проверката. Изхождайки от изброеното и обстоятелството, че актосъставителя няма причина да състави акт срещу жалбоподателя / тъй като по делото не бе установена такава/ , то настоящата инстанция кредитира с доверие именно показанията на свид.С., а не тези на свид.Т.. Последния все пак е в приятелски отношения с жалбоподателя и се оказва, че помни само факти изгодни за последния. Това би могло да се дължи или на тези приятелски отношения или на грешка като е описал друга проверка, а не тази предмет на разглеждане в настоящия случай.

          На следващо място по делото се представи и бележка от лекар, че жалбоподателя имал заболяване – бронхиална астма. Последното обстоятелство обаче не е било споменато пред актосъставителя, нито му е показван подобен документ. Дори да се приеме, че и към момента на проверката жалбоподателя е имал това заболяване, то не е било манифестирано по никакъв начин.

          При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалб.Ч. по чл.137а, ал.1 от ЗДвП съгласно водач на моторно превозно средство при управление на същото следва да използва предпазен колан, когато е наличен такъв. Съответно не се установи колана да е бил поставен от жалбоподателя, дори и неправилно под мишницата. В случая нарушението е ясно описано като време , място и начин на извършване. Безспорно е налицце действие по управление на автомобил от страна на жалбоподателя, при което бездействайки не е поставил колан. В това се е израз0ило нарушението извършено от него и то е ясно описано както в АУАН , така и в НП.

Съдът намира от правна страна, че правилно е санкциониран жалбоподателя по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и правилно е бил приложен закона като е наложено наказанието предвидено за него, а именно Глоба в размер на 50 лева. Законодателя е приел фиксиран размер на глобата, с което не е оставил възможност за преценка нито от наказващия орган, нито от съда.

При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 18-1030-007936/03.10.2018г. на *** Група в ПП Пловдив, с което на С.С.Ч., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лева за нарушение по чл.137а, ал.1, вр с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.