Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 20.03.2024
град София
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 3643 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството
е образувано по предявени от Х.М.Б., Е.М.Б., А.М.Р. и Ю.М.Р. /конституирани с Определение от 28.06.2023г. – л. 589 като
законни правоприемници на починалия в хода на производството първоначален ищец Б.М.Б./
срещу З. „Л.И.“ АД субективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за заплащане на следните суми: сумата от 200000 лева /всеки от ищците
претендира по ¼ част/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от смъртта на М.Х.Р. /баща на
починалия ищец Б.Б./ и сумата от 200000 лева /всеки от
ищците претендира по ¼ част/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от смъртта на Й.Х.Д./жената, която е
отгледала починалия ищец Б.Б. като негова майка/,
съобразно уточнение, направено от ищците на л. 705, ведно със законна
лихва, считано от 08.07.2018г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
плащане.
С влязло в
сила определение от 06.11.2023г. /л. 663/ производството по делото е частично
прекратено по отношение на ищеца Р.М.Л. /конституирана с Определение от 28.06.2023г.
– л. 589 като законен правоприемник на починалия в хода на производството
първоначален ищец Б.М.Б./
В
исковата молба се твърди, че на 25.11.2016г. бащата и доведената майка на
починалия първоначален ищец Б.М.Б. – М.Х.Р. и Й.Х.Д.са пътували в л.а. „Ауди“, модел 80 с рег. №
ОВ ****ВН, когато движещият се по път ІІІ-307 л.а. марка БМВ 730Д с рег. № ЕН ****КВ
навлязъл, поради несъобразена с пътните условия (мокра настилка) скорост в
тяхното платно и последвал сблъсък, от който двете лица починали. Сочи се, че
тяхната загуба е причинила болки и страдания на починалия първоначален ищец,
тъй като бил много близък с тях. Въпреки липсата на кръвна връзка с починалата Й.Д.починалият
ищец я чувствал като своя майка, а тя го приемала като свое дете.
Застрахователят отказал да уважи извънсъдебната му претенция., Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са
осъществени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Оспорва наличието на близост между починалия ищец и пострадалия му баща, поради
различното им местожителство. Оспорва изцяло иска за претърпените вреди от
смъртта на „доведената му майка“. Прави възражение за съпричиняване от страна
на починалия му баща, поради поведението му като водач и поради непоставянето
на предпазен колан и на двамата починали пътници.
С протоколно определение от
19.11.2020г. /л. 390/ е допуснато главно встъпване при условията на чл. 225 ГПК
в процеса на третото лице И.С.М. като е приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство предявения от нея срещу ответника иск с
правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.99,
ал.1 ЗЗД за
сумата от 80000 лева /искът е увеличен, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в
хода на производството – л. 459/ - главница по сключен договор за цесия от 29.03.2017г., ведно със законна лихва от 30.03.2017г. (датата на уведомяването) до
окончателното плащане.
Ищцата И.М. твърди,
че 25.11.2016 г. М.Р. е пътувал в л.а. „Ауди“, модел „80“ с рег. № ОВ ****ВН,
когато движещият се по път III-307 л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“ с рег. № ЕН ****ВН
навлязъл, поради несъобразена с пътните условия скорост в неговото пътно платно
и от последвалия сблъсък причинил смъртта му. С договор за цесия от 29.03.2017
г. Б.Б. – наследник на пострадалия прехвърлил на
ищцата част от дължимото обезщетение в размер на 80 000 лв. срещу сумата
от 41 000 лв. и си запазил правата за разликата над 80 000 лв. до
пълния размер от 200 000 лв. За горното уведомил на 30.03.2017г. длъжника З.
„Л.И.“ АД. Въз основа на изложеното ищцата претендира от ответно дружество
заплащането на сумата от а 80 000 лв. /искът
е увеличен, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на производството – л. 459/, ведно със законна лихва от 30.03.2017 г. (датата на уведомяването) до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Починалият ищец Б.Б.
счита иска за основателен. Не оспорва договора за цесия. Прави възражение за
нищожност поради противоречие с добрите нрави на Споразумение № 1112/12.12.2019
г. подписано от него и З. „Л.И.“ АД относно обезщетението за смъртта на майка
му Й.Д., тъй като определеното обезщетение от 20 000 лв. било прекалено
ниско и поради налична крайна нужда евентуално иска унищожаването му. Поддържа,
че Споразумение № 491/03.10.2017 г. отнасящо се до обезщетението от смъртта на
неговия баща е относимо само за сумата над
80 000 лв., като сключено след датата на цесията и същото уреждало
вземането по главницата, но не и лихвите и разноските.
Ответникът З. „Л.И.“ АД – ответник по
делото оспорва главния и акцесорния искове
по основание и размер. Поддържа нищожност на договора за цесия, поради липсата
на предмет. Сочи, че извънсъдебната претенция по реда на КЗ към дружеството била предявена на 07.04.2017г.
след датата на уведомлението за цесията.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432 КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира,
че предявените искове са допустими като в тази връзка следва да изложи следните
съображения: в разпоредбата на
чл. 498 КЗ
/в сила от 01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 КЗ.
Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В тази връзка следва да се
посочи, че видно от представената по делото молба с вх. № 3802/21.03.2018г. по
описа на З. „Л.И.“ АД /л. 19/, неоспорена от ответника в законоустановения за
това срок се установява, че ищците са отправили писмени застрахователни
претенции към ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „Гражданска отговорност” на
делинквента. Основателността на иска, освен наличието
на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието
на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищцата,
по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за
доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
При анализа на елементите от фактическия състав на предявените
искове следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад /л. 13, стр.
2/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответника по
задължителна застраховка ГО.
От представените по делото препис-извлечение от акт за
смърт /л. 7 от гр. дело № 45023/2018г. по описа на СРС, 68 с-в/ и удостоверение
за наследници /л. 8 от гр. дело № 45023/2018г. по описа на СРС, 68 с-в/ се
установява, че М.Х.Р. е баща
на починалия ищец Б.Б., като М.Х.Р. и Й.Х.Д.са
починали на 25.11.2016г.
Видно от представената по делото влязла в сила Присъда с
№ 260008/24.09.2021г. по НОХД № 142/2020г. по описа на ОС – Ловеч, частично
изменено с Решение № 65/21.05.2022г. по ВНОХД № 33/2022г. по описа на АС – гр.
Велико Търново /л. 558-л. 559/ се установява, че подсъдимата Т.Д.П. е призната
за виновна в това, че на 25.11.2016г., около 10:30
часа, на път III-307, при км 3+700,
между гр. Луковит и с. Тодоричене, движейки в посока с. Тодоричене, Ловешка област,
при управление на л.а. марка „БМВ“, модел 730Д, с peг. № ЕН ****КВ, собственост нарушила правилата за
движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП - не контролирала непрекъснато управляваното от
нея МПС и по чл.16, ал.1 от ЗДвП – навлязла
в насрещната лента на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, без да
извършва маневра изпреварване или заобикаляне, в резултат на което по непредпазливост
причинила смъртта на повече от едно лице – М.Х.Р. и Й.Х.Д.– престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. 5, б. „б", предл.1, във вр. 342, ал.1 НК.
Тази
присъда, съгласно чл. 300 ГПК и чл.413, ал.2 НПК е задължителна за гражданския
съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното.
С оглед изложеното, в настоящото
производство следва да бъдат доказани причинените от деянието вреди – техният
характер и размер и причинната връзка с извършеното деяние. В тази връзка по делото е приета
САТЕ /л. 468-л. 491/, неоспорена от страните и
кредитирана от съда като компетентно изготвена, от която се установя следното: водачът
на л.а. марка „БМВ“, модел 730Д, с peг. № ЕН ****КВ е имал възможността да предотврати
настъпването на процесното ПТП ако се беше движел със скорост, по-ниска от
критичната скорост /78.23 км/ч/ като не
навлиза в пътната лента за насрещно движение; по този начин лекият автомобил,
управляван от водача не би загубил устойчивост срещу странично плъзгане и не би
навлязъл в пътната лента за насрещно движение; част от деформираните детайли са
проникнали навътре в пътническия салон на процесния лек автомобил „Ауди“; тези
детайли в непосредствен контакт с телата на водача на автомобила и на
пътничката зад водача; тези детайли биха причинили увреждания на водача на
лекия автомобил „Ауди“ и на пътничката зад водача и при правилно поставени обезопасителни колани; даже ако са били с правилно
поставени обезопасителни колани, при тази скорост и при тези деформации с проникване на част от
деформираните детайли навътре в пътническия салон на лекия автомобил „Ауди“,
правилно поставените обезопасителни колани не биха
имали ефективност.
По делото е приета СМЕ /л. 493-л. 501/, неоспорена от
страните и кредитирана от съда като компетентно и добросъвестно изготвена, от
която се установява следното: между установените травматични увреждания,
получени при процесното ПТП и довели до смъртта на лицата М.Х.Р. и Й.Х.Д.и настъпилата им смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка; при високата скорост, с която е настъпило процесното ПТП и от настъпилите
значителни деформации, дори и при
правилно поставен предпазен колан при пасажерите биха настъпили тежки и
смъртоносни увреждания.
По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез
разпита на свидетеля на ищците по делегация Б.К.И./л. 313-л. 315/, от които се
установява следното: М.Х.Р. /е живеел във фактическо
съжителство с Й.Х.Д.като двамата заедно са отгледали
починалия първоначален ищец Б.М.Б.; Б. се е обръщал към Й.с
обръщението „майко“; Б. много често се е виждал и е общувал с починалите М.и Й.;
съпругата на Б. е избягала и се е наложило баща му М.и Й.Д.да отглеждат детето
на Б.; смъртта на М.и Й.много е разстроила Б. като към онзи момент той се е
намирал в Гърция и се е върнал за погребението; Б. е споделил, че вече няма кой
да го съветва и с кого да споделя; след смъртта на М.и Й.Б. се е променил
изключително много – станал е алкохолик; станал е студен и се е държал грубо с
околните; не е имало и вече кой да се грижи за неговото дете; Б. непрекъснато
се е оплаквал, че е останал без семейство, че вече няма кой да му помага в
отглеждането на детето му.
Съдът приема, че от събраните доказателства: влязла в сила Присъда с №
260008/24.09.2021г. по НОХД № 142/2020г. по описа на ОС – Ловеч, частично
изменено с Решение № 65/21.05.2022г. по ВНОХД № 33/2022г. по описа на АС – гр.
Велико Търново /л. 558-л. 559/; САТЕ /л. 468-л. 491/; СМЕ /л. 493-л. 501/; гласни доказателства, получени
чрез разпита по делегация на свидетеля на ищците Б.К.И./л. 313-л. 315/ се установява наличието на всички елементи
от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане, фактически
състав. Същевременно
в настоящия случай са налице следните специфични особености:
По делото е представено споразумение с №
1112/12.12.2019г. /л. 319-л. 320/, сключено между починалия първоначален ищец и
ответника, по силата на което ответникът се е задължил да заплати на починалия
ищец Б.М.Б. сумата от 20000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Й.Х.Д.като починалият ищец изрично заявява, че с
подписването на споразумението вече няма претенции към ответника. От
представения по делото платежен документ /л. 321/ се установява, че ответникът
е заплатил на починалия първоначален ищец сумата от 20000 лева на 10.01.2020г.
По делото е представено споразумение с № 491/03.10.2017г.
/л. 324-л. 325/, сключено между починалия първоначален ищец и ответника, по
силата на което ответникът се е задължил да заплати на починалия ищец Б.М.Б. сумата от 65000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.Х.Р.
като починалият ищец изрично заявява, че с подписването на споразумението вече
няма претенции към ответника. От представения по делото платежен документ /л.
326/ се установява, че ответникът е заплатил на починалия първоначален ищец
сумата от 65000 лева на 02.11.2017г.
В проведеното на 19.11.2020г. /л. 388/ съдебно заседание
починалият ищец Б.М.Б. е присъствал лично като е заявил изрично, че
действително е получил от ответника сума в общ размер от 85000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди по отношение на починалите М.Х.Р. и Й.Х. Д.. Предвид изричното признание от
първоначалния ищец Б. за полученото от него обезщетение от ответника, съдът
намира, че същото следва да се цени като признание за неизгоден за починалия
ищец факт, като признанието е направено в хода на производството, поради
което възражението на ищците, че представените споразумения са преклудирани е неоснователно, предвид самото признание на
починалия ищец.
По отношение на представения по делото договор за цесия от 29.03.2017г.
/л. 294 и сл./, сключен между починалия първоначален ищец Б.М.Б. и главно встъпилото лице И.С.М., следва
да се посочи следното: от представения по делото договор се установява, че
починалият ищец Б. е прехвърлял вземането си за неимуществени вреди в размер от
80000 лева от смъртта на баща си на главно встъпилото лице И.С.М., в качеството
й на цесионер като за разликата над сумата от 80000 лева до горната граница на
претендираното обезщетение от 200000 лева е запазил правата си. По отношение на
представения договор за цесия настоящият състав следва да изложи следните
съображения: съгласно
разясненията по Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.дело
№1/2020 г., ОСГТК на ВКС, когато предмет на делото са правоотношения,
произтичащи от правна сделка /иск за изпълнение по чл. 79 ЗЗД и др./,
ответникът може да противопостави правоизключващи
възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея.
Прието е, че и при липса на такива
възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици. Императивните
норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята
на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е
ограничена от чл. 9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на
правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на
законността и да приложи закона точно. Материалният закон няма да бъде приложен
точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на
доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по сделката
имат задължение да спазват правопорядъка и да не
договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат,
следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор,
ще бъде констатирана служебно.
С оглед гореизложените съображения настоящият състав
намира, че така сключеният договор за цесия е нищожен, доколкото противоречи на
добрите нрави. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност на договорни
клаузи поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Вземането за обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на близък е право, чието възникване е свързано с
личността на увредените, попадащи в кръга на подлежащите на обезвреда
лица, какъвто в случая
се явява синът на починалите лица. Съдът
намира, че прехвърлянето в полза на трето лице на вземане за обезщетение от смърт на близък – независимо
дали изцяло или частично, както е сторено в случая, макар да не попада в изрична законова
забрана, влиза в противоречие с добрите нрави. Прехвърлянето на това вземане и
то възмездно – срещу сумата от 80000 лв. за собствения на първоначалия ищец Б. баща, платима от цесионера, накърнява добрите нрави. Още
повече, в случая починалият първоначален ищец, който търпи неимуществени вреди, първо е цедирал част от вземанията си, след
което е сключил със самия
застраховател споразумения в лично качество, по силата на които е получил сумата от 85000 обезщетение за неимуществени
вреди.
Настоящият състав намира възражението на ищците за
нищожност на представените споразумения, поради противоречие с добрите нрави за
неоснователно, доколкото починалият ищец
сам се е съгласил с посочените в споразуменията размери като същевременно не са
налице твърдените основание за нищожност.
С оглед гореизложените съображения следва да се обоснове
извода, че самият първоначален ищец Б.Б. с факта на
сключените с ответника споразумение с № 1112/12.12.2019г. /л. 319-л. 320/ и
споразумение с № 491/03.10.2017г. /л. 324-л. 325/ категорично е заявил, че вече
няма претенции към ответника като същевременно ответникът е заплатил и сумите
на починалия ищец, което обстоятелство е признато и от самия починал ищец в
проведеното на 19.11.2020г. /л. 388/ съдебно заседание.
Предвид всички гореизложени съображения съдът намира, че
предявените искове следва да се отхвърлят, предвид сключените с ответника
споразумения и изплатените вече суми за неимуществени вреди.
По отношение на предявения от главно встъпилото лице И.С.М.
срещу ответника иск с правно основание чл. 79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД за сумата от 80000 – главница по сключен договор за цесия от 29.03.2017г.,
предвид гореизложените съображения, че сключеният договор за цесия е нищожен,
то предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора, право на разноски възниква за ответника. като ищците следва да
му заплатят сумата от 652.25 лева /сумата от 100.00 лв. – депозит за свидетел;
сумата от 150.00 лева – депозит за СМЕ; сумата от 302.25 лв. – депозит за САТЕ;
сумата 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Х.М.Б., с ЕГН **********, Е.М.Б., с ЕГН **********, А.М.Р., с ЕГН **********
и Ю.М.Р., с ЕГН **********, с общ адрес: *** /конституирани
като законни правоприемници на починалия в хода на производството първоначален
ищец Б.М.Б./ срещу З. „Л.И.” АД, с ЕИК ****,
с адрес: *** Д субективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за
заплащане на следните суми: сумата от 200000 лева /всеки от ищците претендира
по ¼ част/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от смъртта на М.Х.Р. /баща на
починалия ищец Б.Б./ и сумата от 200000 лева /всеки от
ищците претендира по ¼ част/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от смъртта на Й.Х. Д., ведно със законна
лихва, считано от 08.07.2018г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от главно встъпилото лице И.С.М., с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу З. „Л.И.” АД, с ЕИК ****, с адрес: *** Д иск с правно основание
чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД за сумата
от 80000 – главница по сключен договор
за цесия от 29.03.2017г.
ОСЪЖДА Х.М.Б., с ЕГН **********, Е.М.Б., с ЕГН **********, А.М.Р., с ЕГН **********
и Ю.М.Р., с ЕГН **********, с общ адрес: *** да заплатят, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на З. „Л.И.” АД, с ЕИК ****,
с адрес: *** Д сумата от 652.25 лева
– разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: