№ 12109
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И.
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20231110120408
по описа за 2023 година
.... е предявил срещу Л. Й. Х. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключения между тях Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 31.10.2019 г. от капитала на “Т.” ЕООД поради накърняване на
добрите нрави, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД
за прогласяване нищожността поради привидност на договора (симулация).
Ищецът твърди, че в качеството на продавач на 31.10.2019 г. с ответника, в качеството
на купувач, са сключили Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала
на “Т.” ЕООД, по силата на който ищецът прехвърлил 85 дружествени дяла, всеки на
стойност от по 10 лева, или дружествен капитал на номинална стойност от 850 лева. Сочи,
че в договора било уговорено продажната цена, на която ответникът да придобие дяловете,
да възлиза на 1 евро /равностойност в български лева - 1,96 лв./, въпреки че съгласно ... за
2019 г. и за 2021 г. на дружеството същото притежавало активи на стойност съответно 519
хил. лв. с приходи 425 хил. лв. /за 2019 г./ и 618 хил. лв. и приходи 502 хил. лв. /за 2021 г./.
Уточнява, че придобитите от ответника дялове не са обременени с тежести, не са били
запорирани и заложени, като срещу заплащането на продажна цена от 1,96 лева ответникът
е придобил актив, който му давал възможност за упражняване на дружествени права на
стойност над 500 000 лева. В исковата молба се твърди, че по този начин ответникът
придобива и мажоритарен дял от “Т.” ЕООД, което непосредствено води и до цялостен
контрол върху него. Излага, че ответникът бил в неизпълнение на задължението си за
осигуряване на съвместно представителство в “Т.” ЕООД, която уговорка се съдържала в т.
“Управление” от подписаното между страните Писмо за намерение от 2019 г., като дори
заличил ищеца като управител. Въпреки предоставения на ответника 7-дневен срок за
1
изпълнение на поетите от него ангажименти съгласно Писмото за намерение, последният не
предприел необходимите действия. Ищецът излага доводи, че предвид гореизложеното са
налице основания за прогласяване нищожността на сключения договор за покупко-продажба
на дружествения дялове поради противоречието на същия с добрите нрави, а евентуално -
поради привидност на същия. Уточнява, че след като са развалили процесното Писмо за
намерение от 2019 г. поради неизпълнението от ответника на поетите с него ангажименти,
то заплатената от него продажна цена в размер на 1,96 лева е явно нееквивалентна на
придобитите дружествени дялове, поради което и договорът се явява нищожен.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е налице несъответствие
между продажната цена и стойността на придобитите от него дружествени дялове с доводи,
че пазарната стойност на последните следва да се определи въз основа на икономическото и
финансовото състояние на дружеството, като се вземат предвид активи и пасиви, приходи и
разходи, вкл. и пазарният му дял и перспективите за развитие. Оспорва твърденията на
ищеца, че номиналната стойност на дяловете е определяща за пазарната им стойност, както
и че номиналната стойност следва да се приеме за размер на насрещната престация по
процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове. Оспорва, че продажната цена
следва да бъде определена въз основа на притежаваните от “Т.” ЕООД активи съгласно
записванията в ... на дружеството. Уточнява, че продажната цена следва да се определи въз
основа на пазарната стойност на дяловете към 31.10.2019 г., а не към 31.12.2019 г. - датата
на представяне на ... на “Т.” ЕООД. Посочва, че “Т.” ЕООД притежава значителни
задължения, видно от финансовите му отчети, което води до несъответствие на пазарната му
стойност със стойността на активите, поради което и определената в договора за покупко-
продажба на дружествени дялове продажна цена е в този размер. Оспорва, че Писмото за
намерение от 2019 г. е развалено от страна на ищеца, тъй като последният нямал такова
право с оглед на осуетеното от него прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ “К. К.”,
отказвайки да подаде уведомление до НАП и непогасявайки дължимите към 2019 г.
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите в изпълнение на
разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ТЗ. Сочи, че ищецът осъществявал конкурентна на “Т.” ЕООД
дейност и така били създавани затруднения за ответника да осъществява правомощията си и
тези обстоятелства не са произтекли от отказа да се подаде уведомление до НАП, като
ищецът дори действал против интересите на дружеството. Поради това намира, че като
неизправна страна ищецът не притежава право на разваляне на Писмото за намерение
съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Оспорва, че са налице основанията за прогласяване нищожността
на договора за прехвърляне на дружествени дялове, а именно противоречието му с добрите
нрави и сключването му при условията на симулативност. Счита, че цената по договора за
прехвърляне на дялове е определена с оглед останалите задължения в писмото за намерение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
2
пр. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че са налице твърдените основания за нищожност на сключения с
ответника Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 31.10.2019 г., а именно,
че същият противоречи на добрите нрави, както и че е сключен като привидна сделка
(симулация).
Не се спори по делото, че „... - ...“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е
ответникът, е подало през 2021 г. молбата за откриване на производство по несъстоятелност
по чл. 625 ТЗ на ЕТ „К. К.“.
Представено е Писмо за намерение от 2019 г. за съвместно участие на Л. Й. Х. и .... в
“Т.” ЕООД, в което е посочено, че ответникът ще осигури „Т.“ да получи кредит в размер до
300000 евро за срок до 10 г., като дружеството ще бъде управлявано и представлявано от
двама управители или само от един назначен управител и страните нямат право да
извършват каквато и да било дейност, конкурентна на дейността на „Т.“.
С Договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г. „Прокредит банк (България)
ЕАД прехвърля на „... - ...“ ЕООД вземанията си по Договор за банков кредит № 904-
1114963/06.06.2016 г., по силата на който банката е отпуснала на ЕТ „К. К." 230 000 евро,
по Договор № 2 към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-
1124484/26.10.2016 г., по силата на който банката е отпуснала на длъжника банков
кредит в рззмер на 400 000 евро и по Договор № 3 към Рамково споразумение за
финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г., сключен на 27 11.2018 г., по силата, на който
банката е отпуснала на длъжника банков кредит в размер на 42 000 евро.
С Договор за покупко-продажба на дялове от 31.10.2019 г. .... продава на Л. Й. Х. 85
дяла от капитала на “Т.“ ЕООД, представляващи 85% от вписания капитал на дружеството
при покупна цена за продавания дружествен дял в размер на 1,96 лева.
С Протокол от решения на ОС на съдружниците на “Т.“ ЕООД от 30.11.2021 г. .... е
освободен като управител на дружеството.
Представен е и Протокол от ОС на съдружниците на “Т.“ ООД от 16.11.2021 г., на
което са взети решения за изключване на съдружника .... и поемане на дела му от другия
съдружник Л. Й. Х. и за освобождаване на .... като управител на дружеството.
Представена е Покана от 23.06.2022 г. ЕТ „К. К.“ кани Л. Й. Х. да изпълни
ангажиментите, поето в писмото за намерение от 2019 г.
Представени са ... на “Т.“ ЕООД – счетоводни баланси към 31.12.2019 г. и 31.12.2021
г., от които се установява, че състоянието на дружеството за текущата година по отношение
на приходите и разходите не се различава драстично от състоянието му за предходната
година.
Представени са предупреждения от 03.11.2021 г. и 05.11.2021 г. за изключване на К.
К. като съдружник в “Т.“ ООД, в които се посочва, че следва да се спре и извършването на
конкурентна дейност от ЕТ „К. К.“.
С решение от 26.08.2022 г. по т. д. № 2725/2021 г. на СГС е обявено в
3
несъстоятелност и прекратена дейността на ЕТ „К. К.“, като началната дата на
неплатежоспособността е определена на 31.12.2018 г. В списъка на приетите вземания са
вземане на Л. Й. Х. на обща стойност 80590,69 лева, на Т.“ ООД на обща стойност
685145,87 лева и на „... - ...“ ЕООД на обща стойност .... лева, впоследствие коригирани с
определение от 13.01.2023 г.
Представено е Протокол от 12.05.2022 г. за разпит на .... като свидетел.
Представя се Договор за заем от 31.10.2019 г., по силата на който Л. Й. Х. е
предоставил на “Т.“ ЕООД заем в размер на 300000 евро.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В решение №
1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 53/1999 г. на ВКС е посочена нееквивалентността на
престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност
на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Еквивалентността на престациите поначало се
преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. Като критерий в съдебната
практика е възприета изключително голямата разлика в престациите, значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации. Страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е
налице, когато насрещната престация е практически нулева. Само наличието на
нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за
да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните те с
оглед техния интерес.
Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят
границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Изхождайки обаче от
качеството на лицата, страни по сделката, еквивалентността се преценява наред с други
морално етични съображения и имуществени отношения. Нереализирането на правните
очаквания, поради които е сключена сделката, не е основание за прогласяване на
нищожността ѝ.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори
като при тях страните не желаят да бъдат обвързани от явната сделка, но и двете страни са
съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се
обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация). И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2
4
ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да поиска
разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД).
За да е налице привидност на договора, следва да се установи по несъмнен начин, че
към датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му. При
абсолютна симулация на договора във вътрешните отношения между съконтрахентите
прехвърлителя остава собственик на вещта, а приобретателят не придобива права. При
относителната симулация са налице две отделни съглашения - явно и прикрито, което следва
пряко от разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Явното - за пред външния свят съглашение е
привидното като привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат
договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад
привидно изразената воля се крие воля за друга сделка. В случай, че страните прикрият
сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата
относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност
(арг. чл. 17, ал. 1 ЗЗД).
В тежест на страната, която претендира разкриване на симулацията, е да установи по
пътя на прякото и пълно доказване, че страните изобщо са нямали воля за сключване на
договора, евентуално, че действителната воля на страните по сделката към момента на
сключването не е такава, каквато е отразена в нея. В последния случай следва да установи
каква точно е била действителната воля на страните, като в случая следва да докаже, че
страните са постигнали съгласие да не настъпят правните последици, произтичащи от
атакуваната.
В конкретния случай съдът намира, че процесният Договор за покупко-продажба на
дялове от 31.10.2019 г. не е нищожен поради накърняване на добрите нрави, нито е
привиден. На първо място не е налице твърдяната явна нееквивалентност на престациите,
доколкото договорената продажна цена не следва да се съпоставя с активите, които
дружеството притежава, тъй като освен тях, дружеството има и задължения, като балансът
между активите и пасивите би могъл да е някаква съизмерима величина по отношение на
притежавания капитал. На следващо място размерът на дружествения капитал е съвсем
различна величина от размера на дружествените активи. Капиталът е само едно число, което
изразява стойност на внесените имуществени права в дружеството, той е константна величина и няма веществен
израз, докато имуществото има веществен израз и е променлива величина. По този начин размерът на капитала
може да не съответства на притежаваните от дружеството активи. Поради това съдът счита, че договорената
продажна цена от 850 лева не е нееквивалентна дотолкова, че да обуслови нищожност на сключения договор, тъй
като дяловете, предмет на продажбата, имат ценови еквивалент, като без значение за прехвърлителната сделка е
размерът на притежаваното от дружеството имущество.
На следващо място съдът счита, че не са налице данни за разваляне на писмото за
намерение, доколкото няма изрично отправено изявление в този смисъл, освен това същото
представлява намерение за принципно поемане на готовност за изпълняване на определени
заявки, а не изрично заявено съгласие от страните за поемане на задължения,
неизпълнението на които влече след себе си неблагоприятни последици. Освен това не е
налице неизпълнение, което да обоснове нищожност на сключения договор, доколкото е
5
предвидена възможност “Т.“ ООД да бъде управлявано и само от един назначен управител, с
оглед на което и освобождаването на ищеца като управител не противоречи на постигнатите
договорености.
С оглед на изложеното съдът намира, че както главният, така и предявеният в
условията на евентуалност иск, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора имат право на разноски има ответникът, който е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕГН **********, срещу Л. Й. Х., белгийски
гражданин, роден на ********** г., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключения между тях Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 31.10.2019 г. от капитала на “Т.” ЕООД поради накърняване на
добрите нрави евентуално предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за
прогласяване нищожността поради привидност на договора (симулация).
ОСЪЖДА ...., ЕГН **********, да заплати на Л. Й. Х., белгийски гражданин, роден
на ********** г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6