Р Е Ш Е Н И Е
№
1659
гр. Пловдив, 06 август 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев АД № 2897 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба
на „Алфа Маркетинг“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.М.П.- пълномощник против
отказ на Гл.архитект на район „Тракия“, община-Пловдив да издаде удостоверение
за търпимост, обективиран в писмо изх. № 6-7000-553(1) от 30.05.2019г.
Навеждат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на отказа. Настоява се за провеждане на производство с
отмяна на отказа и задължаване на Гл.архитект на район „Тракия“, община-Пловдив
да издаде исканото удостоверение за търпимост.
В процеса
жалбоподателят, чрез пълномощника му адв. П. в становището по същество
поддържат жалбата и претендира разноски по делото. Допълнителни съображения са
изложени в представената по делото писмена защита.
Ответникът –
Гл.архитект на район „Тракия“, община-Пловдив, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, оспорва жалбата като в писмени бележки излага
фактически и правни доводи за неоснователност на последната. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото разглеждане
е в изпълнение на Решение № 13705/04.11.2020г. на ВАС, Второ отд. по АД №
3743/2020г.
Административен съд –
Пловдив, ХVІІІ състав, като съобрази фактите и събраните по делото
доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност, административния акт –
предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, в съответствие с
разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, намира жалбата за допустима. Подадена е в предвидения срок, от надлежна
страна, с право и интерес от оспорване. Жалбоподателят е адресат на акт, с
който административният орган не е удовлетворил конкретно искане, поради което
лицето търпи неблагоприятни последици. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Началото на производството е сложено със заявление за
издаване на удостоверение за търпимост вх. № 6-7000-553/10.05.2019г. подадено
от жалбоподателя.
Заявителят е поискал издаване на удостоверение за търпимост
относно четири сгради с идентификатор 56784.540.1385.1/стар 56784.540.26.4/; 56784.540.13.1/стар
56784.540.26.6/; 56784.540.13.2/стар 56784.540.26.5/ и 56784.540.1222.1/стар
56784.540.26.3/ по КККР на гр.Пловдив.
За да постанови оспорвания отказ, ответният административен
орган се е мотивирал с това, че няма доказателства за периода на изграждане на
сградите, същите не са отразени в предходния ПУП-ПР, одобрен със заповед №
523/30.06.1973г. и одобрен със Заповед № ОА-339/17.03.1998г., а по действащия
ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 14 ОА 3013/20.11.2014г. сградите са отразени без
запазване.
Оспорваният отказ е правилен и не са налице основания за
неговата отмяна.
Това е така, доколкото и пред съда жалбоподателят не успя
да проведе доказване, при което да установи наличието на предпоставките по § 16
от ПР на ЗУТ за търпимост на процесните сгради.
По делото бяха събрани доказателства за допустимостта на
спорните три постройки, изградени към 1948г. и за постройката, изградена през
1977г. Така от Областно пътно управление-Пловдив бяха представени АПДС№
7339/28.12.2010г., АДС № 224/24.07.1987г., скици на имота, заповед №
Рд-09-40/15.03.1996г. на министъра на транспорта и удостоверение №
786/15.12.2010г. От СГГК-Пловдив 17 бр.
скици за сгради в имот с идентификатор № 56784.540.38 и 4 бр. скици за
сгради с ИД 56784.540.39. От община-Пловдив бяха представени
стар-кадастрално-регулационен план Ж.Р. „Тракия“, създаден към 24.02.1973г. в
мащаб 1:1000, стар кадастрално-регулационен план на Ж.Р.“Тракия“, одобрен със
заповед № 523/30.06.1973г. в мащаб 1:2000 и графична част- проект, неразделна
част от заповед № 403/16.12.1977г. От страна на жалбоподателя беше представена
извадка от топографска карта по Координатна мрежа 1950г. в мащаб 1:5000 на
Управление по геодезия и картография, касаещо проблемния имот. В съдебно
заседание на 26.05.2021г. беше прието заключение по СТЕ, неоспорено от
страните. Съдът кредитира установеното от експерта като професионално изготвено
и отговарящо на целите, за които е била допусната експертизата
Съдът приема, че в настоящия случай от страна на жалбоподателя и с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК не е установено наличието на условията за издаване на удостоверение за търпимост за четирите сгради. Съображенията за това са следни:
Предвид разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, и тъй като приложното поле на същия е за строежи изградени до 7.04.1987 г. в тази връзка следва да бъдат обсъдени доказателствата представени по делото, досежно времето през което той е бил завършен. Така, понеже експертът в заключението по СТЕ, макар и да предполага, че със значителна доза сигурност може да се приеме, че сградата в северозападния ъгъл на северния разсадник, показана в картния лист и в кадастър на КРП от 1973г. съвпада по местоположение със сградата с идентификатор по КК 56784.540.1222.1 и че е построена преди 1953г., но тя не е била предвидена в някакъв план към 1953г. За сградите с идентификатор 56784.540.13.1 и 56784.540.13.2 вещото лице е категорично, че за територията на имотите, където те се намират няма одобрен застроителен план. Тези сгради не са били отразени в плана от 1973г. Тяхното първо кадастрално отразяване е в кадастралната основа на ПУП-ПР, одобрен със заповед № ОА-339/17.03.1998г. За сградата с идентификатор 56784.540.1385.1 вещото лице приема, че в плана от 1973г. теренът, на който се намира не е урегулиран в парцел с конкретно отреждане и граници. Първа регулация за този терен е установена през 1998г., но няма одобрен устройствен план за предвиждането й.
Дори да се приеме, че четирите сгради са построени преди посочената в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ дата 07.04.1987 година, от заключението на вещото лице, става ясно, че строежите са извършени без наличие на одобрени устройствени планове. С оглед данните и за по-късен момент на извършване на процесния строеж не се представиха и доказателства за декларирането му в сроковете по § 16, ал. 2 и 3 от ПР на ЗУТ. Приложимата разпоредба на § 16, ал. 1 от ЗУТ гласи, че строежи, изградени до 7.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Посочената норма има палиативен и специален характер и дава възможност на собствениците на незаконни по принцип строежи (с оглед на изискването за липса на строителни книжа), без да ги узаконяват, да ги ползват необезпокоявано и да ги прехвърлят на трети лица, като от тълкуването на нормата следва, че при наличието на предпоставките по изречение първо на нормата, удостоверението се издава за случаите, когато такъв строеж ще бъде предмет на прехвърлителна сделка, като документът има удостоверителен характер и легитимира собственика пред купувача, респ. нотариуса като такъв именно с оглед на липсата на редовни строителни книжа. В случая е установено, че тези сгради са съществували преди посочената от нормата на ЗУТ дата. Не се установява, обаче, да са налице строителни книжа за сградите, с което една от предпоставките на нормата да е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което сградите биха били признати за търпим строеж и при данните, съдържащи се в нотариалния акт, и акта за възлагане от ЧСИ, че сградите са придобити, а не са построени от жалбоподателя, в негова тежест бе да докаже, че постройките са допустими, като вид и характер застрояване при съответно спазени нормативи, когато строежите са били извършени (в смисъл на фактическото им изграждане), са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му (по ЗПИНМ, респ. ЗТСУ). Тези обстоятелства не бяха доказани в процеса. При така установената фактическа обстановка, сградите, за които е било поискано издаване на удостоверение за търпимост, се явяват изпълнени в противоречие с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им, както и с установените правила и нормативи, поради което същите не представляват търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, а оспореният отказ на Гл.архитект на район „Тракия“, община-Пловдив се явява законосъобразен.
Претенцията на
ответника за присъждане на разноски следва да се уважи поради извода за
неоснователността на жалбата. Следва да се присъдят разноски за настоящото и
първото разглеждане на делото, без производството пред ВАС, понеже там не е
правено такова искане от страна на администрацията. Жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 300 лева, по 150 лева за двете разглеждания на първа
инстанция.
Мотивиран така и на
основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Алфа Маркетинг“ ЕООД, ЕИК *********
против отказ на Гл.архитект на район „Тракия“, община-Пловдив да издаде
удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № 6-7000-553(1) от
30.05.2019г.
ОСЪЖДА „Алфа Маркетинг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Община-Пловдив, район „Тракия“ сумата от 300 /триста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/