О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1235/12.9.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X – административен състав, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка Златева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Десислава
Кривиралчева
2. Георги Петров
като
разгледа докладваното от съдия Златева ЧКАД № 669 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 281 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Ответникът – началникът на Затвора – Пазарджик в
представен писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Р. Р., излага
становище за неоснователност на частната жалба.
Административен съд – Пазарджик, Х-ти състав, приема частната
жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок,
а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по жалбата на Н.Н.А. с искане да бъдат преустановени
незаконосъобразни действия на Началника на Затвора – Пазарджик във връзка с
отказа му да осигури на жалбоподателя физическа активност и спорт всеки ден по
един час извън времето, определено за престой на открито. С оспореното разпореждане
съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че с оглед събраните по делото
доказателства, не се обосновава извод за наличие на фактически
действия/бездействия на Началника на Затвора – Пазарджик, които да са в
нарушение на забраната по чл. 3 и като такива да попадат в обхвата на защитата
по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС. Посочено е, че до
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС би се стигнало при нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС, каквото в случая не е налице. Посочено е, че осигуряването на
допълнителен час на ден навън извън регламентирания по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС представлява правна възможност, а не неизменно право на лишените от
свобода.
Така постановеното определение е правилно.
Разпоредбата на чл. 276 от ЗИНЗС, на която е основано
искането, предвижда в ал. 1, че всеки лишен от свобода или задържан под стража
може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл. 3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване
на нарушение на забраната по чл. 3. Според ал. 2 на с. р. липсата на изрично
формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не
е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на
чл. 3. Предвид посочената правна регламентация допустимостта на искането по чл.
276, ал. 1 ЗИНЗС е обусловена от това, твърдяното фактическо действие да е
такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. С посочената разпоредба е
въведена забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (ал. 1 на чл. 3 от ЗИНЗС) като според ал. 2 за нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Правилно в обжалваното разпореждане
е приета неприложимост на разпоредбата на чл. 276 от ЗИНЗС, доколкото от
доказателствата по делото не може да бъде направен извод за наличие на
фактически действия/бездействия на Началника на Затвора – Пазарджик, които да
са в нарушение на забраната по чл. 3.
Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че
по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в
спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за
престой на открито. Нормата не е императивна и не създава задължение на
администрацията да го изпълни точно в този обем. Изпълнението на разпоредбата е
според възможностите на съответното място за лишаване от свобода, респ.
задържане под стража при съобразяване с наличната материална база, брой лишени
от свобода и други обстоятелства, според всеки конкретен случай. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС, съгласно която на всеки лишен от
свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или
спортна активност.
Предвид изложеното инстанцията по същество правилно е
приела, че сочените за незаконосъобразни
действия/бездействия по неосигуряване по един час на ден извън времето,
определено за престой на открито, за упражнения на лишения от свобода, не
попадат в хипотезата на чл. 3 от ЗИНЗС, следователно защитата срещу тях не може
да бъде реализирана по реда на чл. 276, ал. 1 и сл. от ЗИНЗС.
По изложените съображения съдът приема, че разпореждането
е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи
касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във
вр. чл. 236 АПК Административен съд – Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1278/16.06.2023г.,
постановено по адм. дело № 526/2023 г. на Административен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/