ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
–Търговско отделение в закрито заседание на 27.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№ 374 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е частна жалба от НАП София срещу определение № 1621/22.06.2020
г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1017/2010 г., с което е одобрена
изготвена от синдика на „Термострен“ АД в
несъстоятелност – гр.София частична сметка №1 за разпределение на налични суми
от масата на несъстоятелността, обявена в търговския регистър под №20200527125637 по
партидата на дружеството.
Частната жалба
е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Основното оплакване в частната жалба е във връзка с приложението на
абсолютната десетгодишна давност по чл.171, ал.2 – ДОПК, като жалбоподателят
счита, че докато трае производството по
несъстоятелност давността за публичните вземания спира да тече съгласно чл.628а
и чл.685а от ТЗ.
Съгласно чл.171 ал. 2 - ДОПК с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Тази разпоредба представлява санкция за
бездействието в този срок на органите по приходите и публичните изпълнители, на
които е възложено обезпечаването и събирането на публичните вземания. Съдебната
практика еднозначно приема, че тя се явява специална норма спрямо разпоредбите
на чл. 685а - ТЗ, предвид което последната не може да я дерогира. Абсолютната давност за публични вземания настъпва
автоматично с изтичането на 10 години от началото на течене на давностния срок и е независима от спирането или
прекъсването на давността през този период. Без значение е и дали основанието
за спиране и прекъсване е от кръга на предвидените в ДОПК или в друг закон, в
това число ТЗ, за настъпването на автоматичния погасителен ефект при изтичане
на десетгодишния срок на абсолютната давност по чл. 172, ал. 2 - ДОПК.
Съгласно чл. 173, ал. 2 – ДОПК вземанията се отписват служебно с
изтичането на срока по чл. 171, ал. 2. Ако абсолютната давност не е била
настъпила при предявяване на вземането от НАП, а в хода на производството по
несъстоятелност, синдикът, както и съдът, следва да съобразят този новонастъпил факт и да приложат последиците от настъпилата
давност по отношение на публичните вземания, които разглеждат, при изготвяне и
одобряване на сметката за разпределение. Доколкото това в случая е сторено,
обжалваното определение, с което съдът е одобрил частичната сметка за
разпределение, с изключване на вземане на НАП за сумата 5383.90 лева с ред по
чл.722, ал.1, т.6 - ТЗ, е правилно и следва да се потвърди.
Воден от изложеното и на основание чл. 729, ал.3 – ТЗ във връзка с чл.274,
ал.1, т.2 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1621/22.06.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1017/2010
г., с което е одобрена изготвена от синдика на „Термострен“
АД в несъстоятелност – гр.София частична сметка №1 за разпределение на налични
суми от масата на несъстоятелността, обявена
в търговския регистър под №20200527125637 по партидата на дружеството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.