Р Е Ш Е
Н И Е
№
988 30.04.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд, Гражданско отделение,
XLIV-ти граждански състав, на двадесет и осми март две хиляди и
деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна Д.
Секретар – Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдията Сияна Д.
гражданско дело № 2823 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422 от ГПК.
Образувано e по искова
молба вх. № 16346/20.04.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт Боянка Рахнева, със съдебен адрес* офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, срещу Г.И.Д., ЕГН * с адрес: ***, с която
се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 1007,40 лева, от които: 588,32 лева,
представляваща главница по сключен на 11.04.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт”
АД – заемодател и длъжника – заемател, договор за паричен заем № 2533261, ведно
с договорна лихва в размер на 44,38 лева за периода от 07.06.2016 г. до
11.10.2016 г., 259,50 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 07.06.2016 г. до 11.10.2016 г., както и
обезщетение за забава в размер на 70,20
лева за периода от 08.06.2016 г. до 26.10.2017 г. включително, 45
лева – такса разходи, като вземанията на „Изи Асет Мениджмънт” АД са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., съгласно приложение № 1 към него от
01.01.2017 г., както и законна лихва върху главницата от 27.10.2017 г. до
изплащането ѝ, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
8115/2017 г. по описа на Бургаски районен съд.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства, направено е доказателствено искане за
прилагане към делото ч.гр.д. № 8115/2017 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок
по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез
назначения ѝ на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител – адвокат В.М. *** проведено по делото открито съдебно заседание,
ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира молба вх. №
2022/16.01.2019 г., с която поддържа предявените искове и моли за уважаването
им. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител
на ответника, в открито съдено заседание, не оспорва твърдяните задължения,
възникнали за ответницата от посочения договор за паричен заем по основание, но
оспорва същите по размер, като моли за уважаване на исковете при съобразяване
извършените от ответната страна плащания.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 240 и сл. от ЗЗД.
По заявление на „Агенция
за събиране на вземания” ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Г.И.Д. за исковата сума по
ч.гр.дело № 8115/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас, приложено към
настоящото. С разпореждане на съда от 23.02.2018 г., на заявителят е указано да
предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид
уведомяването му за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на
основание чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на правен интерес у
ищеца от водене на предявения установителен иск, като същия е допустим, като
подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като
доказателства по делото са Предложение за сключване на договор за паричен заем
от 11.04.2016 г. и договор за паричен заем № 2533261/11.04.2016 г. от
съдържанието, на които се установява, че въз основа на отправено до
"Изи Асет Мениджмънт" АД предложение от страна на ответника
Г.И.Д., на 11.04.2016 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем с
предмет предаване в собственост на Г.И.Д., в качеството ѝ на
заемател на сума в размер на 750 лева срещу задължението ѝ да я
върне на заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД на 26
седмични погасителни вноски, считано за периода от 26.04.2016 г. до 11.10.2016
г., всяка в размер на 63,27 лева.
Представен е Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания”
ООД и Приложение № 1/01.01.2017 г., от съдържанието, на които става ясно, че
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към ответника Г.И.Д. по договор
за паричен заем № 2533261/11.04.2016 г., е било прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания” ООД. Приложено е и пълномощно по силата, на което
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания”
/АСВ/ ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия
договор от 16.11.2010 г. вземания, както и за уведомлението на „АСВ“ ООД до
длъжника Г.И.Д..
По делото са приети
уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2533261, известие за доставяне на Български пощи и обратна разписка от
куриерски услуги Лео Експрес, от които е видно, че изпратеното от ищеца
уведомление до ответника за цедиране на вземането на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД не е получено. В известието за доставяне е
извършено отбелязване, че получателят се е изместил на друг адрес, а в
куриерската разписка се съдържа отбелязване, че ответникът не е отговорил на
позвънявания на куриера и не отваря вратата.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на извършената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира с доверие като безпристрастно и компетентно
дадено, се установява, че по договора е платена сума от ответника в общ размер
на 269,35 лева, като датата на последната вноска е 17.06.2016 г. Заплатените
погасителни вноски са в размер на 161,68 лева – главница, 28,13 лева –
договорна лихва и 79,54 лева - неустойка. Остава задължение за плащане на
главница – 588,32 лева, договорна лихва – 44,38 лева, неустойка – 259,50 лева,
такса разходи – 45 лева, и лихва за забава – 70,20 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По делото не е спорно,
че ищецът се легитимира в качеството на цесионер, придобил вземането на третото
лице – кредитор на ответницата по процесния договор за паричен заем. Приемането
на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо и доколкото по делото е представено надлежно пълномощно от стария
кредитор в полза на ищеца за уведомяване на ответницата за цесионния договор,
съдът приема, че задължението по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД е изпълнено с връчване на
исковата молба на назначения по делото особен представител на ответника.
Съгласно нормативната
уредба, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи в същия вид, количество и качество. Не е спорно по делото и се установява,
че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който
заемната сума от 750 лева е предадена на ответника. Видно от текста на чл. 3 от
сключеното между страните съглашение, договорът за заем има силата на разписка
за предадената, съответно получена сума. В този смисъл процесният договор за
паричен заем удостоверява получаването от страна на ответника Г.И.Д. на заемна
сума в размер на 750 лева. Установи се по делото, че са били извършени от
ответника плащания в общ размер на 269,35 лева.
В случая, процесният
договор за паричен заем попада в обхвата на законовата дефиниция на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съгласно която договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не се
поставят ограничения за качеството на страните по същия. В този смисъл
процесният договор е разновидност на паричен заем, а именно - потребителски
кредит, по отношение на който намира приложение специалната уредба на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. По силата на съглашението на ищеца е предоставена
в заем сума от 750 лева, при уговорен ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на
41,17 %, като лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума. Процесният договор е сключен при действието на разпоредбите на
ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер,
се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 41,17 % не надхвърля
петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на договора от
10,00 %, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта
надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни
разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При
положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна
е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на Закона
за зашита на потребителя /ЗЗП/ и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата /било то възнаградителна или за забава/ е ограничен.
Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат
третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект
се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика
трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за
обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. Следователно при
преценка съответствието на процесната договорна клауза с добрите нрави, следва
да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен
– към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към
сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00 %. Следователно,
уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 35,00 %
годишно е три и половина пъти по-висок от размера на законната лихва. С оглед
изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии
за норми на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради
това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се
приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ответника.
В настоящото производство
съдът следи служебно за валидността на сключения между страните договор,
включително относно уговорената неустоечна клауза по чл. 4 от същия. В тази
връзка е разпределена и доказателствена тежест за ищеца, съгласно неоспорения
доклад на съда по делото. След анализ на представения договор за паричен заем,
съдът приема, че клаузата за неустойка е недействителна поради противоречие с
добрите нрави, като мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е
неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Видно от текста на чл. 4 от сключения между страните
договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване
на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица - поръчители или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя,
като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за
плащане на неустойка в размер на 339,04 лева. Страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка в размер на 339,04 лева, който е почти половината от размера на
заемната сума - 750 лева. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, тъй
като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение.
По изложените
съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от 11.04.2016
г. не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане
на неустойка води до частична недействителност /нищожност/ на сключения договор
в тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.
Процесният договор се
явява действителен в частта, с която е постигнато съгласие за получаването на
сумата от 750 лева и за връщането й на 26 седмични вноски. Към момента на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил падежът на всички
вноски. Плащанията по договора са в размер на 269,35 лева, поради което остават
дължими 480,65 лева.
Следва да се отбележи,
че извършените плащания от ответника касаят заплащане на погасителни вноски за
главница, като част от тях - в размер на 79,54 лева неправилно са отразени от
ищеца като заплатени суми за неустойка, а сумата от 28,13 лева – за договорни
лихви. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се въвежда законова забрана
за кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, предвид
която уговорка в този смисъл се явява нищожна и не поражда правно действие.
Отделно от това, следва да се отбележи, че в рамките на производството не се
ангажираха доказателства за реално извършените от кредитора/цесионера разходи
по договора за заем, предвид което като неоснователна следва да се отхвърли и
претенцията за установяване на вземане за такива в размер на 45 лева по делото.
Предвид изложеното искът
за установяване съществуването на задължение от 588,32 лева - главница се явява
частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 480,65 лева., ведно
с исканата законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане Над размера от 480,65 лева до претендирания
размер от 588,32 лева претенцията е неоснователна и искът следва да се
отхвърли, както и исковете за договорна лихва в размер на 44,38 лева, неустойка
в размер на 259,50 лева и такса разходи в размер на 45 лева.
Що се отнася до
акцесорния иск за заплащане на лихва за забава за периода от 08.06.2016 г. до
27.10.2017 г., съдът приема същия за основателен и доказан, доколкото е приел
за дължима сума в размер на 480,65 лева, за която по делото не се установи
плащане от ответната страна и която е изцяло падежирала с изтичане срока на
договора за заем. След извършени от съда математически действия по умножаване и
събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с интернет
адрес http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
установи сборът на дължимите мораторни лихви за всяка просрочена договорна
вноска за главница в общ размер от 35,54 лева, до който размер следва да се
уважи заявеното от ищеца вземане в размер на 70,20 лева, като за горницата над
35,54 лева искът подлежи на отхвърляне.
На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно на уважената част от претенциите и представения
списък по чл. 80 от ГПК в размер на 371,48 лева по настоящото дело /вкл.
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, определено от съда съобразно чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 от НЗПП/ и 38,43
лева - по заповедното производство.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235
от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 92 и чл. 240 и сл. от ЗЗД в отношенията между страните, че Г.И.Д.,
ЕГН * с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт Боянка Рахнева, със съдебен адрес:***, офис
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 /правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД с ЕИК
*********/, следните суми: сумата от 480,65 /четиристотин и осемдесет лева и
шестдесет и пет стотинки/ лева - главница, дължима по сключен на 11.04.2016
г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД – заемодател и длъжника – заемател, договор
за паричен заем № 2533261, вземанията по който са прехвърлени съгласно
Приложение 1 от 01.01.2017 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010 г., на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 35,54 /тридесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 08.06.2016 г. до 27.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.10.2017 г. до
окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани - иска за главница за горницата над 480,65 лева до
целия търсен размер от 588,32 лева, иска за мораторна лихва над 35,54 лева до
целия търсен размер от 70,20 лева и претенциите за 44,38 /четиридесет и четири
лева и тридесет и осем стотинки/ лева – договорна лихва за периода от
07.06.2016 г. до 11.10.2016 г.; 45 /четиридесет и пет/ лева, представляваща
такса разход и за 259,50 /двеста претдесет и девет лева и петдесет стотинки/
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4788/30.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 8115/2017 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Г.И.Д.,
ЕГН * да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********
/правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания” ООД с ЕИК *********/, сумата от 371,48 /триста седемдесет и
един лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща направени
съдебни разноски по настоящото дело и сумата от 38,43 /тридесет и осем лева
и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща направени разноски по
ч.гр.д. № 8115/2017г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Димитрова
Вярно с оригинала!
С. Добрева