Р Е Ш
Е Н И Е
№ 626 / 14.10.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Велислава Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 418 по описа за 2019 година; взе предвид следното:
Производството е във
фазата по допускане на делбата – по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Искът е за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, с правно основание
чл.34 от Закона за собствеността, предявен от М.Д.Я. с ЕГН ********** ***;
против П.Д.У. с ЕГН ********** ***; и Н.Д.Т. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че е пряк наследник - син на Д.М.Я. с ЕГН **********, б.ж.
на гр. Хасково, починал на ***** г. Ответниците били преки наследници на Л.Д.Я.с
ЕГН **********, втора съпруга на Д.М.Я., починала на 13.11.2017 г., поради
което също се явявали негови наследници, т.к. майка им приела наследството на
съпруга си. В наследство от общия наследодател останал следният недвижим имот,
придобит на основание нотариален акт /НА/ за учредяване на суперфиция № 144 том
I дело 283/1959 г. на ХНС: къща, застроена на 70 кв.м, или всичко застроено и
незастроено место 150 кв.м, което право на строеж е било учредено върху парцел
II - 2003 в кв. 358 по благоустройствения план на гр. Хасково, състоящ се от
350 кв.м, при граници: ул. **** дере, Я. Ж. Я., бр. В.К.. Учредителят на
правото на строеж М. Ж. Я., баща на Д.М.Я., притежавал правото на собственост
върху парцел II - 2003 по силата на договор за доброволна делба, подписан на
18.07.1958 г. с нотариална заверка на подписите, вписан под № 108 том I от
29.08.1957 г. на ХНС. Въз основа на този договор, М. Ж. Я. получил в дял парцел
II - 2003 в кв. 358 с площ 350 кв.м и върху този парцел е отстъпил на сина си Д.безвъзмездно
правото да построи и държи завинаги къщата. В действащата КК на гр. Хасково,
одобрена със Заповед РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на ИД на АК, II - 2003 в кв.
358 с площ 350 кв.м. бил заснет като поземлен имот с идентификатор
77195.711.170, площ 336 кв.м, с адрес: гр. Х., ул. *******, номер по предходен
план 2591, кв. 358, парцел II, с две сгради, които попадат в имота - сграда с
идентификатор 77195.711.170.1 със застроена площ 79 кв.м. и сграда с
идентификатор 77195.711.170.2 със застроена площ 72 кв.м., и двете с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. В регистъра на имотите било
отбелязано, че собственици са наследници на М. Ж. Я., съгласно договор за
доброволна делба № 108 от 18.07.1958 г.; и наследници на Д.М.Я., съгласно НА №
144 том 1 дело 283 от 22.04.1959 г.
Изложените обстоятелства давали основание да се приеме, че наследниците на Д.М.Я.
притежават по наследство собствеността върху 150/336 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 77195.711.170 площ 336 кв.м., предвид учреденото в негова полза
право на строеж върху 150 кв.м. - застроено и незастроено място от парцел II,
съгласно НА № 144 том 1 дело 283 от 22.04.1959 г. Останалите 150/336 ид.ч. от
поземления имот притежавали наследниците на Я. Ж. Я., съгласно договора за
доброволна делба от 18.07.1958 г., сключен между него и брат му М. Ж. Я..
Наследниците на Д.М.Я. притежавали и собствеността върху сграда с идентификатор
77195.711.170.2 със застроена площ 72 кв.м, построена в поземления имот въз
основа на учреденото право на строеж, което обстоятелство изрично било
отбелязано и в скица № 15-694007 от 27.09.2018 г. на СГКК - Хасково. След
смъртта на Д.М.Я. неговите преки наследници, втората му съпруга Л.Д.Я.и синът
му М.Д.Я., придобили по 1/2 ид.ч. от неговото наследство, представляващо
150/336 ид.ч. от ПИ 77195.711.170 и 1/2 ид.ч. от сграда 77195.711.170.2. След
смъртта на Л.Д.Я.тя била наследена от дъщерите си – двете ответници, които
придобили по 1/4 ид.ч. от 150/336 ид.ч. от ПИ 77195.711.170 и по 1/4 ид.ч. от
сграда 77195.711.170.2. Страните не можели доброволно да поделят съсобствения
си имот, което обосновавало правния интерес на ищеца да предяви срещу
ответниците настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
допуснете и да извърши съдебна делба между него и ответниците на подробно
описаните по – горе ПИ с идентификатор 77195.711.170 и на построената в него
сграда с идентификатор 77195.711.170.2, първоначално при квоти от 1/2 ид.ч. за
ищеца и по ¼ ид.ч. за всяка от ответниците. В открито съдебно заседание
ищецът не се явява, но се представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа
предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан, но
прецизира квотите, при които иска да бъде допусната делбата. Поддържа, че
жилищният имот е наследствена собственост само на страните по делото. Излага
допълнителни твърдения, че гражданският брак между наследодателя Д.М.Я. и
съпругата му Н. Я. Я. – майка на ищеца бил прекратен на 17.01.1977 г. Те
двамата водили съдебна делба помежду си, в която мъжът получил в дял тази къща,
застроена на 70 кв. м., и същевременно наплатил на бившата си съпруга нейния
дял от имота. Същевременно, ПИ не бил собственост само на наследниците на Д.М.Я.,
като след снабдяване с удостоверение за наследници на М. Ж. Я., дядото на ищеца,
ставало ясно, че квотата върху ПИ имот е ¼ ид.част. Ето защо, ищецът
иска, да се допусне делбата на 84/336 ид. части, от които той притежавал
половината или 42/336 идеални части, а другата 1/8 идеална част се разделяла
между ответниците, за всяка от които оставали по 21/336 идеални части от ПИ.
Предмет на делбата били ¼ идеална част от ПИ и цялата къща.
Всяка от ответниците представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, с идентично съдържание. Те считат предявения
иск за допустим и основателен, като също желаят допускане на делбата на
процесните имоти при претендираните от ищеца квоти – ½ ид.ч. за него и
по ¼ ид.ч. за всяка от ответниците. В открито съдебно заседание и двете
не се явяват, но се представляват от пълномощници – адвокати, които изцяло
признават предявения иск при претендираните от ищеца квоти, в т.ч. с
изменението на размера им от открито съдебно заседание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Общ
наследодател на страните в настоящия процес е Д.М.Я. с ЕГН **********, бивш
жител ***, починал на ***** г., видно от удостоверение за наследници с изх. №
ГРАОН1-341/02.08.2018 г., издадено от Община Хасково. Ищецът е негов син, а двете
ответници са дъщери на съпругата му Л.Д.Я.с ЕГН **********, починала на
13.11.2017 г. Тези обстоятелства, както и това, че Я. е втора съпруга на
наследодателя,се установяват и от второто представено по делото удостоверение за
наследници с изх. № ГРАОН1-1498/14.12.2018 г., издадено от Община Хасково. То е
на името на М. Ж. Я.,***, починал на **** г., чийто син /най-голямо дете/ е наследодателят
на страните по делото Д.М.Я., който е имал още двама братя и една сестра,
всички починали и оставили наследници. М. е оставил за свой наследник и
преживяла съпруга М.Д.Я., починала през 1976 г. Приживе на наследодателя М. Ж. Я.
е сключен договор за доброволна делба № 108 т. I на партидната книга, том 76,
стр. 393, подписан от него и от Я. Ж. Я. на 18.07.1958 г., с нотариална заверка
на подписите им. По силата му, всеки от съделителите е получил в дял по един
недвижим имот, като М. Ж. Я. – следния: парцел II - 2003 в кв. 358, по новия
благоустройствен план на гр. Хасково, състоящ се от 350 кв.м., при посочени
граници. Въз основа на този договор, е съставен нотариален акт за учредяване на
суперфиция № 144 том I дело № 283/1959 г. от 22.04.1959 г. на Хасковски народен
съд, по силата на който М.
Ж. Я. е отстъпил безвъзмездно на сина си Д.М.Я. правото да построи и държи завинаги
– за вечни времена – къща, застроена на 70 кв.м. или всичко застроено и
незастроено място от 150 кв.м., със собствени средства и заем, отпуснат му от банка
– върху гореописания парцел II - 2003 в кв. 358, по новия благоустройствен план
на гр. Хасково, състоящ се от 350 кв.м., при посочени граници.
Не
е спорно по делото, че ищецът е син на наследодателя Д.М.Я. от първия му брак с
Н. Я. Я.. Видно от представеното съдебно удостоверение с изх. № 3234/12.06.2019
г., издадено от Хасковски окръжен съд; бракът им е прекратен с развод, по
силата на решение от 17.01.1977 г., като на мъжа е предоставен горният етаж от
семейното жилище, а на жената – долният. Бившите съпрузи
са водили помежду си дело за съдебна делба, по което е постановено решение № 208/12.04.1978 г.
на Хасковски районен съд. Със същото помежду им е допусната да се извърши
съдебна делба на следния недвижим имот: южната половина на жилищната сграда –
близнак, ведно с отстъпеното право на строеж върху парцел ІІ имот пл. № 2003 в
кв.358 по плана на гр. Хасково, находяща се в гр. Х., ул. *******, при равни за
страните квоти. Последвало е решение № 428/23.06.1978 г. на Хасковски районен
съд по извършването на делбата, което е представено по делото в копие с
нечетлив диспозитив. Видно от мотивите му, делбеният имот е поставен в дял на
мъжа, който да заплати на жената половината от стойността му за уравнение на
дяловете. Това решение е оставено в сила с решение № 276/27.09.1978 г.,
постановено по в. гр. дело № 980/1978 г. на Хасковски окръжен съд. Последвало е
решение № 552/01.10.1979 г., постановено по гр. д. № 531/1979 г. на Хасковски
районен съд. Видно от мотивите на същото, с решение на ВС са били отменени
предходните решения на ХРС в частта им на допуснатата делба и на правото на
строеж, като делото е върнато в тази част за ново разглеждане с указания. С
новото решение, между бившите съпрузи е допусната да се извърши съдебна делба
на следния недвижим имот: южната половина на жилищната сграда – близнак,
находяща се в парцел ІІ имот пл. № 2003 в кв.358 по плана на гр. Хасково, при
равни за страните квоти, като мъжът е осъден да заплати на жената сума за
уравнение на дяловете. Не е допуснато извършването на делба и на правото на
строеж. С решение № 331/05.12.1979 г. по в. гр. дело № 1315/1979 г. на
Хасковски окръжен съд, предходното решение е обезсилено в частта на допуснатата
наново делба на жилищната сграда. Видно от мотивите му, първоинстанционният съд
следвало при новото разглеждане на делото да се ограничи само до недопускане на
делбата на правото на строеж, а не наново да допуска делба на сградата, в която
част първоначалното решение не било отменено от ВС. Приложена е скица от 1977 г.
на парцел II-2003 в кв. 358 на гр. Хасково с 342 кв.м.
По
делото се представиха актуални скици, а именно - скица с № 15-901647-03.12.2018
г. на поземлен имот с идентификатор 77195.711.170 и скица №
15-694007-27.09.2018 г. на сграда с идентификатор 77195.711.170.2. Видно от
тях, в действащите КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, ПИ е с идентификатор 77195.711.170, площ
336 кв.м, с адрес: гр. Х., ул. *******, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/; стар
идентификатор: няма; номер по предходен план 2592, кв. 358, парцел II, при
съседи: 77195.711.171, 77195.711.254, 77195.711.255, 77195.711.167 и 77195.711.168;
с две сгради, които попадат в имота - сграда с идентификатор 77195.711.170.1
със застроена площ 79 кв.м., брой етажи 1, и сграда с идентификатор
77195.711.170.2 със застроена площ 72 кв.м., брой етажи 2, и двете с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. На втората от тези сгради е
представената по делото втора скица, за чиито собственици са записани наследниците
на Д.М.Я., на основание горецитирания нотариален акт № 144 том I дело №
283/22.04.1959 г. на Хасковски народен съд. На името на ищеца в настоящото
производство е издадено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/24.01.2019 г. от ОДД – Хасково, притежаващ половината
от жилище и от земя, находящи се на адрес в гр. Х., ул. *********, чиито
останали съсобственици са ответниците по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Представените
по делото доказателства по безспорен начин установяват, че страните по делото
са съсобствениците на делбените вещи – на процесните ¼ ид.част от поземления имот и на цялата жилищна
сграда, описани подробно по-горе. Съсобствеността им
е възникнала по наследяване по закон от техния общ наследодател, като те са
пълният кръг от наследниците му по закон. При смъртта си през 2015 г. наследодателят
им Д.М.Я.
е оставил за свои наследници – сина си, ищец в настоящото производство, и
втората си съпруга, починала през 2017 г. и оставила за свои наследници
дъщерите си – двете ответници. Приживе той се е развел с майката на ищеца, а
именно – през 1977 г., като в резултат на приключила помежду им съдебна делба,
с влязло в сила през 1978 г. съдебно решение, в него дял е поставена процесната
сграда, като за уравнение на дяловете той е наплатил на бившата си съпруга
парична сума. Няма данни и възражения по делото, към този момент той вече да е
бил в брак с майката на ответниците. Така наследодателят е станал едноличен
собственик на следния недвижим имот: южната половина на жилищната сграда –
близнак, построена върху парцел ІІ, имот пл. № 2003 в кв.358 по плана на гр.
Хасково, находяща се в гр. Х., ул. ******. В действащите КККР на гр. Хасково,
одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, тази сграда е с идентификатор
77195.711.170.2 със застроена площ 72 кв.м., брой етажи 2, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 77195.711.170,
площ 336 кв.м, с адрес: гр. Х., ул. ********, с трайно предназначение на
територията на ПИ: урбанизирана; с начин на трайно ползване на ПИ: ниско
застрояване /до 10м/; стар идентификатор: няма; номер по предходен план 2592,
кв. 358, парцел II, при съседи на ПИ: 77195.711.171,77195.711.254,77195.711.255,
77195.711.167 и 77195.711.168. Квотите на тримата съделителя от тази
сграда се установят в претендираните в настоящия процес и неоспорени размери, а
именно – ½ ид.ч. за ищеца и равни квоти от по 1/4 ид. част за всяка от
двете ответници. Със смъртта на наследодателя сградата е наследена в равни
квоти от по ½ ид.ч. от ищеца и от преживялата втора съпруга, по
правилото на чл.9 ал.1 от ЗНасл. Със смъртта на съпругата му, нейните дъщери са
наследили в равни квоти притежаваната от нея ½ ид.ч. от сградата, или
всяка получава по ¼ ид.ч., по правилото на чл.5 ал.1 от ЗНасл.
Що се отнася до
процесния ПИ, същият е останал в наследство от М. Ж. Я., дядо на ищеца, починал
през 1963 г., като е оставил за свои наследници по закон – преживяла съпруга,
починала през 1976 г., и четири деца, най- голямото от които е наследодателят
на страните в настоящия процес. Според годината на раждане на първото от децата
им – Димитър, роден през 1922 г., може да се приеме, че най-късно през тази
година родителите му са сключили гражданския си брак. Към този период от време
не е съществувал режим на общност между съпрузите и имотите са се считали
собственост на този, който ги е придобил. В този смисъл е и последвалата и относимата
към годината на договора за доброволна делба на имота от 1958 г., нормативна
уредба - Наредбата – закон за брака /обн. ДВ. бр.108 от 12.05.1945 г./,
отменена с чл. 165 от Закона за лицата и семейството - ДВ бр. 182 от 09.08.1949
г. Според разпоредбите и на двата нормативни акта, съответно - чл. 16 от НЗБ и
чл.33 от ЗЛС /ред. ДВ бр.90 от 09.11.1956 г./, всеки от съпрузите запазва след
сключване на брака имуществото си, управлението му и ползуването от него. Така
изрично е утвърден принципът на разделност на имуществата на съпрузите,
придобити през време на брака, които всеки придобива сам за себе си. Ето защо,
след смъртта на М. Ж. Я. и по правилото на чл.9 ал.1 от
ЗНасл, съпругата му и четирите им деца са придобили равни части от по 1/5
ид.част от поземления имот. Със смъртта на съпругата и по правилото на чл.9
ал.1 от ЗНасл, всяко от четирите им деца е прибавило към вече притежаваната по
наследство от баща им по 1/5 ид.част и наследената след смъртта на майка им по
1/20 ид.част, респ. всеки от четиримата е станал собственик на по ¼
ид.част от ПИ. Така притежаваната от наследодателя на страните по делото
¼ ид.ч. от ПИ, подробно описан по-горе по действащите КККР на гр.
Хасково, е предмет на настоящата съдебна делба. Квотите на тримата съделителя
от целия този ПИ се установят в претендираните в настоящия процес и неоспорени
размери, а именно – 1/8 ид.ч. за ищеца и равни квоти от по 1/16 ид. част за
всяка от двете ответници. Със смъртта на наследодателя, процесната ¼
ид.ч. от ПИ е наследена в равни квоти от по ½ ид.ч. от ищеца и от
преживялата втора съпруга, по правилото на чл.9 ал.1 от ЗНасл, възлизащи на по
1/8 ид.ч. от целия ПИ. Със смъртта на съпругата му, нейните дъщери са наследили
в равни квоти притежаваната от нея 1/8 ид.ч. от целия ПИ, или всяка получава по
1/16 ид.ч. от целия ПИ, по
правилото на чл.5 ал.1 от ЗНасл.
Така
по категоричен начин се установиха собственическите права на страните по делото,
както и квотите, при които те съществуват. Поради гореизложеното,
предявеният иск се явява основателен така, както е предявен, при което следва
да се уважи изцяло. По безспорен начин е установено наличието на съсобственост
между страните, както и това, че те са пълният кръг от лица, които следва да
участват в делбата на процесните недвижими имоти. Не се установяват пречки за
допустимостта на делбата от рода на несъвместимостта й с естеството и
предназначението на вещта. И тъй като съсобствениците искат прекратяване на
съсобствеността върху общите вещи, то делба на същите следва да бъде допусната
при посочените по-горе квоти.
Мотивиран така и на
основание чл.344 ал.1 изр.І от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М.Д.Я.
с ЕГН ********** ***; П.Д.У. с ЕГН ********** ***; и Н.Д.Т. с ЕГН ********** ***;
на следните техни съсобствени недвижими имоти и при квоти, както следва:
1.
сграда с идентификатор
77195.711.170.2 със застроена площ 72 кв.м., брой
етажи 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен
имот /ПИ/ с идентификатор 77195.711.170, площ 336 кв.м, с адрес: гр. Х., ул. ********,
с трайно предназначение на територията на ПИ: урбанизирана; с начин на трайно
ползване на ПИ: ниско застрояване /до 10м/; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план 2592, кв. 358, парцел II, при съседи на ПИ: 77195.711.171, 77195.711.254, 77195.711.255,
77195.711.167 и 77195.711.168; при квоти
от ½ ид.част за Я., ¼ ид. част за У. и ¼ ид.ч. за Т.;
и
2.
¼ ид.част от гореописания ПИ с идентификатор 77195.711.170, при квоти от 1/8 ид.част от целия ПИ за Я., 1/16
ид. част от целия ПИ за У. и 1/16 ид.ч. от целия ПИ за Т..
Назначава съдебно - техническа експертиза,
която да се извърши от вещото лице В. Л. Р., което след като се запознае с
материалите по делото и извърши оглед на имотите, да даде заключение за
поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и тяхната действителна
пазарна цена, при възнаграждение в размер на общо 400 лева, платими по сметка на
ХРС, след влизане в сила на настоящото решение, както следва – 200 лв. от Я., 100 лв. от У. и 100 лв. от Т..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:М.Б.