РЕШЕНИЕ
№1705/23.10.2018г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На първи октомври Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3439 по описа на
съда за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от
ЗАНН и е образувано по жалба на М.П.Г. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 18-0433-000059/ 20.06.2018г. на Началника на І РУ при ОД-МВР -Варна, с което
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.2 от
ЗДП.
В
жалбата се навеждат множество доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с описание на
нарушението от фактическа и правна страна, твърди се че не е посочена дата и
място наизвършване на нарушението , че наложените
санкции не са съобразени с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и др.Поради
това се иска отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание , въз. Г. редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.
А. отново пледира постановлението да бъде отменено, тъй като в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Прави
искане и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище
по жалбата.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Въз.Г.
работел по силата на трудов договор към „ А 2017“ ЕООД като шофьор линейка,
като управлявал специален автомобил „Опел Виваро“ с
рег. № В 78 06 ВХ.
На
14.06.2018г. около 11.00 часа този автомобил бил паркиран на кръстовището между
ул.“Драган Цанков“ и ул.“Фр.Шопен“.Върху него имало
поставени „ сини лампи“.Автомобилът бил забелязан от автопатрул
на І РУ-Варна, които докладвали на дежурния офицер.Той от своя страна изпратил
на място св.К.А.-полицейски инспектор при І РУ-Варна.Свидетелят видял
паркирания автомобил, който приличал и имал означения като на „ частна“
линейка.Водачът му- въз.Г. , също бил на място и представил за проверка
съответните документи.В свидетелството за регистрация автомобилът бил описан
като „ специален“.След приключване на проверката св.А. съставил против въз.Г.
акт за установяване на нарушение, за това че върху паркирания автомобил има
поставено устройство за подаване на светлинен сигнал / синя лампа/ , предвиден
за автомобил със специален режим на движение.Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.175 ал.1 т.2 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа
на така съставения акт против въз. К.
било издадено и атакуваното наказателно постановление № 18-0433-000059/ 20.06.2018г., в което наказващият орган изцяло възприел
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.175 ал.1 т.2 от ЗДП .За него, на същото
законов основание на въззивника била наложена „Глоба” в размер на 100лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. .
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе
разпитан св. К.А. - актосъставител
, чиито показания съдът кредитира изцяло
като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят си спомни за случая с
необходимата конкретика и посочи, че
автомобилът е бил с обозначения на „ частна“ линейка и че е бил
паркиран.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства
по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление 18-0433-000059/
20.06.2018г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на І РУ при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121 з- 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок.Актът също е съставен от
компетентно лице с оглед приложената по преписката заповед №
365з-4328/01.11.2017г.
Съдът намира обаче, че неправилно е бил
приложен материалния закон.По делото безспорно е доказано, че въз.Г. е бил
водач на специален автомобил, регистриран по този начин в КАТ-Варна, че върху
него е имало постановена „синя„ лампа, което представлява устройство за
подаване на светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим
на действие, както и че към момента на
извършване на проверката превозното средство е било паркирано.Разпоредбата на чл.91
ал.1 от ЗДП сочи, че моторните превозни средства със специален режим на
движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават
едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и
специален звуков сигнал.В чл.91 ал.3 от ЗДП изчерпателно са описани превозните
средства, които могат да ползват специален режим на движение, а именно тези на
Спешна медицинска помощ, ДАНС и др.Същите превозни средства са описани и в чл.1
ал.2 от Наредба № І- 141 от 18.09.2002г. за условията и реда, при които се
ползва специален режим на движение от моторни превозни средства.Сред тях обаче
не попада автомобил с характеристиките на описания в акта и постановлението,
доколкото независимо от наличните върху него обозначения като на линейка,
същият очевидно не е бил превозно средство на Спешна медицинска
помощ.Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.2 от ЗДП на свой ред предвижда наказание за
водач, който е поставил или използвал устройство за подаване на светлинен или
звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да
има това право.В този смисъл, след като един автомобил не е със специален режим
на движение и въпреки това има устройство за светлинен сигнал, то водачът му
следва да носи административно-наказателна отговорност за това, тъй като след
като управлява това превозно средство той следва да съблюдава изискванията на
ЗДП, а именно да не управлява автомобил с поставено такова устройство.
За да се приложи тази
норма обаче следва отговорното лице да има качеството
на „ водач“ на МПС.Според разпоредбата
на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач"
е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана
група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни
животни или стада по пътищата,
а съгласно т. 28 от същия параграф „участник в движението" е всяко лице, което
се намира на пътя и със
своето действие или бездействие оказва влияние на движението по
пътя, като такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
В настоящият казус,
от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, безспорно е установено, че към момента
на проверката на 14.06.2018г. около 11.00ч. превозното
средство е било паркирано, респективно , че въз.Г. не
го е управлявал.В този смисъл, когато полицейските служители за установили
наличието на поставено устройство за подаване на
светлинен сигнал, то въззивникът не е имал качеството
на водач по смисъла на
§ 6 т.25 от ЗДП и не е оказвал влияние по никакъв начин
на движението по пътя.Поради това и доколкото целта на закона
е да не се
допуска управление на превозни средства
с поставени устройства , предвидени за автомобили със
специален режим на движение, без
наличие на право за това, то
съдът намира че неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на въз.Г., тъй като към
момента на проверката от контролните
органи не е бил осъществен състава на нарушението-не
е било налице управление на МПС, на което водачът
да е поставил устроство за светлинен
сигнал, предвиден за автомобили със
специален режим на движение.В този
смисъл е и Решение по к.а.н.д. № 1108/2018г. на Административен
съд-Варна.
Поради това съдът
намира, че материалният закон е бил приложен неправилно,
както и че наказващият орган не
е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да
издаде наказателното постановление да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност.
С оглед
на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено .
По
отношение на направеното искане да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът намира същото за допустимо, но разгледано по същество за
неоснователно. В това производство липсва правно основание и ред за присъждане
на адвокатско възнаграждение.С чл.84 от ЗАНН са предвидени изрично установени
отделни случаи и въпроси,свързани с разглеждането на делата, по които се
прилагат субсидиарно правилата на НПК.Единствените разноски, които фигурират в
текста на цитираната норма, са тези на свидетелите и относно изплащането на
възнагражденията на вещите лица, за които са приложими правилата на НПК. Липсва
обаче хипотеза за изплащане на заплатеното от жалбоподателя в съдебно
производство адвокатско възнаграждение,т.е. такова за оказаната правна помощ и
защита по делото. Очевидно,че този въпрос е извън приложното поле на НПК,защото
е изключен от препращата норма на чл.84 от ЗАНН,
поради което и съобразно трайно установената съдебна практика,сторените
разноски за адвокатско възнаграждение се дължат едва при произнасяне от
граждански съд в производство по общия исков ред на Закона за отговорността на
държавата за вреди,причинени на граждани.Ето защо направеното искане следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18-0433-000059/
20.06.2018г. на
Началника на І РУ при ОД-МВР -Варна, с което на М.П.Г. е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца
на основание чл.175 ал.1 т.2 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: