Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013 18.08.2020 г.
гр.С.З.В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти
август две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
МИШОВА БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1394 по описа за 2020 година.
Производството
е образувано по въззивни жалби на К.В.Ж., чрез
пълномощника му адв.К.А. и на „Т.Т.Т.“
ЕООД, гр.С.З.чрез адв. Н.М. против решение № 253 от
17.02.2020 г., постановено по гр.дело № 1604/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което се осъжда „Т.Т.Т.” ЕООД, гр. С.З.да
заплати на К.В.Ж. следните обезщетения за вреди, вследствие настъпилата на
18.07.2017 г. трудова злополука, а именно: сумата в размер на 16 212 лева –
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяното от работника открито счупване на костите на дясната подколенница на ниво средна дистална
трета, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.07.2017
г. до изплащането му и сумата в размер на 544,30 лева – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства, медицински
консумативи и лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.02.2019г. до изплащането й, като
отхвърля иска за неимуществени вреди над присъдения размер до пълния претендиран размер от 30 000 лева и иска за
имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства, медицински консумативи
и лечение над присъдения размер до пълния претендиран
размер от 1316,82 лева, като неоснователни; отхвърля предявения от К.В.Ж. против
„Т.Т.Т.” ЕООД, гр. С.З.иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, вследствие настъпилата на 18.07.2017 г.
трудова злополука, в размер на 4560 лева
- пропуснати ползи, представляващи брутното трудово възнаграждение на
работника, което той би получавал за периода от 16.06.2018г. до 16.02.2019г.,
през което време бил в неплатен отпуск, като неоснователен; присъдени са
разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете; присъдени са
държавна такса и разноски за вещо лице. Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на ответника: „З.Д.Е.И.“ АД, гр. С..
Въззивникът К.В.Ж., обжалва
първоинстанционното решение в частта, с което се
отхвърля иска за неимуществени вреди над присъдения размер до пълния претендиран размер от 30 000 лв. и се отхвърля
предявения иск за заплащане на обезщетение на имуществени вреди в размер на
4560 лв. – пропуснати ползи, представляващи брутно трудово възнаграждение,
което въззивникът би получавал за периода от
16.06.2018г. до 16.02.2019г. Счита, че решението в тази част е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Изготвените по
делото две съдебно – технически експертизи не били обсъдени от съда в мотивите
на решението. В първата експертиза било установено, че няма сигурни данни да е
имало стълба на работната площадка, която да може да се полза от работника,
както и че не бил проведен инструктаж на
работника, не били му осигурени необходимите предпазни средства за извършване
на работата. Въпреки това съдът приел, че е налице съпричиняване,
поради груба небрежност и е намалил обезщетението. Счита, че по никакъв начин
не се доказало съпричиняване в размера, посочен от
съда. След приключване на болничните ищецът се върнал на работа, но тъй като
работодателят не му осигурил работно място за периода 16.06.2018. –
16.02.2019г. същият бил в неплатен отпуск. Излага съображения, че пропуснатата
полза се изразява в разликата между размера на трудовото възнаграждение, което
би получил, ако полага труд и полученото обезщетение, поради временна
нетрудоспособност. Предвид изложените съображения, въззивникът
моли съдът да отмени обжалваното решение в обжалваната му част.
Въззиваемият „Т.Т.Т.“ ЕООД, гр.С.З., представлявано от И.Д.– управител,
чрез пълномощника адв.Н.М., оспорва като неоснователна
и необоснована въззивната жалба. Излага подробни
съображения за неоснователност на оплакванията на въззивника.
Счита, че възприетите от първоинстанционния съд
правни и фактически изводи в решението са обективни, същите се основават на
съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, на закона и са в
съответствие с утвърдената съдебна практика. Моли съдът да остави без уважение
подадената жалбата. Претендира за направените разноски.
Въззивникът „Т.Т.Т.“ ЕООД, гр.С.З.представлявано от И.Д.– управител, чрез
пълномощника адв.Н.М. обжалва първоинстанционното
решение изцяло. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на процесуалния закон. Твърди, че съдебният състав
избирателно е формулирал убеждението си само върху част от приетите по делото
доказателства, като липсват изрични мотиви, защо приема за доказани определени
факти. Счита, че първоинстанционния съд неправилно,
определяйки размера на обезщетението по чл.200 КТ за неимуществени вреди от въззивника преценил твърдените болки и страдания от него.
Сочи, че по делото категорично било доказано, че К.Ж. сам бил виновен и сам
причинил настъпването на трудовата злополука, по време на работа, която вършел
при пълно пренебрегване на правилата за безопасност на труда и без необходимото
старание и внимание. Неправилно съдът приел за доказан иска за имуществени
вреди, въз основа на представени по делото касови бележки, с неясен произход. Моли
съдът да уважи жалбата и отмени обжалваното решение. Претендира за направените
разноски по делото.
Въззиваемият по тази въззивна жалба К.В.Ж., чрез пълномощника си адв. К.А. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
претърпените болки и страдания от ищеца били в пряка причинна връзка с
трудовата злополука. Съдът обсъдил всички наведени доказателства и не били
налице процесуални нарушения. Моли съдът
да остави без уважение подадената въззивна жалба от „Т.Т.Т.“ ЕООД, гр.С.З.. Претендира да бъдат присъдени
направените пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.200 КТ.
Ищецът
твърди, че бил назначен на длъжност „електрозаварчик“
в ответното дружество „Т.Т.Т.“ ЕООД - гр. С.З.съгласно
трудов договор и допълнително споразумение. На 18.07.2017 г., около 10,50 часа
бил на работа в производственото помещение на „Т.Т.Т.“
ЕООД - гр. С.З., находящо се в двора на бившия завод
„Б.“, на ул. „**** и му било наредено от управителя да извърши заваръчни
дейности - заварка на греда на полуремарке, теглено
от влекач марка „Скания”, с рег. № СТ ** АК. Твърди,
че поставил на пода на полуремаркето електрожен и
необходимото оборудване, след което се качил върху пода на полуремаркето,
отстоящо на разстояние от около 80-
Ответникът„Т.Т.Т.” ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковете като неоснователни и прекомерно завишени по размер. Твърди, че на
ищеца бил проведен Начален инструктаж и била издадена Служебна бележка за това
№ 08/01.06.2015 г. На 09.01.2017 г. ищецът бил запознат подробно от
работодателя с Правилника за вътрешен трудов ред, Вътрешни правила за работна
заплата, Оценка на риска, Програма за управление на риска, Инструкции за
безопасна работа и др. На работника Ж. бил провеждан и периодичен инструктаж,
който бил вписан в Книгата за инструктаж на дружеството-ответника за
По
делото е постъпило становище от третото лице – помагач на страната на ответника
„З.Д.Е.И.“ АД, с което заявява, че
оспорва предявените искове.Твърди, че застрахователното дружество изплатило на
ищеца сумата от 399 лева за настъпила временна неработоспособност от 7 месеца,
а след това и сумата от 4389 лева – за трайно намалена неработоспособност,
които представлявали пълно плащане по застрахователния договор и други суми не
се дължат. Излага съображения за недоказаност на предявените исковете, като се
присъединява към доводите на ответното дружество, както и за това, че претендираните размери на обезщетенията са завишени. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Прави възражение за
прекомерност на адвокатските възнагражденията на процесуалните представители на
ищеца и ответника.
За
да постанови акта си, съдът е приел за безспорно, че ищецът е заемал длъжност „електрозаварчик“ при ответника, считано от 01.06.2015г. Проведен
му е начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, а на 09.01.2017 г.
ищецът е удостоверил с подпис, че е запознат от работодателя с Правилника за
вътрешен трудов ред, Вътрешни правила за работна заплата, Оценка на риска,
Програма за управление на риска, Инструкции за безопасна работа.
Съдът
е приел, че на 18.07.2017г., около 10, 50 ч. по време на изпълнение на
трудовите на задължения, в производственото помещение на „Т.Т.Т.“
ЕООД, в двора на бившия завод „Б.” гр. С.З., работникът К.Ж. при подготовка за
изпълнение на ремонтни заваръчни дейности на полуремарке,
теглено от влекач марка „Скания”, с рег. № СТ ** АК, е
предприел качване върху пода на полуремаркето, като е
стъпил върху резервоара за гориво и се е хванал с ръка за преградната дъска,
която се е извадила от основата, и той е паднал на земята, вследствие на което е
получил телесни увреждания. Злополуката е призната за трудова с разпореждане
102 от 27.07.2017 г. на ТП на НОИ – С.З.. От протокола за извършена проверка от
Д“ИТ“- С.З., съдът е приел, че работодателят не е планирал подходящи мерки за
предотвратяване и намаляване на риска в съответствие с направената оценка за
здравето и безопасността, в нарушение на чл. 5, ал.1 от Наредба 5/1999 г. за
реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, като са му
дадени предписания за това, както и предписание за провеждане на извънреден
инструктаж на работниците след станалата трудова злополука. От проведеното
наказателно разследване на трудовата злополука по ДП 579/2017г. на 02РУ на МВР
– С.З., съдът е установил, че е приключило с постановление за прекратяване от
10.04.2018г. на РП – С.З., поради липса на доказателства за извършено
престъпление.
Според
районния съд, механизмът на настъпване на трудовата злополука не е спорен по
делото. В тази връзка съдът е ценил показанията на св. И.К.И., В.Д.Д., П.Г.Н. и заключението на повторната СТЕ. От показанията
на свидетелите, съдът е установил, че на мястото на инцидента е имало две
стълби – едната на шофьора – св. И., а друга - в базата на ответника,
собственост на работодателя. Вещото лице, при извършена проверка в ответното
дружество е установило, че „Т.Т.Т.‘ ЕООД е
разработило и съхранява Правилник за вътрешен трудов ред, Оценка на риска,
Програма за управление на риска, Инструкции за безопасна работа. Необходимите
документи и дейности по оценката на риска при работа в „Т.Т.Т.“
ЕООД ежегодно се актуализират. В изпълнение на тях, в „Т.Т.Т.“
ЕООД са били извършени, удостоверени с подписа на ищеца начални инструктажи, инструктаж
на работно място и периодични на всеки три месеца. Ищецът е бил запознат от
работодателя с Правилника за вътрешен трудов ред, Вътрешни правила за работна
заплата, Оценка на риска, Програма за управление на риска, Инструкции за
безопасна работа. Според вещото лице, в нарушение на инструкциите за работа,
работникът вместо да вземе една от наличните на работната площадка стълби, за
да се качи на пода на товарното помещение на камиона по нея, е направил опит да
се прехвърли през страничната дъска, като е стъпил върху резервоара, захващайки
се за предпазната дъска, която е паднала. При преценка на доказателствата,
районният съд е счел, че не следва да кредитира заключението по първоначалната
СТЕ, тъй като вещото лице го е изготвило без да извърши проверка на наличната
документация в ответното дружество.
За
претърпените от ищеца телесни увреждания съдът е взел предвид събраните
медицински документи, заключение на СМЕ и свидетелските показания на св. Р.И.Ж..
Свидетелката Ж., която живее на съпружески начала с ищеца установява най –
пълно характера, степента и вида на претърпените от ищеца болки и страдания,
както и получените усложнения и остатъчни прояви от счупването. От заключението
по СМЕ, съдът е приел, че в резултат на гореописаната трудова злополука ищецът
е получил счупване на костите на дясната подколеница
с открита рана в областта на фрактурата, от която се подавал костен фрагмент.
Хоспитализиран е за оперативно лечение на 19.07.2017г. Следоперативният период е
протекъл забавено, с чести превръзки, периодично включване на антибиотична терапия и аналгитична
такава. През м. март 2018г. са били извадени оперативно металните тела,
фиксиращи фрактурата на тибията, а през ноември
2018г. е бил изваден също оперативно еластичният пирон от фибулата.
Вещото лице е посочило, че видно от амбулаторните листи и болничните такива,
ищецът е бил в болнични чак до 13.05.2018г. и че по време на лечението е бил
многократно преглеждан от лекуващия лекар - травматолог. Направен е извод за
забавено възстановяване при ищеца. През м.февруари е бил открит фин влакнест калус около голямата кост на подколенницата,
което говорило за забавено костно срастване. Затова и била препоръката за
ходене с едно помощно средство, т.е. относително натоварване и увеличаване на
натоварването на оперирания крак. Според медицинската документация лечението на
травмата продължило 10 месеца, като вещото лице е посочило, че възстановителния
период при ищеца е продължил 12-14 месеца, тъй като в случая е била налице
травматична рана в зоната на фрактурата, нейните ръбове били подложени на исхемизиране поради прекъснати нискокалибрени
кръвоносни съдове, поради което зарастването на такава рана е много по – бавно,
а при наличие на некрози, те периодично се изрязват и
чрез превръзки и мазево тъканно
хранене се изчаква изгранулирване на нова кожа.
Според вещото лице понастоящем вече е настъпило пълно възстановяване, без
дефицити в ставите на десния крак, а в съдебно заседание е пояснило, че при по
– екстремни ситуации и движения (напр. клякане), ищецът няма да може да прави
движенията с двата крака еднакво. Вещото лице е посочило, че към датата на
трудовата злополука, ищецът е страдал от злокачествен меланом
на кожата, артериална хипертония, хроничен пиелонефрит
на десния бъбрек, както и че злокачественият меланом
на кожата няма връзка с възстановителния период от травмата му, причинена при
трудовата злополука. С ЕР на ТЕЛК 1912/25.09.2018г. на ТЕЛК – С.З.е определена
52% трайно намалена работоспособност на ищеца за злокачествен меланом на кожата, артериална хипертония, хроничен пиелонефрит на десния бъбрек и 10 % трайно намалена работоспособност
на ищеца, вследствие трудовата злополука – фрактура на дясна подбедрица. Съдът изцяло е кредитирал заключението на
вещото лице по СМЕ и е намерил за неоснователно оспорването на ответника в тази
част на заключението.
Съдът
е установил, че на ищеца ежемесечно за периода от м.07.2017г. до м.05.2018г. и
за м.12.2018г. му е било изплащано обезщетение за временна неработоспособност в
общ размер на 5292,14 лева. Работодателят е заплатил на ищеца следните суми: 2 400 лева за периода 08.2017г. – 05.2018г.,
видно от РКО без дата; 1167,20 лв. -обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ на
25.02.2019г.; 1680 лв. – за закупуване на остеосинтезни
средства на ищеца, видно от извлечение по сметка. А третото лице – помагач „З.Д.Е.И.“
АД е заплатило на ищеца сумата в размер на 399 лева - обезщетение за времето,
през което работникът е бил в отпуск заради временна неработоспособност (7
месеца) и сумата в размер на 4389 лева - застрахователно обезщетение за
трайната неработоспособност или общо изплатеното застрахователно обезщетение от
застрахователя по застраховка „Трудова злополука“ е в размер на 4788 лева.
При така установеното
от фактическа страна, съдът,
от правна страна, е намерил следното:
Като
е изходил от обстоятелствата, при които
са причинени уврежданията /трудова злополука, при която отговорността на
работодателя е обективна/, от техния вид, характер и времетраене /открито счупване на костите на дясната подколенница на ниво средна дистална
трета, със забавен период на възстановяване от 12-14 месеца съгласно
заключението на СМЕ, с определен процент на трайна неработоспособност за тази
фрактура от 10 % съгласно ЕР на ТЕЛК 1912/25.09.2018г./, и като е взел
предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът е приел,
че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лева. Не е приел за
основателно възражението на ответника и третото лице - помагач, че претендираният размер е завишен. Определяне на по – нисък
размер на обезщетението, съдът е намерил за несправедливо, предвид преживените
от ищеца болки и страдания, установими в най – пълен обем от свидетелските показания
на св. Ж. и от заключението на СМЕ, а именно: претърпени три операции – първата
на 19.07.2017г., втора операция през м. март 2018г., когато са били извадени
оперативно металните тела, фиксиращи фрактурата на тибията
и трета операция за изваждане на еластичния пирон от фибулата
през ноември 2018г.; причинените алергични реакции, наложили антибиотични терапии за продължителен период от време;
месеци наред редовни превръзки от лекар;
забавеното костно срастване; обстоятелството, че при по – екстремни ситуации и
дейности, ищецът няма да може да прави движенията с двата крака еднакво;
ползването на отпуск за временна неработоспособност за повече от 11 месеца. При тези данни за тежестта на травмата, довела
и до трайна неработоспособност у ищеца (10%) и за забавеното възстановяване на
същия, с настъпване на усложнения като алергични реакции, подувания и
посинявания на крака и влиянието на всичко това до степен, че ищецът е бил
препятстван в продължение на над една година да води обичайния си и нормален
начин на живот и да изпълнява трудови функции, като страданията му освен във
физически болки, са се изразявали и в дискомфорта от
ежедневно обслужване от съжителката му – св. Ж. и в трудностите от
придвижването му, то съдът е намерил, че претендираният
от ищеца размер от 30 000 лева за неимуществени вреди е справедлив по смисъла
на чл. 52 ЗЗД.
По
исковете за имуществени вреди, районният съд е приел, че относно претенцията за
сумата 1316,82 лева – разходи за лекарства, медицински консумативи и лечение,
съгласно представени фискални бонове, рецепти и амбулаторни листове,
показанията на св. Ж. и св. В.Д., всички бонове са на стойност 1251,35 лева. След
като се е запознал с удостоверените в тях закупени консумативи и лекарства, с
предписаните такива на ищеца с представените по делото рецепти и амбулаторни
листове, съдът е намерил, че част от тях
не удостоверят разходи за лекарства, медицински консумативи и лечение, които да
са в пряка и причинна връзка с претърпяната травма и поради това е изключил
следните фискални бонове: за 3,78 лева –
за таксиметрови услуги; за дентални услуги на обща
стойност 320 лева; за дентални услуги на стойност 150
лева. Като доказани по делото разходи за лекарства, медицински консумативи и
лечение, направени от ищеца, вследствие телесното му увреждане, настъпило при процесната трудова злополука, съдът е приел сумата 777,57
лева.
Относно
претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на
4560 лева - пропуснати ползи, представляващи брутното му трудово
възнаграждение, което той би получавал за периода от 16.06.2018г. до
16.02.2019г., през което време бил в неплатен отпуск, съдът е намерил, че ищецът,
не е доказал тези си имуществени вреди. Не е ангажирал никакви доказателства,
че в този период е бил в неплатен отпуск, дори напротив представил е
доказателства, че от 28.11.2018г. до 27.12.2018г. е бил в отпуск за временна
неработоспособност, не е ангажирал доказателства за установяване на причинната
връзка, а именно че е бил в неплатен отпуск поради увреждането от трудовата
злополука.
По възражението за съпричиняване,
районният съд е приел, че ищецът е допуснал груба
небрежност, като не е използвал осигурената му от работодателя стълба за
извършване на височинната заварка, в нарушение на изискването на чл.199, ал.1
от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Вместо това в грубо нарушение на правилата за безопасност на
работа, при подготовка за изпълнение на ремонтни заваръчни дейности на полуремарке, теглено от влекач марка „Скания”,
с рег. № СТ ** АК, той е предприел качване върху пода на полуремаркето,
като е стъпил върху резервоара за гориво, и се е хванал с ръка за преградната
дъска, която се извадила от основата и той е паднал на земята, вследствие на
което е получил телесни увреждания. Ищецът е преминал първоначален инструктаж и
периодични такива, на всеки три месеца, запознат е бил от работодателя с Правилника за вътрешен трудов ред,
Вътрешни правила за работна заплата, Оценка на риска, Програма за управление на
риска, Инструкции за безопасна работа, включително Инструкция за безопасна
работа 15 – преносими стълби. От разпитаните по делото свидетели В.Д. и П.Н.-
работници при ответника, съдът е установил, че освен инструктажи, задължително,
когато са работили на височина са ползвали съответни помощни средства, взависимост от работата, в т.ч. и стълби. Двамата свидетели
и св. И.К.- собственик на камиона, според районния съд са установили наличието
на две стълби на работната площадка по време на възникване на трудовата
злополука– едната на св. Колев, другата на дружеството – ответник. При това
положение, съдът е определил 30% принос на работника за настъпването й, като е
държал сметка и за отразеното в Протокола за извършена проверка от Д“ИТ“- С.З.,
че и работодателят не е планирал в достатъчна степен подходящи мерки за
предотвратяване и намаляване на риска в съответствие с направената оценка за
здравето и безопасността, което е нарушение на чл. 5, ал.1 от Наредба 5/1999 г.
за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Съдът е изложил
съображения, че поради допусната от работника груба небрежност,
работодателят не може да бъде изцяло освободен от отговорността си за обезвреда, каквото е искането на ответника за определяне на
процент от 90 % съпричиняване. Размерът на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, след намаляването му с 30% съпричиняване,
е определено на 21 000 лева, а обезщетението за имуществени вреди за
разходи за лекарства, медицински консумативи и лечение е 544,30 лева.
Изплатеното
от застрахователя по застраховка „Трудова злополука“ на работника
застрахователно обезщетение в общ размер на 4788 лева, съдът е намерил, че
следва да се приспадне от обезщетението за неимуществени вреди, поради което е
определил размера му на 16 212 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 18.07.2017 г. до изплащането му. Намерил е за неоснователни възраженията на ответника за приспадане от претендираните в настоящото производство обезщетения на
сумите: 2 400 лева за периода 08.2017г. – 05.2018г., по РКО без дата. Съдът
е приел, че не става ясно за какво е изплатена тази сума на работника, за да
може да бъде приспадната. Ответникът не е представил доказателства за
твърденията си в отговора на исковата
молба; 1167,20 лв. -обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ на 25.02.2019г.,
заплатено на работника, заради прекратяване на трудовото му правоотношение, а
не заради трудовата злополука и не подлежи на приспадане; 1680 лв. – за
закупуване на остеосинтезни средства на ищеца, която
е за обезщетяване на имуществени вреди, които не са претендират в настоящото
производство, поради това че са обезщетени; платеното на ищеца обезщетение за
временна неработоспособност от ТП на НОИ – С.З.в размер на 5292,14 лева, тъй
като не се претендира в настоящото производство обезщетение за пропуснати
ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение, поради което и не следва да се извършва приспадане с платени
суми от общественото осигуряване.
По
делото не е спорно, че ищецът е заемал длъжността „електрозаварчик“
при ответника, считано от 01.06.2015г. На работникът е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа. На 09.01.2017 г. ищецът е запознат от работодателя с Правилника за
вътрешен трудов ред, Вътрешни правила за работна заплата, Оценка на риска,
Програма за управление на риска, Инструкции за безопасна работа.
Страните
не спорят, че на 18.07.2017г., около 10,50 ч. по време на изпълнение на
трудовите на задължения, в производственото помещение на „Т.Т.Т.“
ЕООД, в двора на бившия завод „Б.” гр. С.З., работникът К.Ж. при подготовка за
изпълнение на ремонтни заваръчни дейности на полуремарке,
теглено от влекач марка „Скания”, с рег. № СТ ** АК, е
предприел качване върху пода на полуремаркето, като е
стъпил върху резервоара за гориво (или акумулаторите) и се е хванал с ръка за
преградната дъска, която се е извадила от основата (скъсала се е металната
тръбна стойка на предпазната дъска, закрепваща дъската към металната
конструкция на товарното помещение) и е паднал на земята, вследствие на което е
получил телесни увреждания. Злополуката е призната за трудова с разпореждане
102 от 27.07.2017 г. на ТП на НОИ – С.З.. От Протокола за извършена проверка от
Д“ИТ“- С.З.се установява, че работодателят не е планирал подходящи мерки за
предотвратяване и намаляване на риска в съответствие с направената оценка за
здравето и безопасността, в нарушение на чл. 5, ал.1 от Наредба 5/1999 г. за
реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, като са му
дадени предписания за това, както и предписание за провеждане на извънреден
инструктаж на работниците след станалата трудова злополука.
Проведено
е и наказателно разследване на трудовата злополука по ДП 579/2017г. на 02РУ на
МВР – С.З., образувано за престъпление по чл. 134, ал.1, предл.2
във връзка с чл.129, ал.2 НК, прекратено с постановление от 10.04.2018г. на РП
– С.З., поради липса на доказателства за извършено престъпление.
От
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели И.К.И., В.Д.Д. и П.Г.Н. се установява следното: Свидетелят И. -
собственик на камиона установява, че през юли 2017г. е отишъл в базата на
ответника, както и че е носил стълба, тъй като камионът е висок, а желязото,
което е трябвало да се завари било на около 30 м. от пода на каросерията.
Свидетелят се е качил на стълбата, за да дръпне брезентовото покривало, когато
е чул шум и е видял К. на земята.
Свидетелят установява по категоричен начин, че на мястото е имало две
стълби – едната негова и друга, която е била в базата на ответника. На мястото се
е намирал св. П. Н. – колега на К.. Обадили са се на тел.112, тъй като К. е стенел
от болка, а свидетелят е видял костта, която е била счупена. Свидетелят Н. твърди,
че преди инцидента, той е помогнал на К. да свалят електрожените. Установява
също, че по принцип в „Т.Т.Т.“ЕООД се извършват
височинни заварки. За всяка една височинна работа има инструктажи - дневни,
седмични инструктажи, в зависимост от вида работа. За работа на височина са
използвали различни предпазни средства – колани, въжета, стълби и др. По
принцип, когато са работили винаги са били инструктирани. За конкретната
работа, работодателят е бил осигурил стълба, а в камиона се е намирала втора
стълба. Свидетелят твърди още, че е бил
с гръб към К. в момента на падането. От пострадалия е разбрал как е станало. Обадили
са на полиция и линейка, тъй като К. вследствие падането си е счупил крака.
Свидетелят Н. също е тръгнал за болницата след линейката, тъй като К. му е бил
приятел и съсед. Взел е жена му и я е закарал до болницата. Свидетелят В.Д. -
също колега на ищеца, установява, че е бил в цеха на „Т.Т.Т.“ЕООД,
когато шефът им И.Д.е възложил на К. да извърши заваръчна дейност по камиона. К.
и П. са тръгнали към камиона, а той е останал в цеха. П. е извикал да се обадят
на Бърза помощ, че К. е паднал и си е счупил крака. Кокалите на крака на К. са стърчали,
качили са го на дошлата линейка. След инцидента К. не се е върнал на работа.
Бил с патерици 7-8 месеца. Свидетелят е ходил веднъж да му купи лекарства,
които били скъпи. Св. Д. установява, че когато е трябвало да заварят нещо на
високо, са използвали стълба, както и, че на мястото на инцидента е имало
стълба и че едната каната я нямало.
В
съответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели е установения
механизъм на инцидента в заключението на вещото лице по повторната СТЕ. Вещото
лице, при извършена проверка в ответното дружество е установило, че „Т.Т.Т.‘ ЕООД е разработило и съхранява Правилник за вътрешен
трудов ред, Оценка на риска, Програма за управление на риска, Инструкции за
безопасна работа. Вещото лице е установило, че необходимите документи и
дейности по оценката на риска при работа в „Т.Т.Т.“
ЕООД ежегодно се актуализират и преиздават от упълномощено лице по трудова
медицина и ЗБУТ– „К.-М.“ООД. Оценката на риска включва комплект програми за
управление на риска и карти за оценка на риска по работни места. В изпълнение
на тях, в „Т.Т.Т.“ ЕООД са били извършени,
удостоверени с подписа на ищеца начален инструктаж и инструктаж на работно
място на 01.06.2015г., периодични на всеки три месеца - 10.08.2015г.,
10.11.2015г., 03.05.2016г., 09.08.2016г., 09.12.2016г., 08.03.2017г.,
08.06.2017г. На 09.01.2017г. ищецът е бил запознат от работодателя с Правилника
за вътрешен трудов ред, Вътрешни правила за работна заплата, Оценка на риска,
Програма за управление на риска, Инструкции за безопасна работа. В тези документи
са посочени основните задължения при изпълнението на работите с оценъчен риск,
касаещи спазването на дадените от работодателя инструкции за безопасна работа,
правилното и безаварийното използване на машините, апаратите и работното
оборудване, достъпът до материали с недостатъчна яркост, с оглед
предотвратяване на пропадането или
нараняването на персонала, помощните средства при работа на височина,
използването на площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки за
безопасно изпълнение на работата. Вещото лице е посочило в заключението си, че
в нарушение на правилата, работникът вместо да вземе една от наличните на
работната площадка стълби, да я подпре на задната греда на товарното помещение
и да се качи на пода му по нея, е направил опит да се прехвърли през
страничната дъска (ритла), като е стъпил върху резервоара (или акумулаторите),
захващайки се за предпазната дъска, която е паднала (скъсала се е металната
тръбна стойка предпазната дъска, закрепваща я към металната конструкция).
Претърпените
от ищеца телесни увреждания се установяват от заключението на СМЕ и
свидетелските показания на св. Р.И.Ж.. Свидетелката, която живее на съпружески
начала с ищеца установява, че на 18.07.2017г. от К. е разбрала, че си е счупил
крака. Когато е отишла в болницата, след направена рентгенова снимка на крака,
лекарят е казал, че трябва да му направи операция. Красимирр
е бил една седмица в болницата, след което са го изписали и са започнали мъки –
през три дни са ходили на превръзки от лекар. Налагало се е да викат такси, а живеят
на осмия етаж, което значително е затруднявало придвижването. А когато асансьорът
не е работил, К. се е придвижвал на един крак, опрян на нея. Първият месец,
когато е следвало да бъде издаден болничен лист на К. е валял дъжд, К. е бил с
джапанки, с патерици, тя го е придържала, извикали са такси. Първо са отишли до
медицински център „Сано“ при лекаря, който ги е
изпратил на рентгенова снимка в болница Тракия, а оттам в Транспортна болница
за болничния лист. Вторият месец отново е бил с две патерици, след което - само
с една патерица, постепенно се е подобрявал. През м.март 2018г. са му махнали
едното желязо и тогава е махнал патериците. През това време К. е бил с едно
голямо желязо и 9 болта, забити в костта. Това налагало превръзките да бъдат
правени до март 2018г. от лекар. С марли са се вкарвали специални мазила, които
са били много скъпи. След като са махнали голямото желязо, е останала тънка
струна, която се е изхлузвала надолу и през кожата му се е виждала, а кракът се
е подувал. Тази струна са извадили през м. октомври – ноември 2018г., с
операция, с пълна упойка. На следващия ден К. е бил много зле, болели са го
гърдите. По време на първата операция К. е получил посиняване на крака,
установила се е алергия към браунол – медикамента, с
който са му мажели крака, започнала е силна терапия с антибиотици, която е продължила
повече от месец. След изваждането на тънката струна, К. пак е получил алергична
реакция и отново се е наложило да пие антибиотици. Свидетелката установява,
че понастоящем К. не е напълно
възстановен, случвало се е вечер да му са схващат краката, а когато стане
сутрин - да куца, има дни, в които дори по цял ден куца, от време на време има
силни болки. 2018г. са му изтекли всички болнични, но шефът му е казал, че не
може да се върне на работа и го е пуснал в неплатен отпуск до декември 2018г.,
а после го е уволнил. Шефът на К. е заплатил сумата от 1640 лева за остеосинтезните средства, а всичко останало по лечението те
са го платили. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката тъй като те
се потвърждават от останалите събрани по делото писмени доказателства, както и от
заключението на СМЕ.
От
заключението на СМЕ се установява, че в резултат на трудовата злополука ищецът
е получил счупване на костите на дясната подколеница
с открита рана в областта на фрактурата, от която се е подавал костен фрагмент.
Хоспитализиран е бил за оперативно лечение, което е било осъществено на
19.07.2017г. Следоперативният период е протекъл забавено, с чести превръзки,
периодично включване на антибиотична терапия и аналгитична такава. През м. март 2018г. са били извадени
оперативно металните тела, фиксиращи фрактурата на тибията,
а през ноември 2018г. е бил изваден също оперативно еластичният пирон от фибулата. Вещото лице е посочило, че видно от амбулаторните
листи и болничните такива, ищецът е бил в болнични чак до 13.05.2018г. и че по
време на лечението е бил многократно преглеждан от лекуващия лекар -
травматолог. Направен е извод за забавено възстановяване при ищеца. През
м.февруари е бил открит фин влакнест калус около
голямата кост на подколенницата, което говорило за
забавено костно срастване. Затова е била препоръката за ходене с едно помощно
средство, т.е. относително натоварване и увеличаване на натоварването на
оперирания крак. Според медицинската документация лечението на травмата е
продължило 10 месеца, като вещото лице счита, че възстановителния период при
ищеца е продължил 12-14 месеца, тъй като в случая е била налице травматична
рана в зоната на фрактурата, нейните ръбове били подложени на исхемизиране, поради прекъснати нискокалибрени
кръвоносни съдове, поради което зарастването на такава рана е много по – бавно,
а при наличие на некрози, те периодично се изрязват и
чрез превръзки и мазево тъканно
хранене се изчаква изгранулирване на нова кожа.
Според вещото лице понастоящем вече е настъпило пълно възстановяване, без
дефицити в ставите на десния крак. А в съдебно заседание в.л е пояснило, че при
по – екстремни ситуации и движения (напр. клякане), ищецът няма да може да
прави движенията с двата крака еднакво. Вещото лице установява, че към датата
на трудовата злополука, ищецът е страдал от злокачествен меланом
на кожата, артериална хипертония, хроничен пиелонефрит
на десния бъбрек, както и че злокачественият меланом
на кожата при ищеца няма връзка с възстановителния период от травмата му,
причинена при трудовата злополука. С ЕР на ТЕЛК 1912/25.09.2018г. на ТЕЛК – С.З.е
определена 52% трайно намалена работоспособност на ищеца за злокачествен меланом на кожата, артериална хипертония, хроничен пиелонефрит на десния бъбрек и 10 % трайно намалена
работоспособност на ищеца, вследствие трудовата злополука – фрактура на дясна подбедрица. Въззивната инстанция кредитира
заключението на вещото лице по СМЕ изцяло като подробно, обосновано и
мотивирано, заедно с разясненията, дадени в съдебно заседание. В тази насока са
налице показанията на св. Ж. за състоянието на ищеца през възстановителния
период, поради което съдът намира за неоснователно оспорването на ответника в
тази част на заключението.
От
представеното удостоверение от ТП на НОИ – С.З.е видно, че на ищеца за периода
от м.07.2017г. до м.05.2018г. и за м.12.2018г. е изплащано обезщетение за
временна неработоспособност в общ размер на 5292,14 лева. Установено е също, че работодателят е
заплатил на ищеца следните суми: 2 400 лева за периода 08.2017г. –
05.2018г., с РКО без дата; 1167,20 лв.
-обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ на 25.02.2019г.; 1680 лв. – за закупуване на остеосинтезни средства на ищеца, видно от извлечение по
сметка.
Третото
лице – помагач „З.Д.Е.И.“ АД е заплатило на ищеца сумата в размер на 399 лева, с
преводно нареждане от 02.02.2018г. - обезщетение за
времето, през което работникът е бил в отпуск заради временна
неработоспособност (7 месеца) и сумата 4389 лева – застрахователно обезщетение
за трайната неработоспособност. Общо изплатеното застрахователно обезщетение от
застрахователя по застраховка „Трудова злополука“ е в размер на 4788 лева.
При така установеното
от фактическа страна, въззивната
инстанция, намира
от правна страна следното: Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Безспорно е, че ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника и при изпълнение на работата е настъпило внезапно увреждане на
здравето - трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Отговорността на
работодателя по чл.200 КТ обхваща имуществените и неимуществени вреди, които са
в причинна връзка със злополуката. Обезщетението, съобразно разпоредбата на
чл.200, ал.3 КТ, се дължи за разликата между причинената вреда - неимуществена
и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията
по общественото осигуряване, като дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите.
Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, след
преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и
степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се
постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще
болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука
При определяне на размера на
обезщетението по справедливост, съдът взе предвид установените по делото обстоятелствата,
при които са причинени уврежданията - трудова злополука, при която
отговорността на работодателя е обективна. Характера, вида и времетраене на
уврежданията - открито счупване на костите на дясната подколенница
на ниво средна дистална трета, със забавен период на
възстановяване от 12-14 месеца, съгласно заключението на СМЕ, с определен
процент на трайна неработоспособност за тази фрактура от 10 % съгласно ЕР на
ТЕЛК 1912/25.09.2018г./. Преживените от ищеца болки и страдания, установени
от показанията на св. Ж. и заключението на СМЕ, се изразяват в претърпени от
него три операции – първата на 19.07.2017г., втора операция през м. март
2018г., за изваждане оперативно металните тела, фиксиращи фрактурата на тибията и трета операция за изваждане на еластичния пирон
от фибулата през ноември 2018г. След две от операциите ищецът е направил
алергични реакции, назначени са антибиотични терапии
за продължителен период от време. Счупването
при ищеца е свързано с неудобства - месеци наред да ходи на превръзки от лекар,
в дъжд, студ, без асансьор от 8- мия етаж, където живее. Ползване на таксиметрови
услуги, помощ от съжителката му, използване на помощни средства – патерици.
Според вещото лице по СМЕ при ищеца е налице забавено костно срастване,
свързано с допълнително възникнали усложнения. Макар ищецът да е напълно
възстановен, според вещото лице, при по – екстремни ситуации и дейности (напр.
клякане), няма да може да прави движенията с двата крака еднакво. Ищецът е
ползвал патерици до март 2018г., първо - с две патерици, а после - с една. Ищецът
К.Ж. е ползвал отпуск за временна неработоспособност в продължение на повече от
11 месеца, от м.07.2017 г . до м.05.2018г. и от 28.11.2018г. – 27.11.2018г. Тежестта
на увреждането, довело и до трайна неработоспособност при ищеца (10%),
забавеното възстановяване, настъпването на усложнения - алергични реакции,
подувания и посинявания на крака са се отразили върху ищеца, който в
продължение на над една година не е могъл да води обичайния си и нормален начин
на живот и да изпълнява трудови функции. Страданията му, освен във физически
болки, са се изразявали и в дискомфорт и неудобства от
ежедневно обслужване от съжителката му – св. Ж., в трудностите от придвижването
му, поради това и всичко изложено по - горе съдът намира, че претенедираният от ищеца размер 30 000 лева за
неимуществени вреди е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД и е в състояние да
обезщети причинените му неимуществени вреди. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника и третото лице - помагач, че претендираният
размер е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства, взети предвид при
преценката на размера на обезщетението. Определяне на по – нисък размер на
обезщетението от посочения, съдът счита, че не би отговарял на принципа за
справедливост, предвид вида, характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на трудовата злополука.
Относно
претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на
1316,82 лева – за разходи за лекарства, медицински консумативи и лечение, съдът
намира, че същите са доказани от представените фискални бонове и показанията на
св. Ж. и св. В.Д. в тази връзка. Видно от представените по делото фискални
бонове на обща стойност 1251,35 лева. е, че част от тях не удостоверят разходи
за лекарства, медицински консумативи и лечение, които са в пряка и причинна
връзка с претърпяната травма. Такива са представените фискални бонове: на
стойност 3,78 лева – за таксиметрови услуги, тъй като заплащането на такива не е
предмет на делото; за дентални услуги на обща
стойност 320 лева; за дентални услуги на стойност 150 лева. Установените и доказани
по делото разходи за лекарства, медицински консумативи и лечение, направени от
ищеца, в резултат на увреждането от процесната трудова
злополука, са в общ размер 777.57 лева.
Претендираните от ищеца
имуществени вреди в размер на 4560 лева - пропуснати ползи, представляващи
брутното трудово възнаграждение, което той би получил, за периода от
16.06.2018г. до 16.02.2019г., през което време е бил в неплатен отпуск, съдът
намира, че са неоснователни като недоказани. Ищецът не доказа тази си претенция
за имуществени вреди, тъй като не ангажира
никакви доказателства, за ползван за този период неплатен отпуск. От
друга страна за времето от 28.11.2018г. до 27.12.2018г. по делото се установи,
че ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност. На следващо място, ищецът
не ангажира никакви доказателства за установяване на причинната връзка, между
евентуално ползвания неплатен отпуск и увреждането от трудовата злополука. В
този смисъл като недоказана, претенцията в размер на 4560 лв. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване. Съгласно
чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност, при подобни
условия. Касае се за липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила за работа и безопасност. Степента се определя
от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за
намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка
за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Колкото
повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо
трябва да е неговото участие в обезщетяването й. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС.
Предвид утановените по делото факти, въззивната инстанция съдът приема, че ищецът е допуснал
груба небрежност, тъй като при работата си не е използвал осигурената му от
работодателя стълба за извършване на височинната заварка, в нарушение на правилото
на чл.199, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, съгласно която разпоредба при извършване на работа на
височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи,
скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работата.
Вместо това в нарушение на правилата за безопасност на работа, при подготовка
за изпълнение на ремонтни заваръчни дейности на полуремарке,
теглено от влекач марка „Скания”, с рег. № СТ ** АК,
той е предприел качване върху пода на полуремаркето,
като е стъпил върху резервоара за гориво (или акумулаторите), и се е хванал с
ръка за преградната дъска, която се извадила от основата (скъсала се металната
тръбна стойка на предпазната дъска, закрепваща я към металната конструкция на
товарното помещение) и е паднал на земята, вследствие на което е получил посочените
по – горе увреждания. От заключението на повторната СТЕ се установява, че
ищецът е преминал първоначален инструктаж и периодични такива, на всеки три
месеца, бил е запознат
от работодателя с Правилника за вътрешен трудов ред,
Вътрешни правила за работна заплата, Оценка на риска, Програма за управление на
риска, Инструкции за безопасна работа, включително Инструкция за безопасна
работа 15 – преносими стълби. От показанията на разпитаните по делото свидетели
В.Д. и П.Н.- работници при ответника, се установява, че освен инструктажи,
задължително, когато са работили на височина са ползвали съответни помощни
средства, в зависимост от работата, в т.ч. и стълби. Двамата свидетели и св. И.К.-
собственик на камиона, установяват по безспорен начин наличието на две стълби
на работната площадка по време на инцидента - едната на св. Колев, а другата на
дружеството – ответник. Съдът намира, че следва да определи 30% принос на
работника за настъпването на трудовата злополука, предвид отразеното в
Протокола за извършена проверка от Д“ИТ“- С.З., че работодателят не е планирал
в достатъчна степен подходящи мерки за предотвратяване и намаляване на риска в
съответствие с направената оценка за здравето и безопасността, което е
нарушение на чл. 5, ал.1 от Наредба 5/1999 г. за реда, начина и периодичността
на извършване на оценка на риска.
В този смисъл въззивната инстанция
намира за неоснователно оплакването на въззивника К.Ж.,
че по делото не било установено по категоричен начин наличието на стълба на
работната площадка. Съдът намира, че не следва да кредитира заключението на
първата съдебно – техническа експертиза, тъй като същото е непълно и не почива
на всички установени по делото факти. При изготвянето му не са взети предвид
събраните гласни доказателства на разпитаните по делото свидетели, а и вещото
лице не е ползвало наличната при ответника, относима
към случая писмена документация.
Допусната
от работника груба небрежност, обаче не може да обоснове извод, че работодателят
следва да бъде изцяло освободен от отговорността си за обезвреда,
в какъвто смисъл е искането му за определяне на 90 % съпричиняване.
Това искане е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Обезщетението
за неимуществени вреди, след приспадане на процент на съпричиняване
30% е в размер на 21 000 лева, а обезщетението за имуществени вреди за
разходи за лекарства, медицински консумативи и лечение е 544,30 лева.
Приспадането
на застрахователното обезщетение може да се извърши както от дължимото от
работодателя обезщетение за неимуществени вреди, така и от това за имуществени
вреди. Установеното по делото изплатено от застрахователя по застраховка
„Трудова злополука“ на работника застрахователно обезщетение в общ размер на
4788 лева, следва да приспадне от обезщетението за неимуществени вреди, поради
което същото е в размер на 16 212 лева. Обезщетението за обезвреда
на претърпените от ищеца неимуществени вреди е дължимо заедно със законната
лихва от датата на увреждането – 18.07.2017 г. до окончателното му изплащане в
съответствие с нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД. Обезщетението за обезвреда
на имуществените вреди, доколкото е поискано да се присъди заедно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда, следва да бъде уважено
по този начин.
Претенцията
на ответника за приспадане от претендираните обезщетения на сумата 2 400 лева за
периода 08.2017г. – 05.2018г., платена на ищеца с РКО без дата и основание е неоснователна.
Това е така, защото от представения
документ - РКО не става ясно за какво е платена тази сума на работника,
за да може да се прецени налице ли са основания за приспадането й. Няма
представени доказателства, тази сума да е била платена като обезщетение за
неимуществени вреди, във връзка с увреждането на ищеца. Това твърдението на
ответника е неоснователно, като недоказано.
Претенцията
за приспадане на платената от ответника сума 1167.20 лв., представляваща обезщетение
по чл. 222, ал. 2 КТ на 25.02.2019г., по повод прекратяване на трудовото му
правоотношение, не може да бъде приспадната, тъй като не е платена във връзка с
трудовата злополука. Ето защо това искане също е неоснователно.
Заплатената
от ответника сума от 1680 лв., за закупуване на остеосинтезни
средства на ищеца, видно от извлечение по сметка, представлява по своя характер
обезщетяване на имуществени вреди, които ищецът не е претендирал по делото, тъй
като са обезщетени от работодателя доброволно.
От
обезщетенията за неимуществени вреди и имуществени вреди не следва да бъде
приспаднато и полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност от
ТП на НОИ – С.З.в размер на 5292.14 лева. Когато обезщетението от общественото
осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се
приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от
трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в
този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до
неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по
общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, представляваща имуществена вреда - пропусната полза. Ето защо, въззивната инстанция намира, че получаването на двете
обезщетения - за неимуществени вреди по чл.200 КТ и обезщетението от
общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не
е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване на ищеца и претенцията
за приспадане от дължимите обезщетения е неоснователна. В случая ищецът не е претендирал
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, изразяващи
се в неполучено трудово възнаграждение, поради което и не следва да се извършва
приспадане с платени суми от общественото осигуряване. От задължението на
работодателя за обезщетение за лекарства и медицински консумативи и лечение
също не може да се приспадано друг вид задължение,
което се дължи от друг орган, на друго основание, каквато е обезщетението за
временна неработоспособност.
С
оглед изложените съображения, въззивната инстанция
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
16 212 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилата на
18.07.2017 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 18.07.2017 г. до изплащането му; 544.30 лева – обезщетение за
имуществени вреди, вследствие настъпилата на 18.07.2017 г. трудова злополука,
изразяващи се в направени разходи за лекарства, медицински консумативи и
лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.02.2019г. до изплащането й. Предявените искове за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния претендиран
размер 30 000 лева, както и за имуществени вреди до пълния претендиран размер 1316,82 лева следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4560 лева - пропуснати ползи, представляващи брутното трудово
възнаграждение на ищеца, което той би получил за периода от 16.06.2018г. до
16.02.2019г., през което време е бил в неплатен отпуск, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстация намира, че двете въззивни
жалби са неоснователни. Решението на районния съд като правилно следва да бъде
потвърдено. Доколкото не се уважат жалбите и на двете страни, разноски за
настоящото производство не следва да се присъждат.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 253 от
17.02.2020 г., постановено по гр.дело № 1604/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника: „З.Д.Е.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Христофор Колумб
43.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в частта относно иска за неимуществени вреди, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: