Определение по дело №1571/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1810
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 8 октомври 2019 г.)
Съдия: Йова Петкова Проданова
Дело: 20197050701571
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

                             гр. Варна

           

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Първо отделение, четиринадесети състав, в закрито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА 

                                                                       

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1571 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по жалба на К.И.С., ЕГН **********,***, чрез адв. В.Ц. и адв. Р. Ж. срещу действия по изпълнението, обективирани в писмо  рег. № РД19008922МЛ/16.05.20189 г. на заместник-кмета на район „Младост“ при Община Варна.

В жалбата се твърди нищожност, в евентуалност незаконосъобразност на насроченото принудително изпълнение за изземване на имота. Изложени са съображения за липса на компетентност у органа, постановил оспореното действие. Според жалбоподателя актът не е мотивиран, тъй като не съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му; имотът, предмет на принудителното изпълнение не е индивидуализиран; той не съдържа покана до жалбоподателя за предаване на имота, поради което неизпълнението му не може да служи като основание за принудително изземване; административният орган не е посочил разумен срок за принудителното изпълнение, не е съобразил факта на извършените в имота в продължение на години подобрения. Искането е да бъде обявена нищожността на обжалваното изпълнително действие, в евентуалност, да бъде отменено. Предявено е особено искане за спиране на изпълнителните действия до приключване на настоящото производство. 

Ответната страна Кметът на район „Младост“ при Община Варна не е изразил становище по жалбата.

Съдът, преценявайки представените по делото доказателства, доводите и възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата, приема следното:

Със заповед № 314/24.07.2014 г., издадена на основание чл. 65, ал.2 вр. чл.65, ал.1 от ЗОС и чл.21а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, кметът на район „Младост“ при Община Варна разпорежда изземване на общински имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Свобода“ № 17, 15 м.р., кв.268, представляващ земя и сгради с идентификатор №№ 10135.3517.191.1 , 2 и 3 по КККР на гр. Варна, от общо 11 лица, сред които и жалбоподателят К.И.С., които го владеят без правно основание.

Изрично в уточняваща молба от 21.06.2019 година чрез процесуалните си представители жалбоподателят заявява, че Заповед №314 от 24.07.2014 година не е  предмет на висящо съдебно производство по оспорването й, както и не е налице производство по оспорване на основанието за възникване на задължението по нея по исковия ред на чл.292 АПК, поради което съдът приема, че понастоящем тя представлява влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение.

С оспореното писмо  рег. № РД19008922МЛ от 16.05.2019 г.  на заместник-кмета на район „Младост“ при Община Варна лицата – адресати на Заповед №314 от 24.07.2014 година са приканени в 14-дневен срок от връчване на писмото да освободят сградата, находяща се в гр. Варна, ул.“Свобода“ №17, която обитават без правно основание, от личните си вещи, като при неизпълнение в указания срок, е посочено, че имотът ще бъде принудително иззет по реда на чл.65 от Закона за общинската собственост.

Нормата на чл.295 от АПК признава правото на жалба на страните в производството  по изпълнението, както и на третите лица, при условие, че техни права, свободи или законни интереси са засегнати от него.

Прегледът на съдържанието на оспореното с жалбата писмо го определя като покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал.1 от АПК.

С поканата нейните адресати, включително жалбоподателя, са уведомени за съществуването на субективното право на органа да претендира и получи изпълнение на Заповед №314 от 24.07.2014 година и за правото на задължените лица доброволно да погасят кореспондиращото на това право задължение. Основанието на задължението за жалбоподателя, посочено в писмото, е влязлата в сила Заповед №314 от 24.07.2014 година. Самата покана не поражда задължения, напротив, тя уведомява задълженото лице за процесуалната възможност изпълнението да се осъществи без да се стига до принудително изпълнение.

Като акт, който следва да отговаря на изискванията за съдържание на специалната норма на чл.277, ал.2 АПК, за поканата за доброволно изпълнение не важат общите правила за издаването и съдържанието на индивидуалния административен акт, поради което съдът намира неоснователни възраженията в жалбата относно нейната форма и съдържание.

Поради уведомителния си характер поканата не засяга правната сфера на задълженото лице и съдът намира, че в конкретния случай не е изпълнено изискването на чл.295 от АПК, не е доказан правния интерес за жалбоподателя от нейното оспорване.

Предвидената от закона форма и съдържание на поканата като положителна процесуална предпоставка за законосъобразно предприемане на следващите принудителни действия не могат да обосноват извод за съдебната й обжалваемост. Поканата предхожда изпълнителните действия на административния орган, поради което и не представлява подлежащо на съдебно оспорване действие. Преценката за законосъобразност на действията по принудителното изпълнение ще бъде осъществена при гарантираното от закона конкретно предприето оспорване на всяко едно от тях, на основаниечл.294 от АПК.

По отношение на основанието, на което е възникнало задължението по Заповед №314/24.07.2014 година, в рамките на срока за доброволно изпълнение длъжникът може да осъществи защитата на правата си по реда на чл.292 от АПК. Този ред за защита на правата е различен от предприятия в настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът намира за недопустимо образуваното съдебно производство, което следва да бъде прекратено.

Недопустимостта на съдебното оспорване и налагащото се прекратяване на производството изключват и произнасянето на съда по особеното искане за спиране на обжалваните изпълнителни действия.

  

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И   :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1571/2019 година по описа на Административен съд – Варна по жалбата на К.И.С., ЕГН **********,***, срещу действия по изпълнението, обективирани в писмо  рег. № РД19008922МЛ/16.05.20189 г. на заместник-кмета на район „Младост“ при Община Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                             СЪДИЯ: