Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр.В.Търново, 21.11.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Великотърновски районен съд, първи състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                  Председател: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.д.№ 2572 по описа за 2019г., за да се произнeсе взе предвид следното:

           

Искове с правно основание чл. 500, ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.          

Ищецът ЗД „БУЛ ИНС”АД, гр. София, чрез упълномощения си процесуален представител адв. М.Г. твърди в исковата си молба, че на 15.02.2016г. в района на гр. В. Търново е реализирано ПТП между л.а. „Ситроен Саксо” с рег. № ВТ 1485 КА, собственост на трето за спора лице и управляван от ответника и л.а. „Опел Агила” с рег. № ВТ 5011 ВТ, собственост и управляван от И.Й.. Ищецът сочи, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника, както и че към този момент л.а. „Ситроен Саксо” е бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № BG/02/116000204605. Твърди, че по претенция на собственика на пострадалото МПС в дружеството е заведена щета № ********** и че след оценка на щетите на същия е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 964, 36 лв. Ищецът изтъква, че с изплащане на застрахователното обезщетение на увредения водач в негова полза е възникнало регресно вземане срещу ответника за платената сума, тъй като същият е бил неправоспособен водач на МПС към момента на настъпване на ПТП. Твърди, че е поканил ответника да заплати претендираната сума, но същият не сторил това. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от 979,36 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 964, 36 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата от 258,14 лв. – обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 05.06.2016г. до 07.01.2019г. Претендира разноски.

Ответникът М.Д.К. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди да е направил частично плащане по регресната претенция в размер на 200 лв. и оспорва да е бил поставян в забава от ищеца с получаване на регресна покана, за да дължи мораторна лихва. По тези доводи моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

Съдът прецени събраните доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение и приема за установено следното, както и достига до следните правни изводи:

            Страните не спорят изложените в исковата молба обстоятелства за възникнало ПТП. В протокола за ПТП е отразено, че ответника по делото не е притежава свидетелство за управление на МПС. На основание сключената застраховка „Гражданска отговорност” е заведена щета и от ответника е заплатено застрахователно обезщетение от 979.36 лв.

Възраженията на ответника за нищожност на застрахователния договор поради отсъствие на подпис в застрахователната полица, са неоснователни. Според т.2 от ТР 1/2018 на ОСТК на ВКС, липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, установено с чл.344, ал.1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл.343, ал.2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл.293, ал.4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС,ТК.

            Възраженията на ответника, че протокола за ПТП не доказвал, че бил неправоспособен водач, също останаха недоказани в настоящото производство. Именно ответникът, който следваше да докаже това изгодно за него обстоятелство не представи доказателства, от които да е видно, че е бил правоспособен водач към настъпване на ПТП.

С оглед на извършеното частично плащане от ответника, съдът намира, че исковата молба е основателна и искът за заплащане на застрахователното обезщетение следва да бъде уважен.

По отношение размера на обезщетението съдът дава вяра на заключението на съдебната авто-техническа експертиза, чиято стойност кореспондира с посочената в исковата молба и заплатена от застрахователя. Или, искът следва да бъде уважен за сумата 779.36 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение и разноски, като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 979.36 лв. /за сумата от 200 лв., която ответникът е заплатил след подаване на исковата молба/, като неоснователен.

По предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, обект на доказване е забава от страна на ответника и размера на неизпълненото акцесорно задължение. В случая се претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 979.36 лв. за периода от 05.06.2016 г. до 07.01.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда. Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на  законната лихва от деня на забавата. В случая началния момент на забавата не е определен, като зависи от датата на която застрахователя ще изплати на увреденото лице застрахователното обезщетение. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай липсват доказателства по делото това условие да е изпълнено и ответникът да е бил поканен да изплати дълга, за да възникнат и основанията за прилагане на чл.86 от ЗЗД. Представената по делото покана е изпратена до ответника по пощата, но видно от отразеното при връщането й „пратката не е потърсена от получателя”. Поради това и не следва да се присъжда лихва в размер на 258.14 лв. за периода от 05.06.2016г. до 07.01.2019г., като иска следва да се отхвърли като неоснователен.  Законната лихва върху главницата следва да се присъди от подаване на исковата молба – 07.01.2019г., до окончателното й заплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 529.30 лв., съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, но за която ответникът е дал повод за завеждане на делото, тай като е заплатена след подаване на исковата молба в съда.

            Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.2 от КЗ, М.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет.2, сумата 779.36 лв. /седемстотин седемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, за изплатеното застрахователно обезщетение и разноски от ПТП на 15.02.2016г., ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД от подаване на исковата молба – 07.01.2019г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от 779.36 лв. до пълния му предявен размер от 979.36 лв., както и иска за законна лихва в размер на 258.14 лв. за периода от 05.06.2016г. до 07.01.2019г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет.2, сумата 529.30 лв. /петстотин двадесет и девет лева и тридесет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: