Присъда по дело №324/2021 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 21.03.2022 Г. И ДОПЪЛНИТЕЛНА
ПРИСЪДА ОТ 28.03.2022 Г., ПОСТАНОВЕНИ ПО ВНОХД № 324/2021 Г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

С присъда № 26005/18.03.2021 г., постановена по НОХД № 290/2020 г.
по описа на РС И., състав на този съд е признал подсъдимия М. Р. Л. за
виновен в това, че на 13.10.2019 г. около 04.00 часа в гр. К., обл. С., пред
магазин „КЕШ“, находящ се на ул. „Търговска“ № 2А, чрез нанасяне на удари
по лицето с метален бокс е причинил средна телесна повреда на М. ИВ. В.,
изразяваща се в счупване на носните кости с разместване, което счупване е
причинило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от
свобода за срок от една година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години.
С присъдата подсъдимият Л. е осъден да заплати на основание чл. 45
от ЗЗД на М. ИВ. В. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението неимуществени вреди, а за разликата до
15 000 лв. предявеният граждански иск е бил отхвърлен.
В тежест на подсъдимия Л. са възложени осъществените разноски в
производството, както следва: от гражданския ищец В. в размер на 300 лв., от
ОДМВР С. в размер на 323.41 лв. и от РС И. в размер на 440.38 лв.
С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства 1
бр. компакт диск и 1 бр. метален елемент тип бокс.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия Л. – адв.
В.Д. от САК, който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е обжалвал същата с
доводи за неправилност, несправедливост и незаконосъобразност на
присъдата, както и за постановяването й в несъответствие с доказателствата
по делото, като е направил искане присъдата да бъде отменена.
В допълнение към въззивната жалба срещу присъдата се изтъква, че
повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен начин. Счита се, че в хода
на съдебното следствие няма нито едно доказателство за каквато и да е
съпричастност на подсъдимия Л. към престъплението и дори от разпитите на
свидетелите М. М., В. М. и П. Л. се установява, че същност деянието е
извършено по непредпазливост от свидетелката З. Л., а не от подсъдимия.
Подчертава се, че тази свидетелка е предизвикала скандала и е участвала
активно в саморазправата срещу подсъдимия, като при това е причинила
телесната повреда на пострадалия - по непредпазливост чрез удар с бокс, и
същевременно умишлено е нанесла множество удари по подсъдимия и по
1

свидетеля В. М., след което е напуснала местопроизшествието, без да изчака
пристигането на полицията.
Твърди се, че пострадалият (погрешно вписан във въззивната жалба на
защитника и като частен обвинител, макар да е бил конституиран по делото
само като граждански ищец), който е професионален боксьор и като такъв е
имал уменията и възможността безпроблемно да нанесе побой на подсъдимия
Л., е нямал представа кой му е счупил носа и впоследствие свидетелката В. Х.
му е посочила подсъдимия като извършител.
Показанията на свидетелката В. Х. се считат такива в противоречие със
заключението на СМЕ и извършения съдебно-следствен експеримент, от
който е установено, че вещественото доказателство метален бокс не става на
нито една от ръцете на подсъдимия Л.. Сочи се, че от показанията на
свидетеля П. Х. е видно, че той пръв е нападнал подсъдимия, след което
побягнал, спънал се и паднал и след това не е видял какво се е случило, нито
подсъдимият да нанася удари на пострадалия. Физическото състояние на този
свидетел след сблъсъка с подсъдимия според защитника доказва, че
последният не е имал поставен метален бокс на ръцете, в противен случай
уврежданията на свидетеля са щели да бъдат изключително големи. Твърди се
противоречие между показанията на свидетелката З. Л. и тези на разпитаните
полицейски служители, относно обстоятелството имал ли е метален бокс на
ръката си подсъдимият. Версията на свидетелката Б. Х. се счита изградена въз
основа на близките й приятелски отношения с пострадалия, като се твърди, че
е било невъзможно тя да е видяла лицето на човека, нанасящ удари на
пострадалия В.. Коментира се отнемането от подсъдимия Л. на металния бокс
от ръката на свидетелката Л. и се набляга на факта, че след това подсъдимият
е изчакал полицейските служители и доброволно им е предал бокса.
Счита се, че присъдата е постановена при груби процесуални
нарушения – липсата на всестранно и пълно разследване от органите на
досъдебното производство, тъй като не са своевременно изискани и
приложени записите от охранителните камери на намиращия се в близост
офис на ЦКБ АД и записите пред магазин „Нон стоп“, както и не са
установени и разпитани по досъдебното производство свидетелките А. Т. и Д.
И.. По този начин, счита защитникът, правото на защита на подсъдимия Л. е
било ограничено.
Мотивите на съда се считат от защитника лишени от доказателствен
анализ. Според защитника първоинстанционният съд е имал формирано
отношение към степента на доказаност на обвинението и е бил предубеден от
изхода на делото, тъй като лаконично и недопустимо е копирал в мотивите си
приетата от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова
(въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението,
алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане поради
допуснатите съществени процесуални нарушения.
2

Пред С. окръжен съд въззивната жалба се поддържа от защитника адв.
Д. на изложените в нея основания. Изтъква се, че присъдата е постановена,
без да бъде доказана по несъмнен начин вината на подсъдимия, като
доказателствата по делото всъщност установяват действителния извършил на
престъплението и това е свидетелката З. Л.. Обръща се внимание на
заключението на вещото лице по СМЕ, според което деянието е извършено с
метален предмет – най-вероятно бокс; както и на извършения пред въззивния
съд следствен експеримент, който установява, че металният бокс не става на
ръцете на подсъдимия. Сочи се, че трима от свидетелите са видели как З. Л. с
процесния бокс нанася първо удари по главата на подсъдимия, а след като той
я издърпва, тя залита и удря в лицето пострадалия. Подчертава се, че именно
подсъдимият е взел металния бокс от ръката на Л., изчакал е пристигането на
полицейските служители и е предал бокса. Сочи се, че ако действително в
ръката на подсъдимия е имало бокс, то той би го използвал и когато се е сбил
първоначално със свидетеля П. Х..
Подсъдимият М. Р. Л. се присъединява към становището на защитника
си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан по обвинението.

В съдебно заседание пред С. окръжен съд представителят на СОП –
прокурор Б., заема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като
такъв следва да бъде потвърден. Сочи се, че фактическата обстановка по
делото е изяснена, а първоинстанционният съд е направил последователен и
обоснован анализ на доказателствените източници и е изложил подробни
аргументи за това, кое обстоятелство счита за установено от фактическа
страна и кое не. Счита се, че травматичните увреждания на пострадалия могат
да бъде причинени с инкриминирания метален бокс, макар и без той да може
да бъде вкаран напълно на ръката на подсъдимия.

От гражданския ищец М.В., чрез повереника адв. Й. ЗДР. е постъпило
писмено становище по въззивната жалба. Оспорват се твърденията в нея, че
всъщност ударите, довели до счупването на носа на пострадалия, са нанесени
от свидетелката З. Л. и същата е нанесла побой на четирима мъже.
Показанията на свидетелите Л., В., В. Х. и Б. Х. се считат за достоверни и
изцяло кореспондиращи с установените по наказателното производство
факти. Иска се потвърждаване на първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна.
Пред въззивния съд гражданският ищец и повереникът не се явяват,
редовно призовани.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
3

атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

В РС Ихтиман е внесен обвинителен акт срещу М. Р. Л. за това, че на
13.10.2019 г. около 04.00 часа в гр. К., обл. Софийска, пред магазин „КЕШ“,
находящ се на ул. „Търговска“ № 2А, чрез нанасяне на удари по лицето с
метален бокс е причинил средна телесна повреда на М. ИВ. В., изразяваща се
в счупване на носните кости с разместване, което счупване е причинило
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

При собствена преценка на събраните в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния и въззивния съд съд писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция намери за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите М.В. и В. Х. (от село М.), З. Л. и П. Х. (от град Д. б.) били
приятели. Вечерта на 12 срещу 13 октомври 2019 г. те отишли заедно в
дискотека „Енерджи“ в град К., на ул. „Търговска“, където се забавлявали в
продължение на няколко часа.
Около 04 часа на 13.10.2019 г. четиримата решили да си тръгват и
излезли пред дискотеката. П. Х. и З. Л. се насочили към денонощния магазин
„Нон стоп“, находящ се в близост, а М.В. ги последвал. Пред магазина по
това време се намирали свидетелите М. М. и П. Л. и подсъдимият М.Л..
Между последните трима и свидетелката З. Л. били разменени реплики с
обидно съдържание. От репликите по адрес на приятелката му свидетелят П.
Х. се афектирал, засилил се и нанесъл удар с юмрук в задната част на главата
на подсъдимия Л., след което побягнал към отсрещната страна на улицата,
където се намирал магазин „Кеш“. М. М. и братята П. и М.Л.и го последвали,
а когато П. Х. при бягството си се спънал в бордюра на тротоара и паднал на
земята, тримата го настигнали и започнали да му нанасят удари по главата и
тялото.
Виждайки какво се случва, свидетелят М.В. също пресякъл улицата и
отишъл при групата на отсрещния тротоар. Той започнал да дърпа свидетеля
П. Л. и в опита си да го избута настрани сам паднал на земята. Над него се
надвесил подсъдимият М.Л. и започнал да го удря с ръце, след което двамата
се вкопчили един в друг, като подсъдимият бил обкрачил В..
Междувременно свидетелките В. Х. и З. Л. се приближили до свидетеля
В. и подсъдимия и започнали да дърпат подсъдимия, като Л. ударила с ръце
няколко пъти подсъдимия по главата и тялото. Свидетелят В. М. също се
приближил към тях и след това усетил удар по гърба, но не видял кой нанася
удара.
После пострадалият М.В. станал от земята. Носът му бил изместен
наляво и от него течала кръв.
4

По главата на подсъдимия Л. също имало кръв.
След преустановяване на физическото стълкновение свидетелят В. М.
забелязал, че З. Л. държи в ръце метален бокс и казал това на подсъдимия,
както и че по лицето му има кръв. Когато подсъдимият Л. пипнал лицето си и
се уверил, че действително кърви, се приближил до Л. и взел със сила от
ръцете й металния бокс.
Свидетелката В. Х. се обадила на тел. 112 и съобщила, че приятелят й и
членовете на компанията й са нападнати; че нападателите след това са
останали на мястото; както и че има нужда от линейка, тъй като има няколко
пострадали.
На мястото били изпратени свидетелите И. С. и А. Д. – служители от РУ
МВР К.. Те установили самоличността на намиращите се там лица и
съставили протоколи за предупреждение на М.В., П. Л. и М.Л., като
предупредили всеки от тях да не влиза в спор и да не отправя закани за
саморазправа и побой.
На местопроизшествието пристигнал екип на ФСМП К., но свидетелят
М.В. отказал да му бъде оказана медицинска помощ.
Полицейските служители отвели някои от присъстващите лица до
районното управление за снемане на обяснения по случая - без свидетелката
З. Л., която при пристигането им се карала с подсъдимия, а след това си
тръгнала.
Междувременно още на местопроизшествието подсъдимият Л. предал
на свидетеля Д. металния бокс и обяснил, че го е взел от едното момиче от
другата група младежи.

Тази фактическа обстановка въззивният съд установи от гласните
доказателства – показанията на посочените по-горе свидетели и обясненията
на подсъдимия Л.; от писмените доказателства – протоколи за доброволно
предаване, приемо-предавателен протокол, протокол за разпознаване на лице
и предмети, справка от Дирекция „Национална система 112“, протокол за
оглед, фотоалбуми; от заключението на СТЕ - за съдържанието на
предоставения от Дирекция „Национална система 112" диск.
От заключението на изготвената видео-техническа експертиза са видни
действията на участниците в размяната на реплики пред магазина и нанесения
от свидетеля П. Х. удар по главата на подсъдимия М.Л., както и ответно
нанасяне на удар от друго, различно от подсъдимия лице по главата на
свидетеля Х. и отдалечаването на всички лица извън обсега на камерата.
Дактилоскопната експертиза, назначена в хода на съдебното следствие
от първоинстанционния съд, не установява по предадения от подсъдимия
М.Л. метален бокс наличие на дактилоскопни следи.
Заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице К., установява, че на
пострадалия М. В. са причинени кръвонасядане по клепачите на дясното око
5

и рана по гърба на носа, причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота и заздравели без последици за здравето на пострадалия за
около 5-7 дни от датата на травмата; както и счупване на носните кости с
разместване, лекувано по оперативен път – постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота, тъй като без извършване на оперативната
интервенция разместените кости са щели да зараснат неправилно и
обусловеното от тях затруднено носно дишане да остане постоянно. Според
заключението, че констатираните травматични увреждания са в резултат от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат при
удари с юмруци, метален бокс и ритници, каквито данни има по делото.
Представена е по делото медицинска документация във връзка с
травматичните увреждания на пострадалия и извършената оперативна намеса.
Пострадалият М.В. в показанията си твърди, че когато отишъл да
помага на свидетеля П. Х. и започнал да дърпа свидетеля П. Л., усетил бутане
в гърба, паднал на земята и получил три удара в главата с твърд предмет, след
което загубил съзнание за кратък период от време и когато дошъл на себе си и
станал от земята, приятелката му В. Х. му казала да си погледне носа, той го
пипнал и го усетил изместен наляво, като от носа му течала кръв.
Пострадалият в разпита си пред съда първоначално твърди, че е разпознал
като удрящ го именно подсъдимия М.Л., когото дотогава не познавал. След
това пострадалият уточнява, че всъщност е видял едър мъж върху себе си и
когато се изправил, го видял в гръб и да се отдалечава и попитал приятелката
си дали този мъж го е ударил - което тя потвърдила. На допълнителни
въпроси от съда свидетелят В. пояснява, че ударите са му били нанесени
странично от тежък и едър мъж, който не му позволявал да се изправи от
земята; и отрича някое от двете момичета да го е удряло.
Живущата на семейни начала с пострадалия свидетелка В. Х. заявява, че
когато П. Х. паднал на земята, удари по него започнали да нанасят
останалите от компанията на подсъдимия, но не и самият подсъдим, който не
тръгнал и да го гони при бягството му. Според тази свидетелка, когато
пострадалият отишъл да разтървава биещите се на отсрещния тротоар,
подсъдимият се приближил към него, избутал го и след падането му на земята
започнал да го удря с юмруци по лицето - докато тя самата и свидетелката
Зорница Лазарова се намирали зад гърба на подсъдимия и се опитвали да го
издърпат. Предмет в ръката на подсъдимия по време на нанасяния побой над
пострадалия свидетелката не видяла, а подсъдимият по собствено усмотрение
след известно време преустановил побоя и се отдалечил. Свидетелката отрича
пострадалият М.В. да е удрял изобщо подсъдимия и не съобщава
подсъдимият да е бил удрян от друго лице. Свидетелката твърди и че метален
бокс видяла за първи път в ръцете на подсъдимия в момента, в който той вече
седял в патрулния автомобил. Според В. Х., свидетелката Б. Х. се намирала
далеч от случващото се и непосредствено след това й казала, че не е видяла
кой с кого се бие.
Свидетелката З. Л. също сочи, че подсъдимият М.Л. употребил
6

„тупаници, с юмруци“ по отношение на П. Х., след което пострадалият
отишъл да ти разтървава с дърпане и бутане, и тогава подсъдимият Л. го
съборил на земята и започнал да го удря по лицето. В прочетените със
съгласие на страните показания на свидетелката Л., дадени пред орган на
досъдебното производство, тя твърди, че се е приближила до подсъдимия,
когато носът на пострадалия вече бил счупен и той дори бил успял да избяга
от побоя, както и че именно тогава тя самата нанесла няколко удара с ръце по
лицето и тялото на подсъдимия. Съществено според съда е вътрешното
противоречие в показанията на свидетелката Л., дадени пред съда и тези,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК – относно това, кога именно е видяла
металния бокс в ръцете на подсъдимия. Според заявеното от тази свидетелка
пред съда, още преди побоя над пострадалия тя видяла, че подсъдимият Л.
държи в ръката си метален бокс – който извадил отнякъде и сложил на
пръстите си. В прочетените показания, обаче, тя точно определя друг момент,
в който е видяла предмета – а именно, точно когато пристигналите
полицейски служители провеждали разговор с подсъдимия. Противоречието
свидетелката се опитва да преодолее в съдебното заседание пред
първоинстанционния съд с твърдението, че е вярно това, което е казала на
досъдебното производство, но след това заявява, че бокса „май видяла“ още
при станалите скандали, като предметът бил „мушнат в пръста“ на
подсъдимия. Според Л., свидетелката Б. Х. се намирала по време на сбиването
„на денонощното“ и стояла до свидетелката В. Х.. Л. отрича както тя, така и
някой от компанията й да е носил метален бокс.
Свидетелката Б. Х. от своя страна твърди пред първоинстанционния съд,
че докато отивала към денонощния магазин, за да си купи нещо за ядене,
видяла съборено момче (разпознала го като пострадалия М.В.) на земята и
човек (посочен пред съда от свидетелката като подсъдимия М.Л.) да го удря.
Според свидетелката, тя самата се намирала на отсрещния за В. Х. тротоар и
не наблюдавала докрай случващото се, а влязла в магазина за покупката си и
когато пак излязла на улицата, видяла М.В. вече изправен и видимо
пострадал. За подсъдимия свидетелката съобщава, че не е видяла да държи
нещо в ръце при нанасянето на ударите, а така също и че когато възприела
побоя над пострадалия, В. и З. не са правили опити да го предотвратят.
Докато според свидетелката Л. непосредствено след нанасяне на травмата на
пострадалия и дори в присъствието на полицаите подсъдимият Л. се карал с
нея, то свидетелката Беатрис Христова отрича изобщо подсъдимият да е
обиждал някого по времето след инцидента.
Обстоятелството, че именно свидетелят П. Х. (приятел на свидетелката
З. Л.) е лицето, инициирало прерастването на словесния инцидент във
физически такъв, се потвърждава и от заявеното от самия свидетел, който
твърди, че когато чул да обиждат З., се затичал и бутнал подсъдимия, след
което побягнал, но се спънал и паднал, и след това усетил удари по главата и
тялото си. Показанията на свидетеля П. Х. на практика не допринасят
съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото след
7

падането му на земята - тъй като свидетелят заявява, че изобщо не е видял
какво се е случило до момента, в който възприел М.В. вече пострадал, а така
също и че не знае колко човека са удряли него самия.
Като свидетел по делото е разпитан и П. Л. – брат на подсъдимия М.Л.,
който признава, че са се „заяждали“ с момичетата и описва действията на
свидетеля П. Х. (нанасяне удар по брат му, бягство, спъване и падане).
Според свидетеля, пострадалият В. е лицето, което хванало брат му и
започнало да го удря, докато започнали да се борят на земята, като
пострадалият бил върху брат му. Съдът не се доверява на показанията на
свидетеля в частта, в която твърди, че брат му е бил нападнат от пострадалия;
че и той се опитвал да разтърве брат си и пострадалия, но не успял, тъй като
дошло неизвестно момче и го ударило с тръба по главата; и на прочетените
със съгласие на страните показания пред орган на досъдебното производство -
че спъналият се е пострадалият М. и именно с него се сбил брат му. В тази им
чест показанията на свидетеля Л. са вътрешно противоречиви и се
опровергават от останалите гласни доказателства, които са единни в
кредитираните им от съда части, по въпросите за нанесения от свидетеля П.
Х. удар, неговото бягство, спъването му и падането на земята; че не
пострадалият е нападнал подсъдимия, а точно обратното; като не се
установява от тях и свидетелят Л. да се е намесвал във физическото
стълкновение, с посочената от него цел. Предвид близките родствени връзки
между подсъдимия и свидетеля Л., съдът приема, че така разказаното от
свидетеля е неудачен опит да подкрепи изцяло изложеното от подсъдимия
във връзка с инцидента, докато в действителност в процесната нощ
свидетелят не е бил съсредоточен в детайлно наблюдение на случилото се. В
подкрепа на този извод са и данните от показанията на свидетеля по
досъдебното производство - когато свидетелят все още е смятал, че
побягналото лице и пострадалия са един и същи човек. Показанията на
свидетеля П. Л. в частта относно случилото се след преустановяване на
инцидента – че подсъдимият взел от ръцете на свидетелката Л. метален бокс;
че всички останали да чакат полицията, че пострадалият отказал медицинска
помощ от пристигналия екип; както и че подсъдимият предал металния бокс
на полицейските служители още на местопроизшествието, са последователни
в хода на наказателното производство, поради което съдът ги кредитира с
доверието си.
Подобна грешка в самоличностите на свидетеля П. Х. и пострадалия
М.В. допуска и свидетелят М. М., втори братовчед на подсъдимия и брат на
свидетеля В. М., в прочетените със съгласие на страните показания пред
орган на досъдебното производство. Заявеното от М. М. в тази връзка не се
ползва с доверието на въззивния съд, по изложените по-горе съображения за
некредитираните от съда показания на свидетеля П. Л., а така също и предвид
близката родствена връзка на М. и подсъдимия. В останалата им част, относно
случилото се след прекратяване на инцидента – че подсъдимият взел от
ръцете на свидетелката Л. метален бокс; че всички останали да чакат
8

полицията, че пострадалият отказал медицинска помощ от пристигналия
екип; както и че подсъдимият предал металния бокс на полицейските
служители още на местопроизшествието, показанията на М. М. са
последователни в хода на наказателното производство и подкрепени от други
гласни доказателства (вкл. обясненията на подсъдимия), поради което съдът
ги кредитира с доверието си.
Що се отнася до свидетеля В. М., въззивният съд се доверява на
съобщеното от него, че чул настъпилата суматоха и отишъл да види какво се
случва, когато бил ударен от свидетелката Л. по гърба, но не усетил ударът да
е бил с някакъв предмет, нито видял предмет в ръката й. Свидетелят сочи, че
метален бокс в ръката на Л. видял едва след приключване на инцидента –
когато забелязал по главата на подсъдимия кръв, след което именно той
насочил вниманието му към свидетелката и предмета, при което Л. го взел и
впоследствие предал на полицаите.
Показанията на свидетелките А. Т. и Д. И. не допринасят за изясняване
на обективната истина по делото, доколкото те не са присъствали на
случилото се и поради това не съобщават данни от значение за делото.
За формиране на изводите си по фактите, съдът взе под внимание и
обясненията на подсъдимия М.Л. пред районния съд. Подсъдимият отрича да
е нанасял удари на пострадалия и твърди, че пострадалият (който тренирал
бойни изкуства) след падането им на земята „го заключил“ и поради това
подсъдимият не успял да му нанесе ответни удари. Сочи, че откъм гърба му
дошла свидетелката З. Л. и го ударила два-три пъти по главата, но че ударите
са били нанесени с метален бокс разбрал впоследствие; както и че след
поредното й замахване за удар се дръпнал и ударът попаднал в носа на
пострадалия. В пълна кореспонденция с показанията на свидетеля В. М.,
подсъдимият сочи, че М. видял кръвта по главата му и му казал, че Л. има
бокс, при което той го взел от нея. Подсъдимият пояснява и че до
разглеждане на делото пред съда е бил с впечатлението, че момичето с бокса
се казва В. Х. и установил грешката си, едва когато видял свидетелките в
съдебната зала; както и че е допуснал грешка и относно самоличността на
спъналото се лице, което първоначално смятал за пострадалия, докато в съда
установил, че е П. Х.. Подсъдимият М.Л. е последователен в обясненията си
по досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3 от НПК, и в разпита пред районния съд, че в процесната нощ не е имал у
себе си метален бокс, а предаденият от него на полицейските служители е
този, взет от момичето, което се намесило във физическото стълкновение.
Доколкото твърдението на подсъдимия Л., че изобщо не е удрял пострадалия,
влиза в противоречие с останалите посочени по-горе гласни доказателства, от
които е видно, че той му е нанасял удари по времето, когато се е намирал над
него, въззивният съд намира обясненията на подсъдимия в тази им част за
недостоверни.
От показанията на свидетеля А. Д. е видно, че докато били на мястото,
9

подсъдимият Л. извадил от джоба си метален бокс и му го предал с
обяснението, че го е взел от момиче от другата компания, след като то го
ударило с бокса по главата. Същото подсъдимият заявил и на свидетеля И. С.,
вече в районното управление. Свидетелите Д. и С. възприели наличието на
кръв по носа на М.В., а свидетелят С. съобщава, че кръв имало и по лявото
слепоочие на подсъдимия М.Л. - което е в синхрон със заявеното от свидетеля
В. М. и от подсъдимия Л..
В разпита си пред районния съд, вещото лице, изготвило СМЕ – З. К.
сочи, че основание за допускане в конкретния случай на въздействието на
метален бокс, при причиняване счупването на носните кости, дава разкъсно-
контузната рана в областта на носа.
В хода на въззивното съдебно следствие вещото лице К., поради
смъртта му, е заменено с вещото лице В.Т., който е категоричен, че споделя
изготвеното в хода на досъдебното производство заключение, вкл. и за това,
че разкъсно-контузната рана не може да бъде получена от удар с гола ръка, а
само с всякакъв тъп или ръбест метален предмет.
От първоинстанционния съд е допуснат и извършен следствен
експеримент – поставяне на вещественото доказателство метален бокс на
всяка от ръцете на подсъдимия М.Л., при който експеримент е установено, че
боксът може да бъде поставен само до кокалчетата на пръстите на двете ръце,
не и по-нагоре. Въззивният съд допусна и извърши същия следствен
експеримент, при който установи, че металният бокс влиза до средната
фаланга на пръстите и на двете ръце на подсъдимия.

Анализирайки поотделно и в своята съвкупност събраните по делото
гласни доказателства, заключението на СМЕ и заявеното от двете вещи лица
във връзка с него, както и извършените следствени експерименти, въззивният
съд достигна до извода, че от тях не се установява подсъдимият М.Л. да е
лицето, което с представения по делото метален бокс е причинило счупването
на носните кости на пострадалия В., отговарящо по своята медико-
биологична характеристика на правния критерий за средна телесна повреда.
Разпитаните по делото свидетели могат условно да бъдат разделени на
четири групи – от компанията на подсъдимия; от компанията на пострадалия;
независими свидетели – полицейските служители и свидетелката Б. Х. (с
уговорката, че след случая тази свидетелка се е сприятелила с втората група
свидетели); и свидетелите без принос към установяване на фактическата
обстановка А. Т. и Д. И.. Разгледани в своята съвкупност, показанията на
първите две групи свидетели са противоречиви и взаимно изключващи се
относно основен подлежащ на установяване факт – а именно, чий е металният
бокс, предаден от подсъдимия Л. на полицейските служители, с който според
обвинителната теза, посредством нанасяне на удари по лицето е причинена
средната телесна повреда на пострадалия В..
Намесата на свидетелката Л. в сбиването се установява от гласните
10

доказателства – показанията на свидетеля В. М. и обясненията на подсъдимия
Л., обсъдени по-горе, докато свидетелките от компанията на пострадалия
взаимно си противоречат в отговорите на този въпрос. Докато свидетелката
В. Х. твърди, че тя самата и свидетелката З. Л. се намирали зад гърба на
подсъдимия и се опитвали да го издърпат, Л.а отрича изобщо присъствието
им там. Показанията на Л. не могат да бъдат приети за достоверни и поради
несъответствието им с останалите гласни доказателства, досежно това, къде
се е намирала в същия момент и Б. Х. - според Лазарова, Беатрис Христова се
намирала по време на сбиването „на денонощното“ и стояла до В. Х., докато
В. Х. твърди, че Б. била далеч от случващото се, а самата Б. Х. отрича да е
наблюдавала инцидента, тъй като отишла да пазарува.
Извършените два следствени експеримента сочат категорично, че
металният бокс обективно не може да бъде използван по предназначението си
от подсъдимия, тъй като не влиза на пръстите и на двете му ръце до
необходимото за целта си местоположение и поради това използването му,
освен че е неподходящо за нанасяне на удари, несъмнено би нанесло и
травматични увреди на ръката на Л., каквито не са установени.
При така изложеното, въззивният съд прие за установено от
доказателствената съвкупност, че вещественото доказателство метален бокс
не е на Л., а на свидетелката З. Л..
На следващо място, съществено в случая е и заявеното от двете вещи
лица – медици, за невъзможността инкриминираното телесно увреждане да е
причинено с „гола ръка“ от подсъдимия Л.. Тази невъзможност, отнесена към
приетото от въззивния съд за установено, че приложеният по делото метален
бокс е собственост на свидетелката Л., допуска и други версии за
причиняване на конкретното счупване на носните кости, една от които е
ударът да е нанесен неволно от свидетелката З. Л., в опита й да преустанови
сбиването между подсъдимия и пострадалия.

Следователно, анализът на посочените по-горе доказателства и
доказателствени средства, извършен от въззивния съд, доведе до различни от
направените от първоинстанционния съд изводи - а именно, че
доказателствата по делото подкрепят направения от първоинстанционния съд
извод за нанасяне на удари от подсъдимия върху пострадалия на
инкриминираната дата, но не установяват по описания в обвинителния акт
начин (чрез удари по лицето с метален бокс), подсъдимият да е причинил
средната телесна повреда на М.В., изразяваща се в счупване на носните кости
с разместване.
Поради това, въззивният съд отмени постановената от РС И. присъда в
нейната осъдителна част и оправда подсъдимия М.Л. по обвинението в
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Предвид постановената от СОС оправдателна присъда, неоснователен
се явява предявеният от М. В. граждански иск за сумата от 15 000 лева, както
11

и претенцията на гражданския ищец за заплащане на осъществените от него
разноски в производството.
Направените по делото разноски са за сметка на бюджета.
Веществените доказателства компакт диск и метален елемент тип
„бокс“ следва да останат по делото до изтичане на законоустановените
срокове за съхранението му, поради което въззивният съд потвърди в тази й
част първоинстанционната присъда.

При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.

12

Номер на акта:	5
Дата:	21 март 2022 г.
Съдия:	Анелия Маринова Игнатова

Дело:	20211800600324
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юни 2021 г.

Присъда по дело №324/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите