Р Е Ш Е Н И Е
№ 866/23.11.2021г.
гр. Пазарджик, 23.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик в открито съдебно
заседание от девети ноември , две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
и секретар: А.Метанова и
прокурор с. Пешев постави за разглеждане докладваното от съдия Попова адм.д.
№ 614/2021 г. на Административен съд - Пазарджик и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз
основа на депозирана искова молба от адв. Г.М. със съдебен адрес *** , като
процесуален представител на Ю.Н.Т. ЕГН **********, към момента пребиваващ в
Затвора гр. Пазарджик против Главна Дирекция за изпълнение на
наказанията със седалище и адрес : гр. С.., бул. „Г... Н. С…" №..
В исковата си молба ищецът заявява претенции за обезвреда на
неимуществени вреди, които е претърпял при един престой в Затвора-гр. Пазарджик
и един престой в Следствения арест-гр. Пазарджик, поради бездействия на затворническите органи в
двете посочения заведения и е бил
поставен в унизителни и неблагоприятни условия.Ищецът твърди, че на 02.01.2014 г. е бил задържан в
Следствения арест-гр. Пазарджик. Твърди първоначално , че там е престоял до
02.04.2014г., а в последствие с допълнителна молба по делото уточнява, че
престоят му продължил до 18.09.2014 г.
, след което бил приведен в Затвора-гр.
Пазарджик. Твърди, че в този период е бил принуден да живее в условията на
пренаселеност, както и че в килиите му
не имало санитарен възел и постоянно течаща вода. Твърди също така , че в
спалното му помещение не е имало никакви мебели, както и че не му е осигуряван
престой на чист въздух. Имало е дървеници,
мухъл и хлебарки.
Поддържа / в допълнителна
уточняваща молба по делото / , че в Затвора гр. Пазарджик, престоят му е бил в
периода от 18.09.2014 г. до 10.01.2018 г., след което е бил освободен. За това период ищецът твърди,
че във всички затворнически килии, нетната площ предоставяна му от
затворническата администрация не е надвишавала 3 кв. м. В този ред на мисли,
той претендира, че килиите са били претъпкани и затворниците вътре, включително
и той не са имали достатъчно жизнено пространство.Във всички килии в които е
пребивавал, е липсвала каквато и да е вентилация, чрез която да се пречиства
въздуха. Тоалетната в килията му била в
много тежко състояние- с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на
работещи чешми или умивалници. Освен това тоалетната не била шумоизолирана. Твърди,
че на затворниците се налагало да се къпят заедно по 30-40 човека, като се
изчаквали взаимно, което само по себе си го поставяло в унизително положение.
Душовете били само 5-6, като от тях течала или гореща или ледено студена вода.
В стаите, в които е пребивавал за посочения период е имало само по един
прозорец, с големина 1 кв. м на 0,50 кв.
м., който не осигурявал достатъчно
светлина.Вследствие на застоялият въздух, липсата на светлина и прокапалите
тръби по стените и тавана са се развили мухъл и плесен. Според ищеца имало фирма, която минавала да пръска стените
против мухъл и плесен, но нейните служители идвали рядко и само по график, а това пречело да се отстраняват
текущи проблеми.Изолация на външните и вътрешни стени на Затвора напълно е
липсвала и през зимата било много студено. На ищеца не били предоставяни достатъчно дебели завивки, с
които да се завие. На молбите му за предоставяне на такива, надзирателите са
отвръщали, че не разполагат с такива одеяла и завивки. Спалното му и постелъчно
бельо се сменяло изключително рядко. Това създавало предпоставки за развъждане
на насекоми и най- вече дървеници и бълхи в леглата на затворниците. От
администрацията на Затвора-гр. Пазарджик не се раздавали препарати за
почистване на тоалетните и спалните помещения, в които пребивавал ищеца. На
следващо място се поддържа , че с ищеца не се водила никаква индивидуална и корекционна
работа от страна на отговорните лица в затвора. Не му е дадена възможност да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа. Това е
довело при него до поведенческа и личностна криза, която била налице и към този момент.Относно мебелировката
в килията му, ищецът твърди, че за посочения период са липсвали достатъчно
шкафове за затворниците и поради тази причина те , включително и ищецът са били принудени да ползват общи шкафове за бельото и
посудата си. Ищецът твърди още , че в посочения период се е разболял от „
Туберкулоза". От затворническата администрация обаче, не положили никакви усилия да бъде излекувано
посоченото заболяване и същото се влошило. В този смисъл ищецът твърди, че не са
му осигурявани лекарства за заболяването, както и че не са му предписани и
извършени нужните терапии и лечение. Не му е предоставяна и диетична храна.
Ищецът намира, че всички
гореизброени обстоятелства са причинени, в следствие на бездействията на
отговорните органи на Затвора-гр. Пазарджик, които са били длъжни да
предоставят условия, които не са унизителни за човешкото достойнство. Затова се
моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде осъден ответника Главна
Дирекция за Изпълнение на Наказанията към Министерство на Правосъдието, със
седалище в гр. С.., бул. „ Г.. Н. С.." №.., да заплати в полза на Ю.Н.Т. с
ЕГН ********** обезщетение в общ размер
от 20000,00 лв., / от които 5000,00 лв. за престоя в Следствен арест Пазарджик
и 15000,00 лв. за престоя в Затвора гр. Пазарджик / за причинени неимуществени
вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба , ведно със законната
лихва от датата на преустановяване на нарушението от страна на отговорните
органи. Сочат се гласни и писмени доказателства. Претендират се присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 т.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ.
В срока за отговор ответникът е представил такъв,
който чрез своят процесуален представител той е оспорил изцяло иска, като
недоказан и неоснователен, оспорвайки твърденията на ищеца за фактите, въз
основа на които базира претенциите си. Поддържа се , че всички спални помещения
, в които е бил настаняван ищеца са
отговаряли на изискванията на чл. 20 ППЗИНЗС
- с постоянен достъп до течаща вода
и тоалетна. Оспорват се твърденията за лоша хигиена в килиите, тъй като
те както и коридорите е сервизните помещения са почиствали ежедневно от
лишените от свобода , а проблемът с поддържането на чистота в килиите бил пряко зависим от самите лишени
от свобода. Лишените от свобода имали право ежедневно на престой на открито не
по-малко от един час , а през останалото време имали възможност да се движат по
коридора на групата си. Ищецът не бил подавал писмени заявления или оплаквания
до администрацията на Затвора за лоши
условия и пренаселеност , което показвало , че е бил съгласен с тях. Поддържа се , че настоящите битови
условия в затвора не следва да се квалифицират като пример за нечовешко и унизително отношение, тъй като затворите са
пенитенциарни заведения , поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяването на индивидуалните битови
навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.
В съдебно заседание, чрез своят процесуален
представител, ответникът предявява възражение за изтекла погасителна давност. В
представената по делото писмена защита се доразвиват и обосновават тези доводи, като се моли съда
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се
присъждане на съдебно- деловодни разноски под формата на възнаграждение за Ю.сконсулт.
За Окръжна прокуратура Пазарджик се явява прокурор С. Пешев
, който намира иска за доказан в една малка част досежно претендираното обезщетение за пренаселеност и лоши битови и
поддържа , че това обезщетение следва да бъде определено от съда по
справедливост.
От фактическа
страна по съществото на спора съдът приема следното:
Според представените по делото писмени доказателства
и по-специално от справка изх. № 5786/16.06.2021 г. издадена от Началника на
Затвора гр. Пазарджик , безспорно се установява , че л.с. Ю.Н.Т. е изтърпял :
1.
Наказание в лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик , като постъпва
на 13.07.2012 г., на 05.06.2014 г. е
преведен в затвора гр. Ловеч. На 18.09.2014 г. е преведен отново в затвора гр.
Пазарджик за доизтъпяване на наказанието. Освободен е на 23.12.2014 г. По време
на изтърпяване на наказанието в този
период е бил настанен, както следва:
Период: 02.01.2014 г. до
05.06.2014 г. в спално помещение № 401 с
още 9 лишени от свобода. Същото е било с размери: 3,61x8,26 и л 29,81 кв. м.
Разполагал е със санитарно помещение с
размери 1,37x1,1 или 1,51 кв. м. с постоянно течаща вода.
Период: 18.09.2014 г. - 23.12.2014 г. в спално помещение № 405 с още 10 лишени от
свобода. Същото е било с размери 3,63x10,4 или 37,75 кв. м. Разполагал е със санитарно помещение с размери 1,14x1,14
или1,3 кв. м. с постоянно течаща вода.
2. Л.с. Ю.Н.Т. отново е
изтърпявал наказание в лишаване от свобода в затвора гр. Пазарджик , като е
постъпил 24.11.2015 г.Освободен по изтърпяване на наказанието на: 25.01.2019
г.По време на изтърпяване на наказанието в исковия период е бил настанен, както
следва:
Период: 24.11.2015 г. - 27.11.2015
г. в приемно отделение, спално помещение № 203. Същото е било с размери
3,75x5,6 или 21 кв. м. Разполагал е със
санитарно помещение с размери 1,25x1,11 или 1,39 кв. м. с постоянно течаща
вода.
Период: 27.11.2015 г. - 11.08.2016 г. в спално помещение № 202 с между 5 и 10 лишени
от свобода. Същото е било с размери 3,6x10,5 или 37,8 кв. м. Разполагал със
санитарно помещение с размери 1,40x1,15 или 1,61 кв. м. с постоянно течаща
вода.
Период: 11.08.2016 г. - 19.09.2017
г. в 5-то отделение, спално помещение №
508 с между 10 и 14 лишени от свобода. Същото е било с размери 3,64x12,61 или
45,9 кв. м. Разполагал със санитарно помещение с размери 1,48x1,16 или 1,71 кв.
м. с постоянно течаща вода.
Период: 19.09.2017 г. -
10.01.2018 г. в 4-то отделение, спално
помещение № 403 с между 8 и 9 лишени от свобода. Същото е било с размери
3,18x15,07 или 47,92 кв. м. Разполагал е със санитарно помещение с размери 1,63x1,22 или
,99кв. м. с постоянно течаща вода.След исковия период е настаняван
последователно в 6-то, 7-мо и 8-мо отделение, откъдето се бил освободен на 25.01.2019 г.
Видно от представените по
делото документи / справка изх. № 6350/ 01.07.2021 г. и приложения / , относими към исковия период е , че след 2009 г. поради промени в ЗИНЗС
относно райониране на л.с. , бройката на л.с. в Затвора гр. Пазарджик е паднала
с повече от 50 % , а пренаселеността съответно 2-3 пъти , без да е бил променян размера на килиите до началото на
основния ремонт през м. октомври 2017 г.
Установява се също , че в периода 2017 г. до 2020 г. е била извършена мащабна реконструкция и
модернизация на сградния фонд след проведена обществена поръчка и избор на изпълнител.
Съгласно представената по делото
медицинска справка / л.65 / за периода от 05.06.2014 г. до 18.09.2014 г. ищецът
е преведен от Затвора гр. Пазарджик в Затвора гр. Ловеч за лечение, тъй като
след регистрирани оплаквания на 03.06.2014 г. незабавно са му
били проведени изследвания/ консултация
с пулмолог и графия на бели дробове, както и директна микроскопия и
посявка/ и той е бил диагностициран със
заболяване „ белодробна туберкулоза „. Краткосрочната фаза на лечение в ОББ на
СБАЛЛС Ловеч е продължила от 05.06.2014
г. до 04.09.2014 г. , като на 19.09.2014
г. ищецът се връща в Затвора след проведеното лечение – вече небацилен. Първа
фаза на лечението приключва на 11.12.2014 г. Препоръчаната терапия е била давана
в пълен обем, като е била назначена и хранителна добавка за целия период. Във
връзка с приключване на продължителната фаза на лечение , са били осъществени - ренгенография на бели дробове, без данни за
активно белодробно заболяване,
бактериологично изследване , дало отрицатели резултати. На 22.12.2014 г. ищецът Т. е бил
освободен като клинично здрав. През останалото време на исковия период , ищецът
е бил на вниманието на медицинския център в Затвора , основно по банални поводи
– настинки , главоболие и др. Всичко удостоверено в посочената по-горе справка
се установява и от представените писмени доказателства- копие от здравен картон
, талон за изследване и резултати от микробиологични изследвания, резултати от
ренгенови изследвания, направления за изследване на храчка на болен от
туберкулоза, амбулаторен лист и епикриза
от СБАЛЛС гр. Ловеч.
Според представената по делото
справка / л.90/ през исковия период , от страна на ответника ГДИН са били сключени три договора за извършване на
услуги за дезинфекция и дератикация в сградите на ГДИН от лицензирани фирми, за
резултатите от тяхната дейност са
съставяни протоколи за обработка ,
включително и фактури за плащане. Така удостоверените в справката данни са
подкрепени с представени от ответника писмени доказателства.
По делото е изискана и приета и
справка изх. № 7379/ 28.07.2021 г. / л.130 / според която ищецът Т. е
пребивавал в Следствения арест гр.
Пазарджик за периода 0.11.2015 г. до
2.11.2015 г. , като през същия период той е бил настанен заедно с още 2 човека
в килия № 8 и същата е била с квадратура 11 кв.м. В
килиите не е имало санитарен възел и
течаща вода , но за целта е имало общ санитарен възел с 2 бр. тоалетни , 2 бр. мивки с постоянно течаща топла и студена вода с достъп 24 часа в денонощието. Дезинфекцията
и почистването на килиите се е извършвало от задържаните лица, като за целта са
им били предоставяни препарати и дезинфектанти.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства. Свидетелите И.К. и
В.К. , твърдят че през 2014 г. пребивали с ищеца в Затвора гр. Пазарджик .
Тогава условията били много лоши – мръсотия, мизерия , имало дървеници,
хлебарки и мухъл. Имало обща баня и в нея се къпели по 10- 12 човека, като под душовете се къпели
по 2-3 човека едновременно. Свидетелят К. поддържа, че в килиите имало тоалетни
, но те не били в добро състояние, а в
общата тоалетна на етажа хвърляли боклуци и тя не можела да се използва.
Двамата свидетели са категорични , че след проведения ремонт условията се
подобрили коренно. Св. К. поддържа, че двамата с Т. се разболели от туберкулоза
и били изплатени на лечение в Затвора
гр. Ловеч.
При тези фактически данни от правна страна съдът
приема следното :
По отношение допустимостта и подсъдността на
производството настоящият съдебен състав взема предвид, че административните
съдилища разглеждат искове, само в предвидените с изрична законова разпоредба
случаи. Искът е предявен от дееспособен правен субект- физическо лице, против
ГД„ИН“ - София, към която работят длъжностните лица, от чието поведение той
претендира, че за него са произлезли вреди. Предявен е срещу пасивно
легитимиран ответник – Ю.дическо лице по чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, осъществяващ
пряко ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода и
пробационните служби /чл. 12, ал. 1 от същия нормативен акт/. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, съгласно
който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Ищецът претендира именно за такива по вид нарушения и
иска да бъде обезщетен за вреди, като
е предявил две обективно
съединени искови претенции , които той разграничава така : обезщетение в размер
на 5000,00 лв. за причинени му вреди за периода от 02.01.2014 г. до 18.09.2014
г. , когато той е пребивавал в Следствения арест гр. Пазарджик и обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 15 000,00 лв. за причинените му вреди в периода 18.09.2014 г. до 10.01.2018
г. , когато той е пребивавал в затвора гр. Пазарджик. В съответствие с това,
ищецът е изложил различни обстоятелства , като правопораждащи за отговорността
на ответника по всяка една от така предявените искови претенции.
По първата искова претенция
, съдът намира същата на първо място за недоказана. От представените по делото
писмени доказателства , които не са оспорени от ищцовата страна безспорно се
установява , че периода за който се
претендират вредите - 01.01.2014 г. до
18.09.2014 г. ищецът не е пребивавал в Следствения арест гр. Пазарджик.
Установява се , че ищецът е постъпил в Затвора гр. Пазарджик на 13.07.2012
г. и от 05.06.2014 г. до 18.09.2014 г. е
бил преведен за лечение в СБАЛЛС Ловеч. Съдът е длъжен да разгледа претенцията
на ищеца , така както е предявена , като следва да прецени доколко тази
претенция се доказва по един несъмнен начин от събраните в производството
доказателства. В настоящия случай това не е така , тъй като в Следствения арест
гр. Пазарджик , ищецът е пребивавал едва през 2015 г. – т.е. извън посочения и
индивидуализиран в исковата молба период.
На второ място така
заявената претенция се явява и погасена по давност. В последното по делото
заседание, ответникът чрез своят процесуален представител е предявил възражение
за погасителна давност и съдът намира , че това възражение е основателно в тази
му част. Съгласно §1 ЗР ЗОДОВ за неуредените в закона въпроси
се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Според субсидиарно
приложимата разпоредба на чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
„с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок“. След изтичане на този давностен срок,
правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от
деликт, се погасява. Задължението за обезщетение, след изтичане на този срок,
може да бъде осъществено единствено доброволно /арг. от чл.118 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно, а следва да се предяви, като възражение. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като в
случаи на непозволено увреждане, от прекратяване на увреждащите действия
или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие. В т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на
ВКС по тълк. гр.д.№3/2004г., ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от
момента на преустановяването им.
В исковата
молба , ищецът е фиксирал краен срок на
претърпените от него неимуществени вреди по време на престоя му в Следствения
арест гр. Пазарджик, а именно – 18.09.2014 г., от която дата следва да се
приеме , че са преустановени бездействия на служителите от следствения арест. Искът
за този период е следвало да бъде предявен най-късно до 18.09.2019 г. , но
същият е предявен на 31.05.2021 г. т.е. искът за по тази искова претенция е погасен по давност.
Погасяването
на правото на иск за вземане за обезщетение спрямо Държавата от деликт, има за
последица неоснователност на предявената след изтичане на този срок искова
претенция, която следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Неоснователен е и обусловеният от него
акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната лихва, предявен за
периода от преустановяване на незаконосъобразните действия и бездействия на
служители на ответника – до окончателното изплащане на сумата.
По
основателността на втората искова претенция за вреди претърпени по време на
престоя на ищеца в Затвора гр. Пазарджик
в периода 18.09.2014 г. до 10.01.2018 г. съдът приема следното.
Писмените
доказателства по делото безспорно сочат , че в така фиксирания исков период ,
ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пазарджик за част от този период , а именно :
от 18.09.2014 г. до 23.12.2014 г. и от 24.11.2015 г. до 10.01.2018 г. / както
се претендира , макар, че ищецът е бил освободен на 25.01.2019 г. /.Поради това
исковата претенция за периода 23.12.2014 г. до 23.11.2015 г. се явява
недоказана, тъй като в този период , ищецът не е пребивавал в Затвора гр.
Пазарджик, което прави иска в тази му част неоснователен.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284,
ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.Т.е. отговорността на държавата се ангажира
при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
/чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража" – в случая изразяващи се в настаняването на
ищеца в пренаселени килии, с лоша
хигиена ,без добра вентилация и осветеност, лошо състояние на баните , без необходимото мебелно оборудване и липса на адекватно медицинско лечение.
След анализ на
събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства, съдът
достига до извода , че така предявената претенция е частично основателна. Съгласно
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага
с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните
лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е
по-малка от 4,00 м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
За така
посочените по-горе периоди - от 18.09.2014 г. до 23.12.2014 г. и от 24.11.2015
г. до 10.01.2018 г. , в съответствие със събраните доказателства по делото
следва да се приеме, че помещенията, в които е обитавал ищецът при изтърпяване
на наложеното му наказание, са били дезинфекцирани, извършена е дератизация и
дезинсекция, тъй като от страна на ответника се представиха доказателства за
извършването на тези дейности от външна фирма по договор.
Не се събраха доказателства по делото ,
заболяването на ищеца да е предизвикано от лоши битови условия, при
които е пребивавал в затвора, както и че същото не е лекувано адекватно.
Напротив, видно от представената медицинска документация и епикризата на ищеца от СБАЛЛС при
Затвор–Ловеч е, че след проведено своевременно лечение на 22.12.2014 г. ищецът е бил освободен като
клинично здрав. Показанията на свидетелите К. и К. също не установяват твърденията на
жалбоподателя.
От неспорените по делото писмени доказателства
се установява още , че през целия му престой в затвора с л.с. Т.
е провеждана интензивна индивидуална корекционна дейност. Освен това през
учебната 2015-2016 г. е бил записан в 3-ти клас в училището към затвора, но е
последвал отказ и е прекъснал. През м.ноември и м.декември 2017 г. е завършил
успешно специализирана групова програма за лишени от свобода с ниско
интелектуално ниво в рамките на 12 занятия, от които две индивидуални и десет
групови.
Безспорно е установено , че
всички спални помещения, в които е бил настанен л.с. Т. са
разполагали със санитарни възли с течаща вода. Почистването и
хигиенизирането на спалните помещения е било възложено в отговорност на самите лишени от свобода и се
извършвало по график. Всеки месец им са се раздавали хигиенни материали. По
делото не се твърди и не се установява да са постъпвали оплаквания за наличие
на плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за повишено ниво на
влага в помещенията. Имало е достъп на
дневна светлина посредством прозорци, чрез които се е осъществявало и
проветряването на помещението, а в тъмната част на денонощието , светлината е
била изкуствена. Прозорците на спалните
помещения е бил съобразен с техния размер. По справки от Затвора гр. Пазарджик е
видно, че са вложени средства и ресурс, за ремонтни дейности, на материалната
база в Затвора, като от м. октомври 2017 г. до м. март 2020 г. са предприети
действия по подобряване и ремонтиране на сградния фонд. Дори и свидетелите споделят, че след
извършване на ремонта условията в затвора значително са подобрени и сега всичко било оправено. Но и двамата
свидетели установяват, че през 2014 г. и до ремонта условията не са били добри, имало мръсотия,
мизерия, общата баня се ползвала едновременно от голям бой лишени от свобода,
тоалетните били в много лошо състояние.
От представените справки се установява, че за част от
исковия период , а именно – от 18.09.2014 г. до 23.12.2014 г. и от 27.11.2015 г. до 19.09.2017 г. ищецът е
пребивавал в Затвора гр. Пазарджик в условия на пренаселеност , тъй като
нетната жилищна площ е била под минимално изискуемата и е липсвало жизнено пространство.
Затова
съдът приема за установено и доказано , че при пребиваването си в Затвора –
Пазарджик през тези периоди , лишеният от свобода е бил настанен в условия на пренаселеност
и за част от исковия период е живял при лоши битови условия, които в определена степен
уронват човешкото достойнство. Безспорно това положение е било особено сериозно
преди започналия през м. октомври 2017 г. поетапен ремонт. Съдът намира обаче,
че затворническата администрация е създала организация за почистване на
помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от
свобода. Извършвани са процедури по дезинсекция и дератизация от фирми
занимаващи се с такава дейност ежемесечно.
Независимо от
положените в тази посока усилия обаче в случая е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на
наказанията", защото органите, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда
наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата
на човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на
Република България,
според която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение. Поради това следва да
се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган - ГД
"Изпълнение на наказанията" - е да следи и да предотвратява всяко
унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена
с наложеното им наказание. Същият нормативен регламент подробно е развит и в
цитираните по-горе в настоящото решение разпоредби на чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС.
Предвид
изложеното до тук , настоящата инстанция намира исковата претенция за
обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно
бездействие от страна на затворническата администрация, за частично
основателна. По отношение на размера на дължимото
обезщетение, при спазване на принципа на съразмерност между установените факти
и действията на страните, настоящата инстанция намира, че съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението
следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с оглед характера на
деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на
претърпените морални страдания, както и периода за които са търпени вредите /
около двадесет и пет месеца /,
съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 3500,00 лева, за
този период. В този размер искът следва да бъде уважен,
а в останалата част същият следва да се отхвърли като неоснователен. Неоснователно
е възражението за погасяване по давност на така заявената искова претенция
доколкото , преустановяването на
вредоносното поведение така както се претендира е след изтичане на срока на претендиранато
увреждане/ 10.01.2018 г. / и към момента на подаване на исковата молба
/ м. май 2021 г. не е изтекъл предвидения в закона 5 – годишен погасителен
срок.
Ще следва да се
присъди и законната лихва върху главницата и като съобрази т.4 от тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК, съдът намира, че на
ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху сумата на присъденото
обезщетение, считано от датата на преустановяване на незаконните бездействия на
администрацията на затвора в гр.Пазарджик по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, т.е
от деня, следващ последния ден на съответния исков период, а именно считано от 10.01.2018 г. до окончателното изпащане.
По разноските. В
исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, според който адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини,
близки или на друг Ю.ст.Съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Предвидено
е съдът да определи възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. В настоящото
производство в представения по делото
Договор за правна защита и съдействие № 06363 от 01.04.2021 г. е вписано, че
правната помощ е безплатна в полза на материално затруднено лице по смисъла на
чл. 38 от Закона за адвокатурата. За да възникне правото на адвоката по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в хипотезата на
безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са
две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в
някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство
насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая не е налице втората
предпоставка. По делото е представен
платежен документ за внесена държавна
такса в размер на 10,00лв. Присъждането на тази сума като сторени разноски в
съдебното производство обаче не поискано, нито с исковата молба , нито пък в
хода на делото.При това положение съдът не следва да присъжда такива разноски и
след като няма основание ответникът да
бъде осъден за разноски, не е налице и основание по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. /
в този смисъл Определение № 1118 / 29.06.2021 г. по к.адм. д№ 717 / 2021 г. по
описа на Пазарджишки административен съд , както и Решение № 1867/11.02.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 4167/2018 г., V о., Решение № 13533/11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №
4001/2019 г., V о., Определение № 14997/06.11.2019 г. на ВАС по адм. д. №
12634/2019 г., V о. и Определение № 10211/02.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10175/2018 г., V о./ .Искане за присъждане на разноски от ответника за възнаграждение на Ю.сконсулт не е
направено своевременно , а едва с представените писмени бележки, но освен това
по аргумент от разпоредбата на чл.
286, ал. 3, ЗИНС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава
само до разноските по производството. Обратно – при частично или пълно
уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за
производството, така и внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за
възнаграждението за адвокат, съответно за Ю.сконсулт е предвидена отделно от законодателя и при
липса на указания в закона за възможността за търсене на такава отговорност, то
такава не може да се търси.“ /Решение № 6204 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 1770/2019 г., III о./.
Мотивиран
от изложеното, Пазарджишки административен съд :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" гр.София при Министерство на правосъдието, със седалище и
адрес гр.С.., бул. „Г.. С..“, № .., ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Н.Т. ЕГН **********, към момента пребиваващ в Затвора гр.
Пазарджик,представляван от адв. Г.М. със
съдебен адрес *** сумата в размер на 3500,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик за периода от 18.09.2014 г. до 23.12.2014 г. и от 27.11.2015 г. до 19.09.2017 г., ведно
със законната лихва за забава считано от 10.01.2018 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Ю.Н.Т. ЕГН ********** против ГДИН гр.
София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при
престоя му в Следствен арест гр. Пазарджик за периода 02.01.2014 г. до
18.09.2014 г. в размер на 5000,00 лв.ведно с лихва за забава , както и иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди при престоя в Затвора гр. Пазарджик – извън посочените
по-горе периоди и над размера от 3500,00 лв. до претендирания размер от
15000,00 лв. – като неоснователни.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Пазарджишки административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/
Решение от 8.6.2022г. по Административно дело 160/2022
Административен съд - Пазарджик
РЕШЕНИЕ № 481 от 08.06.2022 г. на Административен
съд Пазарджик Десети с-в по к.а.н.д. № 160/2022 г. - ОТМЕНЯ решение №
866/23.11.2021 г. по адм. дело № 614/2021 г. на Административен съд-Пазарджик в
частта относно периода 18.09.2014 г. - 23.12.2014 г., за който е присъдено
обезщетение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Н. Т.. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик,
в частта за периода 18.09.2014 г. - 23.12.2014 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно.