Р Е Ш Е
Н И Е
№50
гр. Несебър, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа АНД № 1692 по описа на Районен съд Несебър за
2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.Й.Д., срещу
наказателно постановление №
19-0304-002113/07.08.2019г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 177,
ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. Жалбоподателят намира НП за
нищожно, съответно незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
материалния закон, изразяващи се в липса на компетентност, правно основание и
извършено деяние. Сочи, че няма качеството водач, собственик или упълномощен
ползвател на описаното в постановлението ППС, каквито качества изчерпателно са
посочени в чл. 102, ал. 1 от ЗДвП. Намира, че не е ясно коя от хипотезите по
чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП е осъществил – допускане или предоставяне
управлението на МПС. Счита, че с посочените неясноти е нарушен чл. 57, ал. 1,
т. 7 от ЗАНН. Развива съображения в насока, че за управление на процесната
тротинетка не се изиска СУМПС. Намира, че е налице липса на компетентност на
наказващия орган за издаване на НП, тъй като нарушението е констатирано на
частни пътища, неотворени за обществено ползване. Сочи, че превозното средство
не е индивидуализирано в достатъчна степен. Обръща внимание, че липсват мотиви
за размера на наложеното наказание. Намира, че към случая следва да се приложи
чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира
присъждането на разноски.
Ответната страна в производството – РУ Несебър, не заема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 19.06.2019г. между „Слънчев бряг” АД и „Мобилет” ЕООД
бил сключен договор за ползване на притежаваната от „Слънчев бряг” АД
територията на к. к. „Слънчев бряг – изток” за достъп на инфраструктурата за
ППС – велорикши и велосипеди през лято 2019г. С
договора на „Мобилет” ЕООД била дадена възможност да използва посочената
инфраструктура чрез отдаването под наем на „пътни превозни средства” – велорикши, велосипеди и триколки. В качеството си на
управител ма „Мобилет” ЕООД жалбоподателят Д.
стопанисвал пункт за отдаване на превозни средства, находящ се в к. к. „Слънчев
бряг”, пред хотел „Тунджа”. В това си качество на 21.07.2019г. той отдал под наем
на неправоспособния водач Сава С.1 брой електрическа триколка
с № 9, поставен на задния калник, с № ZX-FTL60100016070410. С.поел управлението върху триколката и на
21.07.2019г., около 14:00 часа, се движел в к. к. „Слънчев бряг” в посока към хотел „Централ”. Бил спрян за проверка от Павел
Колев – началник сектор, който установил, че С.е неправоспособен водач. По
случая било образувано БП № 304-ЗМ-911/2019г. по описа на РУ на МВР гр.
Несебър. В хода на производството били разпитани свидетели и бил извършен оглед
на превозното средство, документиран с протокол за оглед на веществени
доказателства (на л. 41 – л. 45 от делото). Проверка по случая била възложена
на св. И., който установил жалбоподателя Д. и му съставил АУАН № 326316 от 21.07.2019г.
за това, че отдал под наем нерегистрирано ППС – ел. триколка,
на неправоспособния водач Сава И. Савов. Въз основа на АУАН е издадено и
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 326316 от 21.07.2019г., заверени копия от
материалите по преписка с вх. № 1728/2019г. по описа на РП Бургас, ТО Несебър,
заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските
показания на свидетелите Велеиев и Ц.И.. Посочените
доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Самият жалбоподател не оспорва фактическата обстановка по
делото, като възраженията му са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
На първо място съдът констатира допуснато нарушение на чл.
51, ал. 2 вр. чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН. Според цитираната норма не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка
и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушението или
е свидетел по него. В случая жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 102,
т. 1 от ЗДвП. Съгласно този текст на водача, собственика
или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да
предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач
или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Т.е. за
съставомерността на нарушението на първо място следва да се установи, че
неправоспособен водач управлява дадено МПС. На следващо място е необходимо да
се установи, че това МПС му е предоставено от водач, собственик или упълномощен
ползвател на това МПС. От изготвения протокол за разпит от 21.07.2019г. в
рамките на преписка с вх. № 1728/2019г. по описа на РП Бургас, ТО Несебър (на
л. 36 от делото) е видно, че Павел Колев – началник сектор „ТП” към РУ Несебър,
на 21.07.2019г., около 14:00 часа, установил лицето Сава С.да управлява двуколесен мотопед, без да притежава съответно свидетелство
за управление на МПС. От протокол за оглед на веществени доказателства,
извършен по ДП (на л. 41 – л. 45 от делото) се установява, че С.управлявал
именно описаното в АУАН № 326316 от 21.07.2019г. превозно средство. В рамките
на проверката е съставен и АУАН срещу С.за нарушение на чл. 150 ЗДвП (на л. 62
от делото), в който Павел Колев е вписан като свидетел очевидец, присъствал при
установяване на нарушението. При тези данни се налага извод, че на практика
Павел Колев е и свидетел, очевидец, присъствал при установяване на нарушението
по чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като за установяване на това
нарушение на първо място следва да се установи, че неправоспособен водач
управлява МПС. Т.е. нарушението по чл. 102, т. 1 от ЗДвП е неразривно свързано
с нарушението на чл. 150 от ЗДвП, извършено от конкретния водач. На практика
обективните признаци на нарушението по чл. 150 от ЗДвП са част от състава на
нарушението по чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Макар в АУАН № 326316 от 21.07.2019г.
Колев формално да не е вписан като свидетел, той на практика е свидетел, очевидец,
присъствал при установяване на нарушението по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Липсата му като такъв в съставения АУАН не променя този извод. В т. 10 от Постановление
№ 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС, е обърнато внимание, че при наличие на
очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те
да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на
обективната истина. Т.е липсата на посочване на очевидец, присъствал при
установяване на нарушение, не променя качеството му на свидетел по смисъла на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. От своя страна свидетелят не може да е наказващ орган по
арг. от чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН. В случая НП е издадено от Павел Колев,
което представлява нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗАНН. Съответното длъжностно
лице е следвало да се отведе, а не да издава НП, което представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
На следващо място в текста на НП не са описани в пълнота
обстоятелствата, на които се основава нарушението по смисъла на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Както се посочи нарушението на чл. 102, т. 1 от ЗДвП се свежда до
предоставяне на моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен
водач. Ето защо в текста на АУАН и НП, като минимално изискуемо съдържание,
следва да фигурира отразяване на моторното превозно средство. Съгласно пар. 6,
т. 10 и т. 11 от ДР на ЗДвП „Пътно превозно средство” е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано
за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват
трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата, а
„Моторно превозно средство” е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни
средства. Следователно за спазване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в текста на
НП следва да се съдържат твърдения, че се управлява ППС, снабдено с двигател за
придвижване. Това съдържание е минимално изискуемото, за да може да се приеме,
че са описани всички обстоятелства, относими към извършеното нарушение. В
текста на НП превозното средство е описано единствено като „ППС – ел. триколка”, а в титулната част – като „ел. тротинетка”. Т.е.
в текста на НП липсва твърдения, че става въпрос за ППС, снабдено с двигател за
придвижване. Това от своя страна представлява непълно описание на нарушението.
От материалите по преписка с вх. № 1728/2019г. по описа на РП Бургас, ТО
Несебър (и най-вече от изготвения протокол за оглед на превозно средство) става
ясно, че действително превозното средство е било снабдено с двигател. В случая
обаче относимите обстоятелства следва да са описани в текста на АУАН и НП, а не
да се извличат единствено от други доказателства по делото. Още повече, че в
случая относимите обстоятелства се извличат единствено от прокурорска преписка,
която е изискана и приобщена по делото по служебна инициатива на съда, а не
представлява част от материалите по административнонаказателната преписка. Ето
защо са налице празноти в хода на производството, които са довели до съществено
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира за необходимо да акцентира и върху
обстоятелството, че с АУАН и НП е останал неизяснен статутът на субекта на
нарушението. По смисъла на чл. 102, т. 1 от ЗДвП възможни субекти на
нарушението са водачът, собственикът или упълномощеният ползвател на моторно
пътно превозно средство. В текста на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП фигурира още
един възможен субект на нарушението – „длъжностно лице”. В текста на НП по никакъв начин не е посочено изрично в кое от тези
качества е действал жалбоподателят. Безпротиворечиво се установява, че
превозното средство е собственост на „Мобилет” ЕООД. Жалбоподателят е наказан
за това, че „отдава” съответното превозно средство. Това е и единствената
препратка към неговото качество, но лице, което „отдава” превозното средство не
попада в обхвата на чл. 102, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За пълно
описание на нарушението наказващият орган е следвало да посочи кое от
посочените качества притежава лицето. С оглед обстоятелството, че собственик на
превозното средство е юридическо лице, ако е основал санкционирането на
физическо лице на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, наказващият орган е следвало да
посочи изрично и това обстоятелство. На практика констатираната неяснота води
до извод, че субектът на нарушението не е индивидуализиран по пълен начин,
което води до различни варианти при тълкуването на качеството на С.Д.. От своя
страна последното е нарушение на правото на защита на жалбоподателя, който
следва по ясен и недвусмислен начин да разбере извършването на какво нарушение
му се вменява.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва
да бъде отменено.
При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски (въпреки искането в тази насока), тъй като от него не са
представени доказателства за осъществени такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0304-002113/07.08.2019г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на С.Й.Д., ЕГН **********,
с адрес ***,
на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: