Решение по дело №1457/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 415
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20191630201457
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

№ 415 / 18.10.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Монтана, 18.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

 при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1457 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от ,,БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр.София, бул. ,,Цариградско шосе” № 115И против Наказателно Постановление № 112 издадено на 19.08.2019г. от Председател на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на дружеството е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.335 от Закона за електронните съобщения  (ЗЕС) във вр. с чл.4, ал.1 т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008г. за универсална услуга по Закона за електронните съобщения.

В жалбата си до съда санкционираното дружество оспорва наказателното постановление с възражението, че в хода на проведеното административно производство са били допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи цялостната му отмяна. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление или алтернативно да измени същото досежно размера на наложеното наказание.

 

 В съдебно заседание жалбоподателят БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ редовно призован, не се представлява.

 

Административно – наказващият орган Комисия за регулиране на съобщенията, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана  страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Разпоредбата на чл. 337 ал. 2 от Закона  за електронните съобщения овластява Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията да издава наказателни постановления за извършени нарушения по същия закон и подзаконовите актове по прилагането му.

Свидетелят О.К.Г. е краен потребител от повече от 20г. на телефонни услуги, предоставяни от ,,БТК” ЕАД за фиксиран телефонен номер *********. На 16.11.2018г. същият заявява повреда за ТП ********* чрез номер 123 на ,,Вивком".

На 17.05.2019 година, свидетелят депозирал жалба в офис на оператора за това, че не може да ползва телефонната услуга към посоченият по горе телефонен номер.

На 23.04.2019 година, по повод на депозиранияата жалба, на същия било отговорено, че  от 09.01.2019г. услугата се доставя по безжичен път, но същият е отказал да вземе необходимото за това оборудване.

Свидетелят Г. бил възпрепятстван да  ползва телефонната услуга през един значително дълъг период от време, считано от 16.11.2018г. до 02.01.2019г. който, по негови собствени признания в съдебно заседание, продължава и към настоящия момент.

Административно наказателното производство било образувано след извършване на проверка по случая от страна на служители в Комисията за регулиране на съобщенията в лицето на Б.В. и В.М.. Двамата констатирали продължаващото неизпълнение на договорните задължения на БТК, изразяващо се в не осигуряване на крайния потребител на 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата на възможност за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от и към абонатния номер, което наложило да бъде съставен АУАН. Същият бил връчен на упълномощен представител на дружеството и подписан от него без възражение. Свидетел по съставянето на акта бил и свидетелят М.Д..

 

 

          Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, което санкционира  дружеството на основание чл. 336 във вр. чл. 335 ал. 1 от Закона за електронните съобщения с имуществена санкция с глоба в размер на 5 000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и подкрепяща се от приобщения в хода на съдебното следствие доказателствен материал.

 В подкрепа на изложените обстоятелства са събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите Б.В., В.М., М.Д. и О.Г., изслушани непосредствено в съдебно заседание. Показанията на първите двама от тях доказват техническа неизправност, водеща до неизпълнение на договорните задължения на санкционираното дружество, което е със значителна давност. Пасивното му поведение обаче е било продължително и по твърдения и на самия свидетел – жалбоподател О.Г., продължава и към настоящия момент. Съдът кредитира показанията и на четиримата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви и ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение и мотивирането на съдебния акт. Същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

От правна страна съдът приема, че със своето бездействие санкционираното дружество е извършило вмененото му нарушение.

БТК притежава индивидуален лиценз за осъществяване на далекосъобщения чрез обществени далекосъобщителни мрежи и предоставяне на далекосъобщителни услуги с № 100-00001/28.01.2005г.  по описа на КРС (пресъставена лицензия № 100-00001/15.02.1999г. за изграждане, развиване, използване и поддържане на далекосъобщителни мрежи на територията на Република България и за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез тях), изменена и допълнена с Решение на КРС № 311 от 24.02.2005 г. С Решение № 1317 от 20.06.2006 г. КРС е определила БТК като оператор със значително въздействие (98,64%) върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги и оглед защитата на интересите на потребителите на далекосъобщителни услуги и защитата на важните обществени интереси, го е задължила да продължи да изпълнява предвидените в ЗЕС и индивидуалната лицензия ,,задължения, свързани с предоставяне на далекосъобщителна услуга".

Съгласно Общите условия на договора между БТК и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, БТК има задължения (чл. 46.1) да осигурява непрекъснато предоставяне на услугите по тези Общи условия, съобразно техническото и технологичното развитие на обществена атафиксирана електронна мрежа, с необходимото качество и на достъпни цени за универсална услуга. Също така БТК е задължена спрямо абонатите  (чл.46.2) да поддържа мрежата и прилежащите й съоръжения в техническа изправност и състояние, годни за непрекъснато и качествено предоставяне на услуги, както и даотстранява, в рамките на съществуващите технически и производствени възможностиработно време, възникнали повреди по мрежата и съоръженията, като спазва следните срокове: ба) за повреди, въз - никнали в станционните съоръжения - до 6 часа …”.

Безспорно е, че свидетелят О.Г. е абонат на телефонни услуги, предоставяни от ,,БТК” ЕАД за фиксиран телефонен номер *********. Съгласно разпоредбата на чл.4 от Наредбата БТК е длъжна да осигурява на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват по категоричен начин, че дружеството не изпълнило това си задължение по наредбата и свидетелят Г., като абонат въз основа на сключен договор със същото не е могла да ползва съответната услуга именно по вина на дружеството. Не се доказа по категоричен начин от страна на жалбоподателя факта, че за  посочения в наказателното  постановление период от 16.11.2018г. до 02.01.2019 г. е била налице неотстранима, за твърде дълго време обективна пречка, а именно предоставянето на безжична услуга, която не е била искана от абоната и същевременно е следвало да бъде предоставена жична такава по настояване на последния.

Наведените от жалбоподателя възражения, свъзрани с допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящо отмяната на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание, съдът намира за неоснователни. Отразената в обстоятелствената част на санкциониращия акт фактическа обстановка принципно не се оспорва от дружеството, а и се подкрепя от доказателствения материал. В случая вмененото административно нарушение се счита за извършено чрез бездействие, което по твърдения на самия свидетел О.Г., продължава и към настоящия момент. Отразените факти са достатъчни, за да бъде точно индивидуализирано както самото нарушение, така и неговата правна квалификация. По разбиране на настоящия съдебен състав е спазена цялата процедура по констатиране на противоправното деяние, прецизното му и законосъобразно отразяване и последващото му санкциониране. В случая е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на санкционираното дружество, която правилно е била отчетена като административно нарушение.

Предвид изложените съображения съдът намери, че наказващият орган правилно и законосъобразно е издал атакуваното наказателно постановление след обстойна и задълбочена преценка на всички, относими към предмета на доказване факти, правилно е приложен и материалния закон при спазване принципа за съответност на административното наказание, прогласен в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

При индивидуализацията на наказанието е съобразена тежестта на нарушението, степента на засягане на обществените отношения.

Така определеното наказание имуществена санкция като размер съдът намери за справедлива и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.

Предвид наличието на предходни административни нарушения, надлежно санкционирани с влезли в сила наказателни постановления, размерът на наложеното наказание се явява справедлив и неподлежащ на последващо намаляване.

 В този смисъл съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

         

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 112 издадено на 19.08.2019г. от Председател на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на ,,БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр.София, бул. ,,Цариградско шосе” № 115И е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.335 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл.4, ал.1 т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008г. за универсална услуга по Закона за електронните съобщения.

 

 Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - гр. Монтана.

 

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: