Р Е Ш Е Н И Е
N ……………
гр.
София, 15.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
председател: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
КАЛИНА АНАСТАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 9156 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по повод
постъпила частна жалба от З.Е. АД-длъжник, с която обжалва постановление от 26.04.2018
г., постановено по изп. д. № 20187870400111 по описа на ЧСИ М.Д.с рег.№ 787 на
КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението му /по молба от 24.04.2018
г./ срещу определените разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело.
Жалбоподателят
поддържа, че определените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не
отговарят на действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените
процесуални действия от взискателя и минималният размер определен по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Ответникът
Н.М.П. не изразява становище по жалбата.
По
делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.Д.с рег.№ 787 на КЧСИ, досежно
допустимостта и основателността на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнително дело № 20187870400111 на ЧСИ М.Д.с рег.№ 787 на КЧСИ е било
образувано по молба на взискателя Н.М.П., действащ чрез пълномощника адв. П.К.от
19.04.2018 г. с приложен изпълнителен лист от 17.04.2018 г. срещу длъжника З.Е.
АД за парични вземания.
Към
молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.04.2018 г., в
който е договорен размер на възнаграждение за защита и съдействие по
изпълнителното дело в размер на 1008.00
лв. с ДДС.
На
20.04.2018 г. е била връчена покана
за доброволно изпълнение на длъжника за заплащане на задълженията по делото в двуседмичния срок, предвиден в чл. 428, ал.
1 ГПК, както следва: сумата 15000.00 лв.-главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.03.2014 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 1360.00 лв.-главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.03.2014 г. до
окончателното й изплащане, сумата 1520 лв.- главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2014 г. до
окончателното й изплащане, изпълнителни разноски в размер на 1074 лв. с ДДС, от
които 1008 лв. с ДДС адвокатски хонорар и 66 лв.-авансови такси , както и такса
по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 2079.60 лв. с ДДС.
На
19.04.2018 г. е било изпратено запорно съобщение до УниКредит Булбанк АД за
събиране на дължимите суми. На 27.04.2018 г. банката е изпълнила запора, като е
превела същите по специалната сметка на ЧСИ.
С
молба от 24.04.2018 г. длъжникът е отправил искане за намаляване на присъденото
адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, тъй като други
процесуални действия не са били извършвани в производството.
В постановление от 26.04.2018
г., постановено по изп. д. № 20187870400111 по описа на ЧСИ М.Д.с рег.№ 787 на
КЧСИ, ЧСИ е оставил без уважение възражението /по молба от 24.04.2018 г./ срещу
определените разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
При
така констатираните факти, съдът намира следното от правна страна:
По
допустимостта на частната жалба:
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски.
Жалбата се подава чрез СИ в едноседмичен срок от извършването на действието,
съотв. от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК). Частната жалбата е подадена в
срок; същата изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително
изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление за определяне
на разноските) и дължимата държавна такса е внесена.
По
основателността на жалбата:
Жалбата
е основателна.
Отговорността
за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК,
глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно
чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни
действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на
разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно
чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато
разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Минималният
размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 350 лв., включващо 200 лв. за образуване на делото и 150 лв.
за процесуално представителство по делото.
В
случая възнаграждението за адвокат следва да бъде определено единствено за
образуване на изпълнително дело в размер 200.00 лв. или 240.00 лв. с ДДС, тъй
като това е процесуалното действие, извършено от представителя на взискателя.
Други процесуални действия от негова страна не са били инициирани, не са били и
извършени.
С
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, извършването на
изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя, са били
посочени – налагане на запор на вземания на длъжника върху банковите му сметки.
В съответствие с посочения начин на изпълнение, такива действия са били
извършени от ЧСИ. Ето защо определянето на адвокатско възнаграждение по чл. 10
т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неоснователно. Процесуалният представител не е извършвал дейностите, посочени в
чл. 10 т. 2 от Наредбата, поради което и възнаграждение за това не му се дължи.
С
оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в размер надвишаващ сумата 200.00 лв. или
240.00 лв. с ДДС са недължими. В този смисъл липсва основание за начисляването
на тези разноски, а заплащането им от длъжника е изцяло недължимо. Изпълнението на задължението на длъжника в
изпълнителното производство е направено в рамките на определения от ЧСИ срок за
доброволно изпълнение.
Според
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума. Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от
Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбите на чл.
78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители
/ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Съобразно т.26, буква "г" от ТТРЗЧСИ, длъжникът дължи пропорционална
такса в размер на 1731.18 лв. с ДДС, изчислена върху сбора от сумите по
изпълнителния лист и сумата, определена за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Жалбата
следва да бъде уважена за разликата над сумата 240.00 лв. с ДДС до сумата 1008
лв. с ДДС – начислени разноски за адвокатско възнаграждение и над сумата 1731.18
лв. с ДДС до сумата 2079.60 лв. с ДДС – начислена такса по т.26, б“г“ от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ), като постановлението на ЧСИ се отмени в посочената част.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление
от 26.04.2018 г., по изп. д. № 20187870400111 по описа на ЧСИ М.Д.с рег.№ 787
на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника З.Е. АД, ЕИК ******/по
молба от 24.04.2018 г./ срещу определените разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя Н.М.П., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник
адв. П.К.за разликата над сумата 240.00 лв. с ДДС до сумата 1008 лв. с ДДС –
начислени разноски за адвокатско възнаграждение и над сумата 1731.18 лв. с ДДС
до сумата 2079.60 лв. с ДДС – начислена такса по т.26, б“г“ от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Н.М.П., ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника адв. П.К.по изпълнително дело № 20187870400111 на
ЧСИ М.Д.с рег.№ 787 на КЧСИ, от сумата 1008 лв. с ДДС на сумата 240.00 лв. с
ДДС, както и присъдената и начислена такса по т.26, б“г“ от Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) по
изпълнително дело № 20187870400111 на ЧСИ М.Д.с рег.№ 787 на КЧСИ от сумата 2079.60
лв. с ДДС на сумата 1731.18 лв. с ДДС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.