Р Е Ш
Е Н И Е №260040
гр. София, 08.12.2020год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, V състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдията
Янкова т.дело № 169 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът – „Н.Ф.К." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, 1000, (столица), община
Столична, р-н С., ул.„др. Г.В."
№8, представлявано от К. И. М., чрез процесуалния си представител адвокат А.И.Д.-К.,
адвокат при СтАК е предявил против „Д.“ АД, със седалище и адрес
на управление:***, п.к. 2232, Птицекомбинат, вписано в търговския регистър при
Агенция по вписвания с ЕИК: ********* , представлявано от А. В. Т. и П. Б. Д.,
обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ –
за заплащане на сумата от 53 408.82
лева, представляваща незаплатена цена за доставка на стоки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.07.2019г. до
окончателното заплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 7 632.12 лева, представляваща
мораторна лихва за забава на всяко плащане по три отделни фактури, за периода
от датата на падеж на всяка една фактура до датата на предявяване на исковете в
съда и сумата от 240 лева, представляваща разноски за събиране на вземането по
всяка от процесните фактури, поради неизпълнението от страна на ответника да
заплати продажната цена.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника
имат трайни търговски взаимоотношения. Излага, че е доставял на ответника суровини за добавяне към фуража, с който се хранят птиците и свинете. Такъв вид суровини били
соев шрот и високо протеинов пелетиран слънчогледов шрот. Ищецът сочи, че
извършвал редовно доставките на суровините, като заявката за това била правена
предварително от ответника, по начин уговорен в договорните отношения между
двете страни.
През януари и юли 2018г. ищецът поддържа, че
извършил общо три отделни продажби с доставки на суровини.
На 15.01.2018г. „Д." АД поръчал да
закупи от ищеца високо протеинов пелетиран слънчогледов шрот, който бил
доставен на ответника на същия ден. Транспортиран бил с транспортни средства с
ДК№ СВ 6842 АВ и С 0688 ЕС, съгласно експедиционна бележка №2772 от
15.01.2018г. и кантарна бележка №4495 от 15.01.2018г. Количеството високо
протеинов пелетиран слънчогледов шрот, доставено на „Д." АД било нето 29
580 кг. От страна на „Н.Ф.К."
ЕООД стоката била предадена от М.С., а от страна на ответника била приета от И. И.. Доставката била извършена в
склад на ответника в производствената му база в гр.К., Птицекомбинат. За тази
търговска продажба ищецът издал фактура №**********/15.01.2018г. на стойност
18102,96 лева. Датата на падежа на плащането бил 29.01.2018г.
Втората продажба и доставка била на соев
шрот, който бил внос от Република Гърция, съгласно международна товарителница
СМR от 15.01.2018г., по Конвенцията за договорите за международен
автомобилен превоз на стоки (Конвенция СМR) от 19 май 1956
г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН,
ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет на РБ от 29.07.1977 г. - обн. В
ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978г. Стоката била натоварена от SINDOS, GREECE, и била 24 900 кг.
Транспортът бил извършен с превозно средство с ДК № ВТ 8373 ВМ и ВТ 8589 ЕВ.
Краен получател бил „Д." АД, който подпечатал и подписал СМR. Доставката била
извършена на 16.01.2018г. във фуражен цех при „Д." АД, ***. За продажбата
ищецът сочи, че издал фактура № **********/16.01.2018г. на стойност 21 513,60
лева. Датата на падеж на плащането била 30.01.2018г.
Ищецът поддържа, че предмет на третата
продажба бил също соев шрот, който бил внос от Република Румъния, съгласно международна
товарителница СМR от 17.01.2018г. по Конвенция СМR. Стоката била
натоварена от Румъния и била с количество - 24 360 кг. Транспортирана била с
превозно средство с ДК № ВТ 3233 КМ и ВТ 9206 ЕВ. Ищецът сочи, че тази стока
била доставена на 18.07.2018г. във фуражен цех на ответника. Излага, че за тази доставка ищецът издал фактура с №
********** от 20.07.2018г. на стойност 23 824.08 лева и с дата на падеж –
23.07.2018г.
Ищецът твърди още, че по първата фактура от
страна на ответника били направени частични плащания, а именно: на 31.12.2018г.
в размер на 2031.82 лева; на 21.01.2019г. в размер на 2000 лева; на
12.02.2019г. в размер на 2000 лева; на 16.04.2019г. в размер на 2000 лева и на
09.05.2019г. в размер на 2000 лева.
Поради забава в плащанията по фактурите
ищецът излага, че ответникът му дължи и заплащането на мораторна лихва от
момента на падежа на всяко едно задължение до датата на завеждане на исковата
молба, както и обезщетение за разноски за събиране на вземанията си, съобразно
разпоредбата на чл.309а от ТЗ.
Изложено е още в исковата молба на ищеца, че ответникът, чрез главния си счетоводител е потвърдил дължимите салда по процесните фактури.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника „Д.” АД, и в срока по чл.367, ал.1 ГПК от същия е постъпил писмен отговор. С отговора ответникът оспорва изцяло
предявените искове както по основание, така и по размер и счита същите за
неоснователни, като излага следното:
Твърди, че към момента на
получаване на исковата молба от него задължението на „Д." АД към ищеца „Н.Ф.К."
ЕООД е в размер на 29 337.68 лв.
Излага,
че първото извършено плащане с преводно нареждане от 28.12.2018г. по фактура №
**********/15.01.2018г. било в размер на 2 102.96лв., а не в размер на 2031.82
лв., както неточно било посочено в исковата молба. В този смисъл общата
неизплатена сума към датата на исковата молба не била в размер на 53 408.82
лв., а в размер на 53 337.68 лв.
Ответникът твърди, че с преводно
нареждане /кредитен превод/ от 08.08.2019г. е изплатил на доставчика/ищец „Н. Ф.
К." ЕООД сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди лева/, както следва:
-
по процесната фактура № **********/15.01.2018г. - сума в размер на 8 000 /осем
хиляди/ лв., с което задължението по тази фактура било изплатено изцяло от „Д."
АД
-
по процесната фактура № **********/16.01.2018г. - сума в размер на 12 000 /осем
хиляди/ лв.
Изложено е още в отговора на
исковата молба, че с преводно нареждане /кредитен превод/ от 04.10.2019г.
ответникът е изплатил на доставчика/ищец „Н. Ф.К." ЕООД сума в размер на 4
000 лв. по процесната фактура № **********/16.01.2018г.
В обобщение ответникът счита, че
дължимата от него сума към ищеца е в размер на 29 337.68 лева и върху тази
сума следвало да се изчисляват дължимите по делото такси и разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът е
представил допълнителна искова молба,
с която поддържа и пояснява първоначалната. Оспорва всички възражения, правни и
фактически твърдения на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба.
Сочи, че досежно плащанията на ответника извършени след завеждането на исковата
молба следва да се приложи разпоредбата на чл.76 от ЗЗД. В тази връзка счита,
че ответникът е заплатил претенцията по чл.309а от ТЗ в размер на 240 лева,
претендираната мораторна лихва в размер на 7 632.12 лева, както и част от
претендираната главница.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК,
ответникът „Д.” АД е подал писмен отговор на допълнителната искова молба. В
отговора на ДИМ ответникът заявява, че съгласно Тълкувателно решение №
3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ВКС, ОСГТК, когато длъжникът има няколко
главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое
задължение погасява по реда на чл. 76, ал.1 изр. 1 от ЗЗД. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите
лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не
може едностранно да се позове на чл. 76, ал.2 от ЗЗД и да прихване изпълнението
с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е
направил плащането.
В този смисъл ответникът заявява,
че плащането му на 08.08.2019г. съответно:
- погасява изцяло задължението по ф-ра
№ **********, включително с дължимите лихви към този дълг, в общ размер на 10
337.14 лв. съответно: главница в размер на 8071.14 лв. и лихви по чл. 86 от ЗЗД
в размер на 2 266 лв. като изборът обвързва кредитора/ищец.
- погасява сума в размер на 9 662.86
лв. представляваща част от задължението за главницата в размер на 21 513.60 лв.
по ф-ра № **********, като оставащото задължение за главница било в размер на
11 850.74 лв.
Ответникът сочи още, че плащането на
04.10.2019г. съответно:
- погасява сума в размер на 4 000 лв.
по оставащото задължение по ф-ра № 10000001925 в размер на 11 850.74 лв., като
оставащото задължение за главница било в размер на 7 850.74 лв.
В обобщение ответникът счита, че
дължи, съответно:
-по
ф-ра 10000001925 - главница в размер на 7 850.74 лв. и лихва по чл. 86 от ЗЗД в
размер на 3 089.59 лв.
-по
ф-ра 10000002128 - главница в размер на 23 824.08 лв. и лихва по чл. 86 от ЗЗД
в размер на 2 276.53 лв.
Софийският окръжен съд след
преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
От
представените към исковата молба писмени доказателства - три данъчни фактури с №№ **********/15.01.2018г.,
**********/16.01.2018г., №**********/20.07.2018г., издадени от ищеца по делото,
експедиционна бележка от 15.01.2018г., кантарна бележка от същата дата, две
международни товарителници CMR
и две приемни бележки от 16.01.2018г. и 18.07.2018г. се установява, че страните
по делото са били обвързани от валидни облигационни правоотношения и са имали
трайни търговски взаимоотношения. Видно е също така от посочените
доказателства, че ищецът е доставил на ответника, а последният е приел
твърдените с исковата молба количества соев шрот и високо
протеинов пелетиран слънчогледов шрот. Впрочем липсва спор по делото по тези
обстоятелства.
Към датата 19.10.2018г. ответникът признава, че дължи на ищеца
сума в размер на 66 512.38 лева, видно от молба за потвърждение, изпратена
от ищеца на ответника.
Не е спорно по делото обстоятелството, а се установява и от
представените към отговора на исковата молба платежни нареждания, че ответникът
е заплатил на ищеца на 28.12.2018г. сумата в размер на 2 102.96 лева с
посочено основание на плащането фактура с № 1-1924, както и че ответникът е
заплатил на ищеца на 08.08.2019г. сумата от 20 000 лева по фактури с
номера 1-1924 и 1925, а на 4.10.2019г. сумата в размер на 4 000 лева по
фактура с № 1-1925.
Спорна
по делото е последователността, по която следва да се отнесат извършените
плащания от ответника към главниците и лихвите по фактурите с №№ 1-1924 и
1-1925, съответно да се извършат погасяванията по тях.
По
делото е допусната и приета и съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
вещото лице, по която установява, че и двете страни по делото са осчетоводили
процесните три фактури, водили са редовно счетоводството си, както и че
ответникът е ползвал правото си на данъчен кредит по тях. Установява се още от
заключението, че към 02.07.2019г., когато са предявени настоящите искове от
ищеца, при него, както и при ответника е било очетоводено задължение на
ответника към ищеца по процесните фактури в размер на 53 337.68 лева,
както и по фактура с № 1-1834 от 22.11.2017г. в размер на 71.14 лава, като
последното е отразено само при ищеца.
Видно
е още от заключението на вещото лице, че след датата на исковата молба
ответникът е извършил плащания към ищеца в общ размер на 24 000 лева, в
резултат на което при ответника останало осчетоводено задължение в размер на
29 337.68 лева, а при ищеца в размер на 29 408.82 лева. Вещото лице
сочи още, че лихвата за забава върху нелатените остатъци от процесните фактури
за периода на забавата им до датата на исковата молба е в размер на
7 643.97 лева.
Останалите
установени от вещото лице обстоятелства в неговото заключение са без значение
за настоящия правен спор.
При
така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.
Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест
на ответника.
В
настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение, с източник договор за продажба на определен вид стоки.
По силата на договорноправната връзка, в тежест на ищцовото дружество, е
възникнало задължението да доставя посочените стоки, а в тежест на ответника -
да заплаща цената им.
Както
беше посочено по-горе страните спорят досежно факта, касаещ последователността,
по която следва да се отнесат извършените плащания от ответника към главниците
и лихвите по фактурите с №№ 1-1924 и 1-1925, съответно да се извършат
погасяванията по тях. Те не спорят по дължимостта на сумите по процесните три
фактури.
Предвид
на изложеното съдът приема, че следва да се приложи в случая приетото в
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ВКС, постановено по т.д. №
3/2017г., на ОСГТК. Съгласно последното когато извършеното плащане не е
достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД, т.е. първо разноските, след това лихвите и накрая главницата. Условие за
прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елемента, например от главница и
лихви. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът
може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за
кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да
приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването
по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Когато
длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са
лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може
да заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение,
включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този
случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да
прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по
който длъжникът е направил плащането, но ако изпълнението не е достатъчно да
погаси изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви и
разноски към този дълг, то тогава кредиторът има право да се позове на погасителният
ефект за разноски и законната лихва за забава при условията и в поредността по
чл.76, ал. 2 ЗЗД, т.е. първо разноските, след това лихвите и накрая главницата.
По
настоящото дело ответникът е представил писмени доказателства, че е направил
три плащания /на 28.12.2018г., на 08.08.2019г. и на 04.10.2019г./ по две
фактури /№№ 1-1924 и 1-1925/, изрично посочени в платежните нареждания, като
всяко отделно плащане не е достатъчно да покрие ризноските, лихвите и главницата
по посочените в платежното нареждане, с което е направено фактури. Извършеното
плащане на 28.12.2018г. в размер на 2102.96 лева, по фактура с № 1-1924 на
стойност 18102.96 лева, не е достатъчно да покрие едновременно лихвите в размер
на 1674.52 лева към този момент по посочената фактура, както и главницата по
нея. Същото се отнася и до останалите две плащания. В тази връзка за кредиторът,
ищец възниква правната възможност да приеме изпълнението и да го отнесе по реда
на чл.76, ал.2 от ЗЗД първо към разноските по трите процесни фактури, след това
към лихвите за забава по тях и накрая към главниците им. Видно от изложеното в
допълнителната искова молба, ищецът по делото в качеството си на кредитор е
направил точно този избор, а именно да отнесе изпълнението на длъжника по реда
на чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Съдът
като взе предвид, че ответникът е направил две плащания след датата на исковата
молба в общ размер на 24 000 лева, за които се спори как да бъдат отнесени към
задълженията му по трите процесни фактури, както и задълженията по процесните
три фактури, изчислени от вещото лице по допусната съдебно счетоводна
експертиза, намира следното:
Разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД е установена в полза на кредиторите, предвид на обстоятелството, че лихвите се погасяват с по-кратка давност от главниците. В този смисъл от общо заплатената сума в размер на 24 000 лева следва на първо място да се приспаднат дължимите лихви за забава на плащането по трите фактури, изчислени от вещото лице в размер на 7 643,97 лева, но претендирани от ищеца в размер на 7 632.12 лева. С оглед диспозитивното начало в граждански процес съдът следва да приспадне сумата в размер на 7 632, 12 лева, защото в противен случай ще се произнесе свръхпетитум. След приспадането на законната лихва по процесните фактури идва ред на главниците по тях, като се започне от най- старото задължение, а именно това по фактура с № 1-1924 в размер на 8000 лева, съобразно заключението на вещото лице, след това задълженето за главница по фактура с № 1-1925 в размер на 21 513.60 лева, но за покриването на цялото задължение за главница по тази фактура не е достатъчна заплатената от ответника парична сума. Т.е. от фактура с № 1-1925 остава непокрит остатък от главницата в размер на 13 145.72 лева. Последната сума плюс главницата по фактура с № 1-2128 в размер на 23 824.08 лева формира непокрития дълг на ответника към ищеца по процесните три фактури, а именно сумата в размер на 36 969.80 лева. Тази сума следа да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца по предявените искове с предмет процесните три фактури.
Настоящият
съдебен състав не обсъжда незаплатената част от фактура с № 1-1834 от
22.11.2017г. в размер на 71.14 лева, тъй като тази фактура не е предмет на
настоящото съдебно производство.
Следва
да се отбележи също така, че предявеният от ищеца иск по чл.309а от ТЗ, в
размер на 240 лева, за направени разноски по събирането на задълженията на
ответника по процесните три фактури е неоснователен, тъй като по делото не се
събраха никакви доказателства за направени такива разноски от ищеца.
Обстоятелството, че самата законова разпоредба предвижда размер на такива
разноски не по-малко от 80 лева, не означава, че ищецът не следва да установи,
че е направил разноски. В случая обаче това не е сторено.
В
обобщение се налага извода, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца част от главницата по фактура с № 1-1925/16.01.2018г., както и цялата
главница по фактура с № 1-2128/20.07.2018г. в общ размер от 36 969.80 лева.
С
оглед изхода на делото, съдът следва да се произнесе по направените от страните
съдебни разноски. Ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца
направените по делото съдебни разноски в размер, съобразно не само уважената
част на исковете, но и тази част от тях която е погасена по време на съдебното
производство. Това е така, защото ответникът е дал повод за завеждане на делото
и съответно следва да понесе процесуалната отговорност за това.
Ищецът
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3143.86 лева, за
държавна такса в размер на 2 451.24 лева, както и разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева. Предвид на изложеното и
съразмерно на уважената част от исковете, както и предвид тази част от
исковете, която е заплатена от ответника в хода на настоящото съдебно производство,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 765.68
лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
Ответникът
е направил по делото съдебни разноски за
адвокатски хонорар в размер на 2 600 лева , както и за възнаграждение на
вещо лице в размер на 200 лева. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от
последния съдебни разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, а именно сумата от 14.21 лева.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.“ АД, със седалище и адрес
на управление:***, п.к. 2232, Птицекомбинат, вписано в търговския регистър при
Агенция по вписвания с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ НА „Н.Ф.К." ЕООД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление ***, 1000, (столица), община Столична, р-н С., ул.„др. Г.В." №8 сумата от 36 969.80
лева,
представляваща незаплатена цена /главница/ по фактури с №№
**********/16.01.2018г. и **********/20.07.2018г. за доставен соев шрот, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете
– 02.07.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.Ф.К." ЕООД,
ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***, 1000,
(столица), община Столична, р-н С., ул.„др. Г.В." №8 против „Д.“ АД, със седалище и адрес
на управление:***, п.к. 2232, Птицекомбинат, вписано в търговския регистър при
Агенция по вписвания с ЕИК: *********, искове с правно
основание чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД и по чл.309а от ТЗ в
тяхната цялост, както и искът по чл.327, ал.1 от ТЗ в останалата му част, до
пълния му предявен размер, а именно за разликата в сумата от 36 969.80
лева до 53 408.82 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Д.“ АД, със седалище и адрес
на управление:***, п.к. 2232, Птицекомбинат, вписано в търговския регистър при
Агенция по вписвания с ЕИК: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Н.Ф.К." ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***, 1000, (столица), община
Столична, р-н С., ул.„др. Г.В."
№8,
направените по делото съдебни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете и сумите заплатени в хода на съдебното производство в общ размер на 5 765.68
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
„Н.Ф.К." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, 1000, (столица), община
Столична, р-н С., ул.„др. Г.В."
№8 ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.“ АД, със седалище и адрес
на управление:***, п.к. 2232, Птицекомбинат, вписано в търговския регистър при
Агенция по вписвания с ЕИК: **********, направените по делото съдебни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 14.21
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: