№ 80
гр. Харманли, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200131 по описа за 2024 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Д. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес
гр.Харманли, ул. *** против № 23-0271-000524 от 03.07.2023 г на Началник група в ОДМВР
Хасково, ,РУ- Харманли, с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 53
ЗАНН и чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В нея жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят прави искане съдът да отмени изцяло
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв. А. П. от АК - Хасково, с пълномощно по делото.
Административно – наказващият орган, редовно призован не изпращат
представител и не се представлява. В изразено писмено становище представено по делото
моли в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан
определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар и при
възможност същият бъде определен в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.23г. около 13:50ч. свид. Ж. Ж. изпълнявал служебните си задължения
при обход по бул. ***, на кръстовището образувано с бул. „***, като забелязал движещ се
мотоциклет тип (КРОС), по бул. „*** по посока бул. ***. Намалил скоростта до почти
спряло МПС и изчакал да види дали мотоциклета е с поставена peгистрационна табела. Този
1
мотоциклет бил засичан многократно по улиците на гр. Харманли без регистрационна
табела поставена на определеното за това място. Мотоциклета бил управляван от Д. Р.
Т.,който бил без поставена обезопасителна каска на главата, поради което бил разпознат от
свид.Ж.. Приближавайки към него, жалбоподателят рязко сменил посоката си на
движение.Свид. Ж. Ж. го последвал, като нарушителят се отправил към ул.“ *** където
живеел. След пристигането на свид. Ж. нарушителят бил спрял мотоциклета и бил слязъл от
МПС. Свид. Ж. Ж. му се представил и поискал жалбоподателят да му представи СУМПС и
СРМПС част 2 на мотоциклета, за установяване на самоличността на водача и на
управляваното от него МПС. Контролният орган установил, че лицето е жалбоподателят Д.
Р. Т. с ЕГН ********** от гр. Харманли, като същия не представил Свидетелство за
регистрация на МПС на мотоциклета.Свид. Ж. Ж. установил, че мотоциклета е „Сузуки”,
жълто черен на цвят, който не бил регистриран по надлежния ред, за което уведомил
оперативният дежурен в РУ- Харманли за да му бъде указано съдействие от колегите мл.
инс. М. М. и мл. инс. И.Я.. На водача Д. Р. свид. Ж. съставил АУАН серия GA с номер
956469 за нарушение по чл.140 ал.1 т.1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от нарушителят без
възражения.
По случая била образувана проверка. Снето било обяснение от водача на
мотоциклета Д. Р. Т.. Видно от същото, Т. получил мотоциклета в офис на „Еконт Експрес“
и притежавал само разписка за това. На посочената дата той и брат му А. Т., от когото също
е снето обяснение, ремонтирали мотоциклета в дома си. Д. Т. се качил на мотоциклета, а А.
го бутал за да опитат да го преведат в движение на скорост. След като установил, че работи
жалбоподателя Д. Т. прибрал мотоциклета в дома им.
За това деяние и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП на
жалбоподателя Д. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.Харманли, ул. *** бил издаден
АУАН серия GA №956469 /23.04.2023 г. и въз основа на него НП№23-0271-
000524/03.07.2023 г на Началник група в ОДМВР Хасково, РУ- Харманли.
С издаденото НП била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП му била наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539.
Срещу Акта в законно установения срок не е постъпило писмено възражение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.02.2024г., видно
от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.06.2023г.,
прокурор в РП – Хасково, установил, че Д. Р. Т. е управлявал съответният мотопед на
посочената дата и място, без това МПС да е регистрирано по надлежния ред.
От правна страна обаче, при така установената фактическа обстановка счита, че
дори и да се приеме, че извършеното деяние формално осъществява признаците на
престъпление по смисъла на чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, то може да бъде определено, като
деяние с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а
виновното лице да бъде административно санкционирано по реда на ЗДвП и отказал да
образува досъдебно производство и прекратил образуваната пр. пр. №2401/2023г. по описа
на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с акта за установяване на
административно нарушение да се изпратят на Началника на РУ – Харманли при ОД на
МВР - Хасково.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка относно нарушението
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и наложил процесните санкции за това деяние.
2
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Ж. П. Ж. и свидетеля М. Д. М., относно фактите, които са
възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко и непосредствено, а
така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви,
включително относно факта на управлението на МПС от страна именно на Д. Р. Т..
Всъщност, относно качеството на жалбоподателя "водач" на проверяваното МПС се
потвърждава и от показанията на свид. А. Р. Т.. Свидетелят сочи, че моторът бил жълт на
цвят, кросов, който бил само за състезания и нямал регистрационни табели. Двамата с брат
си Д. Р. Т. започнали да го ремонтират преди обяд, тъй като не можели да го запалят, защото
той се палил единствено с манивела. Свид. А. Т. бутал брат си, който бил на мотора и го
управлявал по ул. „*** и после по бул.“***. След като го бутал, моторът запалил и брат му,
жалбоподателя, като го управлявал завил по бул.“*** и се прибрал. Сочи, че през цялото
време брат му, Д. Р. Т. управлявал моторът. След като брат му направил завой по бул. „***
се върнал пред домът им на ул. „*** №70. Когато брат му се върнал, вкарал мотоциклета в
двора им, след което пристигнали полицейските служители, като посочва актосъставителят
Ж. П. Ж.. Контролните органи съставили АУАН на брат му в негово присъствие. Гласните
доказателства на свид. Ж. П. Ж. и свидетеля М. Д. М., напълно се подкрепят от показанията
на свид. А. Р. Т., като същите са убедителни и логически последователни, като показанията
на изброените свидетели в тази част се кредитират с доверие.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията, относима към
датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
По силата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на
жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН)
констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган, но не и атакуваното НП; в
предвидената от закона писмена форма, в съответствие с чл. 42, ал.1, т.4 за АУАН и чл.
57,ал.1,т.5 ЗАНН за НП. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
3
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ- Харманли не се доказа по – безспорен начин, макар и с приетата по
делото Заповед 8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, да е
определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал
правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП.
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е от
категорията на « абсолютните» съгласно ТР№2/2002г по т.д. №2/2002г. на ВКС, което не е
загубило своето значение.
Наказателно постановление № 23-0271-000524 от 03.07.2023г. е издадено от
П.Д.П. на длъжност Началник група на РУ- Харманли към ОДМВР Хасково.
От Заповед 8121К-10281 от 24.08.2022г. на Министъра на вътрешните работи,
временно е преназначен за срок от една година старши инспектор П.Д.П., началник група
«Охранитална полиция» към РУ – Харманли при ОДМВР- Хасково на длъжност Началник
на РУ- Харманли при ОД на МВР- Хасково, т.е. до 24.08.2023г..
От писмо с рег.№272р-6528 от 14.03.2024г. на Директора на ОДМВР Хасково
относно заеманите длъжности от ст. инспектор П.Д.П. към дата 03.07.2023 г. е посочено, че
със заповед с рег. №8121К-1097 от 31.03.2015г. на Министъра на МВР П.Д.П. е заемал
длъжността началник група « охранителна полиция» в РУ- Харманли и е на тази длъжност
към 03.07.2023г. При издаване на писмото не взета предвид Заповед 8121К-10281 от
24.08.2022г. на Министъра на вътрешните работи.
Същественото е, че със Заповед 8121К-10281 от 24.08.2022г. на Министъра на
вътрешните работи, временно е преназначен за срок от една година старши инспектор
П.Д.П., Началник група «Охранитална полиция» към РУ – Харманли при ОДМВР- Хасково
на длъжност Началник на РУ- Харманли при ОД на МВР- Хасково.
Съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на
държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 109/2020 г., в
сила от 23.12.2021г., по делото се призовава наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д т. 4 от ЗАНН. Така в производствата по
обжалване НП пред районните съдилища след 23.12.2021г. за участие в производството се
призовава наказващият орган, издал НП, а в конкретният случай това е Началник РУ-
Харманли в ОДМВР Хасково.
Това налага извод, че съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания като страна при разглеждане на делото пред районния съд в
случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва
да се призовава именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното
производство на издадения акт. Този извод следва и от граматическото тълкуване на
разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за
случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и
наказания, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление. Във връзка с
изложените по-горе съображения при граматическото и систематичното тълкуване на
разпоредбите, нормата на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания следва да се тълкува в смисъла, че надлежната въззиваема страна при обжалване
и протестиране на актовете по чл. 58д., т. 1 - 3 от Закона за административните нарушения и
наказания е само и единствено наказващият орган, а той в конкретният случай е Началник
РУ- Харманли в ОДМВР Хасково. Издателя на атакуваното НП, П.Д.П. към 03.07.2023г. не
4
е заемал длъжността Началник група « Охранителна полиция» в РУ – Харманли в ОДМВР -
Хасково.
Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление не може да се отстрани по реда на отстраняване на очевидна
фактическа грешка, а и рефлектира върху надлежната въззиваема страна, която участва при
разглеждане на дело пред районния съд, което води до отмяна на атакуваното наказателно
постановление, без съда да се произнася по същество на спора.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с
действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно
необходимото съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично, е описано в
достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна признаци, по
начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в аспекта да разбере всички
факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна
отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е
било и необходимо за нарушениято, но все пак това изисква известни уточнения от
процесуално естество, които ще бъдат направени по – долу при необходимост.
При преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано,
че наказващият орган не е прекратил административнонаказателното производство,
отпочнато на 23.04.2023г. със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение срещу жалбоподателя Д. Р. Т. за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление.
Въпреки това, материалите са били изпратени на РП – Хасково, ТО - Ивайловград по
компетентност. Такова прекратяване на административнонаказателното производство по
отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради
реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната
и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in
idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност, но липсват доказателства да
е сторено, с което е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на този
принцип.
Отделно, от отпочване първоначално на административнонаказателното
производство, станало със съставяне на акта за установяване на административно
нарушение до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок,
надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното постановление и
реализиране по този начин на административнонаказателната отговорност. По този начин,
от последващото успешно реализиране на механизма за избягване нарушението на
принципна non bis in idem за деянието по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на
санкционния акт за деянието, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е необходимо да
бъде отбелязано и следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 27.06.2023 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че
деянието е осъществено от обективна и субективна страна и има признаците на
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че деянието, извършено от Д. Р. Т.,който
е управлявал съответният мотопед на посочената дата и място, без това МПС да е
5
регистрирано по надлежния ред, то са налице основанията по чл.9, ал.2 от НК и
осъщественото от него деяние, не се явява престъпно по чл. 345, ал.2 НК. И тук следва да
бъде напомнено, че преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна
страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган,
нито пък съда, а всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние,
неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице.
В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е преценил, че от
материалноправна страна се установява осъществяването на деяние.
По делото е безспорно установено, че въззивникът Д. Р. Т. е управлявал
посочения мотоциклет, поради което е имал качеството водач на МПС. Мотоциклета е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване в гр.Харманли и към датата 23.04.2023г.
не е бил регистриран.
Гореизложеното обосновава заключение, след проведено процесуално
законосъобразно съдебно производство, мотивират настоящият състав за отмяната на
процесния санкционен акт, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила от категорията на «абсолютните» съгласно ТР№2/2002г по т.д. №2/2002г. на ВКС,
което не е загубило своето значение,което винаги води до отмяна на атакуваното
наказателно постановление, макар същото да е правилно и законосъобразно по
приложението на материалния закон.
При този изход на спора заявената от пълномощника на въззивника претенция за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателна, с оглед разпоредбата
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Съгласно приложения по делото договор
за правна защита и съдействие от 18.03.2023г., тези разноски, представляващи договорено и
заплатено за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение, са в размер на 800,00 лв. От
страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Независимо от последното, съдът счита, че същите не следва да се присъждат в
пълния претендиран размер от 800,00 лв. Настоящото наказателно дело админиситративен
характер е с невисока фактическа и правна сложност, а извършените до момента от
пълномощника на въззивника процесуални действия се изразяват в депозиране на въззивна
жалба, която е бланкетна, както и участие в две открити заседания.Така посочените
обстоятелства обосновават минималния размер от 400,00 лв на адвокатското
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо в случая разноските за адвокатско възнаграждение, направени от
въззивника, следва да се присъдят в размер от 400,00 лв, който по изложените по-горе
съображения според настоящия състав се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл.36
от Закона за адвокатурата.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т. 1, вр. ал.3, т.2, вр. ал.58д, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0271-000524 от 03.07.2023г. на
Началник група в ОДМВР Хасково, РУ- Харманли, с което на Д. Р. Т., с ЕГН **********, с
адрес гр.Харманли, ул. *** за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 53
ЗАНН и чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” от 6 месеца и на основание
6
Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнети общо 10 точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на Д. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес
гр.Харманли, ул. *** сумата от 400,00 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7