№ 569
гр. Пазарджик, 03.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500556 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. С. Б., редовно призован се явява лично и с адв. К. С.,
редовно упълномощен от първата инстанция.
Ответникът С. Ж. Ж., редовно призована се явява лично и с адв. В. А.,
редовно упълномощен от първата инстанция. Представя договор за правна
защита и съдействие за следващата инстанция.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №150/15.05.2025г., постановено по гр.д.№62/2023г. по описа
на РС- Велинград е отхвърлен предявения от Д. С. Б., с ЕГН ********** и
адрес: гр.Велинград, бул.„И. В. II“ №20А, против С. Ж. Ж., с ЕГН **********
1
и адрес: гр.Велинград, бул.„С.“ №206, ет.5, ап.1, иск с правно основание
чл.127, ал.2 ЗЗД, с който иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата
в размер на 23697,63лв., представляваща надплатено от него задължение по
договор за ипотечен кредит от 31.07.2006г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД,
финансов център Бургас, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба- 18.01.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
Осъден е Д. С. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр.Велинград, бул.„И. В.
II“ №20А да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. Ж. Ж., с ЕГН
********** и адрес: гр.Велинград, бул.„С.“ №206, ет.5, ап.1, сумата от
1300лв., представляваща разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Д. С. Б.,
чрез пълномощника му адв.К. С..
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати от
съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост.
В тази насока се твърди, че за да отхвърли изцяло предявения иск с
правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД съдът е приел, че ответницата е доказала
по един безсъмнен начин главния факт, поради което е стигнал до извода от
събраните по делото верига от косвени доказателства за доказан факта на
плащане на припадащата й се част от дълга, поради което искът следвала да се
отхвърли изцяло.
Сочи се, че за ищецът, а вероятно и за въззивната инстанция остава
неясно как първата инстанция стига до този извод, както и кои косвени
доказателства са ценени и в каква връзка между тях са обсъждани от съда.
В тази насока се счита, че решението е недопустимо, като постановено
при липса на мотиви.
От друга страна се приема, че то е необосновано и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В този аспект се
визира, че в открито съдебно заседание от 14.01.2025г., Протокол рег.
№8/17.01.2025г., съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е приел за
безспорно между страните, че;
2
- при поемането на процесното общо задължение към Банка ДСК АД по
погасяване на заема, във вътрешните им взаимоотношения всеки от тях е бил
длъжен да понесе половината, както и обстоятелството, и че
- физическият вносител на всички суми на каса в погасяване на общото
задължение към банка ДСК АД е бил ищеца /относно представените с
исковата молба 15 броя преводни нареждания/.
Твърди се, че в това заседание, съдът е одобрил още проекта за доклад
по делото, в който пълномощника на ответника е изменил писменото си
становище, като е заявил, че погрешно е посочил в писмения отговор по
чл.131 от ГПК, че парите изпратени от бащата на ответницата са изпратени
през 2019г.- 2021г. /периодът в който ищецът е погасил изцяло кредита със
сумата с 14000лв./, а че това е станало през 2009- 2010г. и е поискал срок в
който да представи преводните нареждания.
Твърди се, че в писмения отговор по чл.131 от ГПК вх.
№2292/03.05.2023г., ответницата е оспорила иска с твърдение, че „...през
2018г., баща й Ж. Т. Ж. й е дал сумата от 5000лв., Б. също намери отнякъде
още 5000лв. и той- Б. е внесъл на 19.03.2018г. общо 10000лв. с които погасил
част от кредита. През месец септември 2021г., Б. отново я накарал да поиска от
баща си 4000лв. и след като той и ги дал Б. и погасил изцяло сумата по
кредита но с нейните пари…“.
Сочи се, че при съществени нарушения на ГПК, съдът е приел на стр.8,
че от разпита на единствения свидетел е било установено, че ответника е
погасявал кредита, чрез своя сметка, а впоследствие от сметка на ищеца, но с
пари давани от ответницата, но не се е доказало, кога и в какъв размер са били
тези плащания.
Визира се, че ако съдът е бил мотивирал своето решение действително
със съвкупност от доказателствата по делото, той е следвало да стигне до
извода, че сметка №2360670 е открита и е с титуляр- Д. С. Б., и че в тази
сметка няма внасяни суми непосредствено преди погасяване на вноските по
кредита, включително и преди погасяване на части от кредита по банков път
на 19.03.2018г. в размер на 10000лв., на 21.09.2020г.- на 3949.01лв.- така както
твърди ответницата. Това се установява както от разпечатките от банковата
сметка на ищеца, така и от заключението на вещото лице Л..
3
Твърди се, че съдът не е направил изобщо съвкупна преценка на
веригата от доказателства включително и не е обсъдил в цялост заключенията
на двете вещи лица- приети по делото. В този смисъл се сочи, че в.л.Т.
установява, че кредита в размер на 25000лв. е усвоен от С. Ж. на 17.08.2006г.;
че заемът е погасен, като платените суми възлизат на 47395,25лв., включваща
/главница, лихви и разноски/; че изплащането на вноските е станало чрез две
разплащателни сметки първата е на открита на името на С. Ж. съгласно
договора за кредит, чрез която е погасяван до 25.05.2010г.- погасителни
вноски общо в размер на 9121,95лв.- и втора открита на името на ищеца Д. Б.,
от която е погасена директно останалата част кредита в размер на 24324,29лв.
ВЛ е установило още, че с още две вносни бележки е погасена по банков път и
сумата от 13949,30лв. с което кредита е погасен изцяло. В точка 5 от
заключението ВЛ е изчислило, че половината от погасения кредит възлиза на
23697,63лв. /исковата сума/.
Сочи се, че ако съдът е бил обсъдил това заключение в цялост е щял да
достигне до извода, че първите погасителни вноски в общ размер на
9121,95лв. са заплатени от ищеца Д. Б. с оглед приетото от съда за безспорно,
че всички вноски по кредита, внесени на каса от ищеца по сметка №9093516
са заплатени от ищеца.
Визира се, че вещото лице Л. е установила в своето заключение, че
ищецът Д. Б. през целия период на връщане на кредита- от 2006г. до
21.09.2020г. е имал достатъчна наличност от средства по сметката си за
погасяване на кредита от 25.05.2010г. до 21.09.2020г., като по сметката му в
брой няма внасяни непосредствено преди погасяването на кредита суми в
размер на 10000лв. или 4000лв., както и суми в размер на 181,35лв.
/представляваща месечни погасителна вноска/.
Твърди се, че съдът е дал вяра само досежно доходите на С. Ж. от
105370,37лв. /приложение 1/ и доходи на ищеца Б. от 82759,11лв. /приложение
2/, без да отчита факта, че той е получавал наеми от апартамент в София-
достатъчен по размер да погасява анюитетната вноска по кредита, факта, че
той през целия период от 2006г. до 2020г. е получавал доходи по трудов
договор, доходи от работа във фирмата на майка си и покупка на МПС.
Твърди се, че съдът се е опитал да обоснове своето решение и с
„нормалната житейска логика“, като е приравнил фактическото съжителство
4
между страните с наличието „фактически брак”, между тях, въпреки, че е
приел, че това няма юридическа стойност. По този начин е стигнал до извода,
че разходите им като домакинство „семейство”, било логично да се поемат
общо от двамата.
Сочи се, че приетото за безспорно от съда, че само ищцата е погасявала
всички режийни сметки на домакинството, вноските по кредита, издръжката
на домакинството и детето не намират опора в събраните по делото преки
доказателства, а именно; разпечатки от банковите сметки на страните Банка
ДСК за ищеца и 2 банки на ответницата- Банка ДСК и ОББ. Двете съдебно-
счетоводни експертизи и най-вече заключението и приложенията към него на
вещото лице Л. /приложение 1 даващо доходите и разбити по години/ от което
се установява, че за периода от 2008-2010г. ответницата е била в майчинство с
доходи годишно от 2533лв.- 2703лв., пред 2010- 2012г. тя е получавала
обезщетение за безработица- дори с преводи на родителите и за обучение от
3300лв., тя е с доход от 2984лв., а през 2013г. доходите и са от 1652лв.
годишно, което не може да покрие само месечните вноски към банката от
181,35лв. х 12- 2176лв. Успоредно с това, тя е учила платено образование.
Задава се въпросът, как с тези доходи, които не стигат дори за кредита, тя е
поемала всички разходи за домакинство и детето, семейството и кредита.
Твърди се, че е останало извън вниманието на съда още, че тези
преведени суми, веднага са теглени на банкомат в Пловдив /примерно превод
от 17.10.2011г. на 700лв. от Ж. Ж. и теглене на 18.10.2011г. на 400лв. Без
отговор е останало и обстоятелството, че в сумата като доходи от С. Ж. от
105370лв. е включен превод от 410лв. на 22.08.2017г. от Д. Б.- необходими и за
операция, както и факта, че като учител нейните доходи са скочили
последните 3- 4 години, чийто сбор от 2017г. до 2020г. е 57842лв., което е над
половината от доходите и 15 годишния период на връщане на кредита. С други
думи за периода на кредита от 2006г. до 09.2016г. включително /за 10 години/ е
бил минимален и недостатъчен в пъти за да може ответницата да заплаща
кредита и да изхранва домакинството.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение, вместо което
съдът се произнесе по съществото на спора, като осъди ответника по иска- С.
Ж. Ж., да заплати на Д. С. Б., сумата от 23697,63лв.- представляваща
половината от изплатената от ищеца сума по договор за ипотечен кредит от
5
31.07.2006г. с Банка ДСК АД, финансов център Бургас, ведно със законната
лихва върху сумата от 23697,63лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба- 18.01.2923г. до окончателното изплащане на сумите и
сторените разноски по делото за двете инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. Ж.
Ж., чрез процесуалния й представител адв.В. А..
Твърди се в същият, че подадената въззивна жалба е неоснователна и в
тази връзка се моли тя да бъде отхвърлена.
Счита се, че решението е допустимо, при спазване на материалния и
процесуалния закон, базирано на събраните по делото доказателства и
мотивирано.
Твърди се, че с гласните и писмени доказателства е установено по
безспорен начин, че С. Ж. Ж. е имала значително по- високи доходи, като тя е
издържала цялото семейство. От друга страна Б. е криел факта, че притежава
апартамент в София и по никакъв начин не е допринасял за изплащането на
заема за апартамента и издръжката на него, ответницата, с която живеел на
семейни начала и дъщеря им, освен да вземе дадените от Ж. пари и да отиде
до банката, за да ги внесе по заема.
Споделят се напълно мотивите на първоинстанционния съд.
Искането е да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се
присъдят разноските на втората инстанция в полза на С. Ж..
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. С.: Поддържам въззивната жалба. Сега като докладвахте и писах
защитата установих, че не 2021 г., а на 21.09.2020 г. е погасен изцяло кредита
сумата от 3999 лв., а в жалбата е техническа грешка – не е 2021 г., а 2020 г.
Нямам доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Адв. А.: Считам, че въззивната е неоснователна. Поддържам отговора
на въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
6
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите жалбата и да
отмените първоинстанционното решение като неправилно и вместо което да
постановите ново по съществото на спора, с което да уважите иска изцяло
ведно с присъждане на разноски за двете инстанции по съображения, които
излагам в писмен вид и които представям. Единственият мотив на съда да
отхвърли иска е, че ответницата е доказала, че е върнала половината от
кредита, но не била доказала кога и какви пари е дала на моя клиент, което
нали няма как да обоснове твърдението си.
Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите иска и
присъдите разноските по делото в полза на С. Ж.. Моля да ми дадете
възможност в 3-дневен срок, в който да представя писмени бележки по
делото.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА възможност на адв. А. да представи писмени бележки в срок до
03.10.2025 г. с препис за другата страна.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
01.11.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7