Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито
съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова като разгледа търг. дело № 1563 по описа за 2018 година,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „З.А.Д.Д.Б.Ж.И
З.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Р.М.и Б.И.,
чрез адв. Д.С. от САК, срещу Гаранционен Ф., Булстат
********, със седалище и адрес на управление:***, представляван заедно от
изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С., „Б.-Г.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от управителя В.А.,
със седалище и адрес на управление:***, "А.В." ЕООД - в ликвидация, ЕИК: ********, представлявано от ликвидатора К.Ш., със
седалище и адрес на управление:*** и срещу М.И.О.,
с адрес за призоваване: Република Румъния, окръг Долж,
с. Пленита, ул. „Проф. ********.
Предявеният иск срещу М.И.О. е оттеглен и
производството срещу същия е прекратено с определение на съда.
С влязло в сила протоколно определение
от 23.07.2020г. са върнати като недопустими исковете за установяване по
отношение на ответниците А.В. ЕООД /в ликвидация/, ГФ
и „Б.-Г.Г.“ ЕООД,
че застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ №
BG/30/16000383974, сключен на 21.01.2016 г., ведно със сертификат Зелена карта
№ BG/********сериен ******на л.а. марка „ФОРД“ модел 5 „Фокус“, с рег.№ ******, са неистински документи и
нищожни на основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.26,
ал.2, предл.2 ЗЗД, поради липса на подпис на
застрахования и липса на съгласие.
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 499, ал. 5 КЗ, вр.
чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на Гаранционен Ф. да възстанови на ищеца сумата от 574 073,07 лева, която се твърди да е недължимо платена от
ищеца на НББАЗ на два транша, както следва:
сумата от
494 727, 69 лева по
претенции за възстановяване № 1-0875 от 03.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното заплащане и
сумата от 13 081,42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на извършване на превода – 20.04.2018 година до
датата на исковата молба
сумата от 79
345,38 лева по претенция
№ 1-1097 от 03.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателното заплащане както и сумата от 1568, 42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на извършване на превода – 14.05.2018 година до
датата на исковата молба
В условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД, вр. с чл. 82, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на „Б.-Г.Г.“ ЕООД да
заплати на ищеца горепосочените суми като обезщетение за вреди, настъпили вследствие
неправомерно поведение от страна на ответника, действащ като брокер при
сключване на договора за застраховка.
Претендира разноски, включително
адвокатско възнаграждение. Представя доказателства. Направено е доказателствено
искане за допускане на ССЧЕ.
В исковата
молба
ищецът сочи, че е лицензиран от КФН застраховател да продава задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Излага, че е сключил
договор за З.посредничество с ответника „Б.-Г.Г.“
ЕООД, който действайки като застрахователен посредник, е отчел в ищцовото
дружество издадена в полза на „А.В.“ ЕООД – в ликвидация застрахователна полица
ГОА № BG/30/116000383974 от 21.01.2016 година и сертификат Зелена карта №
BG/30/116000383974/01, сериен ******за автомобилна застраховка към същата
застрахователна полица, за лек автомобил марка „Форд“, модел 5 „Фокус“,
регистрационен номер на превозното средство № ******, с рама №
WF0NXXGCDNYC72750.
Във
връзка с горепосочената полица ищецът е получил уведомление от кореспондента си
за настъпило на 21.05.2016г ПТП на територията на Германия с участието на
застрахования автомобил, по повод на което ищецът е образувал преписка по щета
с реф. № ЗК **********.
Кореспондентът на застрахователя е извършил
частично възстановяване на медицинските услуги и други разноски на пострадалите
от ПТП и е издал искане до ищеца за възстановяване на сума в размер на 247 801,01 евро, или
484 656,65 лева.
Ищецът излага, че след като се позовал
пред кореспондента си извънсъдебно на нищожността на сключения застрахователен
договор, последният получил обезщетение за платените на пострадалия суми от
Немското З.бюро, което, на свой ред, предявило претенция за обезщетяване в
размер на възстановената сума пред Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ), в качеството
му на компенсационен орган.
След
като Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на 14.02.2018 извършило
погасяване в пълен размер по претенцията на Немското З.бюро, НББАЗ отправило до
ищеца претенция за възстановяване за сумата от 494 727,69 лева (включваща
банковите такси по извършения превод и такса за обработка от страна на НББАЗ).
На
10.04.2018 година ищецът изплатил претендираната от него сума. Междувременно
НББАЗ получило второ искане за възстановяване на изплатени суми от страна на
Немското З.бюро, на стойност от 40 508,04 евро, която също била изцяло
възстановена от НББАЗ на 23.04.2018 година.
Ищецът
твърди да е погасил и тази претенция, чийто размер възлизал на 79 345,38
лева, с включените банкови такси и такси за обработка от НББАЗ на 14.05.2018
година, като окончателният размер на платените недължимо, според ищеца, по
сочената за неистинска полица, суми, се равнявал на 574 073,07 лева.
Твърди се, че платените в полза на НББАЗ
суми са недължимо платени, като плащането е извършено с единствена цел Бюрото
да не се удовлетвори принудително от учредената в негова полза от страна на
ищеца банкова гаранция на основание чл. 15, ал. 3, б. „б“ от устава на НББАЗ. Посочва
че застрахователната полица и международната карта за автомобилна застраховка
към полицата не са подписани от юридическото лице, страна по застрахователния
договор, поради което документите са нищожни поради липса на съгласие за
сключването им и са негодни да породят валидно З.правоотношение с ищеца.
Наред с това, излага, че обичайният
водач ответникът М.О. също не бил подписал полицата.
Сочи, че управителят и едноличен
собственик на застрахованото лице „А.В.“ ЕООД е починал преди датата на сключване
на полицата.
Ищецът счита, че тъй като
застрахователната полица и сертификатът към нея не водят до предвидените в
закона правни последици, то и по тях не се дължи плащане на обезщетение, поради
което, на основание чл. 499, ал. 5 КЗ, вр. чл. 519 КЗ
счита, че Гаранционният Ф. му дължи връщане на платените му суми в пълен
размер. Излага, че е поканил Ф.а да му върне недължимо платените суми, но с
писмо вх. № 2-2783/30.03.2018 г. е получил отказ.
Твърди, че процесната застрахователна
полица е нищожна и като сключена при липса на застрахователен интерес, по
смисъла на чл.349, ал.2 КЗ.
Посочва, че „Б.Г.“ ЕООД е нарушило чл.7,
ал.2, т.7 и т.8 на договора за З.посредничество с ищеца, както и чл.14, чл.345,
ал.1, т.11 от КЗ /застрахователният договор трябва да съдържа подписите на
страните/, чл.4, ал.1 от Наредба № 49 от 16.10.2014 година за задължителното
застраховане по застраховки „ГО“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците
в средствата за обществен транспорт. Липсата на подпис от страна на
застрахованото лице и на посочения като обичаен водач на автомобила
съставлявало пропуск на застрахователния посредник „Б.-Г.Г.“
ЕООД, който следвало да следи да са налице всички законови изисквания за
пораждане на облигационната връзка, поради което отговарял за причинените му
вреди.
Представя
доказателства.
Претендира присъждане на сторените
в производството по делото разноски.
По
делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника Гаранционен Ф., с който се
оспорва основателността и размера на предявените срещу него искове.
Позовава се на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, като твърди, че застрахователното
дружество не е оспорвало действителността на изявлението, тъй като е приело
плащането - застрахователната премия, подало е данни към Информационния център
към ГФ /ИЦГФ/ за валидно сключена застраховка “ГО“, като на 08.08.2016 г.
подало данни за прекратяване на действието на полицата поради „Невнесена
вноска“.
С
оглед на това, ищецът бил обвързан от всички клаузи на сключения
застрахователен договор и следвало да ги изпълнява, като Гаранционен Ф. не носи
отговорност за заплащане на З.обезщетение.
Направено
е доказателствено искане за издаване на СУ, както и такова за допускане на
допълнителен въпрос към ССчЕ.
В
законоустановения срок ответникът „Б.-Г.Г.“ ЕООД
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявените срещу него искове. Излага, че, съгласно закона, застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилиста осигурява З.покритие по отношение на
отговорността на всеки водач на превозното средство, без да се поставят каквито
и да е изисквания за наличие на облигационна или вещноправна
връзка, като по смисъла на кодекса застраховано с „ГОА“ лице е всяко лице,
което не е придобило владението върху автомобила чрез кражба, грабеж или
престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.
Прави
възражения за недопустимост на исковете, предявени срещу него поради липса на
правен интерес, тъй като „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД е
застраховало отговорността на „Б.Г.“ ЕООД със застраховка „Професионална
отговорност на застрахователни брокери и застрахователни агенти“, като съгласно
чл. 156 от КЗ (отм.) застраховката покрива отговорността за вреди, причинени и
от виновно действие или бездействие на служители на застрахователния брокер при
или по повод извършването на З.или преЗ.посредничество.
Ответникът
счита, че доколкото ищецът отговарял за всички вреди, причинени от действие или
бездействие на служители на „Б.Г.“ ЕООД, то предявеният иск можело да обоснове
единствено съществуването на парично задължение, за което на основание чл. 156,
223 и 229 от КЗ (отм.) отговарял самият ищец.
Поддържа,
че сключената застрахователна полица е действителна, като счита претенцията за
изплащане на обезщетение от евентуалния ответник за причинени вреди за
неоснователна.
Твърди,
че ищцовото дружество не излага твърдения относно наличието на пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между неподписване на застрахователна
полица и настъпване на вредоносния резултат.
Сочи,
че ищецът не е оспорил действителността на изявлението незабавно след
получаване на полицата. Позовава се и на разпоредбите на чл. 83, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗД, като твърди, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижа на добър стопанин, като
последният, според ответника, в случая е действал без да положи необходимата
грижа.
Моли съдът да му присъди направените по
делото разноски, включително адвокатско възнаграждение и направени разходи за
превод и легализация. Направени са доказателствени
искания.
С
депозираните допълнителни искови молби по отговорите на ответниците ищецът акцентира,
че с извършеното плащане на обезщетение застрахователят е заплатил чуждо
задължение - това на Гаранционен Ф., произтичащо от разпоредбата на чл. 519,
ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ, в редакцията му от 2016 г.
Ответникът
Гаранционен Ф. упражнява правото си съгласно чл. 373 ГПК и депозира
допълнителен отговор,
с който поддържа, че за да възникне вземане за връщане на изплатените суми в
полза на ищеца е необходимо в хода на уреждане на претенцията да възникне спор
между Гаранционен Ф. и застрахователя, като такъв в случая не се твърди и не се
доказва да е възникнал.
Съдът,
като взе предвид становищата на
страните и представените доказателства намира за установено от правна и
фактическа страна следното :
Между
страните няма спор, че ищецът е З.дружество и член на сдружение
„Национално Бюро на Българските автомобилни застрахователи“ с право да продава
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да
съдейства за функционирането на системата „ Зелена карта“.
От
приетото по делото заключение на ССчЕ се установява,
че ищецът, като
застраховател по описаната полица по застраховка „ГО“ със сертификат „Зелена
карта“ е заплатил към НББАЗ застрахователни обезщетения на посочените в
исковата молба дати в твърдените от ищеца размери. Експертизата е констатирала,
че в плащането по щетите е отразено в застрахователния и счетоводния софтуеър на ищеца. По сметката на дружеството не е
постъпило плащане по щетата от презастрахователния брокер У.Л.– представител по
презастрахователните договори на ищеца.
Спорно е носи ли ищецът отговорност
като застраховател по издадената от него процесна застрахователна полица по застраховка ГО или отговорността за обезщетението следва да
се поеме от Гаранционния Ф. и съответно дали платената към НББАЗ от ищеца сума подлежи
на възстановяване от страна на ответника Гаранционен Ф..
Със застрахователна полица №BG/********лек автомобил марка „ФОРД“ модел 5 „Фокус“,
с рег.№ ****** е застрахован по
задължителна застраховка ГО на автомобилистите за периода на 22.01.2016 до 21.01.2017г.
В периода на нейното действие е настъпило процесното ПТП на територията на Р Германия
със застрахования автомобил. Видно от представената полица по делото същата е
подписана от името на застрахователя, действащ чрез застрахователен посредник Б.Г.Г.ЕООД. Полето, предназначено за подпис на застрахованото
лице е празно като полицата не е подписана от страна на застрахования.
С влязло в сила съдебно решение по гр.д.
1962/2016г. по описа на РС – гр. Видин процесната застрахователна полица е прогласена
за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД,
поради липса на съгласие, а със съдебно решение на РС- гр. Кула полицата е
прогласена за нищожна поради липса на форма.
Проверка по партидата „А.В.„ ЕООД в ТРРЮЛНЦ показва, че
лицето, вписано като едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството е Е.М.К., а
съгласно представената по делото справка от НБД Население Е.М.К.,е починал на
29.03.2015г., т.е. преди датата на сключване на полицата (21.06.2016г).
Представено е и удостоверение издадено
от Отдел МДТ - Община Видин МДТ, че за автомобила няма подадена данъчна
декларация.
От Писмо от ОД на МВР- гр. Видин се
установява, че в масива на НШИС няма данни автомобилът, за който е сключена
застраховката да е обявен за издирване.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът взе предвид
следното:
С оглед квалификация на правата, които "З.А.Д.Д.Б.Ж.И
З.“ въвежда в исковата си молба,
съдът съобразява, че твърдените от ищеца правопораждащи
факти са: - наличието на сключена от името на ищеца застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат
"Зелена карта"/, който е нищожен и като такъв не е породил правни
последици; настъпило на територията на държавата Германия събитие, което са
причинено от лице, управлявало МПС-то, което е предмет на нищожния
застрахователен договор, и от които са причинени вреди на трети лица; че НББАЗ е извършило плащане на дължимото на
увредените лица З.обезщетение по реда на вътрешните правила на Съвета на
бюрата; че ищецът е възстановил
заплатените от НББАЗ застрахователни обезщетения и ликвидационни разходи, които
са в общ размер на 574 073,07 лв.;
че задължение за заплащане на обезщетение на увредените лица е
възникнало в тежест на Гаранционния Ф., тъй като сключеният с ищеца договор за
задължителна застраховка е нищожен.
От така изброените факти се налага
изводът, че вземанията, които ищецът твърди, че има към ответника, са такива за
връщане на сума, която е платил на трето лице в изпълнение на задължение, което
не е негово, а на Гаранционния Ф..
Правната
квалификация на предявения главен иск е чл. 499, ал. 5 КЗ, в която разпоредба е
уреден случай на възникване на суброгаторно право за
платилия чуждо задължение застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", когато застрахователното събитие е настъпило
извън територията на Република България, каквото се твърди да е застрахователното
събитие, от които са породени процесните вземания.
Разрешението, дадено от Разпоредбите на чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ е в полза
на увредените лица, с оглед своевременно получаване на обезщетение за вредите.
Именно поради необходимостта от защита правата на увредените лица в чл. 499,
ал. 4 и ал. 5 КЗ законът е предвидил изрично задължение на застрахователя
при наличие на съмнение относно това чие е задължението за изплащане на
обезщетението да заплати същото. Следователно твърденията в исковата молба не би
могло да бъдат подведени под правната квалификация на чл. 59 от ЗЗД, тъй като
твърдените от ищеца факти са, че плащането е настъпило при механизма, разписан
в чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ, а той предвижда задължение на застрахователя за обезщетяване на пострадалите лица, дори
когато впоследствие се окаже, че отговорен е бил ГФ, което изключва плащането от
застрахователя да е без правно основание.
С Тълкувателно решение №1/2018г. от 07
март 2019г. на ОСТК на ВКС е приело, че решението за прогласяване нищожността
на застрахователния договор обвързва само страните по решението. Следователно
доколкото въпросът дали процесната полица е нищожна се явява обуславящ за
решението по предявените искове, няма пречка по настоящото дело съдът и
инцидентно да се произнесе в мотивите си дали договорът страда от порок, водещ
до неговата нищожност.
В настоящия случай ответникът твърди, че
застрахователният договор е нищожен поради липса на съгласие. Съгласието
предполага наличие на валидно и съзнателно формирана воля от двете страни с
ясно намерение за сключване на сделката.
В
тълкувателното решение се приема, че формалното отсъствие на подпис в
застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма
на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира
и липса на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този
договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават
основание да се приема, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на
чл. 293, ал. 4 ТЗ. В ал. 4 на
чл. 293 ТЗ е предвидено, че писмената форма се смята за спазена, ако
изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде
възпроизведено. Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението.
В
разглеждания случай, страните са изпълнявали договорите, като ищецът е
осчетоводил застрахователната полица, приел е плащанията по внесените премии и
е регистрирал застрахователния договор в Информационният център към ГФ, като в
подадената информация към ИЦГФ за прекратяването на полицата е посочил причина
„невнесена вноска”. Т. е. от поведението на ищеца може да се заключи, че не е
оспорвал действителността на изявлението в застрахователния договор.
Преценката, че застрахователният договор
е породил правно действие не се променя от въведеното от ищеца твърдение, че
полицата е нищожна, поради обстоятелството, че към датата на сключването й
застрахованото дружество „А.В.” ЕООД е било прекратено по силата на чл. 157 от ТЗ.
Прекратяването
на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ представлява предпоставка за започване на
производство по ликвидация съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ, без провеждане на което
това юридическо лице не може да бъде заличено от търговския регистър и да
престане да съществува. Докато трае производството по ликвидация търговското
дружество продължава да съществува, да има правоспособност и да участва като
страна в облигационни отношения. Този правен субект е съществувал към момента
на подписване на полицата, поради което не е налице твърдяната изначална
невъзможност за изразяване на воля.
Ищцовото З.дружество твърди,
че застрахователният договор е нищожен и поради липса на застрахователен
интерес за застрахованото
лице от тяхното сключване.
В чл. 349, ал. 1 КЗ
е дадена легална дефиниция на понятието
застрахователен интерес като той е определен
като правно призната необходимост от защита срещу
последиците от възможно З.събитие. В чл. 349, ал. 2 КЗ е предвидено, че застрахователният договор, който е сключен при липса на
застрахователен интерес е недействителен, освен в случаите на бъдещ
застрахователен интерес.
Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане
по тази застраховка
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В чл. 477, ал. 2 КЗ е уточнено, че застраховани
лица по този
вид застраховка са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание.
От посочените правни норми се налага
изводът,
че със сключването
на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се защитават застрахованите лица за отговорността,
която те носят за причинени
на трети лица вреди при
управление на конкретно моторно превозно средство, което може да
е както тяхно собствено, така и такова, което те
ползват или управляват въз основа на сделка
с неговия собственик. Следователно застрахователен интерес от сключване
на този договор
има не само
собственикът на МПС-то, което е посочено
в договора, но и ползвателят и държателят на това МПС.
Освен това
от разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ е видно, че законодателят е придал качеството на застраховано лице по този
вид застраховка освен на този
правен субект, който е страна по застрахователния договор, но и на
този, който не е сключил договора,
но извършва фактически действия по управлението или ползването на МПС-то на
законно основание, като е приел, че
по този договор
се застрахова риска от причиняване
на вреди на трети лица
и от такова лице.
Ответникът основава твърдението си за липса
на застрахователен интерес при сключване
на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на твърдението, че посоченото като застраховано в полицата лице не е собственик на описаното в нея МПС.
По делото
не са представени
доказателства, от които да е видно,
че друго лице
е собственик на автомобила, предмет на полицата.
Поради изложените
съображения, съдът намира,
че не е доказано
сделката да страда от
сочения порок, а именно да е сключена при липса
на застрахователен интерес и да е недействителна на основание чл. 349, ал. 2 КЗ.
Следва да се посочи,
че дори и да се приеме,
че А.В. ЕООД не е собственик или ползвател
на автомобила, а такива са други лица,
то това обстоятелство
също не представлява
порок, който да води до
нищожност на тези застрахователни договори. Това е така, тъй като
съществуването на посочения факт следва да се
квалифицира като неизпълнение на задължението на застрахования, предвидено в чл. 362, ал. 1 КЗ, да обяви точно
и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни
и са от значение
за риска, каквото безспорно е обстоятелството за това кое лице
е собственик съответно ползвател на МПС-то, с оглед което
се сключва задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Неизпълнението на това задължение обаче съгласно задължителните указания, дадени в т. 2в от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г., постановено по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, не представлява порок, който да
води до недействителност
на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За застрахователя възниква единствено правото да прекрати
занапред договора при съответните условия, като по
силата на изрично разпореждане на закона застрахователят
не би могъл
да откаже нито плащане, нито
да намали размера на застрахователното
обезщетение, дори ако неточно обявеното
или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на застрахователното
събитие.
Следователно застрахователният договор,
сключен с „А.В.” ЕООД не е нищожен, респ. от него не е възникнало насрещно
вземане на застрахователя към Гаранционния Ф. за възстановяване на сумите,
заплатени въз онова на него за обезщетяване на вредите от настъпването на З.събитие.
Искът за главницата по чл.499,ал.5 от КЗ
, както и акцесорните такива за мораторна и законна
лихви се явяват неоснователни, с оглед на гореизложените съображения и като
такива следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора по главния иск
съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен
иск срещу ответника Б.Г.Г.ЕООД.
Действително оформянето на застрахователната
полица без наличие на подпис на застрахованото лице съдът намира да е нарушение
на договорните задължения от страна на застрахователния посредник. Установява
се, че не е положена дължимата професионална грижа при изпълнение на работата. Въпреки
това, заплащането на застрахователното обезщетение е присъща последица на
застрахователния договор при настъпване на застрахован риск, а не вреда,
подлежаща на обезщетение.
Не
може да се приеме, че неизпълнението на договора за З.посредничество от страна
на „Б.Г.” ЕООД е наложило изплащането на сумите по процесната полица от ищеца,
респективно че при точно изпълнение (съблюдаване от посредника на задължението му
за осигуряване на надлежно подписване на полицата) застрахователят щеше да се
освободи от отговорността си по полицата и да избегне плащането. Не се
установява наличието на пряка причинно–следствена връзка между неизпълнението
на задължението от посредника и извършеното от ищеца плащане, което е последица
от действието на застрахователния договор, поради което съдът приема, че в
случай че за ищеца-застраховател са настъпили вреди от неизпълнението на
договорните задължения от застрахователния му посредник, то те не се изразяват
в заплащането на застрахователното обезщетение по полицата и респективно стойността
им не възлиза автоматично на размера за застрахователното обезщетение.
Поради неоснователност и недоказаност и
този иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, ищецът няма
право на разноски, а такива не се претендират от ответника ГФ. С отговора на
исковата молба ответникът „Б.Г.Г.“ ЕООД е направил
искане за присъждане на направените разноски, включително за адвокатско
възнаграждение, но не се установява такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените
от З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори Р.М.иБ.И.,
чрез адв. Д.С. от САК, срещу Гаранционен Ф., ЕИК
********, с адрес: гр.София, ул. „******№ ******представляван заедно от С.Г.С.
и М.Н.К., искове с правна квалификация
чл. 499, ал. 5 КЗ, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и
чл.86 ЗЗД за осъждане н.Г. Ф. н.Р.Б.
да заплати на ищеца сумата от 494 727, 69 лева по претенции
за възстановяване № 1-0875 от 03.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното заплащане, ведно със сумата от 13 081, 42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на извършване на превода – 20.04.2018 година до
датата на исковата молба, както и сумата
от 79 345,38 лева по претенция № 1-1097 от 03.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
заплащане, ведно със сумата от 1568, 42 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на извършване на превода – 14.05.2018 година до датата на исковата молба,
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Р.М.иБ.И., чрез адв. Д.С. от САК в условията на евентуалност искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на „Б.-Г.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано
от управителя В.А., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ищеца
сумата от 494 727, 69 лева по претенции за възстановяване № 1-0875 от
03.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното заплащане, ведно със сумата от 13 081,42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на извършване на превода – 20.04.2018 година до
датата на исковата молба, както и сумата от 79 345,38 лева по претенция № 1-1097 от 03.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното заплащане, ведно
със сумата от 1568, 42 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
извършване на превода – 14.05.2018 година до датата на исковата молба.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му пред САС.
СЪДИЯ: