№ 787
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100603476 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 29.03.2024 година, постановена по НОХД № 1576/2023
година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 11-ти
състав, е признал подсъдимия С. В. М. за виновен в това, че за периода от
03.06.2014 година до 18.06.2014 година в гр. София при условията на
продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, противозаконно присвоил чужди движими
вещи – аудио и видео техника на стойност общо 2084,00 (две хиляди
осемдесет и четири) лева, собственост на Д. С. С., които владеел
(фактическата власт върху тях му била предоставена от Д. С. С., по силата на
договор за послужване между двамата), както следва:
1. На 03.06.2014 година в гр. София, противозаконно присвоил чужди
движими вещи, както следва: 1 бр. субуфер марка „Monitor Audio,модел
GSW 12 на стойност 960,00 лева, 1 бр. Централна тонколона марка
„Monitor Audio“ „GSCL“ на стойност 424,00 лева, 2 бр. букшелф
тонколони „Monitor Audio“, модел „B2”, на стойност 260,00 лева,
1
всичките вещи собственост на Д. С. С., които С. В. М. владеел
(фактическата власт върху тях му била предоставена от Д. С. С., по
силата на договор за послужване между двамата), като М. се разпоредил
фактически с посочените вещи – заложил ги в заложна къща „Е.К.*“
ЕООД и
2. На 18.06.2014 година в гр. София, противозаконно присвоил чужди
движими вещи, както следва: 2 бр. тонколони модел „KEF Q15“ на
стойност 200,00 лева, 1 бр. ресийвър за домашно кино марка
„Harman/Kardon“, модел „AVR355“ на стойност 240,00 лева, всичките
вещи собственост на Д. С. С., които С. В. М. владеел (фактическата
власт върху тях му била предоставена от Д. С. С., по силата на договор за
послужване между двамата), като М. се разпоредил фактически с
посочените вещи – заложил ги в заложна къща „Е.К.*“ ЕООД –
престъпление по чл. 206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК , поради което на
основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА. На основание чл.66 ал.1 от НК
е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен
срок от 3 години.
Със същата присъда съдът е осъдил С. В. М. да заплати на Д. С. С.
сумата от 424,00 (четиристотин двадесет и четири) лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние,
ведно със законната лихва от 18.06.2014 година до окончателното плащане,
както и сумата от 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лева – възнаграждение
за повереник, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 2084,00
(две хиляди осемдесет и четири) лева, като неоснователен.
Определил е веществените доказателства 1 бр. субуфер марка „Monitor
Audio“, модел „GSW 12“; 2 бр. букшелф тонколони „Monitor Audio“, модел
„B2“; 2 бр. тонколони модел „KEF Q15“ и 1 бр. ресийвър за домашно кино
марка „Harmon/Kardon“, модел „AVR355“, да бъдат върнати на Д. С. С..
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е
възложил в тежест на подсъдимия С. В. М. да заплати по сметка на СДВР
сумата от 107,39 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС – 944
лева – деловодни разноски и 50 лева – държавна такса за разглеждане на
гражданския иск, съобразно уважената част.
От така постановената присъда е останал недоволен упълномощеният
защитник на подсъдимия С. В. М. - адвокат В. С. - КАК, който, в срока по
чл.319 ал.1 от НПК, е депозирал въззивна жалба. В нея се обжалва присъдата,
както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й част като
неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила. Излагат се аргументи, че се касае до неуредени
гражданскоправни отношения, а не за обсебване. Желае се осъдителната
присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова
оправдателна такава.
2
С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 14.06.2024 година въззивният съд, по
реда на чл.327 и следващите от НПК, прецени, че за изясняване на
обективната истина по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие и събирането на нови доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд упълномощеният
защитник на подсъдимия – адв. С., желае от съдебния състав да уважи
въззивната жалба и да оправдае подзащитния му по така повдигнатото
обвинение. Като основен аргумент се посочва обстоятелството, че в случая се
касае до гражданскоправен спор, а не за престъпление.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът пледира,
че постановената присъда на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна, а доводите, изложени във въззивната жалба, намира за
неоснователни. Счита, че има събрани достатъчно доказателства, които
подкрепят обвинението, а именно разпитите на свидетелите и заключенията на
назначените експертизи. Постановената присъда намира за правилна и
законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Адвокат С., повереник на гражданския ищец и частен обвинител Д. С., в
хода на съдебните прения, сочи, че присъдата е подробно мотивирана и моли
съда да потвърди присъдата на СРС. Претендира разноски по делото, като
предоставя договор за правна защита и съдействие пред въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на доказателствата по
делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на
присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ
на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната
съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на
фактите, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата
представа за нея, както следва:
Подсъдимият С. В. М. е роден на **** година в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ЕГН:
**********.
Подсъдимият М. и свидетелят Д. С. живеели в една и съща жилищна
кооперация в гр. София, на ул. ****, като освен съседски отношенията им
били и приятелски.
Свидетелят С. притежавал следната аудио и видео техника:
1 бр. субуфер, марка „Monitor Audio“, модел „GSW 12“
1 бр. централна тонколона, марка „Monitor Audio“, модел „GSCL“;
3
2 бр. букшелф тонколони, марка „Monitor Audio“, модел „B2“;
2 бр. тонколони, модел „KEF Q15“;
1 бр. ресийвър за домашно кино, марка „Harman/Kardon“, модел
„AVR355“.
През месец декември 2012 година подсъдимият М. помолил свидетеля
С. да му даде горепосочената техника, за да си послужи с нея, като я ползва
при отпразнуването на рождения си ден. Частният обвинител и граждански
ищец С. му я предоставил, като това обстоятелство било непосредствено
възприето от свидетеля Н.Л., който участвал във физическото пренасяне на
техниката до дома на подсъдимия.
Малко след като му предоставил гореописаната техника, подсъдимият
М. помолил свидетеля С. да задържи техниката за по-дълъг период, като
двамата постигнали съгласие, без да уточнят конкретната продължителност на
ползването.
В края на 2013 година подсъдимият М. напуснал обитаваното от него
жилище в гр. София, ул. ****, като не върнал на пострадалия С. процесната
техника, а я взел със себе си. С. направил опити да се свърже с подсъдимия, за
да си върне обратно вещите, но тези опити останали неуспешни.
На 03.06.2014 година подсъдимият посетил заложна къща „Е.К.*“ ЕООД
и заложил част от техниката, а именно:
1 бр. субуфер, марка „Monitor Audio“, модел „GSW 12“;
1 бр. централна тонколона, марка „Monitor Audio“, модел „GSCL“;
2 бр. букшелф тонколони, марка „Monitor Audio“, модел „B2“.
На 18.06.2014 година подсъдимият отново посетил заложна къща
„Е.К.*“ ЕООД и заложил останалата част от техниката:
2 бр. тонколони, модел „KEF Q15“;
1 бр. ресийвър за домашно кино, марка „Harman/Kardon“, модел
„AVR355“.
Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена в
хода на съдебното производство, общата стойност на инкриминираните вещи
към момента на извършване на престъплението е 2084,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: обясненията на подсъдимия М.; показанията на свидетелите Д.
С. (л. 115, л. 132 и частично прочетени от л. 48 ДП), Н.Л. (л. 116-гръб и
частично прочетени от л. 49 ДП), Г.И. (л. 125 и частично прочетени от л. 50
ДП и л. 53 ДП) и К.П. (прочетени от л. 54-гръб и л. 62 от предходно
разглеждане на делото); жалба (л. 5 ДП); протоколи за доброволно предаване
(л. 9 ДП, л. 54 ДП); заложни билети (л. 10 ДП, л. 11 ДП); разпечатки от сайт за
пазаруване (л. 13 ДП, л. 17 ДП, л. 18 ДП, л. 22 ДП, л. 24 ДП); разпечатки от
приложение за плащане (л. 14 ДП); разпечатки от сайт за пазаруване (л. 26-30
ДП); банково извлечение (л. 31 ДП); разписка (л. 67 ДП); заключения на СГЕ
4
(л. 56 ДП, л. 69 от делото) и СОЕ (л. 63 ДП, л. 42 от делото); заложни билети
(л. 59 ДП); справка за съдимост (л. 46 ДП).
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян
в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(вж. решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III
н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС,
ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав
намира за необходимо, с оглед доводите и възраженията, изложени във
въззивната жалба и в съдебно заседание, а така също и съобразно законово
вмененото му задължение за извършването на цялостна служебна проверка на
правилността на присъдата, да посочи следното:
Възприемайки тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд
пространно и задълбочено е анализирал всички писмени, гласни и веществени
доказателства. Обсъдил е обстойно и логично показанията на свидетелите,
писмените доказателства по делото, както и обясненията на подсъдимия и
обосновано е приел кои да кредитира и на кои да не даде вяра. Тези изводи на
първоинстанционния съд са логични и съответстващи на доказателствения
материал по делото. Анализирайки гласните доказателства по делото,
първоинстанционният съд правилно е преценил като верни и
безпротиворечиви показанията на свидетелите Д. С. и Н.Л., тъй като същите
се подкрепят взаимно от една страна и от друга кореспондират с писмените
доказателства. Правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия, които
се опровергават не само от събраните по делото гласни доказателства, но и от
5
писмените такива, в частност от заложния билет и от назначените и
приобщени по делото експертизи. Въз основа на правилното анализиране на
фактите първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод
относно отговорността на подсъдимия, поради което въззивният съд намира
възраженията на защитата за неправилност и на присъдата, за неоснователни.
Основният спор по делото е в това дали отношенията между подсъдимия
С. М. и свидетеля Д. С., свързани с предоставянето и последващото
разпореждане с аудио и видео техниката, представляват гражданскоправен
спор или престъпление. Според настоящия въззивен състав неоснователен е
довода на защитата на подсъдимия, че в случая се касае за гражданскоправен
спор, разрешим по реда на ЗЗД и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.243 от
ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно
на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се
задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален.
Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и
може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те
недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този
договор. Неизпълнението от подсъдимия на задълженията му по договора е
свързано с гражданскоправни последици, но независимо от това извършеното
от него разпореждане с процесното имущество, което е владеел, е
престъпление по чл. 206 НК. Безспорно е установено, че подсъдимият е
получил вещите на основание договор за заем за послужване, който му
предоставя право на временно ползване, но не и на разпореждане с тях.
Залагането на вещите без съгласието на собственика представлява
неправомерно разпореждане и осъществява състава на престъплението
обсебване по чл.206 ал.1 от НК.
Въззивният съд извърши самостоятелен анализ на доказателствата и
установи, че те подкрепят изводите на първоинстанционния съд.
Свидетелските показания на С. и Л., заложните билети и експертните
заключения са еднопосочни, непротиворечиви, последователни, логични и
взаимно допълващи се. Обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля П., обратно на това, са противоречиви, непоследователни и
неподкрепени от други доказателства.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е оценил
доказателствата и е достигнал до законосъобразния извод за вината на
подсъдимия. Следователно присъдата следва да бъде потвърдена.
Съобразно приобщените по делото доказателства, се установява, че
подсъдимият М. е получил владението върху инкриминираните вещи,
собственост на свидетеля С. на база на устно постигната договорка между
страните. Договорните отношения по делото имат значение доколкото са
послужили като основание вещта да се намира във фактическа власт на
подсъдимия. Това обстоятелство именно отличава инкриминираното деяние -
обсебване, от кражбата например. От момента, в който пострадалото лице е
6
започнало да търси вещите си, а такова обстоятелство е описано в
обвинителния акт, следва да бъде преценявано дали поведението на
подсъдимия манифестира намерение за своене или за връщането й.
Разпоредбата на чл.206 от НК предвижда вещта, предмет на обсебването да се
владее или пази от деецът. Съобразно съдебната практика, изпълнителното
деяние на обсебването може да се изрази, както в разпореждане с вещта, така
и в отказ тя да се върне.
СГС намира за доказано по несъмнен и категоричен начин
извършването на престъпление по чл.206 ал.1 от НК - обсебване, за което е
предаден на съд подсъдимият С. М..
Обсебването е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от
текста го определя като противозаконно присвояване на чужда движима вещ,
която деецът владее или пази. Непосредствен обект на престъплението
обсебване е движима вещ, при това чужда. От обективна страна е важно да се
установи, че вещта се намира във владение на дееца, при това на правно
основание, като изпълнителното деяние се осъществява чрез акт на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото
имущество в свой или в чужд интерес.
В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се
установи по несъмнен начин, че подсъдимият С. М. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл.206 ал.1 от НК. Установи се, че
процесните вещи - 1 бр. субуфер марка „Monitor Audio, модел GSW 12 на
стойност 960,00 лева, 1 бр. Централна тонколона марка „Monitor Audio“
„GSCL“ на стойност 424,00 лева, 2 бр. букшелф тонколони „Monitor Audio“,
модел „B2”, на стойност 260,00 лева, 2 бр. тонколони модел „KEF Q15“ на
стойност 200,00 лева, 1 бр. ресийвър за домашно кино марка
„Harman/Kardon“, модел „AVR355“ на стойност 240,00 лева са чужди
движими такива, а именно собственост на С. М., съгласно приложените по
делото: разпечатки от сайт за пазаруване (л. 13 ДП, л. 17 ДП, л. 18 ДП, л. 22
ДП, л. 24 ДП); разпечатки от приложение за плащане (л. 14 ДП); разпечатки
от сайт за пазаруване (л. 26-30 ДП); банково извлечение (л. 31 ДП), както и че
същите са предадени във владение на подсъдимия М. на правно основание, а
именно по силата на сключения между него и свидетеля С. договор за заем за
послужване. Гласните доказателства са категорични и непротиворечиви в тази
насока, съответстващи и на писмените доказателства по делото, поради което
и кредитирани с доверие от съда относно тези факти.
Независимо, че не е собственик на горепосочените чужди вещи, след
сключването на договора за заем за послужване и получаването им,
подсъдимият напуснал жилището, в което живеел и противозаконно се
разпоредил със същите, чрез залагането им в заложна къща „Е.К.*“ ЕООД,
което се доказва от самите обяснения на подсъдимия М., който признава, че
сам е заложил техниката, непротиворечивите показания на свидетеля Г.И., в
подкрепа на които са и приетите като доказателства по делото заложни билети
7
с № 22222/03.06.2014 година и с № 22494/18.06.2014 година. Залагането на
вещите несъмнено е действие на разпореждане, доколкото със същото се
предоставя фактическата власт върху вещите на трето лице, което би могло да
предприеме действия спрямо тези вещи, които реално биха увредили
патримониума на собственика, като лишат същия безвъзвратно от
възможността да се ползва от тях.
По този начин, залагайки вещи, чужда собственост, подсъдимият М.
всъщност е реализирал изпълнителното деяние на престъплението по чл.206
ал.1 от НК, а именно разпоредил се е с тези чужди вещи като със свои
собствени, без да има основание за това, чрез които си действия
противозаконно е присвоил същите по смисъла на горепосочената разпоредба,
лишавайки собственика безвъзмездно от тях. Извършеното действие на
разпореждане с процесните вещи следва да се окачестви като неправомерно,
доколкото подсъдимият не е имал право да се разпорежда с тях - същият не е
бил техен собственик, нито е бил оправомощен за това от собственика.
Наличното по делото копие на разписка от 23.10.2013 година,
обективиращо плащане на сумата от 1000 лева, не се цени като доказателство
по делото и въз основа на този документ съдът не изгражда изводи, а именно
че въпросната сума от 1000 лева е платена, тъй като този документ според
съда е съставен от подсъдимия именно с оглед процеса, като експертното
изследване на същия показва, че част от текста е написан от подсъдимия М., а
подписът е негоден за изследване. Това се установи и от показанията на
свидетеля С., който в съдебно заседание заяви, че никога и по никакъв повод
не е получавал пари на заем от подсъдимия С. М.. А и дори да се приеме, че
сумата е следвало да бъде платена тогава, това по никакъв начин не дава
основание на подсъдимия М. да се разпорежда с чуждите вещи в свой интерес
чрез залагането им срещу получаване от негова страна на заетата сума.
По отношение на довършеността на престъплението обсебване следва
да се отбележи, че това престъпление е резултатно и се счита за довършено с
настъпването на престъпния му резултат, а именно с присвояването на
чуждата движима вещ, тоест с лишаването на собственика от възможността да
се разпорежда с веща си, при това вследствие от акта на имущественото
разпореждане на дееца. В случая се доказа настъпването на вредоносния
резултат чрез установяване по несъмнен и категоричен начин лишаването на
собственика на процесните вещи Д. С. от възможността да се разпорежда с
тях, именно вследствие на противоправното поведение на подсъдимия чрез
залагането им.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици. Същият е съзнавал, че
владее процесните движими вещи, както и че те са собственост на другиго –
Д. С., както и че е дължал връщането им. Осъзнавал е също така, че няма
8
правно основание да се разпорежда с вещите, като ги залага, тъй като не е
собственик на същите, както и че това е противоправно и увреждащо
имуществена сфера на собственика. Въпреки това подсъдимият М. е
извършил фактическия състав на престъплението „обсебване“, стремейки се
именно към този резултат, като пряко го е целял и искал. Нещо повече - за да
заложи вещите срещу предоставянето на определена парична сума,
подсъдимият е декларарирал, че е техен собственик - обстоятелство, което
категорично не отговаря на истината и което е допълнителна индиция за
вредоносния умисъл на подсъдимия. Индиция в тази насока е подписаната от
подсъдимия М. декларация, че е собственик на заложените вещи, което, както
се посочи вече, не отговаря на обективната действителност.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният
съд е направил законосъобразни, правилни, обосновани и доказателствено
обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна
страна, на вменените на подсъдимия М. инкриминирани деяния.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд
относно отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Правилно и законосъобразно на тази плоскост е определен вида и
размера на следващото се на подсъдимия М. наказание, което правилно е
отмерено и индивидуализирано. Наложеното наказание е съразмерно на
установеното престъпление и на личността на дееца, а същото се явява
законосъобразно и справедливо.
Правилен е и изводът на решаващия съд относно основателността на
предявения граждански иск. Същият е правилно уважен частично – с
приспадане на възстановената част от вредите, тъй като извършеното от дееца
престъпление съставлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
По отношение на присъдата в частта , в която подсъдимият е осъден да
заплати направените по делото такси и разноски, то същата е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед осъдителния характер
на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото
правилно са възложени на подсъдимото лице, в съответствие с разпоредбата
на чл.189 ал.3 от НПК. Същите са правилно изчислени.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата
е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без
да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон.
При извършената, на основание чл.314 ал.1 от НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
9
потвърдена, а въззивната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
Налице са предпоставките на разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и
подсъдимият М. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител Д. С. направените по делото разноски. От представен пред
въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие е видно, че
гражданският ищец и частен обвинител Д. С. е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева, а на основание чл.190 ал.2 от НПК,
подсъдимият следва да заплати 5,00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 29.03.2024 година, постановена по
НОХД № 1576/2023 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение
(СРС – НО), 11-ти състав.
ОСЪЖДА С. В. М. да заплати на Д. С. С. сумата от 1000,00 лева,
представляващи разноски по делото, както и 5,00 лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10