РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500236 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“ с ЕИК ********* чрез адв.
дружество „Вукова и Бачева“, представлявано от адв. Ц.В.срещу решение № 260
015/26.02.2021 год по т.д. № 76/2019 год на Окръжен съд Търговище в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на ЗЛ. ИЛ. К. сумата 100 000 лв, ведно със законната
лихва от 27.11.2015 год до окончателното изплащане, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 23.10.2014 год на
територията на Кралство Швеция. На първо място въззивникът е възразил срещу
приложимостта на българския закон предвид обстоятелството, че застрахователното
събитие е настъпило на територията на Кралство Швеция, поради което съдът е следвало да
издири и приложи шведския закон. Въззивникът е изразил несъгласие с изводите на съда
относно противоправността и вината, както и относно причинната връзка между деянието и
настъпилите вреди. Неизяснен е останал механизма на ПТП, поради което моли за
назначаване на допълнителна съдебно-автотехническа експертиза със задача да определи
каква е била скоростта на движение на леки автомобил в момента на удара, кой от двата
автомобила пръв е предприел съответната маневра, къде на платното е настъпил сблъсъка
между двете превозни средства, какви са причините за настъпване на ПТП от техническа
страна и има ли на мястото на произшествието пътни знаци, указващи правилата за
1
движение на процесния участък. Съдът не е обсъдил възраженията за съпричиняване на
ответника, както и за изтекла погасителна давност по отношение на законната лихва.
Възразява и срещу размера на определеното обезщетение, като счита същия за прекомерно
завишен. По изложените доводи въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, а в условия на евентуалност – размерът на
обезщетението да бъде намален поради съпричиняване и прекомерност. Претендира
разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от ЗЛ. ИЛ. К. чрез адв. П.К. от САК е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Моли за
присъждане на разноски при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 226 ал.1 от КЗ (отм), приложим на
осн. § 22 от ПЗР на КЗ.
От фактическа страна по делото е установено, че на 23.10.2014 год във Веста
Йотланд, Кралство Швеция е настъпил пътен инцидент, при който ищецът е пострадал като
пътник в лек автомобил „Пежо“ с българска регистрация ЕН 2039 ВС. По случая е
образувано наказателно производство, което е прекратено, тъй като заподозреният е
напуснал страната. В хода на полицейската преписка е установено, че на посочената дата
около 16,25 часа на магистрала 49, Бробака Нулгорден, лекият автомобил „Пежо“ се е
движил зад трактор с рег. № GEN 420 с прикачена цистерна, който предприел маневра
„завой на ляво“, с подаване на съответния светлинен сигнал. В същото време при опит да
изпревари трактора, лекият автомобил се е ударил челно в лявото предно колело на
цистерната. Вследствие на удара лекият автомобил се завъртял и спрял в канавката вляво от
пътя.
В докладната записка, изготвена от аварийния екип, извикан на мястото, е отразено,
че пострадали са двама от пътуващите в лекия автомобил, които са откарани с линейка в
близката болница. Справката е придружена от разпити на свидетели и скица на
местопроизшествието.
По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза, която въз основа на
наличните данни от полицейското досие е установила, че ударът е настъпил в лентата за
насрещно движение за двете МПС, от което следва изводът, че е причинен поради
неправилно предприето изпреварване от страна на водача на лекия автомобил. Същият е
2
оборудван с предпазни колани, включително на задните седалки, но без въздушни
възглавници. Поради оскъдната информация, съдържаща се в приложените документи
вещото лице не е в състояние да определи скоростта на движение на двете превозни
средства в момента на удара. По въпроса дали пострадалият е бил с поставен предпазен
колан, експертизата заключава, че най-вероятно е било така, защото в противен случай
нараняванията биха били значително по-тежки и предимно в областта на главата, каквито в
случая не са налице.
Този извод се подкрепя и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. От
нея се установява, че при удара пострадалият е получил счупвания на ацетабулума с
луксация на бедрената става вдясно и счупване на сакроилиачната става, също вдясно. Тези
увреждания са вследствие на високо енергийна травма, което означава, че ударът е бил
изключително силен и внезапен, а това косвено говори и за високата скорост, с която се е
движил лекият автомобил. Механизъма на увреждането е подробно описан от вещото лице,
а именно – при посока на удара по надлъжната ос на долния крайник към главата на
бедрото, то счупва дъното на ацетабулума и се измества навътре. По същия начин е счупена
и сакроилиачната става. На пострадалия е оказана своевременна и високо професионална
помощ отначало в местната болница, а по-късно в Университетската болница в гр.
Мьолндал. Проведени са няколко оперативни интервенции и рехабилитация, продължили
около шест месеца,след което ищецът се завърнал в България. При личния преглед на
пациента, извършен от вещото лице, е установено, че и в настоящия момент той изпитва
силни болки и затруднения в движението на увредения крайник, което е ограничено на
около 90%. Настъпила е посттравматична некроза на бедрената става, което налага нова
оперативна интервенция за поставяне на изкуствена става. В настоящия момент пациентът
ходи накуцвайки, но не в състояние да извършва завъртане на крайника нито навътре, нито
навън, а сгъването е до 10-15 градуса, което не му позволява да клекне.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът е претърпял
значителни по сила и времетраене болки и страдания както по време на болничния престой
и свързаните с него оперативни интервенции, така и понастоящем. Не е в състояние да
извършва работа, свързана с физически натоварвания. Засегната била и психиката му,
чувствал се непълноценен, имал суицидни мисли.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
По прекия иск на увредения от настъпило застрахователно събитие застрахователят
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които застрахованият е причинил
на трети лица. Отговорността му произтича от застрахователния договор, който в случая
осигурява покритие за застрахователни събития, настъпили в срока на действие на договора,
а именно в периода от 06.12.2013 до 05.12.2014 год. По отношение на пострадалия обаче
тази отговорност се основава на деликта, поради което за нейното ангажиране е необходимо
да бъдат установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. В
3
настоящия случай ищецът не може да се ползва от правилото на чл. 300 от ГПК поради
факта, че наказателното производство срещу деликвента не е достигнало до постановяване
на присъда. Затова в негова тежест е да докаже увреждащото деяние, неговата
противоправност, причинната връзка между него и вредата, както и вината на дееца.
Тези предпоставки са безспорно установени, а именно че увреждането е настъпило в
резултат от неправомерното поведение на водача на лекия автомобил, който в нарушение на
правилата за движение предприел неправилно изпреварване на движещото се пред него
превозно средство.
Ищецът е понесъл и продължава да търпи значителни болки и страдания, ограничено
е до 90% движението на засегнатия крайник, който тепърва ще се нуждае от операция за
поставяне на изкуствена става. Това е причинило освен физически затруднения, свързани с
намалената му работоспособност, но и сериозни последствия за психиката. Пострадалият е
млад човек, който болезнено преживява своята непълноценност и невъзможност за в бъдеще
да бъде опора за семейството си.
Възражението за съпричиняване, е неоснователно.
За да бъде редуцирано дължимото обезщетение за обезвреда по правилото на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, не е достатъчно приносът на пострадалия да е въведен чрез защитното
възражение, но и да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го твърди. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на категорично доказани
конкретни действия или бездействие на пострадалия, с които той обективно да е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
Ответникът се е позовал на липсата на поставен обезопасителен колан като
обстоятелство, допринесло за настъпване на вредите, но то е опровергано от събраните по
делото доказателства.
Както медицинската, така и съдебно-автотехническата експертиза не са намерили в
делото данни за обратния извод. Това следва от вида и местоположението на нанесените
травми, които в случай, че пътникът е бил без колан, биха засегнали преди всичко областта
на главата. Пострадалият е получил травми на крака и бедрената става, както и контузия на
гръдния кош, което е дало основание на вещото лице д-р В.Г.да заключи, че той е бил с
предпазен колан. В случая предпазният колан няма отношение към нанесената травма, а
само е предотвратил настъпването на по-тежки увреждания. До същия извод е достигнала и
съдебно-автотехническата експертиза.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 100 000 лв е съобразено с вида и тежестта
4
на нанесените вреди и с критерия за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е
обсъдил възражението му за погасяване по давност на част от законната лихва. Напротив,
съдът е съобразил това обстоятелство и е уважил направеното възражение, като е присъдил
лихви върху главницата, считано от 27.11.2015 год.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се присъдят разноските по
делото в размер на 3930 лв, претендирани от адв. П.К. по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 015/26.02.2021 год по т.д. № 76/2019 год на
Окръжен съд Търговище в частта, с която ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на ЗЛ. ИЛ. К. с ЕГН ********** сумата 100 000 лв, ведно със законната
лихва от 27.11.2015 год до окончателното изплащане, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 23.10.2014 год на
територията на Кралство Швеция.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. П.К. –
САК с адрес гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6 сумата 3930 лв (с ДДС) - адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца ЗЛ. ИЛ. К. с ЕГН
********** на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5